Позволих си да копирам и да приложа писмото на valka69 тук за да продължим на чисто с коментарите, защото в предната тема от "и на мен, и на мен" обсъждането секна. За де не ме обвини някой в кражба на писмото и- изтеглих го от тук: www.odit.info/?s=6&i=46987&f=201

то е нейно и аз специално много и благодаря -защото е систематизирано добре. Подходящо е да обсъждаме нещо по същество и да стигнем до истината, защото стачка не направихме, а и скоро управляващите ни надали ще нми дадът яснота. Темата за употребяваните автомобили е доста проблематична/както и голяма част от членовете в закона/.

Нека обсъдим писмото заедно, Валка надявам се да нямаш нищо против?



Указания за работа при продажба на употребявани автомобили

Считано от 01.01.2007 год. с влизането на България в ЕС е приет нов закон за данък върху добавената стойност, който определя нови правила за търговците на коли втора употреба.
Съгласно новия ЗДДС тези лица задължително се считат за дилъри и облагането им попада под специален ред за облагане на маржа съгласно глава 17 – от чл.143 до чл.151 от ЗДДС.

Определения
$1 т.19. "Стоки втора употреба" са употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:
а) произведенията на изкуството;
б) предметите за колекции;
в) антикварните предмети;
г) благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са.
23. "Дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети" е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон.

Глава седемнадесета
СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ НА МАРЖА НА ЦЕНАТА
Доставка на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики
Чл. 143. (1) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната (включително внесени) или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка по чл. 50 ;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

Място на изпълнение, данъчно събитие и изискуемост на данъка за доставките на стоки, за които се прилага специалният ред на облагане
на маржа
Чл. 144. (1) Място на изпълнение на доставки по чл. 143 е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки.
(2) Данъчното събитие на доставките по чл. 143 възниква съгласно общите правила по този закон.
(3) Данъкът за доставки по чл. 143 става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката съгласно ал. 2.
(4) Данъкът се начислява с издаването на протокол по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.


Данъчна основа
Чл. 145. (1) Данъчната основа на доставката на стока по тази глава е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена - данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.
(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.
Доставка на стоки по специалния ред на облагане на маржа с нулева ставка
Чл. 146. Доставката на стока по специалния ред на облагане на маржа е облагаема с нулева ставка, когато за доставката са налице условията на чл. 28 .
Данъчен кредит
Чл. 147. (1) Дилърът има право на данъчен кредит за придобитите или внесени от него други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по тази глава.
(2) Ползваният данъчен кредит по ал. 1 общо за годината не може да превишава общия размер на начисления от дилъра данък за доставки по чл. 143 .
(3) Когато ползваният през годината данъчен кредит превишава начисления през годината данък, лицето дължи данък в размер на превишението.
(4) Превишението по ал. 3 се декларира в справка-декларацията за последния данъчен период за годината.
(5) Дилърът няма право на приспадане на данъчен кредит за получени или внесени от него стоки, за които прилага специалния ред на облагане на маржа.
Документиране на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа
Чл. 148. Документирането и отчитането на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Облагаем оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа
Чл. 149. Облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете.
Начисляване на данък за наличните стоки при дерегистрацията на дилър
Чл. 150. (1) Дерегистрацията на дилъра се извършва съгласно общите условия на този закон за дерегистрация.
(2) При дерегистрацията дилърът дължи данък върху наличните стоки по тази глава. Размерът на данъка се определя на базата на средния марж, реализиран от дилъра за последните 12 месеца преди датата на дерегистрация.
(3) Редът и начинът за определяне на средния марж по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) При дерегистрацията дилърът дължи данък по чл. 111 , с изключение на данъка за наличните стоки по ал. 2.
Право на избор
Чл. 151. (1) Дилърът може да прилага общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява от лицето за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред по тази глава.
(3) Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 26 и 27 и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос.
(4) В случаите по ал. 2 правото на данъчен кредит за получените или внесените от лицето стоки, за които не се прилага специалният ред за облагане на маржа, възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоките е станал изискуем.
(5) Документирането на доставките по ал. 2 се извършва по общия ред на закона.
(6) Когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за доставките, определена с правилника за прилагане на закона.





За да определим дали попадаме под разпоредбите на глава 17, то трябва да са осъществени няколко обстоятелства:
1. Дали сме дилър – от определенията се вижда, че нашата дейност е точно такава.
2. Необходимото условие, което поставя чл.143, ал.1 е стоките, придобити от дилъра да са доставени на територията на страната от:
- данъчно незадължено лице;
- друго данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка по чл.50 от закона, т.е. да не е упражнено право на данъчен кредит за стоката;
- друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС;
- друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.


Най-честите случаи в нашата дейност са:

І.Покупка на автомобили от чуждестранно физическо лице – това съгл. 143/1/ т.1 попада в тази глава. При такава ситуация не можем да говорим за ДДС при покупката.
Продажбата на автомобила най-удачно е да направим на крайна цена, без да отделяме на отделен ред ДДС с основание “чл.143 от ЗДДС” - по този начин ДДС ще дължим само на разликата между продажната и покупната цена.
Пример: пок.цена 2000 евро *1,95583 = 3911,66 лева.
Определяме продажна цена, вземайки предвид всички други разходи за автомобила – транспорт, ремонти, надценка и др. – примерно 960 транспорт, 120 ремонти, 500 печалба – продажна цена 5600 лева.
ДДС ще определим така: 5600-3911,11/1,2*20%=281,39 лв. – чл. 145
За съпътстващите транспорт и ремони ще можем да ползваме дан.кредит съгл. чл.147/1/, като трябва да се съобразяваме в годишен размер начисления данък да е повече от ползвания, т.е. не трябва да излизаме на ефективно възстановяване. – чл.147, ал.2-4
В примера: ДДС транспорт 160 + ддс ремони 20 лева = 180 лева, т.е. ефективно дължим 101,39=281,39-180 лева. за тази продажба.

