МОЛЯ КОМЕНТИРАЙТЕ

ЗА ДОСТАВКАТА НА БЕЗПЛАТНА ХРАНА ПО РЕДА НА ЧЛ. 285 КТ СЛЕДВА ЛИ ДА СЕ НАЧИСЛИ ДДС НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 6, АЛ. 3, Т. 1

МОЕТО МНЕНИЕ ЩЕ ГО ИЗКАЖА СЛЕД ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ ЗА ДА НЕ ВИ ПОДВЕЖДАМ

Четейки поисмо: Изх. № 91-00-37/2.02 Въпроси по ЗДДС

Облага се с ДДС, когато е приспаднат ДК – чл.6,ал.3,т.1; и когато не е налице хипотезата на чл. 70, ал.3, т.6 от ЗДДС.
В хипотезата на чл. 70, ал.3, т.6 от ЗДДС – безплатна храна по реда на чл. 285 от КТ - не се прилага чл. 6, ал.3, т.1 – при нея лицето има право на кредит и не е налице доставка /не се дължи данък/.

та така мисля и аз ;-)

СПОРЕД МЕН КАК Е:

В ЧЛ. 70, АЛ. 3, Т. 6 - НИКЪДЕ НЕ Е ПОСОЧЕНО ЧЕ ЧЛ. 6, АЛ. 3, Т. 1 НЕ СЕ ПРИЛАГА - ТАМ ПРОСТО Е ПОСОЧЕНО ЧЕ ИМАШ ПРАВО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПРИ ЗАКУПУВАНЕ НА ХРАНАТА.

В ЧЛ. 6, АЛ. 3, Т. 1 НИКЪДЕ НЕ Е ПОСОЧЕНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ ЗА ХРАНАТА

ТА СПОРЕД МЕН ТРЯБВА ДА СЕ НАЧИСЛИ ДДС

УКАЗАНИЕТО И АЗ ГО ПРОЧЕТОХ ТА ЗАТОВА СЕ ЗАМИСЛИХ

АКО ИЗПУСКАМ НЕЩО ПОПРАВЕТЕ МЕ

Абе те добре в това писмо са го написали,че липсвало доставка...
Ама в закона/чл.10/ ясно са записали в кои случаи липсва доставка....е този определено не попада там!

ЛОШОТО Е ЧЕ НЕ Е ДОБРЕ ФОРМУЛИРАНО ИЛИ АЗ НЕ ГО РАЗБИРАМ ПРАВИЛНО

ТАМ ПИШЕ Т. 3 ........ЗА ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ ИЛИ УПОТРЕБА ..........

Е УПОТРЕБЯВА СЕ НАИСТИНА ЛИЧНО, НО ПЪК ТОВА СЕ ИЗВЪРШВА НА ОСНОВАНИЕ НОРМАТИВЕН АКТ - НАРЕДБАТА ЗА ......... ПО ЧЛ. 285 КТ. ДЕМЕК НОРМАТИВНО ТИ Е ПОСТАНОВЕНО ЧЕ ТРЯБВА ДА Я ДАВАШ ТАЯ ХРАНА И ТОВА Е СВЪРЗАНО С ИКОНОМИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО.

ИМАШЕ ЕДНО ПИСМО НА ДАНЪЧНИТЕ ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНИТЕ ДОСТАВКИ И ПРАВОТО НА ДК И НАЧИСЛЯВАНЕТО НА ДДС В ТЕЗИ СЛУЧАИ ПО ЗСТАРИЯ ЗДДС.
АКО НЯКОЙ ГО ИМА МОЛЯ ДА ГО ПОСТНЕ ТУКА

Не съм чела това писмо. Но ал. 4 т. 1 от чл 6 посочва единствено специално раб. облекло като доставка, която не е възмездна. Т.е. на работника работещ с отрови гащеризона и ръкавиците му ще представляват безвъзмездна доставка, а за киселото мляко, което работодателят е задължен съгласно Кодекса и Нардбата да му предостави, ддс ще трябва да се начисли. И кому е необходимо да ползва дан. кредит за млякото и в същото време да го начисли не мога да разбера. Тъй и тъй това мляко трябва да се предостави в най-добрия случай до ден-два след купуването му. Та на практика работодателят не би могъл дори и да се възползва и да лавира с ДДС (в смисъл този месец да ползва кредита, а да го начисли в следващия, при предоставяне на храната)

Не знам дали това ти трябва...но тук не е засегнат ЗДДС

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
ДИРЕКЦИЯ “ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА”

№ 04-13-79 от 22.03.2006 г.


