Здравейте,

Днес се сблъсках със странен случай. Имаме закупен автомобил N1 Пежо през ноември 2012. В талона се води товарен автомобил. Отказват да ми възстановят ДДС , защото според новите наредби от декември 2012 г / няма идея какви са утре ще ходя в НАПза да разбера. Автомобили N1 не се водят товарни ??????? Какъв е този абсурд, някой чувал ли е ?
Какво ще ме посъветвате да направя ?

абе съвет

ама виж това примерно

http://www.odit.info/?s=7&i=221017&f=201

и от кога станаха наредби? не съм ги мяркала в ДВ

^{Отговор на Abby12(27.02.2013 20:40):
Abby12 каза:
и от кога станаха наредби? не съм ги мяркала в ДВ}


абе как да ги мернеш

ама пощальона май ти икономисва подлистниците :))))))

Няма ги в държавен вестник. И по-странното е , че не ми отказват категорично. Казаха , че най -вероятно ще ми се откаже и утре ме поканиха в НАП да , четем заедно някакъв казус и ще обсъдим ситуацията.
Какво ще обсъждаме? Ако има закон прилагат гo и точка .

основният ви мотив трябва да е,че това е товарен автомобил. така е записано в оригиналните документи на производителя,така е и регистриран в КАТ. нападжийте ако смятат да не признаят ддс-то трябва да докажат,че това е лек автомобил, а това просто не е така. за мен това трябва да е вашата основна защита.

^{Отговор на Abby12(27.02.2013 20:40):
Abby12 каза:
и от кога станаха наредби? не съм ги мяркала в ДВ}


Благодаря !!

^{Отговор на slanceva(27.02.2013 22:08):
slanceva каза:
Благодаря !!}


успех :))
_{и ако кафето нещо се закучи им намекни, че ще жалиш}

Това не са нови наредби, а стари номера.

Възстановяването на ДДС за N1 е на принципа - ако мине - мине. Ако не - жалите по съответния ред и се прилага отново точка 1.

Някъде из форума имаше линк към една секретна инструкция на данъчните за борба с N1.

Вече съвсем се обърках. В крайна сметка този автомобил товарен ли е или не?

http://www.peugeot.bg/?page=models&model=partner&type=Tepee

защото от тук разбирам други неща!
http://www.zdds.org/publikatcii/229-promeni-v-zdds-sled-01-01-2010-pravo-na-prispadane-na-danachen-kredit-pri-zavareni-polozheniia-za-avtomobili-koito-sled-01-01-2010-g-se-tretirat-kato-leki

П.П Конкретно питам за Пежо Партнер Тепее N1 4+1 Има сертификат в който си пише че е товарен, продават го като такъв, в кат е регистриран като такъв и даначните казват че не е!

РЕШЕНИЕ

№ 15784
София, 11.12.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
при секретар Благовеста Първанова и с участието
на прокурора Лилия Маринова изслуша докладваното
от съдията БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

по адм. дело № 6595/2012.



Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 755/30.03.2011 г., постановено по адм. дело № 2533/2011 г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив, с коeто е отменен ревизионен акт /РА/ № 1611011971/27.06.2011 г., издаден от ст.инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 846/03.09.2011 год. на Директора на Дирекция”ОУИ” – гр. Пловдив, с който на „Лунатоне- БГ” ООД, с. Стряма, Индустриална зона, Област Пловдив, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 870.94 лв. и Дирекцията е осъдена да заплати разноски на търговското дружество в размер на 1750 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че процесният автомобил е предназначен за превоз на товари, тъй като той притежава всички характеристики на лек автомобил, по отношение на който по аргумент от чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Сочи, че идентичен извод следва и от обстоятелството, че закупеният авмотобил не се използва за икономическата дейност на дружеството. В тези насоки излога подробни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Лунатоне - БГ” ООД, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на осъществените пред настоящата инстанция разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на производството пред Административен съд – гр. Пловдив по адм. дело № 2533/2011 год. е законосъобразността и обосноваността на ревизионен акт /РА/ № 1611011971/27.06.2011 г., издаден от ст.инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 846/03.09.2011 год. на Директора на Дирекция ”ОУИ” – гр. Пловдив, с който на „Лунатоне- БГ” ООД, с. Стряма, Индустриална зона, Област Пловдив, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 870.94 лв.
За да отмени РА съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на приложимите процесуални разпоредби, но в нарушение на материалния закон. До този извод решаващият състав е достигнал, след като е приел, че спорът между страните се концентрира върху отказаното на основние чл.70, ал.1, т.2 и т.4 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 870,94лв. по фактура № 1509/16.12.2010г. с предмет аванс гуми и ДДС 716,67лв, ф-ра № 1..01071/17.12.2010г. с предмет аванс ДДС 17000лв., ф-ра № 2..019266/20.01.2011г. с предмет гуми и ДДС 77,93лв., ф-ра № 2..019328/24.01.2011г. предмет стелки и ДДС 32,51лв. и ф-ра № 1..01096/20.01.2011г. с предмет ДМА и ДДС 2043,83лв., всички издадени от “М Кар” ООД- Пловдив. Същите обективират доставки във връзка със сключен между “М Кар” ООД и “Лунатоне БГ” ООД договор от 15.12.2010г. за покупка на автомобил BMW 525d TOURING за сумата от 95219,15лв и ДДС 19043,83лв. Съгласно договора търговското дружество следва да заплати на продавача сумата от 102 000лв. до два дни след сключването на споразумението, а остатъкът от сумата да се изплати при доставянето на автомобила. С анекс от 18.03.2011г. страните са приели, че автомобилът е товарен. В хода на ревизията като доказателства са събрани пътен лист от м. 01.2011г., квитанция за платена винетна такса в България и Унгария, копие от фактура за закупено гориво, свидетелство за регистрация и сертификат на ЕО за съответствие от производителя за товарен автомобил. Съобразно получен отговор от ОД на МВР-Пловдив, сектор “ПП”, процесният автомобил BMW 525d TOURING е регистриран като товарен в съответствие с представения сертификат от производителя, в който е посочено, че автомобилът е категория N1. Според становището на Митница - Пловдив, за целите на тарифното класиране и по комбинираната номенклатура на ЕС спорното МПС отговаря на класиране към позиция 8703 - лек автомобил.
