За бартер иде реч.


От 01.01.2014 има промяна в цитирания член на ЗДДС, която гласи следното:

(7) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

5.2. Когато материален дълготраен актив се придобива в замяна на подобен актив, който има сходна употреба в същата сфера на стопанската дейност и сходна справедлива стойност, не се признава никаква печалба или загуба за съответната сделка. Цената на придобиване на новия актив е балансовата стойност на отдадения актив. Когато справедливата стойност на получения актив представлява доказателство за намалената стойност на отдадения актив, първо се намалява стойността на отдадения актив и тази намалена стойност се приписва на новия актив.


Всичко това за мен означава, че има следните постановки:

I. По ЗДДС:

1.Страните определят парично изражение - в този случай това следва да са данъчните основи;
2.Страните не определят парично изражение - в този случай данъчните основи следва да бъдат тези при придобиване на заменяните активи;
3.Ако не може да се установят основите при придобиване и страните не са определили парично изражение, данъчните основи следва да бъдат пазарните цени.


Въпросите ми са следните:

1. Според вас при ревизия може ли да се стигне до търсене на ДДС върху стойността на придобиване на активите, независимо че има парично изражение на замяната. Например поради това, че щом е замяна, то т.1 е неприложима. А и в самия закон не е написано изрично, че при определяне на парично изражение, именно то е данъчната основа.


2. Ако няма проблем по въпрос 1, и се стигне до парично изражение, именно то следва да бъде фактурирано и от двете страни. В такъв случай не следва ли да се отчете печалба или загуба, тъй като вече няма да бъдат фактурирани балансовите стойности на заменяните активи, а сума различна от тях, като няма никакъв вариант двете суми да са еднакви.


Тенк ю ин адванс пийпъл :)

Да започнем от по-лесното - т.5.2.,при сходни активи, дето не се признава печалба или загуба.
Това го разбирам така, че при замяна на машина за машина или сграда за сграда или камион за камион, двете страни са длъжни да фактурират по балансовата стойност, която е по-ниската от двете, като предварително страната с по-висока балансова стойност направи обезценка до балансовата стойност на другия актив.

Например заменяме кон за кокошка, сходни са, щото се ползват в селското стопанство и щом се заменят без доплащане, значи конят е дръглива дърта кранта, макар и да има балансова стойност 100лв, а кокошката може да снася златни яйца, кой знае, макар и да има балансова стойност 10лв.

При коня вземаме първо операция Дт обезценка ДМА/ Кредит Кон (или Амортизация ДМА) 90лв
Така балансовата му стойност става 10 лв и си издават фактури за по 10лв двете страни

Първия параграф обаче като нищо го разбирам, че ще търсят ДДС върху цената на придобиване -при несходни активи. В този случай обаче, при различни цени на придобиване какво трябва да се направи - да се обезцени активът с по-високата не върши работа, защото не ни интересува балансовата, а тази на придобиване. Излиза, че този с по-ниската цена на придобиване ще трябва да доплаща на този с по-високата, ама те нали са се разбрали да няма доплащане.

Практически май е най-добре да се фактурира по по-високата от двете цени на придобиване. За ДДС-то няма проблем, защото в двете насрещни фактури то се приспада и резултатът е 0. Проблемът ще е в печалбата, която ще се отчете, /при цена на придобиване 100 и балансова стойност в момента 10/, но пък на новия актив ще му се признават данъчни амортизации в размер на 100, нали той ще се заведе за толкова,а досегашния се е водел за 10 и са останали само 10 за приспадане като данъчни амортизации. А сега придобиваме право да приспадаме нови 100 като данъчни амортизации и така въпросната печалба от 90 лв с течение на времето ще се признае за разход, ама именно с течение на времето, пък данъкът върху въпросните 90лв ще възникне веднага /в текущата година/.