ОТНОСНО: Данъчното третиране на осигурената от работодателя безплатна храна и/или добавки към нея по чл. 285 от Кодекса на труда

Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (наредбата) е издадена на основание чл. 285 от Кодекса на труда (КТ). Член 285 КТ регламентира задължение за работодателите да осигурят безплатна храна и/или добавки към храната на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. В чл. 2 на наредбата се конкретизират предприятията със специфичен характер и специфична организация на труда. Въпреки че наредбата не определя диети и не забранява изрично заменянето на храните с пари или с продукти, с нея се регламентира редът, по който работодателят определя вида и стойността на храната и/или добавките към нея, работниците и служителите, които имат право на тях, както и минималните стойности на храните и/или добавките и напитките. В тази връзка считаме, че наредбата, и по-конкретно чл. 7, предполага храната да бъде предоставяна в натура, тъй като в писмената заповед работодателят следва да посочи вида и стойността на храната, а не нейната левова равностойност. Нещо повече - считаме, че изискваното писмено съгласуване със службата по трудова медицина има за цел, когато се осигурява храна за специфичен характер на труд, да бъдат определени не каквито и да са храни, а такива, каквито са подходящи за специфичния характер на труда в конкретното предприятие. Предвид изразеното от вас становище, че по реда на наредбата работодателят може да предостави както храни, така и пари, купони за храна, ваучери за хранене и други, следва да имате предвид следното относно данъчното третиране при различните варианти на предоставяне:
- храни в готов за консумиране вид или хранителни продукти. Стойността на храните е разход за дейността на предприятието, ако са изпълнени изискванията на чл. 285 КТ и наредбата. На основание чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) стойността на храните не се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения на работниците или служителите;
- пари. Тези средства представляват облагаем доход на лицата и подлежат на облагане по реда на ЗОДФЛ. Предприятието следва да ги отчете като разход за възнаграждение на работниците и служителите;
- купони за храна и ваучери за хранене. Не е напълно изяснен смисълът, който влагате в тези понятия. Ако под купони за храна имате предвид предоставянето им във връзка с осигурено от работодателя организирано хранене по смисъла на чл. 294 КТ, стойността на тези купони представлява социален разход за предприятието. Общият случай на предоставяне на ваучери за храна по реда и при условията на чл. 36а от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяването на дейност като оператор, при който във ваучерите е посочена само тяхната стойност, също е социален разход за работодателя. Счетоводното отчитане, представянето и данъчното третиране на механизма на предоставяне на ваучерите за храна са представени подробно в Указание на министъра на финансите № 3 от 21.03.2005 г., което е публикувано на интернет страницата на Министерството на финансите - www.minfin.bg. Налице е очевидно противоречие, произтичащо от различния характер и целите, които се преследват. От една страна, осигуряването на безплатна храна и/или добавки към нея по реда и условията на чл. 285 КТ е задължение на работодателя, което следва да бъде изпълнено във връзка с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд по Глава тринадесета от КТ. Купоните и ваучерите за храна по своя характер, респективно данъчно облагане представляват разходи, които съгласно Глава четиринадесета от КТ работодателят може да направи за задоволяване на социално-битовите потребности на работниците и служителите. Следователно съгласно разпоредбите на КТ, както и с оглед счетоводното отчитане и данъчно третиране на направените от работодателя разходи, при осигуряване на храната трябва да бъде определено и ясно разграничено основанието за нейното предоставяне. По наше мнение не съществува пречка храната по чл. 285 КТ да бъде предоставяна в стола на предприятието срещу специално определени за тази цел купони, които да бъдат предмет на отделно отчитане. Следва да имате предвид, че за предоставена храна в готов за консумиране вид (в натура) ще се счита и храната, предоставена в други, външни за предприятието заведения за хранене, когато са изпълнени условията на чл. 285 КТ и когато по силата на сключен договор между заведението и работодателя получател на стоката (храната) е работодателят и той заплаща храната директно на заведението за хранене. В този смисъл при спазване на условията на чл. 285 КТ може да бъде предоставяна храна и под формата на ваучери за храна, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед. В описаните случаи е налице хипотезата на предоставяне на храни в готов за консумиране вид. В заключение, независимо от възприетото становище относно начините за осигуряване на храната ви обръщаме внимание, че разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗОДФЛ освобождава от облагане с данък върху доходите само стойността на храната и/или добавките към нея по чл. 285 КТ, които са предоставени в натура.

