Първо да се извиня за поредното обсъждане на темата :(

Така имам следния случай със счетоводството на фирмата, която ми е доставчик: имам поръчка за доставката на материали; имам авансово плащане и доплащане по доставката. За аванса си имам надлежно издадена фактура (до тук добре), но за доплащането ми е издадено ДИ, което отказват да заменят с фактура.
За мен е правилно да ми се издаде втора фактура за окончателното плащане с отразен в минус аванса, което ми се отказва като аргументите са, че се променя данъчната основа и за това е издадено ДИ.
Да отбележа, че във ф/рата за аванса си е написано: "авансово плащане за доставка на ХХХ" (без да са изброени артикулите с кол. и ед. цена) и сумата на аванса. В ДИ са изброени всички артикули със съответното количество и ед. цена и най-накрая е изваден аванса (???).
Споед закона за ДДС при авансовото плащане (поне според мен) има данъчно събитие, при което възниква изискуемост на данъка или право на данъчен кредит (съгл. чл. 25 (6)); относно доставката на поръчаното количество материли данъчната основа ми е ЦЯЛАТА стойност на материалите, а не както ми се твърди само часта на аванса.
До сега (от над 8г) това ми е първият случай да ми се издава ДИ за доплащането след аванс. Принципно, независимо дали е доставка(стока, мат/ли и т.н) или услуга, аванса (пак казвам според мен) не е данъчна основа, за която да важи чл. 115. за да ми се издава след това ДИ.

Моля за мнение!

edit: Ако не съм прав, ще оценя да ми се изтъкне законово основание за това.

Това наистина е прецедент, според мен е АБСОЛЮТНО недопустимо това ДИ.
Аз фактурирам аванс, + окончателна фактура : точно описание на стоката/материала под него приспадам аванса и остава стойността за доплащане. Възможен е вариант- фактура за цялата стойност + КИ за ванса (за да сторнираме аванса), но това което се опитват да ви насадят е огромна глупост. Нека доставчикът Ви си прочете чл.115 от ЗДДС (в кои случаи се издава ДИ), и ще установи че изобщо няма основание да пуска ДИ.

И защо да е ПРЕЦЕДЕНТ?
А на всичко отгоре и АБСОЛЮТНО недопустим.

Недопустимото е да се издаде КИ за аванса(за да сторнираме аванса) и после нова фактура.

Дебитни и кредитни известия
Чл. 115. (1) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.
(2) Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1.
(3) При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.
(4) Освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:
1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;
2. основанието за издаване на известието.
(5) Известието се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.

Ако имаш промяна само в данъчната основа - да-издаваш ДИ, но ти в случая имаш ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ , а не само промяна в данъчната основа.
Относно КИ- След като издаваш за стоката (с цялата дан. основа) и трябва да сторнираш аванса/задатъка (когато по договор е капаро/задатък),- абослютно възможно е да издадеш КИ (ами виж си старите фактури на Енергото?! )
Аз лично го правя с една фактура.

Към $22: Напълно съм съгласен, че при промяна на дан.основа може да ми се издаде ДИ; за КИ към аванс ясно:НЕДУПОСТИМО! Но не в това е въпроса! оО Аз нямам промяна на дан. основа, няма нужда да си пействаме извадки от закона, достатъчно е да се цитара чл., ал. и т.н., всички си имаме закони под ръка и може да си погледнем за какво става въпрос ;).
Та на въпроса, който ме притеснява и не мога да постигна консенсус с насрещната страна: никъде не откривам в ЗДДС/ППЗДДС да пише, че аванса е данъчна основа. В закона ясно си е определено в глава втора кое е данъчно събитие и кое дан. основа. Пак казвам според чл. 25 (6) има ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ, при което възниква изискуемост/право на приспадане на данъка, докато в чл. 26 (опр.за дан.основа никъде на виждам да се цитира "аванс". Иначе казано аванса е част от дан.основа по доставката/услугата и при окончателното плащане имаме доначисляване на дан.основа + данък, а не както ми се твърди ПРОМЯНА в дан.основа.