ІІ. Покупка на автомобили от фирми от ЕС – тук също има различни случаи на доставчици, но всички те попадат в чл.143/1/т.3 – друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон;
1. Фирма от ЕС, регистрирана по техния ЗДДС – ако са ни продали колата като дилър, т.е. на крайна цена, без ДДС на отделен ред и с текст на немските фактури “§25a Differenzbesteurung” или на италианските “artt.36-37 D.L. 41/95”
В този случай в цената е включен ДДС, определен по специален ред. Продажбите се извършват по същия ред, както при покупка от физическо лице.
2. Фирма от ЕС, регистрирана по техния ЗДДС – ако са ни продали колата без ДДС, т.е. с 0% ДДС. В този случай за нас това е вътреобщностно придобиване съгл. чл.13.


Извадка от Закона за данък върху добавената стойност

Чл. 13. (1) Вътреобщностно придобиване e придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 , която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
(4) Не е вътреобщностно придобиване:
1. придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка;


ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

ОБЛАГАНЕ НА ВЪТРЕОБЩНОСТНОТО ПРИДОБИВАНЕ
Място на изпълнение на вътреобщностното придобиване
Чл. 62. (1) Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.
(2) Независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.
(3) Алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
(4) Ако вътреобщностното придобиване е обложено съгласно ал. 2 и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 2.
(5) Независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия:
1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2 ;
2. лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция;
3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114 , в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция;
4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VНES-декларацията за съответния данъчен период.
(6) Документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 3, 4 и 5, и редът за извършване на корекцията по ал. 4 се определят с правилника за прилагане на закона.
Данъчно събитие и изискуемост на данъка при вътреобщностно придобиване
Чл. 63. (1) Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.
(2) Данъчното събитие при вътреобщностното придобиване по чл. 13, ал. 3 възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната.
(3) Данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2.
(4) Независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
(5) Алинея 4 не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие.
Данъчна основа при вътреобщностно придобиване
Чл. 64. (1) Данъчната основа при вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл. 26 .

Лице - платец при вътреобщностни придобивания
Чл. 84. Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.





В този случай ние като придобиващи сме длъжни да начислим данъка с протокол, който в общия случай се включва в дневник покупки и в дневник продажби, т.е. резултатът е 0 за ефективно внасяне. Но тъй като сме дилъри и попадаме в специалните разпоредби на глава 17, то данъчен кредит съгласно чл.147/5/ не можем да ползваме /т.е. не мога да включвам този протокол в дневник покупки/.

Ако се възползваме от правото си на избор съгл.чл.151, то фактури ще издаваме по общия ред на закона – с данъчна основа и 20% данък. В този случай дан. кредит се ползва в месеца на продажба съгл.151/4/. Данъчната основа не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоките или основата при внос – чл.151/3/ В тази ситуация са и колите, внесени преди 31.12.2006 година, съгласно §15 от ППЗДДС:

§ 15. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) (1) Въвеждането на територията на страната на стоки, които са били изнесени до 31.XII.2006 г. включително, от територията на държава членка или от територията на Република Румъния, се счита за внос на стоки по смисъла на чл. 16 от закона .
(2) В случаите по ал. 1 не е налице вътреобщностно придобиване на стоките.


Пример: Закупен автомобил от Италия с 0% ДДС – 1500 евро.
С протокол се начисляват 20% ДДС – 2933,75 лв*20%= 586,75 лева съгласно чл.63/4/ ЗДДС на датата на издаване на фактурата.
Този протокол се включва в дневник продажби задължително, т.е. дължим ДДС ефективно.

Можем да продадем автомобила по два начина, като резултатът за ДДС е един и същ.
1. По схемата на маржа – крайна цена, формирана от всички разходи с ДДС+печалба.
3520,49 пок.цена с ддс, 960 транспорт, 120 ремонти, 500 печалба= 5100 лв
Дължим ДДС = 5100-3520,49/1,2*20%= 263,25 лв и приспадаме кредит 180 лв, т.е. ефективно внасяне 83,25. Съгл.147, ал.5 нямаме право на кредит за самия автомобил, т.е. 586,75 не мога да приспадна по протокола с който сме начислили ДДС20% при покупката.

2. По общия ред – издаваме фактура 4250 лв+850 лв ДДС = 5100 лева крайна цена.
Ползваме дан.кредит 586,75 за автомобила /в месеца на продажбата съгл.151,ал.4/ + 180 лева= 766,75 лева. Ефективно внасяме 850-766,75= 83,25 лева.
Резултатът е еднакъв, независимо от това по какъв ред ще се продаде колата.

Единствената разлика е в сравнение ЗДДС преди 31,12,2006 г. е че вече за автомобилите, закупени без ДДС от ЕС, ще се дължи 20% ДДС в страната. Поради специалните разпоредби за търговците на стари автомобили, 20% ДДС върху покупната цена на автомобила ще дължим през месеца на закупуване/ за автомобили, купени с 0% ДДС/ и при последваща продажба ще дължим ДДС на горницата, както съм описала по-горе.



