ФИРМА РЕГИСТРИРАНА В ДЪРЖАВА ЧЛЕН НА ЕС СКЛЮЧВА ДОГОВОР С ФИРМА РЕГИСТРИРАНА В ДЪРЖАВА НЕ ЧЛЕН НА ЕС ДОГОВОР ЗА НАЕМАНЕ НА ЩАНД В ИЗЛОЖБЕН ЦЕНТЪР И ОБОРУДВАНЕТО В СТРАНАТА НЕ ЧЛ. НА ЕС. НА НАЕТИЯ ЩАНД ИЗЛОЖБЕНИЯ ЦЕНТЪР ЩЕ СЕ РЕКЛАМИРА НЕДВИЖЕМ ИМОТ ,КОИТО СЕ НАМИРА В СТРАНАТА ЧЛ. ЕС. УСЛУГАТА ЩЕ СЕ ЗАПЛАТИ ПО ЦЕНА ОПРЕДЕЛЕНА В ДОГОВОРА.
УСЛУГА Е С МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ В НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.21 АЛ.2 Т 1-ТАМ КЪДЕТО СЕ НАМИРА НЕДВИЖИМИЯ ОБЕКТ ИЛИ ГРЕША МОЛЯ ЗА ПОМОЩ.

По принцип се гледа законодателството на мястото, където се извършва определената дейност. Така че според мен трябва да видиш какво пише в законодателството на страната не-членка. Ако там пише, че каквато и да е услуга, свързана със земя/сграда, е с място на облагане където се намира самата земя/сграда, то тогава ще е страната членка.
Но ако в законодателството на страната не-членка пише, че всяка услуга, независимо от типа, извършена на нейна територия, е облагаема с местното ДДС, то тогавя няма какво да се чудиш.

Някои страни извън ЕС имат точно такива правила за място на доставка - всичко що е извършено на "местна почва" е за местен данък - просто и ясно.