Директор: (п)
(не се чете)

Д-24-0072 от 31 януари 2001 г. Вярно е доста старичко, а при мен безплатна храна по чл. 285 никога не се е раздавала.

Там ачик-ачик обаче си пише
........
За целите на ЗДДС Е НАЛИЦЕ ДОСТАВКА в този случай
Разходите за безплатна храна, противоотрови и други средства, които неутрализират вредното въздействие на работната среда по реда на чл. 285 от КТ и Наредба № 8 от 1987 за безплатната предпазна храна.......

Или може би това:

ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ

№ 24-00-1436 от 12.07.2004 г.


ОТНОСНО: Облагане с ДДС на доставките между работодател и работници и служители и в частност доставките по глава XIV от Кодекса на труда съгласно ЗДДС, в сила от 1 януари 2004 г.
Уважаеми колеги, във връзка с прилагането на ЗДДС по отношение на доставките между работодател и работници и служители, в сила от 1 януари 2004 г., изразявам следното принципно становище.
Наличие на доставка
От 1 януари 2004 г. в ЗДДС беше създадена нова разпоредба в чл. 6, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която:
“Не е доставка по смисъла на този закон безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава четиринадесета от Кодекса на труда, свързани с дейността на предприятието.”
За да не е налице доставка на основание цитираната разпоредба, следва да са налице следните условия:
1. безвъзмездна доставка
Изпълнението на това условие изисква стоките и услугите да се предоставят безвъзмездно. Предвид това, ако е налице уговорена каквато и да е насрещна престация за доставката - под формата на пари, стоки или услуги, то това прави неприложима разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗДДС.
2. на стоки и услуги от работодател на работник или служител
Изпълнението на това условие изисква доставчикът и получателят по доставката да са в трудови правоотношения, т.е. да е налице трудов договор. Предвид това разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗДДС няма да намери приложение по отношение на всички доставки, по които доставчикът и получателят не са в трудови правоотношения, като например (списъкът не е изчерпателен):
а) между работодател и членовете на семействата на неговите работници и служители (в тази връзка виж чл. 299 от Кодекса на труда), когато получател по доставката не е съответният работник или служител;
б) между работодател и работници и служители, които са пенсионирани (в тази връзка виж чл. 300 от Кодекса на труда);
в) между дружество и членовете на управителните и контролните му органи;
г) между съответното данъчнозадължено лице и държавни служители.
3. на основание глава XIV от Кодекса на труда
Изпълнението на това условие изисква предоставянето на стоките и услугите да се извършва на основание глава XIV от Кодекса на труда. Наличието на това не само че изисква съответните стоки или услуги да са посочени в глава XIV от Кодекса на труда, но също така изисква това да е извършено именно на основание на тези разпоредби. Ето защо чл. 6, ал. 4 от ЗДДС ще се прилага само ако това предоставяне е предвидено и се извършва на основание сключения колективен трудов договор или е налице решение на общото събрание на работниците и служителите по реда на чл. 293 от КТ за разпределение на предоставени средства за социално-битово и културно обслужване.
4. свързани с дейността на предприятието
Изпълнението на това условие поставя изискването стоките и услугите да са свързани с дейността на предприятието. В ЗДДС не е изрично посочено кога определени стоки или услуги или предоставянето им е свързано с дейността на предприятието. Такава свързаност може да се предполага в случаите, когато предоставянето на стоките или услугите обезпечава дейността на предприятието. Разглеждайки внимателно стоките и услугите, посочени в глава XIV от КТ, може да се направи изводът, че безспорно такива ще са предоставяните услуги на основание:
а) чл. 294, т. 3 от КТ - транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
б) чл. 296 от КТ - безплатно работно и униформено облекло.
При други доставки, осъществявани на основание глава XIV от КТ, следва да се изследва дали и доколко те са свързани с дейността на предприятието. Определено може да се смята, че такава свързаност не е налице по отношение на доставките, визирани в чл. 294, ал. 1, т. 1 и 4 от КТ, и по-конкретно по отношение на:
а) организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
б) бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм.
Данъчна основа