Гл.счетоводител: valka

Извинявай Valka69, но в моя случай във фактурата от австрия на отделен ред има начислено ДДС и следния текст на немски Differenzbesteuerung &24........... или в превод от немски "Без удостоверение за данък върху оборота съгласно &24. Възможно диференциално данъчно облагане".
Въпросът ми е това ВОП за мен ли е!!!
P.S Не можеш да си представиш с това писмо как ми се разясни всичко. От месеци чета и стигах до едно и също място.
Сърдечно ти благодаря!!!!!

Копирам от писмото:
"...В този случай ние като придобиващи сме длъжни да начислим данъка с протокол, който в общия случай се включва в дневник покупки и в дневник продажби, т.е. резултатът е 0 за ефективно внасяне. Но тъй като сме дилъри и попадаме в специалните разпоредби на глава 17, то данъчен кредит съгласно чл.147/5/ не можем да ползваме /т.е. не мога да включвам този протокол в дневник покупки/...."
Според мен, ако сте дилъри, тогава доставката не е ВОП - чл. 13, ал. 4, т.1. И още 1 забележка по този параграф - за включването на протокола в дневника за покупки (говоря по принцип за протоколите за ВОП) - защо не го влючвате в дневника за покупки, не е ли по-правилно, ако се включи, но в колоната за сделки без право на ДК? Би било добре да открием текст от закона, доказващ едната от двете тези.

Кой е писал това писмо?

ако сме дилъри - доставката не е воп, само ако доставчикът ни също е продал колата като дилър - чл.13,4,т.1

аз съм го писала писмото.

Извинявай Valka69, че пак ще задам същия въпрос но мога сам да си отговоря .В моя случай във фактурата от австрия на отделен ред има начислено ДДС и следния текст на немски Differenzbesteuerung &24........... или в превод от немски "Без удостоверение за данък върху оборота съгласно &24. Възможно диференциално данъчно облагане".
Въпросът ми е това ВОП за мен ли е!!!, и още нещо, като купувам от физическо лице съставям ли си протокол /не за ВОП естествено/,а просто просто за да оформя в по-късен етап статията за дневника за покупките.
Ще ти бъда благодарен ако ми отговориш

Извинявай Valka69, но не видях, че си ми отговорила на първия въпрос.
Благодаря!!

а според вас как ще се прилага маржа при внесените до 31,12,2006 г. автомобили?

a bihte li komentirali kakva e sityaciata togava kogato dilura koito vnasq koli v BG e firma koiato ne e registrirana po DDS? predvaritelno vi blagodaria!

Няма ДДС в БГ. Плаща си ДДС в ЕС на ф-та доставчик, ако и бъде начислен такъв. А продава автом. без ДДС в България, докато не реши да се регистрира или не достигне прага за задължителна регистрация - и тогава започва гърча.

Или докато не достигне прага от 20 000лв.от придобивания, когато е длъжна да се рег.по чл.99(1), с изкл.ако внасят нови автомобили

blagodarq!poneje supryga mi sega pravqt s edin priatel OOD. deinosta 6te e avtoservizna no i ot vreme na vreme 6te vnasqt i po nqkoia kola.ne sum mnogo naqsno s tazi sfera na deinost i tepurva 6te se oby4avam.mislia da ne pravia dobrovolna registracia po DDS, no vse pak te 6te stanat za zaduljitelna v edin moment.ako pravilno 4eta i talkyvam zakona taka ili ina4e 6te se vodqt diluri vkarat li koli za prodavane.

аз имам следния въпрос :
Хубаво , дилър съм продавам по маржа във февруари, но имам иняколко продажби на коли внесени от преди 01-ви 2007 ма, които продавам с ддс по митническа стойност
получава ми се за автомобилите по маржа от протокола по чл. 90 ддс за внос от 150 лева, в същото време имам ддс за внос от старите коли 2000 лева, а същевременно имам да възстановявам по процедура 20 000 лева !!! как ще се процедира не мога да схвана..

според мен има няколко варианта нека да ги обсъдим
1. Прихващам 2000 лева от продажбите със 20000 от процедурата и внасям ефективно 150 лв от протокола по чл. 90 ??? не мога да си представя даже как ще изглежда справката в този случай????
2. прихващам всичко 2150 от процедурата и не внасям нищо ??? - това ми изглежда най логично
3. ???????

айде де колеги..дайте да разрешим този казус?

Така, имаш продажби по спец.ред /марж/ - правиш си протокол в края на месеца, с който си начисляваш ДДС за маржа и го описваш в дневник продажби, ако си пуснал фактура, в която си посочил чл.143 от ЗДДС също я описваш в дневник продажби. Това е за маржа. Имаш фактури и по общия ред. Тях ги отразяваш както се отразяват обикновено такива фактури. И не забравяй, че трябва да се отчитат отделно. Аз лично маржа ще осчетоводявам така: 411/702 - Приходи от продажба на стоки /със стъоността на която ми се води стоката/, 709 - Приходи марж на цената /разликата до прод.стойност, без ДДС/, 4532 Начислен данък при продажбите /ДДС върху маржа/. И какво се получава, ако стоката ти е купена за 2000 лв., продаваш я за 3200,00 лв., по специалния ред : Дт 411 3200/Кт 702-2000, Кт 709-1000, Кт 4532 - 200

Кремена, разбираш ли ме какво ме мъчи...трябва ли да внясям ддс-то по маржа или мога да го прихващам с другото ддс от процедурата ?

Питаш за това, дали трявба ефективно да плащаш ДДС от маржа? Не! Отразяваш протокола, с който си го начислил в дневник продажби, там отразяваш и другите си продажби и се образума резултатът-ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване.

това имах предвид..Благодаря !
:-)

И все пак ако съм дилър/рег.по ддс / и купавам от рег.по ддс фирма /италия/, която не прилага марж ,тогава трябва ли да начислявам 20% ддс в дневника за продажби ???или начислявам ддс по формулата,т.е. маржа ???