1. Да започнем от т.5.2 - именно и аз така го разбирам, че двете страни трябва да си фактурират на по-ниската балансова стойност на заменяните обекти. А този, който е бил с по-високата балансова стойност и е обезценил заменяния от него актив, получавайки фактурата си, прибавя към нейната стойност сумата на направената обезценка и по този начин в края на операцията всяка страна има вече съвсем друг актив, на абсолютно същата балансова стойност, която е имал активът, който са заменили.

2. Нататък обаче не те разбирам. Въросът е: ако е придадено парично изражение на замяната, защо по дяволите ще трябва да се гледат стойностите на придобиване? А и в моя случай активите са сходни.

^{Отговор на nick_cave(15.05.2014 16:26):
nick_cave каза:
Въросът е: ако е придадено парично изражение на замяната, защо по дяволите ще трябва да се гледат стойностите на придобиване?}



Ъхъ, точно в това е въпросът. Прав си, ама щото е неясно какво значи да са предали или да не са предали парично изражение, гледам най-лошия фискален вариант, ако решат да се заяждат и да изкарат, че въобще при бартер данъчната основа е тази при придобиването.

То между другото в т.5.2. изобщо пък не се говори за данъчни основи, а тя е от СС 16, нали, а не е от ЗДДС. Пък в ЗДДС не се разглежда дали са сходни или не.

Да, би трябвало ако е определена цена, тя да си е данъчната основа.

Значи да обобщим дотук :)

1.Ако има определена цена при бартер - то тя е данъчната основа;

2.При равни други условия се фактурира на по-ниската от балансовите стойности, но след като имаме вече придадена стойност на замяната, не трябва ли тази стойност да е приход за всяка от страните, а разход - балансовата стойност на всеки заменян актив. В такъв случай обаче ще се формира резултат, което пък противоречи генерално на т.5.2 от стандарта.

И да, т.5.2 от СС 16

Първо,мисля че не трябва да се бърка счетоводство с данъци - това са два отделни процеса. За счетоводни цели стойността на бартера се оформя по СС. За данъчни цели се определя данъчна основа, която може да е различна от счетоводната стойност и се определя съгласно данъчното законодателство.

^{Отговор на bistra7(16.05.2014 12:13):
bistra7 каза:
Първо,мисля че не трябва да се бърка счетоводство с данъци - това са два отделни процеса. За счетоводни цели стойността на бартера се оформя по СС. За данъчни цели се определя данъчна основа, която може да е различна от счетоводната стойност и се определя съгласно данъчното законодателство.}


А второ? ;-)

Принципно съм съгласен с теб. В случая обаче нещата са малко по-различни. ЗДДС казва как се определя данъчната основа, ако страните са дали ПАРИЧНО ИЗРАЖЕНИЕ на замяната. Именно това парично изражение в случая според мен се явява ЦЕНА на замяната. В смисъл - аз ти давам топчето, а ти фунийката, ама аз определям че ти давам топчето примерно за 100 лева, и след като ти си окей, то очевидно и ти ми даваш фунийката за 100 лева. Така че това вече освен данъчна основа се явява и ЦЕНА, която всъщност формира прихода на всяка от страните. И след като този приход е различен от балансовата стойност на заменяните топче и фунийка, то очевидно следва да се отчете някакъв резултат от цялата операция. А самият стандарт казва, че не се отчита. И ако се спазва СС 16 и не се отчита резултат, как би се отразила счетоводно ЦЕНАТА на замяната, която в случая ще е и данъчна основа?

Чудесно е да имаш добър архив...
..................

Carling cup!

Carling cup! nick_cave 25.02.2008 15:33
Предложи за изтриване
Spurs 2 - 1 Chelsea

Така, без да са нужни некакви анализи - просто ги наебаха :)

COME ON YOU SPURS

RE: Carling cup! питащата (гост) 25.02.2008 15:43
Предложи за изтриване
аре Каве ти по добре кажи си за пишката че много се събрахме да чакаме. много си нещо малчиш.
аре и опиталите уруспии да кажат.знаят са кои са

RE: Carling cup! nick_cave 25.02.2008 15:47
Предложи за изтриване
питащата

Темата е футболна, ако не забеляза. Или ти по принцип си падаш по шутовете отзад:)
Колкото до пишки, предлолагам че все питаща ще си останеш :)

RE: Carling cup! питащата (гост) 25.02.2008 15:50
Предложи за изтриване
малка пишка и голям корем пишеше в една тема хаха.и аз питам?

