Фирмата дарява автобус закупен 2004 г. ползван е данъчен кредит, сега трябва ли да върнем кредита като начислим ДДС с протокол

79 ал. 6 ЗДДС
53 ал. 3 ППЗДДС
но нещо не разбирам, или не ми се връзва

АВТОБУСЪТ Е ЗАКУПЕН 2004 г за транспорт на работниците на фирмата от цеха до местоживеенето им. Сега решават да дарят автобуса защото е морално остарял и не върши работа.. През 2004 г. е ползван ДК , сега при дарение трябва ли да начисля ДДС с протокол

коригирате по чл.79 ал.6 - за активите

но нещо не разбирам, или не ми се връзва
извинявай, това не беше за теб, просто си "бърборя на глас"
иначе - погледни тези членове, може да погледнеш и чл. 6 ал. 3 и чл. 70 ЗДДС

от двама колеги получавам въпроси за този казус
дайте да го разчепкаме, че и аз се обърках

логиката ми е, че три години този актив е ползван за доставки с право на ДК
на четвъртата решаваме да го дарим
чл. 70 ал.1 - без право на ДК , т.е сменяме предназначението на актива и следва корекция за оставащия период ...


ако директно отидем на чл.6 ал.3 и чл.27 ал.1 - тогава връщаме целия ДК
независимо, че актива може да е ползван не 5 а дори 10 години ...

тогава връщаме целия ДК
чак целия - не,ама....
а няма как да не минем през чл. 6 ал. 3
но същевременно излиза, че трябва да се прави и корекция
аз така го разбирам, и това ме обърква

Eли последно не разбрах как да постъпя . Дарявам автобуса безвъзмездно как да сменя предназначението му с какъв документ или да си самоначисля ДДс с протокол

SNN, ще изчакаш малко :) дай малко време за размисъл :)

обаче не ми е ясно....нима е нужна корекция???????
сделката се третира като облагаема по смисъла на ЗДДС, тоест.....няма промяна на предназначението
това е единственото логично нещо за което се сещам аз
п.п. и обратното - ако направя корекцията - излизам ли от обхвата на чл. 6 ал. 3?

е няма логика да се връща целия ДК

ако реша да го продам за 10 лева вече няма да е безвъзмездна и този чл.6 ал.3 няма място

е ели, чак пък за 10лева, пак ще се третира като безвъзмездна сделка,
8. "Безвъзмездна" е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.

ми SNN , връщай си целия ДК .... нямам решение
и без това тоя чл.27 нарушава всякаква логика и принципи .... сигурно затова е там - да ни е весело :(

и аз мисля че трябва да се върне целия ДК!

ivanini,
така е, но посочената сума беше по-скоро примерна
за мен това е вариантът - или корекция, и няма доставка по смисъла на чл. 6 ал. 3, или доставка по чл. 6 ал. 3, без корекция, тъй като няма смяна на предназначението - доставката е облагаема, и до по реда на чл. 27

Смятам, че дарението е по чл.6(3).

И аз съм объркана най-вече от:
Чл. 27. (1) Данъчната основа на доставката НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-НИСКА ОТ ДАНЪЧНАТА ОСНОВА ПРИ ПРИДОБИВАНЕТО на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса, при доставка на:
1. стоки по чл. 6, ал. 3...........

Тоя чл.27 въобще не ми се връзва с чл.79(6), т.е. чл.27 според мен изключва извършването на корекция на ползвания ДК???

Така както аз го разбирам, излиза, че следва връщане на целия ДК при дарение, което е много тъпо и наистина няма никаква логика, защото ако сме бракували актива, то ще приложим чл.79(6) и за годините на използването на актива няма да връщаме ДК.
Нима има някаква разлика от по-нататъшната съдба на актива – дали е бракуван или дарен – според мен не би трябвало връщането на ДК да се третира по различен начин.

Но и друго, което ме смущава – аналогията с безвъзмездните вътреобщности доставки (чл.79(10) и (11) - при тях се дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит, т.е на 100 %.
Защо при безвъзм. доставки в страната да следва корекция на ползвания ДК с Коеф.,а при безвъзм. ВО доставка - в пълен размер? Пак нещо не ми се връзва.(((

Спомена се чл.70(1) – според мен той в случая не ни касае, защото той третира неползването на ДК при първоначалното придобиване на актива – тогава, ако се е знаело, че той ще се дарява, няма да е ползван ДК и тогава при доставката смятам, че трябва да се приложи чл.50,т.2 - освободена доставка. Но конкретният случай не е такъв – активът е закупен с цел извършване на облагаеми доставки и на общо основание навремето е ползван ДК.