При тази фактическа установеност, административният съд е приел, че автомобилът е придобит за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя. Посочил е, че в качеството му на дълготраен актив, предназначен за стопанката дейност на ДЗЛ, неговото потребление се разсрочва за периода до пълната му амортизация, в резултат на което икономическата изгода от него се очаква в един по-продължителен период от време. В тази връзка решаващият състав е съобразил, че в икономическата дейност на дружеството се включва осъществяването на транспорт на стоки - полуготова и готова продукция от и до производствени обекти на фирми подизпълнители - “Астерикс електроникс” ООД - Пловдив и “Ай Ти Електроникс”- София, което се установява и от събраните по делото свидетелски показания. Приел е още, че ангажираните доказателства сочат, че през ревизираните периоди дружеството е създавало продукти, базирани на технологии, които ще излязат на масовия пазар след 2-3 години - програмни продукти и хардуерни платформи, които са в основата на мобилни телефони от ново поколение с интегриран персонален компютър, навигационна система, безконтактен интерфейс с потребителя и гласови команди, както и “интелигентно осветление” в прототипни серии за двигателни установки за предачната промишленост. В обобщение съдът е формирал извод, че в ревизирания период дружеството е извършвало облагаеми доставки, за които е реализирало приходи и процесният автомобил е използван за икономическата дейност на жалбоподателя.
Във връзка с второто основание за отказ за признаване на правото на данъчен кредит – хипотезата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, съдът е приел, че нейното наличие не се установява от събраните по делото доказателства. Изложените в тази връзка мотиви са базирани на сертификат N1, издаден от производителя BMW AG, автомобил марка “BMW”, модел 525d Touring, съобразно който автомобилът е товарен, както и върху обстоятелството, че функционално и конструктивно N1 версиите са идентични на аналогичната им пътническа версия от категория M1.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани законосъобразни правни изводи.
Касационната инстанция споделя напълно мотивите на административния съд досежно придобиването на процесния автомобил за нуждите на икономическата дейност на търговското дружество, като в допълнение следва да се посочат и разрешенията, дадени от СЕС в тълкувателно приложимото Решение от 16.02.2012 год. по дело C-118/11. В т. 53 от същото е посочено, че при сделка, състояща се в придобиването на дълготраен актив, предназначен отчасти за лично и отчасти за професионално ползване, данъчнозадълженото лице има възможност да направи избор. За целите на ДДС то може или да включи изцяло този актив в имуществото на своето предприятие, или да го запази изцяло в частното си имущество, като по този начин го изключи напълно от системата на ДДС, или да го включи в своите стопански активи само в частта, която се използва ефективно за професионални цели ( в този смисъл Решение от 4 октомври 1995 г. по дело Armbrecht, C-291/92, Recueil, стр. I-2775, точка 20, както и Решение от 14 юли 2005 г. по дело Charles и Charles-Tijmens, C-434/03, Recueil, стр. I-7037, точка 23 ). Ако данъчнозадълженото лице избере да разглежда като стопански актив даден дълготраен актив, който се използва едновременно за професионални и за лични цели, дължимият при придобиването на този актив ДДС по принцип подлежи изцяло и незабавно на приспадане. При тези условия, когато включена в стопанските активи стока дава право на пълно или частично приспадане на платения по получени доставки ДДС, употребата ѝ за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги съгласно член 26, параграф 1 от Директивата ДДС (в този смисъл Решение по дело Charles и Charles-Tijmens, посочено по-горе, точки 24 и 25 и Решение по дело Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie, точка 37). СЕС подчертава още, че придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно — на механизма на приспадане, а използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право ( в този смисъл Решение от 11 юли 1991 г. по дело Lennartz, C-97/90, Recueil, стр. I-3795, точка 15). Въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата ДДС, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване. Същевременно, този въпрос се свързва и с това дали стоката е използвана за целите на икономическата дейност на лицето и се определя от използването й или намерението за нейното използване. Следователно, ако данъчнозадълженото лице е с намерението за използването на стоката както за икономическата си дейност, така и за свои лични цели, то следва да я заприходи в стопанските си активи не с цялата и стойност, а частично, т.е. частта, която е съответна на използването за икономическата му дейност, респективно ще има право да ползва данъчния кредит за ДДС, платен върху тази част. Ако данъчнозадълженото лице при придобиването на стоката е с намерението, че тя ще обслужва само икономическата му дейност, но впоследствие с нея извърши услуги за задоволяване на лични негови или на другиго цели, то лицето следва да заприходи изцяло стоката в активите си, респективно ще има правото на данъчен кредит за платения ДДС върху цялата й стойност.