То изобщо това е един от случаите, в които има разминаване между стандартите и данъчните закони. Сигурно трябва като определяте цената, при сходни активи, да я определите така, че да бъде равна на по-ниската балансова стойност /в която от двете фирми балансовата стойност е по-ниска/. Фирмата с по-високата стойност прави обезценка, така че двете балансови стойности да станат равни, и фактурата се издава на тази цена, и тогава не се отчита резултат от сделката.

Това, дето го казва Бистра, си го мислех и аз, че за да ви е мирна главата, както пречи да сложите данъчна основа, която да е равна на цената на придобиване, върху нея да си начислите ДДС, те ДДС-тата са равни по двете насрещни фактури, а пък продажната цена да ви бъде друга, по-ниска, например балансовата стойност. Купил си актива например за 1000лв, амортизиран е до момента и балансовата стойност е 600, и във фактурата пишеш
актив - 600лв
Данъчна основа 1000лв
ДДС 200лв
Обща стойност на фактурата 800лв

Само че тва по-скоро са глупости, защото не е необходимо, щом има парично изражение, и освен това в този пък вариант, ако данъчните решат да се заяждат и кажат, че не е това данъчната основа, няма пък да ти признаят данъчния кредит по насрещната фактура. Щото ще кажат - при парично изражение данъчната основа е определената цена, защо сте сложили по-висока, данъчния кредит не ти го признаваме, а пък по твоята издадена фактура начисленият ДДС ще ти го искат, защото си го начислил и посочил в данъчен документ.

затова, щом са сходни активите - фактурирайте си ги по по-ниската от двете балансови стойности, вашата и тяхната, така май ще е най-добре, и печалба от сделката няма да отчитате.

1.Значи в случая аз не разбирам защо мислиш, че при начисляване на ДДС върху цената на придобиване, ДДС ще е еднакво и в двете фактури. Може разликата да е в стотици хиляди дори.

2.В случая няма как да се фактурира на по-ниската от двете балансови стойности, просто конкретната ситуация е такава.

3.И понеже няма как да е на балансови стойности, то вече следва да се отчете резултат, което пък от своя страна не е това, което пише в стандарта. И после ако при ревизия на страната, на която евентуално й се е появила загуба от сделката, не й я признаят, какъв точно е механизмът на доказване на необходимостта от отчитане на резултат, ей това ми е любопитно на мен :)

1. Ами мислех върху по-високата от двете цени на придобиване:) Основанието ще евъпросната ал.7; но проблемът е, че това може да е основание само за едната страна

2. Ми добре де, не че ми е ясно що да не може по балансовата стойност, но тогава тази цена как я определяте, върху която ще се фактурира?

3. Да не ти дреме толкова за стандарта, важното е данъчните да не създадат проблеми, пък от стандарта в такъв случай значи прилагате правилото за несходни активи. Така и така щом не фактурирате на балансова стойност, значи не прилагате 5.2.

1.Именно, пише следното: "данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока".

2.Поради съвкупност от фактори.

3.Прав си, ако пледираме "несходни", всичко заспива :)))

Благодаря!

Малко тъп въпрос:
Ако определената цена е по-висока от по-ниската балансова, трябва ли да го третирате като бартер?
Две продажби, със съответния резултат от тях и прихващане на вземания и задължения.
Извинявам се, ако ми е елементарна логиката, ама така набързо в петък следобед :)))

^{Отговор на Liglyo(16.05.2014 15:02):
Liglyo каза:
Малко тъп въпрос:
Ако определената цена е по-висока от по-ниската балансова, трябва ли да го третирате като бартер?
Две продажби, със съответния резултат от тях и прихващане на вземания и задължения.
Извинявам се, ако ми е елементарна логиката, ама така набързо в петък следобед :)))}



А защо да не се третира като бартер? Балансовата стойност е някаква си величина в случая. Те дори и определените цени може да не са равни, и тогава ще има замяна с доплащане. А думата замяна е важна заради местните данъци и такси.