Така че - засега клоня към мнение, че се дължи в пълен размер ДК при дарението независимо колко години е ползван актива заради тоя пуст чл.27, въпреки нелогичността на ситуацията (((

Чл. 79. (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

(6) Независимо от ал. 1 и 3, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:

та чл.70 си има място ...

само където не мога да го докажа :)))

За мен твърдо: чл.6 ал.3, като данъчната основа се определя по чл. 27 ал.1, т.е. целия данъчен кредит възстановяваме.

Чл.70 въобще не мисля, че има място в конкретния казус - той би се приложил, ако още при закупуването на актива се знае, че ще се използва за безвъзмездна доставка и тогава при самата доставка отиваме на чл.50,т.2 )))

В тоя случай пък чл.79 въобще няма да се налага да се използва щото няма да има какво да се коригира - не сме ползвали ДК при придобиването.

И за мен ситуацията е нелогична. Защо при дарение ще се връща целия ДК, а при продажба няма да се прави корекция?
То тогава да продаваме за ниски стойности, никакви дарения, никакъв брак, никакви липси! Въпреки че аз още считам, че и при продажба се налага корекция на ползвания данъчен кредит, и се довнася ддс,ако продажната стойност е под балансовата, при условие че МДА се амортизира за 5 години.
И също считам, че чл.70 ЗДДС касае правото на ползване на ДК, а не избора дали да начисляваме и колко да начисляваме ДДС, защото нито продажбата, нито дарението на МДА е освободена доставка, а когато сме купували активите сме имали право на ДК и тези активи са били предназначени за облагаемите ни доставки.
Тоест купили сме ги да извършваме обл.доставки, сега ги продаваме, даряваме и пак имаме облагаеми доставки.

Мисля, че в случая при дарението измъкване няма. Не можем да си позволим "дупчицата -въздух" като при продажба на актив или да извършим корекция и трябва да се тресне ползвания кредит.

Не съм си мислила за такъв казус. Дано до утре го измислите. Ако не - ще го умуваме.

знам, че мястото на това хич не му е тук, но все пак ще го пусна ...
от стенограмата е - при гласуване на закона и чл.27

Продължаваме с отложените текстове.
Започваме с чл. 27.
Ограничението, че данъчната основа при облагаеми доставки на стоки не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване на стоката и до себестойността на произведената стока е в противоречие с изискванията на Шеста директива, която не лимитира данъчната основа. И сме поели ангажимент в Глава 10, който в т. 4 гласи: отпадане на ограничението данъчната основа при облагаемите доставки на стоки да е не по-ниска от данъчната основа при презюмиране на стоката или себестойността й.
Не става въпрос за подточките, както е предложил тук господин Попвасилев, а става въпрос за чл. 27, ал. 1. Тоест, с Европейската комисия сме договорили, че няма да има ал. 1.
Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Това, което четете, вероятно е някаква стара извадка за това какво ни предстои в хармонизацията и какво следва да направим, като е обърнато внимание на чувствителни теми. Това, което България е приела с присъединителния договор, е да прилага правото на Европейския съюз към датата на присъединяване.
Това специално е изключително чувствителна тема, защото знаете, че в момента данъчната основа се регулира. Тя не може да бъде по-ниска от себестойността, от цената на придобиване и данъчната основа при внос. И това се отнася за абсолютно всякакъв вид доставки. Данъчната основа е такава и се регулира. Общият случай сега е променен. Данъчната основа няма да бъде регулирана по-ниско от себестойност основа при внос или цена на придобиване, като това изключение, което е запазено, касае само недвижимите имоти и земята.
Тук ние не мислим, че има риск, тъй като цените на земята и на имотите в България вървят нагоре. Така че не бихме ощетили тези, които изповядват сделки. Те се изповядват на данъчна основа в момента в масовия случай. Това, което нас ни притеснява, е, че рискът от източване е голям. И освен това сме намерили в законодателствата на Естония и на Литва, които се присъединиха, текстове, които всъщност регулират основата за доставката на стоки, на цени по-ниски от техните обичайни стойности. В Естония данъчната основа се определя като пазарната цена на стоките. Аналогично е и законодателството на Литва, където също се говори за търсене на пазарни цени, когато данъчната основа на всички стоки е значително по-ниска от пазарната.
.......

КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да внеса малко яснота. В чл. 27 са вписани случаи, в които няма да е в сила директивата. Когато едно лице извършва вътреобщностна доставка, така нареченият трансфер на стоки, и мести стоки от България във Франция за целите на дейността си във Франция, това е вътреобщностна доставка. Тази доставка се облага с нулева ставка, но тя трябва да има данъчна основа. Това лице обаче не си прехвърля стоките само на себе си. Затова в чл. 27 за този случай сме предвидили, че данъчната основа ще е себестойността на стоките или данъчната основа при придобиването им.
Ако господин Димитров се притеснява, че при продажбата на земя и сграда ще трябва да се начислява ДДС на цена по-висока от пазарната, можем да преместим т. 2 и 3 в ал. 2 и тогава данъчната основа при доставка на сграда и на земя да е пазарната цена, което едва ли може да бъде оспорвано от Европейската комисия, защото е нормално нормалните фирми да търгуват помежду си на пазарни цени.
ПРЕДС. ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ситуацията е ясна.
Министерството на финансите поема отговорността, че текстът е в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
Премълча се тук за безвъзмездната доставка.


та ... верно се е премълчало - няма нито ред

не че има значение, но аз смятам, че и двата варианта са възможни
за корекцията - основанието което посочва ели - чл. 79 ал. 1(обаче пък както казва тониЛ - тва ДМА вече не е ДМА, така че ал. 6 на чл. 70 май вече няма връзка)
ако ли не - облагаема безвъзмездна доставка, и ДО по чл. 27 ал. 1
и....резултат един и същ :)
и май нищо не казах :)

SNN, нещо ми се върти като мисъл ... не знам дали не пропускам нещо ... обаче - въпрос на сметки е :)

продавате им актива - да речем на балансовата
и ... дарявате пари за да си го купят :)

ако върнете целия ДК той ще е 20 % от първоначалната цена, ако не и повече, като се има предвид как се определяше ДО преди ....

ако дарите пари - увеличавате ФР - 10% корпоративен данък на сумата, която ще е поне 2 пъти по-ниска
продажбата не носи печалба
само още 20% на продажната ... въпрос на сметки е мисля

пропускам ли нещо ?

Ели,
мисля че не пропускаш.

Само по отношение на увеличението на ФР с дарените пари - зависи ))) - това SNN трябва да си го премисли - ако даряваната организация е сред изброените по чл.31 - ЗКПО и сумата е в данъчно признатия лимит за дарения - никакво преобразуване няма да прави - данъчно признат разход ще си е дарението.
В противен случай - отива на чл.26, т.7 - ЗКПО.

При този вариант – продажба на автобуса на бал. ст-ст и даряване на пари - като гледам единственият разход ще е този за дарението (включващ дефакто продажната ст-ст = балансовата ст-ст + 20 % ДДС).

С пример, че по-лесно се възприема - ако автобусът е закупен за 10 000 лв. и към момента има начислена аморт/я 6 000 лв; Балансова ст-ст = 4 000 лв., тогава:

* за продажбата по балансова ст-ст
ДТ 411 / КТ 706 – 4 000 лв
ДТ 411 / КТ 4532 – 800 лв

* за отписване на автобуса
ДТ 241 / КТ 205 – 6 000 лв.
ДТ 706 / КТ 205 – 4 000 лв.

* даряваме 4 800 лв. – правим договор за дарение :)
ДТ 609 / КТ гр.50 – 4 800 лв. – преценка за данъчна регулация по ЗКПО

* получаваме си парите по продажбата на автобуса
ДТ гр.50 / КТ 411 – 4 800 лв.

Следователно при тези цифри дето ги сложих, вариантът с продажбата и даряване на парите не е много изгоден, защото разходът за дарението за 4 800 лв. (който дори може да не е данъчно признат по чл.26,т.7 – ЗКПО) е по-голям от разходът, който би се направил за възстановяване на ползвания ДК (около 2 000 лв= 10 000 * 20%), ако се премине на варианта дарение по чл.6 и чл.27 от ЗДДС.
За да има ефект, трябва сумата от балансовата ст-ст + 20-те % върху нея да е по-малка от ползвания ДК.