Няма значение какъв си - ако купуваш от рег.по ДДС лице,имаш ВОП. С протокол си начисляваш данъка и го отразяваш в дневник покупки и дневник продажби. При продажбата начисляваш 20% ДДС върху "възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката".

Така го правя , но вече се обърках ! От писмото на Валка става ясно , че като автокъща трябва да се облагаме по различен начин или ако имам ВОП / по общия ред /трябва да издам протокол и да го включа в дневниците за продажбите , а при продажбата на автомобила да включа протокола в дневниците за покупките , така ще ползвам ДК .При марж не ползвам ДК , издавам протокол 20 % и го включвам в дневниците за продажби, при продажбата на автомобила доначислявам по марж.Не знам така го разбирам , не знам дали съм прав ?

Прилагай маржа, само ако си купил от нерегистрирано лице. Може, ако искаш да не го прилагаш, но начисляваш 20% ДДС върху това, което си фактурирал и така се оскъпява стоката, ако я купува физ.лице. Ако купува фирма, не я бърка, защото има начини да си вземе ДДС-то.

Само не знам дали правилно разсъждавам ?

един въпрос-регистриран съм по ддс.Купувам лека кола за фирмата от Германия без начислен ддс.Тук когато регистрирам колата плащам ли ддс и върху каква сума.

начисляваш само при продажбата, при покупката нищо не правиш

Този отговор не го разбрах

Към Valka69, Валка поздравления за писмото, много трудно се проумява дълбоко заровените мисли на законотворците. Четейки закона в началото не разбрах, че всички желаещи и нежелаещи са набутани в главата дилъри. Доколкото знам в момента този ред на облагане се обжалва. Незаконно е да внасящ едно ДДС и да нямаш право на ДК дълго време. А как тълкуваш чл.70(2) т.4. Имат ли право автокъщите на ДК върху рез.части и услуги, защото тази т.4 препраща към т.1, т.е. само за транспортните и т.н.фирми? Или да си гледаме 147 (1)? А в фирмата, в която продават само нови коли, тя не е дилър и не прилага специалната глава.

Може ли повече инфо за обжалването?

Знам,че от асоциацията на вносителите на автомобили обжалват. Не мога да кажа повече. Тази глава противоречи на директивите. Имам клиенти търгуващи със селскостопански машини, много голяма фирма. Не мога да обясня на търговците и на шефовете им, че за комбайните втора употреба трябва да внасят ДДС на митница, но не могат да ползват ДК. Нещо няма логика. За доставките от Гърция да не говорим.Просто си има пазари за някой стоки, за които втората употреба си е много разпространена търговия.

Благодаря! И аз мисля, че трябва да се обжалва тази част от ЗДДС, защото и аз четох директивата и там няма такова изискване да се ползва дан.кредит при продажбата. Къде остава равнопоставеността на субектите? Къде е правото на ползване на ДК през следващите до три периода, както всички останали могат да го ползват? Явно търсят начин да пълнят бюджета, но така противоречат на всички правила. Не може едни да внасят ефективно в бюджета и да "имат" право на ДК отложено някъде във времето, а други да продават на загуба. Мисля, че този чл.151, ал.4 противоречи на принципите на самия данък върху добавената стойност, който е косвен и се прехвърля върху крайния потребител. А представете си какво ще стане, ако трябва всички да го спазват?

КОЛЕГИ,НИЕ ПРОДАВАМЕ АВТОМОБИЛИТЕ ЗАКУПЕНИ ДО 31.12.06 С НОРМАЛНА ФАКТУРА И
ДОНАЧИСЛЯВАМЕ ДО РАЗМЕРА НА ПОЛЗВАНИЯ ДАН.КРЕДИТ СЪС СПРАВКА. ОСЧЕТОВОДЯ-
ВАМЕ ДОНАЧИСЛЕНИЯ ДДС КАТО РАЗХОД ,НО СЪГЛ.ЧЛ.26 Т.4 ОТ ЗКПО ТОВА Е НЕПРИЗНАТ
РАЗХОД ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ!!! МОЛИМ ЗА ВАШИЯ КОМЕНТАР!

Да, не е признат данъчен разход. И защо така правите? Не си ли вземате цялото ДДС от клиентите?

И аз съм мислила по този въпрос, но нещо не схващам. Как би изглеждала една такава фактура, на основание кой член да се пише ддс с различна данъчна основа? За да няма основание после да откажат на клиентите ДК. По отношение на чл.26, т.4 ЗКПО ще пиша писмо до НАП за допълнително тълкуване на разпоредбата, поне за тълкуване при корекция на ползван ДК дали се прилага.

основанието е чл.151 ал.3 от ЗДДС

Чл.151/3/ ни препраща към чл.6ал.3 отЗДДС ,който визира" отделяне и предоставяне на стоката
за лично ползване ..... ит.н. и някак не сме убедени,че това е чиста доставка на стока ,т.е. продажба

Знае ли някой какъв текст трябва да има във фактурите от Австрия , за да съм сигурна ,че ми
продават автомобилите като дилър?

Колеги,

прочетете и това : Указание относно режима на доставките на стоки втора употреба – превозни средства, различни от “нови превозни средства”

в сайта на НАП е : /www.nap.bg/ospage?id=168

Колеги закупихме товарен автомобил от автокъща с ф-ра в ,която ддс не е върху покупната стойност ,а платеното при вноса .Как да го запиша в дневника на покупките след като не е
20%.

ддс-то тр. да бъде в дн за прод. колкото е по фактурата и имате пълно право на дан. кредит независимо,че не е 20%.