То пише в литературата, че ако има доплащане, това само по себе си доказва, че активите не са сходни. А наистина, експерти съветват просто да се избягва бартера и да си се отразяват като две отделни сделки, точно както предлага Лигльо. МДТ кво общо имат не мога да се сетя, защото така или инак който придобива сградата, ще плаща МДТ върху стойността във фактурата, пък тази фактура дали е по бартер или по "обикновена продажба", няма значение.

Раздел III.
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Чл. 45. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго.

Тоест при замяна се плаща веднъж, а не като при две сделки. Имам предвид разходите по самата сделка. Колкото до доплащането и сходните активи, не мисля, че имат връзка. Сходни са активите със сходна употреба в същата сфера на стопанската дейност. Ако например замениш Ауди за Хюндай, очевидно ще има в общия случай доплащане в полза за Ауди-то. Което прави ли двата автомобила несходни активи?

Ъхъм, прави ги несходни, това не го казвам аз, ами някой от капацитетите, дето пишат книги, чел съм го в някоя книга, но вече не помня в коя. Даже май дали не беше и от Епстейн и Мирца:) бяха ми попадали техни писания на български.

Пък това, че се плаща един път, не се бях сетил, верно е аргумент. Но че щом има доплащане, значи активите не са сходни, съм сигурен, че съм го чел. Щом стойността им не била сходна, значи не са сходни. Виж в самото определение как пише да имат и "и сходна справедлива стойност", а щом има доплащане, този критерий не е налице.

То мисля че в МСС отдавна отпадна това деление на сходни и несходни и всички се третират еднакво, само в националните СС остана.

Което в случая е повече от изгодно, защото аргументира отразяването на печалба или загуба от сделката ;-)

Съгласен съм с теб за сходната справедлива стойност.

^{Отговор на дрозд(грозд)(прост)(гост)(16.05.2014 15:20):
дрозд(грозд)(прост)(гост) каза:
То мисля че в МСС отдавна отпадна това деление на сходни и несходни и всички се третират еднакво}


пак не е еднакво, концепцията е друга и критериите са различни

Е, гледа се дали сделката има или няма търговско съдържание - а в случая има

На който му е интересно, ето какво казва одитор Иван Златков по въпроса:

"В коригирания МСС 16 Имоти, машини и оборудване, който е в сила от 01.01.2005 г., са направени изменения в критериите за класификация на сделките със замяна на активи. Вместо в зависимост от това дали се разменят сходни или несходни активи, основно условие при клацсифицирането на тези сделки и съответно – при оценяването и счетоводното отчитане на подобни сделки е характерът на тези сделки, а не видът и предназначението на разменяните активи – дали те са със сходна или са с несходна същност и употреба. Т.е. – дали тези сделки имат или нямат търговско съдържание, и дали справедливата стойност на който и да е от разменяните активи (отдаденият или придобитият) може да се определи надеждно.

Така, критериите са изразени по-точно. Вместо външната форма и предназначението на разменяните активи е приет за критерий съдържанието на сделката – дали то е търговско или не е. В същност, според нас, особена промяна не е направена. Защото какво означава да разменяш активи с различна същност и употреба – да извършиш продажба на едни (отдаваните) и покупка на други (получаваните активи). А това си е сделка с търговско съдържание. И обратно – какво търговско съдържание има сделка, при която разменяш активи със сходна същност и предназначение? Водещото тук е прагматизмът, а не търговията – да се разменят активи, които вече не отговарят в достатъчна степен на бизнес плановете на предприятието със по-подходящи за тези планове. Не че в сделките с търговско съдържание няма прагматизъм. Но той е изразен в очаквания финансов резултат от сделката (замяната) или в очаквания последващ ефект от нея.