По принцип данъчната основа на доставките между работодател и работници и служители се определя съгласно чл. 30, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, предвид факта, че лицата са свързани на основание чл. 20, т. 3 от ЗДДС и § 1, ал. 1, т. 2 от ТЗ. От 1 януари 2004 г. в чл. 30, ал. 3, т. 2 е предвидено изключение и тази разпоредба не се прилага по отношение на доставките по глава XIV от Кодекса на труда. Същевременно е създадена нова разпоредба в чл. 30, ал. 5 от ЗДДС, съгласно която “данъчната основа при доставки на стоки и услуги по глава четиринадесета от Кодекса на труда се определя по реда на чл. 29, ал. 5”.
Внимателно анализирайки разпоредбата на чл. 29, ал. 5, обаче се установява, че тя е приложима само по отношение на доставките на стоки, но не и по отношение на доставките на услуги. В тази връзка в чл. 37а от ППЗДДС е посочено, че:
“Чл. 37а. Данъчната основа на доставките на услуги, предоставени от работодател на работници и служители по глава четиринадесета от Кодекса на труда, се определя по общия ред на закона.”
Общият ред на закона за определяне на данъчната основа е регламентиран в чл. 29 и съгласно ал. 1 от тази разпоредба данъчната основа на доставката се определя на база “сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката”.
Трябва да се отбележи, че чл. 30, ал. 3 от ЗДДС няма да е приложим по отношение на безвъзмездните доставки между работодател и работници (различни от тези по чл. 6, ал. 4 от ЗДДС). В тези случаи приложима разпоредба ще е чл. 30, ал. 3, т. 4 от ЗДДС. Основание за подобен извод е фактът, че в чл. 30, ал. 3, т. 2 от ЗДДС изрично е предвидено изключение по отношение на доставките на основание глава XIV от Кодекса на труда, но аналогично изключение не е предвидено в друга точка от същата алинея - чл. 30, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, откъдето може да се смята, че законодателят разглежда чл. 30, ал. 3, т. 4 като специална по отношение на чл. 30, ал. 5 от ЗДДС.
Предвид горното, може да се състави следната схема за определяне на данъчната основа на доставките между работодател и работници и служители (виж схемата на стр. 4).
Право на данъчен кредит
Съгласно чл. 64, ал. 5, т. 2 от ЗДДС регистрираното лице има право на данъчен кредит за безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава четиринадесета от Кодекса на труда, свързани с дейността на предприятието. Тъй като:
1. съгласно чл. 63 от ЗДДС “данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки”, а не за предоставени от него стоки или услуги;
2. работниците и служителите обикновено не са регистрирани по ЗДДС лица;
3. визираните в чл. 64, ал. 5 от ЗДДС доставки са всъщност тези посочени в чл. 6, ал. 4 от ЗДДС и съгласно същата разпоредба не са доставки и при извършването им не следва да се начислява данък.
Може да се смята, че с тази разпоредба всъщност се създава изключение по отношение на приложението на чл. 64, ал. 1, т. 51 от ЗДДС и се предвижда право на данъчен кредит и в случаите, когато внесените стоки или получените стоки и услуги не се използват за извършването на облагаеми доставки, а се използват за “доставки” по чл. 6, ал. 4 от ЗДДС.
Това заключение налага извода, че в случаите на такива доставки не отпада необходимостта от наличие на останалите условия по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, ограниченията по чл. 65 от ЗДДС и разпоредбите по отношение на правото на частичен данъчен кредит съгласно чл. 66 от ЗДДС. Ето защо, ако закупените стоки и услуги са предназначени:
1. само за доставки по чл. 6, ал. 4 от ЗДДС или за доставки по чл. 6, ал. 4 от ЗДДС и облагаеми доставки, ще е налице право на пълен данъчен кредит - предвид приложението на чл. 64, ал. 5 от ЗДДС.
2. за доставки по чл. 6, ал. 4 и освободени доставки, няма да е налице право на данъчен кредит - на основание чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.
3. за доставки по чл. 6, ал. 4, облагаеми и освободени доставки, ще е налице право на частичен данъчен кредит - на основание чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.
Документиране
Чл. 94 - 98 от ЗДДС предвиждат издаване на данъчни документи - фактури и известия към тях, само в случаите на възникване на данъчно събитие - доставка, предвид това в случаите по чл. 6, ал. 4 от ЗДДС не следва да се издава фактура или някакъв друг данъчен документ.
Заключение
В заключение трябва да бъде отбелязано, че не следва да се търси аналогия между приложение на разпоредбите на ЗДДС по отношение на облагането на доставките по глава XIV от КТ и разпоредбите на ЗКПО по отношение на облагане на социалните разходи.