С Решение от 26.09.1996г. по дело Enkler, С-230/94, точка 24 СЕС е приел, че лицето, което иска намаляване на ДДС, трябва да установи, че то отговаря на условията за получаване на намаляване и по – специално да докаже, че отговаря на критериите да бъде сметнато за данъчнозадължено лице. Според точка 26 от същото решение, един от факторите, на основата на които данъчните органи трябва да преценят, дали данъчнозадълженото лице е придобило стоки за целите на неговата икономическа дейност, е естеството на стоките. Фактът, че имуществото е подходящо само за икономическо ползване, по принцип би бил достатъчен за установяването на това, че собственикът му го използва за целите на неговата икономическа дейност, а следователно – с цел получаването на редовни приходи. От друга страна, ако поради характера си имуществото може да бъде използвано както за икономически цели, така и за лични нужди, трябва да се разгледат всички обстоятелства, при които то е било използвано, за да се определи, дали то действително е използвано с цел получаване на редовен приход.
В случая, придобитият автомобил може да бъде използван както за облагаеми доставки, така и за лични нужди, поради което определящо е намерението на лицето към момента на придобиване на автомобила. В тази връзка от значение е да се установи дали автомобилът е закупен от дружеството в качеството му на данъчно задължено лице и заведен ли е същият като актив в предприятието. Този правно релевантен факт е безспорно установен по делото и е изрично посочен в констатициите на РА, а от събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът впоследствие е използван за осъществяването на облагаеми доставки, респективно - за икономическата дейност на предприятието. Неоснователни в този аспект са оплакванията на касатора, че установеното местонохождението на автомобила в Австрия опровергава извода, че същият се използва за икономическата дейност на жалбоподателя. Напротив, при ангажираните доказателства, че основните клиенти на дружеството са в Германия и Австрия, приложеният пътен лист и платена винетна такса, ценени ведно с показанията на св. Алексиев, коментираният факт подкрепя формираното от съда заключение, че автомобилът се използва за икономическата дейност на жалбоподателя.
Аналогичен извод следва и досежно преценката за наличието на основанието по чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС. Правилно съдът е ценил представеното свидетелство за регистрация, издадено от производителя и сочещо, че автомобилът е хомолигиран с категория N1 и е регистриран като товарен. Неотносими са доводите на касатора, основани на становището на Митница - Пловдив, тъй като Комбинираната номенкратура в ЕО и утвърдените с нея кодове за тарифно класиране на преминаващи през митниците на страните – членки стоки се използва за митницески цели при въвеждане на стоки на територия на страната – членка, а в случая процесният автомобил е закупен от официалният представител на марката в България.
Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че при постановяване на атакувания съдебен акт административният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липсата на ангажирани доказателства, че такива действително са осъществени.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 755/30.03.2012 г., постановено по адм. дело № 2533/2011 г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Йордан Константинов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Милена Златкова
/п/ Благовеста Липчева
Б.Л.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ



Р Е Ш Е Н И Е

№ 755
гр. Пловдив, 30 март 2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2533 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на “Лунатоне- БГ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- с.**, ***, област ***, представлявано от А. Хр. П. срещу Ревизионен акт № 161101971 от 27.06.2011г., издаден от Ю.М.Д. – ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 846/03.09.2011 г. на Директора на Д “ОУИ” гр. Пловдив, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 19870,94 лв.
Жалбоподателят счита, че неправилно органите по приходите са приели, че придобитото МПС и консумативи за него не се ползват за облагаеми доставки и за дейността на дружеството. Претендира се отмяна на РА и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Подробни съображения са изложени в представената писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Със Заповед № 1100703/09.02.2011 г. /л. 147/ на компетентния за това орган – З. Г. К. - на¬чал¬ник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив е било обра¬зувано ревизионно производство, насочено към установяване на публични за¬дъл¬жения за данък добавена стойност за пе¬риода 01.12.2010г. – 31.01.2011 г. на жалбоподателя. Срокът за приключване на ревизията е бил продължаван със ЗВР № 1100867/17.02.2011г. и ЗВР № 1101971/20.04.2011г.(л.143), издадени от същото длъжностно лице, издало и първоначалната заповед.
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад /РД/ от прове¬ряващите органи по приходите с № 1101971/20.05.2011 г.(л.42). В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК не се констатира да е постъпило възраже¬ние от проверяваното лице против така съставения РД.
Със Заповед № К 1101971/20.05.2011 г. /л.38/ органът, възложил ревизията, опре¬де¬лил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК компетентния да издаде ревизионния акт ор¬ган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – Ю.М.Д. ст. инспектор по приходите. Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и процесния Ревизионен акт № 161101971/27.06.2011 г. (л.27).
С оглед доказване делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на ТД на НАП гр. Пловдив /л. 10/. Видно от приложение № 1 към същата, заповедите за възлагане и за определяне на компетентен орган са издадени от надлежно овластено лице.
В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Ди¬ректора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 846/03.09.2011г., с което потвърдил ревизионния акт.
Въз основа на събраните по делото доказателства Административен съд Пловдив, ХVІІІ състав намира за установено следното от фактическа страна:
При ревизията е отказан данъчен кредит в размер на 19870,94лв. по фактури, издадени от “М Кар” ООД- Пловдив с правно основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 2 ЗДДС. Във връзка с доставката е сключен договор от 15.12.2010г.(л.66) между “М Кар” ООД и “Лунатоне БГ” ООД за покупка на автомобил BMW 525d TOURING за сумата от 95219,15лв и ДДС 19043,83лв. Съгласно договора оспорващото дружество е следвало да изплати на продавача сумата от 102000лв. да два дни след сключването, а остатъкът се изплаща при доставянето на автомобила. Претендираният данъчен кредит е формиран от фактура № 1509/16.12.2010г. с предмет аванс гуми и ДДС 716,67лв, ф-ра № 1..01071/17.12.2010г. с предмет аванс ДДС 17000лв., ф-ра № 2..019266/20.01.2011г. с предмет гуми и ДДС 77,93лв. , ф-ра № 2..019328/24.01.2011г. предмет стелки и ДДС 32,51лв. и ф-ра № 1..01096/20.01.2011г. с предмет ДМА и ДДС 2043,83лв. , всички издадени от “М Кар” ООД- Пловдив. С анекс от 18.03.2011г. (л.99) страните са приели, че автомобилът е товарен.
Ревизиращите са връчили ИПДПОЗЛ на дружеството, с което са изискани документи, свързани със закупения автомобил и дейността на дружеството. От дружеството са представени копие от пътен лист от м. 01.2011г., квитанция за платена винетна такса в България и Унгария, копие от фактура за закупено гориво, справка за трети лица, у които се намират данни и документи и обяснение от управителя на “Лунатоне-БГ” ООД. За автомобила е представен свидетелство за регистрация (л.137) и сертификат на ЕО за съответствие от производителя за товарен автомобил. Изпратено е искане до ОД на МВР-Пловдив, сектор “ПП” за установяване на това, защо автомобил BMW 525d TOURING е регистриран като товарен. От получения отговор е посочено, че в сертификатът от производителя е посочено, че автомобилът е категория N1, съгласно чл. 149 от Закона за движението по пътищата, предназначен за превоз на товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. и на базата на този сертификат е регистриран като товарен. Отправено е и запитване към Митница-Пловдив да определи какъв тип е автомобил BMW 525d TOURING съгласно комбинираната номенклатура на стоките- в коя позиция се класира. От получения отговор е видно, че според митническата администрация въпросният автомобил за целите на тарифното класиране и по комбинираната номенклатура на ЕС същият отговаря на класиране към позиция 8703- лек автомобил.
За да обосноват извода, че за дружеството не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, органите по приходите са приели, че не е доказано за ревизирания период, автомобилът да е бил използван за извършване на облагаеми доставки, както и, че същите не са използвани за икономическата му дейност. Конкретно органите по приходите са се позовали на следните обстоятелства установени по време на ревизията: дружеството не е ползвало процесния автомобил, тъй като не са представени пътни листи или други доказателства, от които да е видно, че е използван за дейността на дружеството.
