следва ли да бъде издаден протокол при получена ослуга от предоставени от чешки арбитар ослуги?

малееееееееее, и на кирилица и на латиница- Ослуги

сигурно защото е чешки арбитАрА.

pi6te mi qjkata kat ne moite da utguvorite.zarad tui sigurno sa praite na intiresni

Кво, кво ти пищи?
Тоя лаф не го знаех, много е подходящ за ползване като си се одървил на някой.

pi6 mi qjkata i ti.ni sa darvi mi kaji spured teb de e mestoto na oslugata

21 ал. 3 т. 2 в) може би
имам смътен спомен обаче за становище или решение на европейския съд по подобен въпрос с различно мнение
ако ти се занимава - потърси

glopender!kvo stanovi6te be

Тук си трябва преводач:))

за да не ривеш-ей ти кирил.дай мнение

не знам доколко ще ти свърши работа и дали се отнася до твоя случай не става ясно, но от глупендер толкова :)

Решение на Съда (Шести състав) от 16 септември 1997 г.
Забележка към параграф
Бернд фон Хофман срещу Данъчна служба в Трир.
Искане за преюдициално заключение: Финансов съд на провинция Райнланд-Пфалц, гр. Нойщат ан дер Вайнщрасе - Германия.
Шеста директива относно ДДС – Тълкуване на член 9(2)(д), трето тире – Услуги, предоставяни от арбитър – Място на предоставяне на услугите.
Дело C-145/96.
Сборник решения на Европейския съд 1997 г., страница I-04857
Резюме
Страни
Основания
Решение относно разноските
Решение по същество
Ключови думи
Данъчни разпоредби – Хармонизиране на законодателствата – Данъци върху оборота – Обща система за данък добавена стойност – Предоставяне на услуги – Определяне на съответното място за данъчни цели – Услуги, предоставяни от консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги - Определение – Услуги, предоставяни от член на арбитражен съд - Изключения
(Директива на Съвета 77/388, чл. 9(2)(д), трето тире)
Резюме
Член 9(2)(д), трето тире на Шеста директива 77/388 относно хармонизирането на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота, който предвижда, като част от особените правила, регулиращи услугите, предоставяни на получатели, установени извън Общността или на данъчнозадължени лица, установени в Общността, но не в държавата на доставчика, че мястото на предоставяне на услугите на консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги следва да бъде мястото, на което получателят е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, на който се доставя услугата и използва посочените професии като средство за определяне на категориите услуги, за които се отнася. В самото изброяване няма насочване към услугите, предоставяни от член на арбитражен съд.
Услугите, предоставяни от арбитър, които по принцип са тези, които обичайно се отнасят до уреждането на спор между две или повече страни, не попадат в категорията на предоставяните от адвоката, а те по принцип са такива, които обичайно се отнасят до представляване или защита на интересите на дадено лице, нито са такива, които се предоставят от консултант, инженер, консултантско бюро или счетоводител, доколкото никоя от услугите, които по принцип се предоставят обичайно като част от тези професии, се отнася до уреждането на спорове между две или повече страни. Също така не е възможно по смисъла на член 9(2)(д) услугите на арбитъра да бъдат разглеждани като подобни на тези, които са свързани с изброените в тази разпоредба професии, тъй като за разлика от последните те, основавайки се на съображения за справедливост и безпристрастност, не преследват същите цели, които преследва адвокатът в преговори за постигането на споразумение на основата преди всичко на бързина и претегляне на интересите, а също и тези, които са подобни на услугите на консултант, инженер, консултантско бюро или счетоводител.
Страни
По делото C-145/96,
ИСКАНЕ до Съда по реда на член 177 от Договора за създаване на Европейската общност, подадено от Финансовия съд на Райнланд-Пфалц, гр. Нойщат ан дер Вайнщрасе, Германия, за преюдициално заключение в производството, което е висящо пред този съд между
Бернд фон Хофман
и
Данъчната служба в Трир
относно тълкуването на член 9(2)(д), трето тире от Шестата директива на Съвета 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ 1977 L 145, стр. 1),
СЪДЪТ
(Шести състав),
състоящ се от: Дж. Ф. Манчини, Председател на състава, К. Н. Какурис (Докладчик), Г. Хирш, Х. Рагнемалм и Р. Шинтген, съдии,
генерален адвокат: Н. Фенели,
секретар: Х. А. Рюл, главен администратор,
след обсъждане на писмените становища предоставени:
- за Бернд фон Хофман от Тео Бом, адвокат в Трир,
- за Данъчната служба в Трир от Алберт Блюмлинг, Директор на ръководния съвет, ръководител на Данъчната служба в Трир, в качеството му на агент,
- за германското правителство от Ернст Рьодер от Съвета на министъра във федералното Министерство на икономиката и Забине Маас, Съветник на министъра в същото министерство, в качеството им на агенти, както и
- за Комисията на Европейските общности от Йорн Сак, юрисконсулт, в качеството му на агент,
предвид протокола от съдебното заседание,