Главен данъчен директор: (п)
(Н. Попов)

Според мен - цитираните в чл. 70, ал. 3, т. 6 храни и добавки по рреда на чл. 285 от КТ (тук тея добавки са строго регламентирани по вид и количество за съответната работа - а киселото мляко давано като противоотрова отдавна ОТПАДНа от този списък) просто законодателя не ги смята като БЕЗВЪЗМЕЗДНИ по смисъла на ЗДДС - т.е. ако сме ги закупили от регистриран продавач и сме упражнили правото на ДК, просто не следва да го връщаме. За фирмата това е необходимо присъш разход, регламентиран с акт на МС.

МИСЛЯ ЧЕ ЗА ТОВА ПОСЛЕДНОТО ПИСМО СТАВА ВЪПРОС АКО КЪМ НЕГО ИМА И ЕДНА СХЕМИЧКА (ПО СПОМЕН ТОВА ПИСМО БЕШЕ С ТАКАВА СХЕМА). НЯМАМ ВРЕМЕ СЕГА НО ВЕЧЕРТА ЩЕ ГО ПРОЧЕТА НА СПОКОИСТВИЕ

ХДОСЕВ - ПРАВ СИ РЕГЛАМЕНТИРАНО Е, НЕОБХОДИМО ПРИСЪЩ РАЗХОД Е, НО ЗА ЦЕЛИТЕ НА ЗКПО НАПРИМЕР ЧЛ. 11 ИЛИ 12 ПО СПОМЕН ОТ НОВИЯ ЗКПО - ПРИЗНАВАТ СЕ НА РАЗХОД

НО ЕДНО Е РАЗХОД ДРУГО Е ДДС, ТРЕТО ....
НАРЕДБАТА СИ ОПРЕДЕЛЯ РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ.
ЗДДС-ТО РЕГЛАМЕНТИРА ДДС-ТО, А В СЛУЧАЯ МИСЛЯ ЧЕ СЕ НАЧИСЛЯВА ДДС

МОЛЯ ПОГЛЕДНЕТЕ ПОСЛЕДНАТА ТЕМА В РАЗДЕЛ ЗА ОДИТ.ИНФО

към hdosev

чл.285, ал.1 от Кодекса на труда, където става въпрос за "безплатна предпазна храна, противоотрови и други средства, които неутрализират вредното въздействие на работната среда

Без да споря, но противоотрова се има точно предвид например и киселото мляко, а не някакъв медикамент. Противоотровите са храни или хранителни добавки.Освен това нали работодателят определя вида и/или добавките към нея, като за целта и Трудовата медицина май имаше думата. Що да е отпаднало кис.мляко? Какво му има? Вредно ли е вече?