Но както казваш - въпрос на сметки :)))

Както и да въртя и премислям /отчитайки, че логика няма/ все излиза, че съдбата на данъка при дарената стока или услуга е:
1. Или от самото начало се знае, че стоката или услугата ще е предмет на безвъзмедна доставка и съответно не се ползва ДК и не се начислява ;
2. Или ако не сме очаквали, че тя някой ден ще е предмет на такава безвъзмездна д-ка /а това на практика, уви ще се явява като често срещан случай/ и сме ползвали пълен или частичен ДК навремето за нея, то ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ НЕ СЕ ПРАВИ КОРЕКЦИЯ НА ползвания ДК, а се начислява данък за извършената доставка, която вече се квалифицира като възмездна.

Bubu17, хубаво е с примерче, обаче нещо сумите не са както трябва
ако даряваш ДМА /не пари/ и не попадаш в чл.31 , разхода за дарението къде го смяташ :)
дали имаш само връщането на ДК ? ;)

Тони, ако това е така, значи и след 10 години няма да мога да даря стария си компютър, защото набутването ще е яко ...

не мисля, че това е целта на закона
затова дадох примера с дарението на пари - на практика ефекта ще е същия като прилагане на чл.79/6 ...

Ели, права си, разбира се – разходът за дарението съм го проспала )))

Та при варианта - дарение на ДМА и съответно прилагане на чл.6(3) и чл.27 - ЗДДС, ако използвам същите цифри от горния пример:

241 / 205 - 6000 лв.
609 / 205 - 4000 лв. - преценка за регулация по чл.26,т.7 във връзка с чл.31 - ЗКПО
609 / 4532 - 2000 лв.

или общо разходът е 6000 лв. с ефективно внасяне на ДДС от 2000 лв. срещу разход 4800 лв. и ефективно внесен ДДС от 800 лв. при първия вариант (продажба).

Освен това, ако разходът за дарение подлежи на регулация по чл.26, т.7 – ЗКПО, то си мисля, че и разходът за ДДС няма да е данъчно признат, което означава и допълнително КД върху 6000 лв. (((

Следователно 1-я вариант, който Ели предложи, е по-изгоден отвсякъде.)))

Ели, нарочно си оставих за домашна работа за днес този казус. Ако можех да очаквам, че вие ще откриете основанието за корекция в нач. на ДДС екстра щеше да ми дойде.
До миналата година имахме начини да даряваме /особено на бюджетни предприятия./ Законът по ддс бе ясен и точен за тях.
Сега има генерална промяна. Обаче:
И все пак, наистина няма логика да купиш цистерна нафта например и в следващия месец да я дариш /на бюджетно/, да си ползвал ДК и при дарението да си мине законно като безвъзмездна и в същото време да притежаваш автобус да си си ползвал ДК преди 3 години , да си я юркал в дейността си, и да решиш да го дариш на Училище за деца с увредено зрение и слух. Даренията са различни. И нямат връзка едното с друго.
Или е някакъв пропуск в закона, или нарочно е измислено. Както споделих на Маргото днес, ако е второто не мога да зацепя защо.
Но в ЗДДС не виждам измъкване от казуса. Ако намериш, браво на теб!

Ами значи искам да дарявам счетоводни услуги на Инициативния комитет на един от кандидати за кмет на софия. Тат нали тва попада в хипотезата за ЮЛНЦ с обществено полезна дейност. Ама аз съм регнат по ДДС и кво правим с мойта услуга и как да я даря, че да си намаля тъпите данъци. Помагам на обществото все пак.
Тва е същото като : Изпратетет смс на някъв номер и помогнете на хората от цар Калоян. От МТЕЛ начисляват ли ми ддс - да. и кво помагаме на държавата да си свърши задълженията, помагайки на хората от Цар Калоян, но държавата печели от ДДС-то нали? Кво излиза - квото и да направите......

Планков, пак се отплесна с дарение на услуга :))) колко пъти ще я дъвчем тая тема :))

казуса тук е за активи !
отвори си нова темичка за да не объркваме нещата :)

а на какво се дължи разликата между чл. 6 ал. 3 т. 2 и чл. 9 ал. 3 т.2?

аха :)) прост , на наличието на чл.27 и чл. 79 за активите :))))

тоест...има и логика? :) а чл. 27 и чл. 79 има и за услугите