Когато сделката за придобиване на имот, машина или оборудване има търговско съдържание, то придобитият при замяната актив се оценява по справедлива стойност. Възниква въпросът: коя справедлива стойност – на получения или на отдадения актив? В правилата на МСС 16 Имоти, машини и оборудване е дадено предимство на справедливата стойност на отдадения актив. Защото той е използван като средство за престация (материално удовлетворяване) при замяната. Т.е. цената на придобиване на новия актив за предприятието е толкова, колкото то би получило за отдадения актив – при пряка сделка със заинтересован и желаещ купувач. Това е неговата справедлива стойност. Този вариант се прилага, ако справедливата стойност на двата актива – и на отдадения и на придобития могат да се оценят надеждно. Когато справедливата стойност на отдадения актив не може да се определи надеждно, а на полученият актив – може или когато оценката на справедливата стойност на получения актив е значително по-ясно определима от тази на отдадения актив, тогава именно тя (справедливата стойност на придобития актив) се използва за първоначална оценка на получения актив.

В случаите, когато сделката няма търговско съдържание или пък когато нито една от двете справедливи стойности – и на отдадения актив, и на получения актив не могат да се определят надеждно, придобитият актив се оценява първоначално по балансовата стойност на отдадения актив.

Каква логика е вложена в това правило?

При първия случай. Щом сделката няма търговско съдържание а е продиктувана от други съображения (различни от търговските), няма основание да се признава финансов резултат от тази сделка. А това може да се постигне само ако първоначалната оценка на получения актив е равна на балансовата стойност на отдадения актив.

При втория случай. Два от основополагащите принципи на счетоводните стандарти – за надеждност и за същественост на информацията са в противоречие. Ако се търси справедлива стойност на който и да е от двата актива въз основа на ненадеждни индикатори, ще спази изискването за същественост на информацията – ще се отрази някакъв резултат от сделката. Което е важно ако тази сделка има търговско съдържание. Но няма да се спази принципа за надеждност – да не се съдържат съществени грешки в информацията за оценката на сделката. В случая е дадено предимство на надеждността пред съществеността.

Какъв смисъл е вложен в понятието " търговско съдържание на сделката " правилата на МСС 16 Имоти, машини и оборудване? Това е пояснено в самия стандарт, в сегашния параграф 25-ти. Там е определено, че предприятието определя дали сделката по размяната има търговско съдържание, като преценява степента, до която бъдещите му парични потоци се очаква да се променят в резултат на замяната, а именно:

- Конфигурацията на риска на паричните потоци от придобития актив се различава от конфигурацията на риска на паричните потоци от отдадения актив – след данъчното облагане. С други думи, очаква се по-благоприятна за предприятието конфигурация на риска;

- Специфичната за предприятието стойност на частта от операциите, засегната от сделката се променя в резултат на замяната – в желаната или в по-благоприятна за предприятието насока;

- На лице е значителна разлика между справедливите стойности на разменените активи.

За онагледяване на правилата на МСС 16 Имоти, машини и оборудване за оценяване и за счетоводно отчитане на замяната на такива активи, ще си послужим със следните примери:

Първи пример:

Предприятие "Омега" АД е осъществило на 1 май 2006 година с предприятие "Гама" АД сделка за замяна на линия за производство на закуски с кухненско обзавеждане.

Оценките на заменените активи са както следва:

На линията за производство на закуски:

- Първоначална стойност - 80 000 лева;

- Начислени амортизации до датата на замяната – 40 000 лева;

- Балансова стойност 40 000 лева;

- Справедливата стойност на линията не може да се определи надеждно, тъй като няма активен пазар за такива линии;

На кухненското обзавеждане:

- Първоначална стойност - 70 000 лева;

- Начислени амортизации – 35 000 лева;

- Балансова стойност 35 000 лева;

- Справедлива стойност 37 500 лева.