след изслушване на устните становища на професор фон Хофман, представляван от Тео Бом; на Данъчната служба в Трир, представлявана от Вемер Видман, Ръководител на Съвета към министъра в Министерството на финансите на Райнланд-Пфалц, в качеството му на агент; на германското правителство, представлявано от Бернд Клоке, Ръководител на Висшия съвет във федералното Министерство на икономиката, в качеството му на агент; на правителството на Обединеното кралство, представлявано от Дж. E. Колинс, помощник-солиситър на Министерството на финансите, в качеството му на агент и Никълъс Пейнс, баристър; както и на Комисията, представлявана от Юрген Грунвалд, юрисконсулт, в качеството му на агент, по време на съдебното заседание, проведено на 25 февруари 1997 г.,
след изслушване становището на генералния адвокат в заседанието на 24 април 1997 г.,
постанови следното
Решение
Основания
1 С определение от 15 март 1996 г., получено в Съда на 3 май 1996 г., Финансовият съд на Райнланд-Пфалц (Finanzgericht Rheinland-Pfalz), гр. Нойщат ан дер Вайнщрасе, е повдигнал пред Съда, сезиран за произнасяне с преюдициално заключение по член 177 от Договора за създаване на Европейска общност въпрос по тълкуването на член 9(2)(д), трето тире от Шестата директива на Съвета 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ 1977 L 145, стр. 1, наричана по-долу `Директивата').
2 Въпросът е бил повдигнат в хода на производство между професор фон Хофман и Данъчната служба (Finanzamt) в гр. Трир относно заплащането на данък върху оборота за услуги, които той е предоставил във Франция като арбитър.
3 Член 9(1) от Директивата създава следното общо правило:
` За място на доставка на услугата се счита мястото, където доставчикът е установил икономическата си дейност...'
4 По-нататък член 9(2)(д), трето тире определя:
`Място на доставката на следните услуги, когато те се извършват за получатели, установени извън Общността или за данъчнозадължени лица, установени в Общността, но в държава различна от държавата на доставчика, е мястото, където получателят е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, на който се доставя услугата, или когато няма такова място, мястото на неговия постоянен адрес или обичайно пребиваване:
...
- услуги на консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги, както и обработката на данни и предоставянето на информация.'
5 Параграф 1 на член 3а от германския Закон за данъка върху оборота (Umsatzsteuergesetz, наричан по-долу `UstG') е формулирана по аналогичен начин на разпоредбата на член 9(1) от Директивата.
6 Съгласно общият смисъл на параграфи 3 и 4(3) на член 3a, в тогавашната им редакция, услугите на адвокати, патентни консултанти, данъчни консултанти, одитори, експерти, инженери и членове на надзорни органи, както и правните, икономически и технически съвети, давани от други ръководители на предприятия, се счита, че се доставят по изключение от параграф 1 на мястото, където получателят предприемач осъществява своята дейност. Когато такава услуга е доставена на мястото на икономическа дейност на предприемача, това място се счита за място на доставяне на услугата. В допълнение, съгласно параграф 2(3)(a) на член 3a от UstG мястото, където се доставя научна или подобна на нея услуга е мястото, където предприемачът осъществява преимуществено или изключително своята икономическа дейност.
7 Съгласно материалите по делото през 1987 г., 1988 г. и 1989 г. професор фон Хофман, който е професор по гражданско право в университета в Трир, Германия, е действал като арбитър за Международната търговска камара със седалище в Париж. Професор фон Хофман е бил член на международен арбитражен съд, който е разглеждал спорове между предприятия посредством произнасяне с арбитражни решения или оформянето на договорено между страните уреждане на споровете. Съдът е заседавал в състав от трима арбитри и е бил свикван за всеки случай поотделно. Международната търговска камара е определяла размера на възнагражденията и тяхното разпределение между членовете на арбитражния съд. Арбитрите са получавали възнаграждението си чрез Международната търговска камара.
8 Данъчната служба в Трир, която е ответник по главното дело, начислила данък върху оборота в Германия за възнаграждението, получено от професор Хофман през посочените години. Жалбата на професор Хофман срещу начислението била отхвърлена като неоснователна с решение от 19 юли 1994 г.
9 Професор фон Хофман впоследствие обжалвал това решение пред Финансовия съд на Райнланд-Пфалц.
10 Пред съда страните поставили на раглеждане въпроса дали доходът получен от професор фон Хофман от дейността му като арбитър следва да бъде обложена с данък върху оборота в Германия.
11 Професор фон Хофман счел, че такъв доход не е облагаем по член 3a(1) от UstG. Според него той попада в хипотезата на член 3a(2)(3)(a) като резултат от научни услуги или поне услуги подобни на тях.
12 Данъчната служба оспорила това виждане и приела, че след като професор фон Хофман има качеството на предприемач, то съгласно разпоредбата на член 3a(1) от UstG мястото на доставяне на въпросните услуги е в Германия.
13 Финансовият съд на Райнланд-Пфалц приел, че доставените от професор фон Хофман услуги не са научни или “подобни” на тях услуги по смисъла на член 3a(2)(3)(a), а дейността на арбитъра не е дейност на експерт или адвокат, нито на правен съветник по смисъла на член 3a(4)(3). Все пак той приел, че е необходимо да бъде направено друго тълкуване на текста на член 9(2)(д), трето тире от Директивата, най-вече доколкото тази разпоредба се позовава и на `други подобни услуги'.