прочети антетката на дневника - там пише ДАНЪЧНА ОСНОВА, а не продажна стойност или нещо подобно - т.е. в тази колона пишеш стойността, от която е изчислено ДДСто

Благодаря ви за отговора, но моят проблем е, че когато направя контировките 4531/401 и 205/401 в дневника се записва стойността на автомобила, а не данъчната основа.Не зная на коя сметка да запиша разликата между двете.

няма да осчетоводяваш разликата по сметките, а ще си поправиш дан.основа само в дневника

ще си пуснеш операция пр.205/401 - 10000 лв - данъчна основа и
4531/401 - 2000 лв, която да ти влезе в дневника и
205/401 - сторно до пок.стойност на автомобила, каоято да не ти се показва в дневника

ПАНЕВА, ЛИЛЯНА – "НАЧИСЛЯВАНЕ И ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДДС ПРИ ДОСТАВКИ НА УПОТРЕБЯВАНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ОТ ЕС, ОСЪЩЕСТВЯВАНИ ОТ ДИЛЪРИ"

Лиляна Панева

Публикувано в Сиела Счетоводство
Към 12.06.2007 г.

В изложението се дават отговори на следните въпроси:
- кога и при какви обстоятелства при доставката на употребявани превозни средства от ЕС е приложим общият ред за облагане на ВОП;
- кой и кога може да прилага специалния ред за облагане на маржа на цената по глава седемнадесета от ЗДДС; и
- кой вариант на облагане е по - икономически изгоден за дилъра - общият ред за облагане на ВОП или облагането на маржа на цената.
За илюстрация на сравнението за икономическата изгода на дилърите при прилагането на алтернативните режими за облагане на доставките им се дават цифрови примери и се правят изводи и препоръки за тяхното използване в практиката.
Фактологични обстоятелства: Регистрирана по ЗДДС българска фирма на ЕТ, извършва доставки на употребявани превозни средства от държави членки на ЕС. При покупката на едно такова средство тя е заплатила 1000 евро, а ще го продаде за 3600 лв. с ДДС. В единия от случаите доставката му е третирана като ВОП, а при другия - европейският доставчик на превозното средство е приложил при доставката си специалният режим за облагане на маржа на цената. Какъв вариант за облагане е по-икономически изгоден за дилъра?

Действащият ЗДДС създава алтернативни възможности за данъчно третиране на доставките на употребявани превозни средства, осъществявани от лица, чиято икономическа дейност са покупко - продажбите на такива средства. В зависимост от конкретните фактологични обстоятелства, при които се осъществяват тези доставки, законът определя различен ред за тяхното облагане и документиране. Различните режими за облагане са свързани с наличието на определени условия, които налагат да бъде изяснено съдържанието на някои основни понятия, които определят тяхното приложение.
Първо - предвид строгото разграничение на режимите за облагане на нови и стари превозни средства в действащото данъчно законодателство по ДДС, законосъобразното прилагане на специалния ред за облагане на доставките и придобиванията на превозни средства изисква да се има предвид, че този ред за облагане се отнася изрично само за превозни средства втора употреба.
Второ - за целите на облагането с ДДС употребяваните превозни средства се причисляват към т.нар. "стоки втора употреба", дефиниция за които е дадена в § 1, т. 19 от ЗДДС. Като такива в нея са посочени употребяваните индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Очевидно, че употребяваните превозни средства отговарят на посоченото определение. Не всички употребявани превозни средства обаче, отговарят на условията, при които при продажбата им може да се прилага специалният ред за начисляване на данъка. Той може да се прилага само за употребяваните превозни средства, които не са "нови" по смисъла на закона.


Кои употребявани превозни средства се квалифицират като "ненови" за целите на облагането с ДДС?

За тези цели са "нови" превозните средства, които отговарят на дефиницията т. 17 от § 1 на ДР на ЗДДС . Като "ненови" законът квалифицира превозните средства с определена характеристика и предназначение, с които до деня на продажбата им са изминати над 6 000 км. и са изтекли над 6 месеца от първата им регистрация. Двете условия се прилагат кумулативно, т.е. за целите на облагането се квалифицира като "неново" такова превозно средство, което е регистрирано преди повече от 6 месеца, отговаря на нормативно определените характеристики и предназначение, и с него са изминати над 6000 км.
Следователно всички превозни средства, които отговарят на кумулативните изисквания на посочената дефиниция, се третират като "втора употреба" и, когато условията за придобиването им и търговията с тях отговарят на изискванията на закона, при сделките с тях може да се прилага специалният ред за облагане с ДДС. Той е регламентиран в глава седемнадесета, чл. 143 - 148 от ЗДДС, разпоредбите на които дават отговор на голяма част от посочените по-горе въпроси. От тях произтичат изложените по-долу по-важни практически особености на процеса за облагане, документиране и отчитане на придобиванията и продажбите на употребявани превозни средства при прилагането на специалния ред.


Какво означава понятието "дилър на стоки втора употреба" и кои данъчно задължени лица могат да се квалифицират като такива?

Дефиниция на понятието "дилър на стоки втора употреба" е дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС. Според нея това е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба с цел да ги продаде. Като такива се квалифицират и лицата, които при изпълнението на посочените дейности действат в качеството на комисионери по смисъла на ТЗ.


Кога доставката на дадено превозно средство втора употреба се третира като ВОД, респективно ВОП и кога не?

Доставките на употребявани превозни средства от държави членки на ЕС са включени в обхвата на стоките, обект на ВОД (чл. 7, ал. 1), респективно на ВОП (чл. 13, ал. 1 от закона). По силата на чл. 7, ал. 5, респ. на чл. 13, ал. 4 от закона от обхвата на тези доставки и придобивания са изключени доставките, при които се прилага специалният ред за облагане по глава седемнадесета. На практика това означава че онези доставки, при които се прилага този режим, не са ВОД, респективно не са ВОП.