Но както и да е. Това наистиня няма значение в случая по темата.

моето мнение е,че имаме право на ДК за храната ,а и не само за нея....
чл. 70 ал.3 просто по-изчерпателно изрежда за кое имаме право на ДК....
в
чл. 6, се говори само за стоки, и в тази връзка раб. облекло е стока ,
а може би според законодателя предоставянето на безплатна храна не е
стока, а услуга...:)))както транспорта до местоработата :)))
и всички тези екстри са безвъзмездни по смисъла на ЗДДС...:)

И ТИ СИ БЕЗВЪЗМЕЗДНА КЛО У ВЕДОМОСТТА ЗА ЗАПЛАТИ НА ТВОЯ РЕД НА НЕТО ЗА ТОЯ МЕСЕЦ МОЖЕШ ДА ЗАПИШЕШ 0.00 ЛВ

човече, оправи си малко чуството за хумор:)

и благодаря за заплатата:)

ЛЕЛЧЕ АКО НЕ ЗНАЕШ СЪМ НАЙ-ГОЛЕМАТА ХУМОРЕСКА У ТОЯ ФОРУМ

РАЗБИРА СЕ ИМА ЕДИН ДЕТО Е ИЗВЪН КЛАСАЦИЯТА ЩОТО ПРОСТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА КАТЕГОРИЗИРАНЕ - АТА, ВЪПРЕКИ ЧЕ В ПОСЛЕДНИЯ МУ ЕДИН ДВА ПОСТА ИМАШЕ ДВЕ ТРИ ИЗРЕЧЕНИЯ ДЕТО ИМ РАЗБРАХ СМИСЪЛА

АЙДЕ ПЪК ТОЯ МЕСЕЦ КАТ НЕ ВЗЕМЕШ СТИНКИ БАРЕМ ЕДНА ТОРБА С РАНА ДА ТИ ДАДАТ ПО ЧЛ.285

последните ти два поста, противоречат на иначе доброто предложение,
което си дал в За ODIT.info ...:)

и в тази връзка...първо ще ми трябва трудов договор...:)
а това за ЛЕЛЧЕТО...ще се направя,че съм го пропуснала..:)

не бях обръщала внимание на такъв казус.Значи както преди, така и сега промяна няма.Работодателят има право на данъчен кредит и съответно начислява ддс за тая храна по чл. 285 от КТ. Защото този член не попада в глава 14 от КТ (където се намира работното облекло и личните предпазни средства)

ок,
ясно е, че ще се тегли ДК при покупката и ще се начисли ДДС при предоставянето на храната на работниците, но въпроса ми е дали това трябва да става на цена,различна от тази на която сме я закупили ?

ползав си ДДС-то
на фактурата си драскам "Признават се ..." до размера, одобрен от шефа

а не е ли по-добре да дадеш ваучери за храна на своите служители така е подобър вариант и повече спеестямаш от данъци и имаш по малко ангажименти а и твоите служители а те могат да си купят каквото си искат от магазините. ако ти трябват контакти за такава фирма.VIABEL се казва.
ето ти и техни кординати.
Търговски представители:
гр. Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра, Търговище, Русе, Бургас – Светлана Стоянова – 0885 89 50 33
гр. Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Видин, Монтана, Враца –Силвия Маринова – 0885 89 50 32
гр. Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Сливен, Хасково, Кърджали – Ивайло Иванов – 0885 89 50 31
Всички останали населени места – 0885 89 50 25

и с каква комисионна или такса ,както я наричат работят?За сравнение питам?