14 Като приел, че е необходимо да бъде направено тълкуване на член 9(2)(д), трето тире от Директивата, за да бъде разрешен спора, поставен на разглеждане пред него, Финансовият съд на Райнланд-Пфалц отложил делото и поискал преюдициално заключение от Съда по следния въпрос:
`Следва ли да се приеме, че в член 9(2)(д) от Дял VI на Шестата директива на ЕИО (трета група: " услуги на консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги, както и обработката на данни и предоставянето на информация ") са включени и услугите, предоставяни от арбитър?'
15 За да се отговори на този въпрос следва най-напред да бъде отбелязано, че член 9(2)(д), трето тире от Директивата не се отнася до професии, като тези на адвокати, консултанти, счетоводители или инженери, а до услуги. Общностният законодател е използвал споменатите в тази разпоредба професии като средство за определяне на категориите услуги, за които тя се отнася.
16 С оглед на това, първият въпрос, който се явява е дали услугите, предоставяни от арбитър попадат в категорията на тези, които се предоставят обичайно и по принцип в рамките на професиите изброени в член 9(2)(д), трето тире от Директивата (Дело C-167/95 Linthorst, Pouwels and Scheres v Inspecteur der Belastingdienst/Ondernemingen Roermond [1997] ECR I-0000, параграфи 18, 22 и 25).
17 В частност общностното определение за адвокат, предвид обхвата на услугите, предоставяни обичайно и по принцип в държавите-членки в рамките на тази професия, не покрива услугите, предоставяни от арбитър. В действителност, докато арбитрите биват често избирани между адвокатите заради техните правни познания, то услугите, предоставяни от адвоката си остават обичайно и по принцип свързани с представляване или защита на интересите на дадено лице, а услугите, предоставяни от арбитъра са обичайно и по принцип свързани с уреждането на даден спор между две или повече страни, като това се прави въз основа на справедливостта.
18 По подобен начин услугите, предоставяни от арбитър не могат да съответстват на тези, които се предоставят от консултант, инженер, консултантско бюро или счетоводител. Никоя от услугите, които се предоставят обичайно и по принцип в рамките на някоя от тези професии не се отнася до уреждането на спор между две или повече страни.
19 Остава да се установи дали услугите на арбитъра не попадат в рамките на `други подобни услуги', посочени в член 9(2)(д), трето тире от Директивата.
20 Ясно е от параграфи 19 до 22 на решението по делото Linthorst, Pouwels and Scheres, че изразът ` други подобни услуги ' не се отнася до някоя обща черта на разнородните дейности, цитирани в член 9(2)(д), трето тире от Директивата, а до услуги, подобни на всяка една от тези дейности, взети поотделно.
21 Дадената услуга следва да бъде разглеждана като подобна на някоя от посочените в тази разпоредба дейности, като те двете заедно имат една и съща цел.
22 В контекста на адвокатската дейност, когато преговорите, целящи достигането на споразумение, което е адвокатската услуга най-близка до тази, която предоставя арбитъра, бъдат сравнени с уреждането на спор от страна на арбитър, става ясно, че двете дейности не са насочени към една и съща цел. Докато опитът на адвоката да достигне до споразумение в хода на преговорите се основава обикновено на бързина и претегляне на интересите, то уреждането на спор от арбитър се основава на съображения за справедливост и безпристрастност.
23 Поради това услугите на адвоката и тези на арбитъра не могат да бъдат разглеждани като подобни.
24 Никоя от услугите, предоставяни от консултант, инженер, консултантско бюро или счетоводител не служат на целта посочена по-горе, за да бъдат услуги, предоставяни от арбитър.
25 Следователно услугите, предоставяни от арбитър не могат да бъда разглеждани като подобни на услугите по някоя от тези професии.
26 Предвид на всичко гореизложено, отговорът на въпроса поставен за преюдициално заключение следва да бъде, че член 9(2)(д), трето тире от Директивата не се отнася до услугите, предоставяни от член на арбитражен съд.
Решение относно разноските
Разноски
27 Направените от правителствата на Германия и Обединеното кралство разноски, както и тези на Комисията на Европейските общности, които са представили становища пред Съда, не подлежат на възстановяване. За страните по главното производство настоящото производство се явява етап от разглеждането на висящото дело пред националния съд, поради което той следва да се произнесе с решение относно разноските.
Решение по същество
На тези основания,
СЪДЪТ
(Шести състав),
в отговор на въпроса поставен му от Финансовия съд на Райнланд-Пфалц в Нойщат ан дер Вайнщрасе с определение от 15 март 1996 г., постановява:
Член 9(2)(д), трето тире от Шестата директива на Съвета 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа не се отнася до предоставянето на услуги от страна на член на арбитражен съд.
Важна правна бележка: Само законодателството на Европейските общности, публикувано в книжното издание на Официален вестник на Европейския съюз, се счита за автентично

ето и оригинала е euro-lex
eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:61996J0145:EN:NOT

pi4!