Какви са практическите проекции на тези два варианта? Може ли доставката на едно и също превозно средство в един случай да е ВОП, а в друг не?

Да, може. Така например, ако дадено употребявано превозно средство е закупено от регистрирано по ДДС лице в Италия, но при продажбата му това лице не е начислило ДДС, това означава, че то е третирало продажбата си като ВОД с нулева данъчна ставка. В такъв случай във фактурата, която ще издаде на българската фирма - купувач, италианският доставчик ще посочи нейния идентификационен номер по ДДС и това че данъкът за доставката на превозното средство се дължи от нея. За купувача придобиването на превозното средство е ВОП и в 5 - дневен срок от датата на издаването на фактурата за покупката му той е длъжен да си самоначисли за него ДДС с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.
Как ще се третира обаче доставката на същото превозно средство в случай, че регистрираният по ДДС продавач в Италия приложи към доставката си специалния ред за облагане на маржа на цената? В такъв случай за българската фирма не е налице ВОП (чл. 13, ал. 4, т. 1 от ЗДДС), тъй като в покупната цена на превозното средство се съдържа и ДДС, определен по данъчната ставка в Италия. При такава доставка във фактурата, издадена от италианския доставчик, ще бъде отбелязано (със съответния член от италианското данъчно законодателство, с който се отбелязва прилагането на специалния ред за облагане), че при доставката на превозното средство е приложен този режим. При въвеждането на това превозно средство на територията на страната фирмата - купувач не дължи ДДС, но и няма право на данъчен кредит за покупката си.


Зависи ли режимът за облагане, който може да приложи българската фирма при продажбата на въпросното превозно средство, от начина, по който е обложено неговото придобиване?

Не, не зависи. Независимо от това дали превозното средство е придобито чрез ВОП или чрез доставка, обложена по специалния ред за облагане на стоки втора употреба, при неговата продажба фирмата има право да приложи по свой избор общия ред за облагане на продажбите по ЗДДС или специалния ред по глава седемнадесета от закона. Начинът, по които е обложено придобиването на превозното средство му обаче, оказва влияние върху икономическата целесъобразност на режима за облагане при продажбата му. Така например в случаите, при които дадена фирма е придобила превозното средство чрез ВОП, за икономическия й интерес няма значение кой вариант на облагане ще приложи при неговата продажба - общия или специалния. Не така стоят нещата обаче, ако при придобиването на средството доставката му е обложена по специалния ред за облагане. Тогава за фирмата е икономически по-изгодно при продажбата му да приложи същия режим за облагане. Да онагледим казаното с цифри.
За целта уточняваме, че при прилагане на общия ред за облагане на продажбите данъкът се начислява върху данъчна основа, определена от покупната цена на превозното средство, увеличена или намалена със сумите на елементите за определяне на данъчната основа на доставките в съответствие с чл. 26 от ЗДДС.
От своя страна специалният ред за облагане се състои в това, че данъчната основа на доставката при продажбата на превозното средство представлява разликата между:
а) ЦПро - продажната цена (без данъка), която дилърът е получил или ще получи от клиента си, увеличена с елементите на облагаемата основа, посочени в чл. 26, ал. 3 (без търговските отстъпки); и
б) ЦПок - сумата, която е платена или ще бъде платена от дилъра за превозните средства, включително ДДС (а при продажба на превозни средства от внос - данъчната им основа при вноса, включително ДДС), намалена с размера на дължимия данък за продажбата.
Следователно при специалния ред за облагане на маржа се облага не цялата продажна цена, а само чистата "добавена стойност" на доставката. По своя характер тя фактически представлява данък, начислен върху размера на печалбата на фирмата - продавач (дилъра) от съответната продажба.


Практически казус за сравнение:

Нека изчислим каква ще бъде икономическата изгода на българска фирма, от прилагането на един или друг режим на облагане при търговията й с употребявани превозни средства от държави членки на ЕС с цел препродажба у нас.
Пример: Да предположим, че при покупката на превозно средство втора употреба фирмата е заплатила 1000 евро, а ще го продаде за 3600 лв.с ДДС. В единия от случаите доставката му е третирана като ВОП, а при другия - европейският доставчик на превозното средство е приложил при доставката си специалният режим за облагане на маржа на цената.
Тогава при ВОП цената на придобиване на превозното средство за фирмата е 2347,2 лв.(1000 евро х 1.956 = 1956 лв. + 1956 х 0.20 ), а при специалния ред за облагане - 1956 лв.
В зависимост от това какъв ред за облагане ще приложи при неговата продажба у нас обаче, за нея възниква или не възниква право на данъчен кредит, което променя цената на придобиването й. Когато доставката на превозното средство представлява ВОП и при продажбата му фирмата приложи общият ред за облагане, тя има право да приспадне под формата на данъчен кредит данъка (391,20 лв.), който тя си е самоначислила с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Това редуцира за нея цената на придобиването на превозното средство до 1956 лв., т.е. до цената на придобиването му, заплатена от фирмата при покупката с приложен специален ред за облагане.
Когато при продажбата му фирмата приложи общия ред за облагане, данъчната основа за доставката й е 3000 лв. (3600 х 100 / 120) и след като начисли 600 лв. ДДС за доставката си за нея остава разликата между 3000 и 1956, т.е. 1044 лв.
Когато фирмата приложи специалният ред за облагане на доставката си, размерът на дължимия данък ще се определи като разликата между цената на придобиване и продажбата на превозното средство, т.е. 3600 – 2347,2 = 1252,8 лв. се обложи с 20% данъчна ставка. Размерът на данъка ще бъде 1252,8 х 20 / 120 = 208,8 лв., което означава, че като се приспадне данъкът за фирмата остава същата сума – 1044 лв.
Това потвърждава заключението, че в случаите, при които фирмата е придобила превозното средство чрез ВОП, за нея няма значение кой ред на облагане ще прилага при неговата продажба.