Ще покажем оценяването и осчетоводяването при двата възможни варианта – когато сделката има търговско съдържание и когато тя няма такова съдържание.

Първи вариант – сделката за замяна няма търговско съдържание, защото:

- Не се е променила сигурността на паричните потоци, които се очаква да се генерират от използването на кухненското обзавеждане през оставащите 5 години полезен живот на линията;

- Не са се променили и специфичните за предприятието операции –те си остават производство на кухненска продукция – но от друг тип;

- Не може да се установи надеждно и разлика в справедливите стойности на заменените активи ( справедлива стойност на поточната линия не може да се определи надеждно).

При такъв вариант, придобитото кухненско обзавеждане ще се оцени по балансовата стойност на отдадената линия за производство на закуски. При това условие няма да се отрази финансов резултат от сделката.

Ще се съставят следните счетоводни статии:



За отразяване на придобиването на кухненското обзавеждане :



Дт с/ка Производствено обзавеждане 40 000

(това е балансовата стойност на линията за закуски)

Кт с/ка Други приходи 40 000



За отписване на продадената линия за закуски и начислените й амортизации до дата на замяната:



Дт с/ка Амортизация на ДМА 40 000

аналитична сметка амортизация на линия за закуски

Дт с/ка Други приходи 40 000

Кт с-ка Машини и съоръжения 80 000

аналитична сметка Линия за производство на закуски.



Както се вижда, "Омега" АД не отрази финансов резултат от замяната. С каквато сума е кредитирана сметка "Други приходи" (40 000 лева), с такава сума след това тя е и дебитирана – при отписване на продадения актив.

Нека сега да приемем – като втори вариант, че сделката за замяна има търговски характер. Защото рисковете от бъдещото използване на поточната линия за закуски са нарастнали. Появило се е конкурентно предприятие, което създава риск за стесняване на пазара на закуските през следващите пет години. За това ръководството на "Омега" АД е решило да премине към производство на кухненска продукция. Проучванията показват, че за нея рискът от стесняване на пазара е значително по-малък, даже има вероятност за разширяване на този пазар. Следователно, рисковете за използването на кухненското обзавеждане са значително по-малки. В такъв случай предприятието приема, че сделката има търговско съдържание и следва да признае придобития актив не по балансовата стойност на отдадения актив (40 000 лева), а по справедливата стойност на същия (отдадения) актив. Такава стойност обаче не може да се установи надеждно. Значително по-ясни индикатори има за определяне на справедливата стойност на придобития актив – кухненското обзавеждане. За това оценката ще направи по неговата справедлива стойност. Ще се съставят следните счетоводни статии:



За отразяване придобиването на кухненското обзавеждане:



Дт с/ка Производствено обзавеждане 37.500

аналитична сметка Кухненско обзавеждане

Кт с/ка Други приходи 37.500



Това е справедливата стойностна кухненското обзавеждане.



За отписване на отдадения актив и начислените му амортизации:



Дт с/ка Амортизация на ДМА 40 000

Дт с/ка Други приходи 40 000

Кт с/ка Машини и съоръжения 80 000



Както се вижда, "Омега" АД отрази загуба от 2.500 лева в резултат на сделката по замяна, защото възприе и обоснова политика си , че тази замяна има търговски характер. То очаква да компенсира тази загуба от намаляването на риска при генериране на паричните потоци от продажби на кухненска продукция.

Ако приемем (като трети възможен вариант) предположението, че и при сделката с търговски характер не е възможно да се определи надеждно справедливата стойност на кухненското обзавеждане, то последното ще се оцени при първоначалното му признаване в "Омега" АД по балансовата стойност на отдадената поточна линия и няма да се отрази финансов резултат от сделката по замяна, въпреки нейния търговски характер. Ще се намали съществеността на информацията (няма да бъде отразен резултат от сделката), но ще се запази нейната (на информацията) надеждност."
Иван Златков