Здравейте, притежавам лек автомобил, с който осъществявам основната дейност на фирмата. Имам ли право на данъчен кредит за горивото и ремонта на автомобила? Попадайки на по-долния текст и четейки чл.70 ал.1 от ЗДДС вече се обърках :))). Моля, помогнете ми.
В Закона за данък върху добавената стойност е определено, че регистрираните лица по този закон нямат право да ползват данъчен кредит от закупеното гориво, смазочни материали и др. стоки и услуги, свързани с експлоатацията на леки автомобили с които не се извършва основна дейност. Леки автомобили са такива в чийто талон пише, че са леки и които имат по-малко от 6 места, без мястото на водача. Таво не се отнася за лекотоварни и леки автомобили в които има трайно вградено допълнително техническо оборудване. Според Правилника за прилагане на закона за данък въху добавената стойност се смята, че основна дейност с леки автомобили се извършва, когато повече от 50% от нетните приходи на фирмата са от следните дейностти с леки автомобили:
1. Прехвъляне на собственост и вещни права.
2. Транспортни услуги.
3. Ремонт на такива автомобили.
4. Отдаване под наем на леки автомобили.
5. Подготовка на водачи за леки автомобили.

Само при това условие може да се ползва право на данъчен кредит от фактурите за гориво.

И аз проучвам въпроса с правото на дан. кредит за горивото при командировки в страната, свързани с дейността (не е от изброените по-горе). Попаднах на това мнение на Донев:

Предприятията нямат право на данъчен кредит, когато стоките и услугите са свързани с:

Освободени доставки
* Безвъзмездни доставки или дейности, различни от икономическата дейност на лицето – например: дарения, употреба на стоки за лични нужди и др. Предприятията имат право на данъчен кредит за предоставеното работно облекло, транспорта и нощувките на командировани лица, както и за рекламните стоки с незначителна стойност (до 30 лв. единична стойност) и за мострите, предоставяни безплатно.
* Представителни и развлекателни цели – напр: служебни обеди и вечери, подаръци и др.
* Закупуване, наемане и разходи по експлоатацията на леки автомобили (т.е. автомобили, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5). В тази група не се включват леките автомобили, предназначени за товарни превози (т.нар. 1+1). В разходите по експлоатация, за които не се ползва данъчен кредит, се включват горивото, ремонти, поддръжка, паркинги и др. подобни. Идеята на това ограничение, е че не може да се направи достатъчна добра преценка от данъчните власти в каква степен леки автомобили се ползват за чисто бизнес цели и затова се елиминира напълно правото на данъчен кредит, така че да няма злоупотреби от некоректни данъкоплатци. Все пак фирмите, занимаващи се с покупко-продажба на автомобили, куриерска дейност, таксиметрови превози и др. подобни имат право на данъчен кредит. Следва да се отбележи, че разпоредбите на ЗКПО, касаещи данъчното признаване на разходи за ползване на превозни средства и облагането им с данък върху разходите, са различни от тези по ЗДДС.

Надявам се да се включат още колеги с мнение :)