Каква ще бъде за нея икономическата изгода обаче, ако при покупката на превозното средство към него е приложен специалният ред за облагане?

Да проследим това чрез пример със същите цифрови стойности - придобиване за 1000 евро в държава членка на ЕС и продажба за 3600 лв. у нас. В този случай фирмата няма право на данъчен кредит за покупката си и придобиването на превозното средство й струва 1956 лв. В случай, че при продажбата му тя приложи специалния ред за облагане, данъчната основа на доставката й е 1644 лв. = (3600 – 1956). Размерът на данъка, който следва да начисли е 328,8 лв. и за нея остават 1315,2 лв. Ако приложи общият ред за облагане обаче, при данъчна основа 3000 лв., тя следва да начисли 600 лв. данък и за нея остават 1044 лв. печалба. Следователно в случаите, при които при придобиването на превозното средство към доставката му е приложен специалният ред за облагане, за фирмата е по-изгодно (с 271,2 лв.) при продажбата му да прилага същия ред.


Задължени ли са фирмите - дилъри на превозни средства втора употреба да прилагат специалния ред за облагане и какъв е процесуалният порядък за получаване на право за неговото прилагане?

При продажбите на стари превозни средства дилърите не са задължени да прилагат специалния ред за облагане на маржа на цената. ЗДДС им дава право на избор за реда на облагане, който ще прилагат. Както става ясно от дадения пример, в определени случаи те по-скоро са заинтересовани да прилагат този ред, тъй приложението му им носи по-голяма изгода. За да имат право да прилагат този режим обаче, фактологичните обстоятелства, при които е станало придобиването на съответното превозно средство, следва да отговарят на посочените в чл. 143, ал. 1, т. 1 - 4 от закона. При наличието на тези обстоятелства фирмите - дилъри имат право да прилагат облагане на маржа на цената след като подадат уведомление до компетентната ТД на НАП (чл. 143, ал. 4 от закона). Уведомлението се подава по образец № 23 от приложението към ППЗДДС. Правото си да прилагат този ред за облагане дилърите могат да упражняват за доставките си, извършвани от първия месец, следващ месеца на подаване на уведомлението за период не по-малък от 24 месеца, включително месеца за подаването му. След изтичане на посочения срок те могат да прекратят прилагането на специалния ред за облагане като за целта подадат уведомление до ТД на НАП, съставено по същия образец. Прекратяването е в сила от месеца, следващ месеца на подаване на уведомлението (чл. 143, ал. 6 от закона).


Как се документират доставките, при които е приложен специалният ред за облагане?

Тези доставки се документират по ред, определен в чл. 89 от ППЗДДС. Той протича в следния практически порядък:
1. За всяка своя доставка дилърът издава фактура, в която не посочва данъчната основа и размера на данъка, като отбелязва, че при нея е приложен специалният ред за облагане маржа на цената. Това се регистрира чрез вписването във фактурата на основанието за този ред - "чл. 143 от закона". По същия начин се подхожда и при оформянето на известия към фактури за такива доставки.
2. Фактурите и известията към фактури се описват в дневника за продажби за съответния данъчен период, съставен по образец № 10 от приложението към ППЗДДС, без в него да се попълва информацията в колони 9 - 25 от образеца.
3. Дължимият данък за доставките, извършени за даден данъчен период, се начислява в края на периода. За целта се съставя протокол, съдържащ реквизитите по чл. 92, ал. 2 от ППЗДДС, който регламентира наличието на следната информация:
- номер и дата;
- наименование, идентификационен номер и индентификационен номер по ДДС на лицето, което го издава;
- данъчен период;
- описание, покупна и продажна цена на превозното средство;
- разликата между общата сума на продажните цени на превозните средства, за които е приложен специалния ред за облагане в течение на данъчния период и общата сума на техните покупни цени;
- размера на начисления данък за периода.
4. Данните от протокола се описват в дневника за продажбите за периода, като в записа вече се попълва и иформацията в колони 9 - 25 на образеца.
Забележка: В случаите, при които специалният ред за облагане е приложен за начисляване на данъка при продажби на публичен търг, за доставките се изготвя отделен протокол. Специфична особеност за определяне на облагаемата данъчна основа при такива доставки е, че при тях продажната цена за доставката е най-високата цена, предложена на търга, срещу която се прехвърля собствеността върху превозното средство, като се приема, че дължимият данък за доставката е включен в цената.
Данните от този протокол също се описват в дневника за продажбите за периода.


Само един вид режим ли на облагане има право да прилага дадена фирма? Може ли при едни свои продажби тя да прилага специалния режим за облагане, а при други - общия?