След направените установявания ревизиращите са отказали на оспорващото дружество данъчен кредит в общ размер на 19870,94лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и 4 ЗДДС.
При тази фактическа установеност съдът направи своите правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се дефинира като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъка за стоките или услугите, които доставчикът е доставил или предстои да достави, възниква само когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
При така очертаната правна уредба, може да се обоснове извод, че целта на системата за облагане с ДДС е данъците върху вложените средства на стоки или услуги, използвани от облагаемото лице за облагаемите му сделки да могат да се приспадат. Правото на приспадане на данъка е пряко свързано с неговото събиране, като целта е да се избегне двойното данъчно облагане. Независимо от това обаче, когато стоките или услугите, придобити от данъчнозадължено лице се използват за целите на сделки, които са освободени, или не попадат под обхвата на ДДС, или функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква.
Ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит са изрично изброени в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. В конкретния случай, се спори, че процесния автомобил е с 4 + 1 места и въпреки, че има сертификат N1 от производителя представляват "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС, поради което по отношение на същия са приложими ограниченията по чл. 70, ал. 1 т. 2 и т. 4 ЗДДС. В случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит, което в конкретния казус означава, че в тежест на данъчно-задълженото лице е да докаже, че активът е придобит за нуждите на икономическата му дейност, т. е. ще се използва за извършване на облагаеми доставки.
Понятието "икономическа дейност" е дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и се определя като всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него, т. е. има се предвид стопанската дейност на съответното предприятие. При дадената дефиниция за икономическа дейност, ограничението на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС ще е налице, когато стоките и услугите се придобиват за извършване на стопанска дейност, различна от икономическата дейност на конкретното данъчно задължено лице. Въведеното ограничение е пряко свързано с принципа на облагане с ДДС и характера на данъка. По дефиниция, ДДС е общ данък върху потреблението, чиято тежест изцяло се носи от крайния потребител. До стадия на крайния потребител данъчнозадължените лица, които участват в процеса на производство и разпределение, превеждат на данъчната администрация начисления на клиентите си ДДС, като се приспада платения ДДС на техните доставчици. При положение, че данъчнозадълженото лице придобива стоки и услуги за облагаеми доставки, а не като краен потребител, му се предоставя право да приспада ДДС, с който се облага придобиването на стоките и услугите. ДДС се характеризира със своя неутралитет на всички стадии на производството и разпределението, като по силата на принципа на неутралитет, лицето понася тежестта на данъка само, когато той се отнася за стоки или услуги, които по никакъв начин не обслужват икономическата му дейност, тоест нито пряко, нито косвено се отнасят към извършваните от лицето облагаеми доставки. В тази връзка, целта на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е да се предотврати ползването от страна на данъчно задълженото лице на привилегии спрямо обикновените потребители. Само за яснота, следва да се посочи, че под "дейност, различна от икономическата дейност на лицето", следва да се разбира, икономическа дейност различна от тази формираща оборота му, а не всяка нестопанска дейност, тъй като тази хипотеза излиза извън приложното поле на ЗДДС и въпросът за приспадане на начисления по доставката данък изобщо не стои.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се обосновава извод автомобилът да е придобит за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя.
В случая се касае за придобит дълготраен актив, а при дълготрайните активи, предназначени за стопанката дейност на ДЗЛ, потреблението се разсрочва за периода до пълната им амортизация, т. е. икономическата изгода от тях се очаква в един по-продължителен период от време. В този смисъл, доколкото самите дълготрайните активи обслужват дейността на субекта, те участват косвено в облагаемия оборот. За да възникне обаче за тези активи право на приспадане на начисления при закупуването им данък, следва да е безспорно установена обвързаността на съответния актив с икономическата дейност - настояща или бъдеща. Ако изначално един актив, независимо, че е включен в стопанските активи на ДЗЛ, е предназначен за неикономическа дейност (т. е. извън обхвата на ЗДДС), или за дейност, различна от тази, която формира облагаемия оборот на лицето, то за ДЗЛ няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит, защото на практика в този случай лицето се приравнява на краен потребител и като такъв то следва да понесе данъчната тежест. Тоест, релевантен от гледна точка на признаването на правото на данъчен кредит е не въпросът дали за определен период лицето е развивало дейност, а как активът или стоката за които лицето претендира право на данъчен кредит се включват в тази дейност, която безспорно няма пречки да е бъдеща.
