Здравейте!
Вече няколко приятели занимаващи се с търговия ме питат,дали при издаване на фактура е нужно задължително и съставяне на такъв протокол. В техните среди се говорело,че ако нямаш такъв протокол при доставката "гориш" с ДДС-то при ревизия или насрещна проверка.
Опитите ми да ги убедя че това са глупости и че никъде в закон няма такова задължение са все по-неуспешни,защото знаете как е в тези среди-понеже страх лозе пази сега пишат протоколи като луди.
Какво е вашето мнение по въпроса?

Какво е вашето мнение по въпроса?

абе лично моето

ама зависи дали аз трябва да ги пиша :))))

_{^{иначе нека си пишат :)))))}}

Сега имам такава ревизия вече в процес на обжалване. Не признават само наличие на фактура като доказателство за доставката, но това в случай че не е намерен доставчика и не е представил доказателства, че е извършена такава доставка. А ние освен фактура нямаме друго, позовават се на чл. 24 от ЗЗД, за родовоопределени вещи и тяхното предаване.
така, че според мен хубаво е да придружават фактурата, както и по възможност други придружителни документи..

_{на чужд гръб колко тояги не били много?} ^{Отговор на abeama(13.03.2013 14:53):}

да бе, чл.24.... предаване при липса на съгласие при страните
осчетоводяването на фактурата, плащането й и по-нататъшното разпореждане със стоките, предмет на покупката, еднозначно говорят, че стоките са определени по съгласие на страните

който си няма работа, нека пише протоколи... ама не виждам как ще им придадат по-голямо значение от фактурата

Не обичам да споря. Търсят ми три доставчика от 2009 г., продали фирмите на роми и бегали. Тогава са работели, рег по ЗДДС, отразена фактура в техният дневник. сега не откриват никого и по данни в НАП и техни документи правят преценка, че няма сделка. А ние сме продали стоките, имаме доказателства за продажбите на различни клиентии плащания по банков път.

експерта, ама ти самият си писал за европейското решение по такива казуси, плюс че има и българска практика вече... ясно, че НАП ще се пробват до последно да санкционират получателите по доставки, ама не може така до безкрайност

Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция.

демек, да бъдат така добри да докажат те, че купувачът знае за измамата, а не при липса на някаква хартия, която повтаря фактурата, да отказват данъчен кредит

общо взето според нашата администрация май ДДС-то е измислено, за да не го признават при ревизии, докато на европа схващането е по-различно

Така е, права сте. Но сега се борим да доказваме, че нашият случай е съотносим към тази практика. Изобщо не ги интересуваше, че стоките са продадени.

Сега сме на административно обжалване, след два месеца трябва да имам отговор.