Фирмата има право на свобода в избора си на режим за облагане и в зависимост от обстоятелствата и икономическия си интерес може да извършва продажби едновременно по двата режима. Съгласно чл. 151, ал. 6 от закона обаче, фирма - (дилър), който прилага и двата режима за облагане е длъжна да води отделна отчетност за двата вида доставки. Продажбите, обложени по специалния ред за облагане, се отчитат с отделен отчет (чл. 151, ал. 6 от ЗДДС и чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС). Отчетът се съставя в съответствие с разпоредбите на чл. 120, ал. 1 от закона и следва да съдържа следната информация:
- количеството и вида на стоката за всяка конкретна доставка;
- датата , на която е възникнало данъчното събитие за нея;
- описание на издадените фактури;
- елементите, необходими за определяне на данъчната основа;
- размер на данъчната основа;
- приложена данъчна ставка;
- размер на начисления данък.
Той се съставя най–късно в последния ден на съответния данъчен период.
Този ред за документиране и начисляване на данъка, дължим за доставките, извършени за съответния данъчен период, води до съществения извод, че на облагане фактически подлежат не отделните маржове при всяка продажба, а сумарният марж, определен въз основа на данните за отделните продажби.
Документирането на доставките, обложени по общия ред, се извършва по общия ред от закона (чл. 151, ал. 5). Отчетността за двата вида доставки се води отделно.


Има ли право фирмата - дилър на данъчен кредит?

За доставките, при които е приложил специалния ред за облагане, дилърът няма право на приспадане на данъчен кредит (чл. 147, ал. 5 от закона). В случаите, при които той извърша и доставки по общия ред, при спазване на условията и изискванията на чл. 69, 70, 71 и 72 от закона той има право за тях на пълен данъчен кредит. Специфична особеност, относно правото на дилъра за ползване на данъчен кредит за тези доставки, обаче е разпоредбата на чл. 151, ал. 4 от ЗДДС, в съответствие с която правото за упражняване на данъчния кредит: " за получените или внесени от лицето стоки, за които не се прилага специалният ред за облагане на маржа, възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоката е станал изискуем". Това означава, че протоколът за начисления данък при придобиването на дадено превозно средство може да се включи в дневника за покупките едва при неговата продажба. Така например, ако дадено превозно средство е придобито чрез ВОП на 20 март 2007 г., а е продадено през м. август същата година, протоколът за начисления данък при придобиването му ще се включи в дневника за покупките за м. август. Освен това данъчната основа при продажбата на автомобила не може да бъде по-ниска от тази при придобиването му (чл. 151, ал. 3 от закона).


При прилагането на специалния режим за облагане има ли право фирмата - дилър да ползва данъчен кредит за евентуални услуги или стоки, използвани за ремонт на придобитите превозни средства преди тяхната продажба?

Да, фирмата има право на данъчен кредит за получените доставки на такива стоки и услуги. Това е регламентирано в чл. 147, ал. 1 от ЗДДС. Размерът на данъчния кредит, ползван за доставките на такива стоки и услуги за дадена година обаче, не може да превишава общият размер на данъка, начислен върху маржа в цената на продадените автомобили за същия период. В случай че се установи превишение, разликата в плюс се дължи от фирмата. Тази разлика следва да се декларира в справката декларация (чл. 92, ал. 2 от ППЗДДС) в последния данъчен период като корекция в клетка 43 от Приложение № 13.


Задължена ли е фирмата - дилър да подава Интрастат декларация за придобиванията и доставките си на употребявани превозни средства и свързано ли е това с прилагания режим за облагане?

Задължението за подаване на такива декларации няма нищо общо с облагането с ДДС. То произтича от задълженията на стопанските субекти за подаване на информация в системата Интрастат по Закона за статистиката. Ако автомобилите, с които търгува фирмата, пристигат от държава членка на Общността, имат характеристиката на "общностни стоки" и фирмата отговаря на критериите за задължително деклариране на движението на стоките, с които търгува, тогава тя е задължена да вписва данните за движението на автомобилите, с които търгува, в съответните дневници за пристиганията и заминаванията. Това обаче няма връзка нито с облагането по ЗДДС, нито с прилагания режим за облагане.

Всичко си е вярно С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на уведомлението по чл.143/4/!!!!!
За това не е права Лиляна Панева.

Значи за Дилъри за автомобили втора употреба не се подава уведомлението по чл.143/4 !!??

Извадка от публикацията на Л.Панева: "...................Да проследим това чрез пример със същите цифрови стойности - придобиване за 1000 евро в държава членка на ЕС и продажба за 3600 лв. у нас. В този случай фирмата няма право на данъчен кредит за покупката си и придобиването на превозното средство й струва 1956 лв. В случай, че при продажбата му тя приложи специалния ред за облагане, данъчната основа на доставката й е 1644 лв. = (3600 – 1956). Размерът на данъка, който следва да начисли е 328,8 лв. и за нея остават 1315,2 лв. Ако приложи общият ред за облагане обаче, при данъчна основа 3000 лв., тя следва да начисли 600 лв. данък и за нея остават 1044 лв. печалба. Следователно в случаите, при които при придобиването на превозното средство към доставката му е приложен специалният ред за облагане, за фирмата е по-изгодно (с 271,2 лв.) при продажбата му да прилага същия ред......................."

Защо ДДС-то да е 328,80лв? Не се ли смята така: 3600-1956=1644/120*20=274лв?
Аз до сега все така изчислявам ДДС-то!

Валка, моля те отговори ми на предния постинг!

tierri, абсолютно права си - не се бях задълбочила да проверявам и сметките. Панева е сметнала ддс-то на 1644 лева, ама то е вътре в горницата, не е отгоре.
/даже в така остава още по-голяма печалба за фирмата - 1370 + 274 данък при марж, 1044 и 600 данък при общ ред./
Съжалявам, че чак сега ти отговарям, но не бях влизала вчера във форума.
И все пак не дава отговори на въпроса за годишната корекция...

Благодаря ти, Валка! Успокои ме!
А, колкото до годишната корекцияр вярно- нищо!
Твоите разработки са в пъти по-добри от нейните, имам в предвид писмото ти по-горе!
Поздрави!