В хода на ревизионното производство, както и в това проведено пред съда от страна на жалбоподателя като доказателство за икономическата му дейност са представени данни за извършван транспорт на стоки и полуготова и готова продукция от и до производствени обекти на фирми подизпълнители- “Астерикс електроникс” ООД- Пловдив и “Ай Ти Електроникс”- София. В съдебно заседание на 05.03.2012г. беше разпитан в качеството на свидетел С.Г.А.- собственик и управител на “Астерикс електроникс” ООД. Свидетелят заяви, че част от продукцията на “Лунатоне-БГ” ООД се асамблира/сглобява/ от неговата фирма. “Асамблиране” в електрониката се разбира като насищане на програмни платки и след този процес, продукцията на оспорващото дружество е готова за предлагане на пазара. С.А. заяви, че и първичната и готовата продукция се транспортира с автомобил БМВ- комби. Обемът на продукцията не е голям и в кашони с приблизителни размери от 30/40 см. И готовата продукция се продава в Австрия.
По делото е приет пътен лист(л.108) и платена винетна такса (л.109). От събраните по делото доказателства се установява, че през ревизираните периоди жалбоподателят е създавал продукти, които са на базата на технологии, които ще излязат на масовия пазар след 2-3 години. Това са програмни продукти и хардуерни платформи, които са в основата на мобилни телефони от ново поколение с интегриран персонален компютър, навигационна система, безконтактен интерфейс с потребителя, гласови команди. Прави се също така “интелигентно осветление” в прототипни серии за двигателни установки за предачната промишленост. Основни клиенти на дружеството са в Германия и Австрия. Продажбата на продуктите става чрез дружеството “Лунатоне- Австрия” ООД, което получава готовата продукция от “Лунатоне-БГ” ООД.
Доколкото по делото има доказателства, че в проверявания период дружеството е извършвало облагаеми доставки, за които е реализирало приходи, логично и последователно може да се направи и изводът, че процесният автомобил е използван за икономическата дейност на жалбоподателя. В тази връзка, съдът цени показанията на свидетеля С.Алексиев.
Досежно оспорването от страна на приходната администрация, че процесният автомобил не е товарен съдът намира следното. N1 е категория превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 т. Основното изискване за сертификат N1 за автомобили с общо тегло до 3.5 тона е полезният товар да бъде над 2 пъти по-голям от теглото на допустимия брой пътници.
Пътнически автомобил, хомологиран от производителя му като автомобил от категория N1, разполага със свидетелство за регистрация като товарен автомобил. Функционално и конструктивно N1 версиите са идентични на аналогичната им пътническа версия от категория M1.
Установява се, че още по време на ревизията е представен анекс към договора от 15.12.2010г. за покупко-продажба на автомобил с регистрационен талон № 004522519 на МВР и сертификат N1, издаден от производителя BMW AG, автомобил марка “BMW”, модел 525d Touring, шаси WBAMX31080C794917, ДВИГАТЕЛ 31067685 е товарен. Изтъкнатото от органите по приходите, че автомобилът е лек, поради дадено становище от Митница-Пловдив е неотносимо в случая. Комбинираната номенклатура в ЕО и утвърдените с нея кодове за тарифно класиране на преминаващи през митниците на страните – членки стоки се използва за митнически цели, когато се осъществява въвеждане на стоки на територията на страна-членка. В настоящият казус става дума за закупен автомобил от страната чрез официалния представител на марката автомобили.
Предвид установеното, че автомобилът се използва в извършването на облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на жалбоподателя и че същият по силата на сертификат, издаден от производителя и талон за регистрация в МВР е товарен, не са налице основанията на чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС досежно отказа за правото на приспадане на данъчен кредит за закупен леки автомобил BMW 525d TOURING. Такива не са налице и по отношение на отказа по фактурите издадени във връзка с направени разходи и за закупуване на гуми и стелки за автомобила.
По изложените дотук съображения РА се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. От страна на жалбоподателя се претендира присъждане на сторените по делото разноски – 50 лв. държавна такса и 1700 лв. – адвокатско възнаграждение, за които се представя и списък на разноските. Ето защо на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да бъдат присъдени тези разноски.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен съд, І отделение, ХVІІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на “Лунатоне- БГ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- с.**, ***, област ***, представлявано от А. Хр. П. Ревизионен акт № 161101971 от 27.06.2011г., издаден от Ю.М.Д. – ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 846/03.09.2011 г. на Директора на Д “ОУИ” гр. Пловдив, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 19870,94 лв., като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на “Лунатоне- БГ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- с.**, ***, област ***, представлявано от А. Хр. П. сумата от 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.








ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Автомобилът е товарен, щом КАТ са казали така. КАТ е единствената институция, която може да се произнася по въпроса. Щом в талона пише товарен, значи е товарен. Има решение на съда в тази връзка. Само да го намеря и ще ти го пратя.

Да, публикувано е вече. 15784

бях ходила на семинар по ддс- там изрично казаха, че за N1 не се признава ДДС, освен ако не са настъпили промени т.г.- извинявайте, но не съм прочела цялата тема ^{Отговор на kasy_a(14.03.2013 14:16):}