Абсолютно са прави. Така правят малкото хора прочели закона.
В стария беше по-добре описано.
В новия ако се прилагат буквално текстовете, следва че при получаване на аванс трябва да ес пусне фактура за цялата стойност на доставката. Това мой никой от вас не е забелязал а?

Докторе, ако те са прави, а аз не, моля да ми помогнеш с обосновка от закона.
От друга страна, защо да се пуска ф/ра за цялата стойност ако няма реална доставка, особено и ако и в плащането е упоменато "аванс". Няма никакво законово сонование за това.

Мързи ме да пиша. Ето тук съм писал относно стария закон:
ПИСМО ИЗХ № ХХL ОТ 00-00-000 НА БАН ОТНОСНО ДАНЪЧНИ ДОКУМЕНТИ ИЗДАВАНИ ПРИ АВАНСОВИ ПЛАЩАНИЯ

Ключово значение за коментара на авансовите плащания и данъчните документи, щоито следва да се издават по тях е да се анализира какво представлява едно авансово плащане по своята същност.
Основния проблем произтича от това че погрешно се приема за данъчно събитие.
В чл.24 от ЗДДС ясно е определено, че данъчно събитие е доставката на стоки и услуги по смисъла на чл.7-10 от закона. В текста на същите членове изрично се определя че парите не могат да бъдат третирани като стока или услуга.
Следователно авансовия превод не е доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС - прихвърлянето на собствеността върху пари не с етретира като такава, и съответно авансовия превод не се третира като данъчно събитие.
Данъчно събитие е самата доставка по повод на която и свързано с която се извършва авансов превод - примерно доставка на стока за 100 еденици.
Объркването се внася от чл.25, който определя че данъчното събитие се смята за възникнало на датата на цялостно или частично авансово плащане.
Не бива да се смесват самото данъчно събитие със един установен критерий за неговото възникване. Водени от логиката на чл.25 и определението за данъчна основа в чл. 26 закона би трябвало при платени 10 еденици авансово, да се приеме че е възникнало данъчно събитие по отношение на цялата доставка - 100- те еденици.
За да регламентира конкретния случай на данъчно събитие възникнало по критерия на извършено плащане се в чл.35 от ППЗДДС се извършва уточнение, че при авансово плащане данъчната основа на доставката се определя в размера на полученото плащане. Така с този текст се свива данъчната основа само до размера на плащането защото по текстовете на чл.25 от закона би следвало да се приеме че следва да се издава данъчен документ за цялата данъчна основа на сделката - 100 еденици.
Оттук нататък е ясно от определенията за данъчна фактура и ДДИ че при всяко следващо авансово плащане ще имаме промяна в данъчната основа, която следва да се отразява с ДДИ според чл.35 от ППЗДДС.
В резюме: Ако имаме 10 авансови плащания всичките те са по една и съща доставка. данъчната основа на оставката обаче се определя до размера на извършените плащания и със всяко едно от тях тя ще нараства до следните два варианта: 1. Стойността на авансовите плащания достига размера на данъчната основа на доставката преди да се прехвъли собствеността 2. Прехвърля се собствеността но все още има незаплатена част от стойностт на доставката - това се регулира с чл.35 ал.2 от ППЗДДС който указва че трябва да се издаде ДДИ до пълния размер на данъчната основа доставката - съответно плащането няма значение кога ще се извършва.

Настоящите указания се издават на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 и чл. 238, ал. 1 ДПК за прилагане, ползване и спазване.

ИНЖ. КОЛЮ КОЛЕВ
-------------------------------------------------------

При новия - обяснявам го с общи думи: При получаване на аванс следвало да се приеме че данъка става изискуем преди извършване на доставката. Товае съгласно чл.25 (6) Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка.

Пропуснали са да доуточнят че не целия данък по доставката, а само частично съобразно дела на извършеното плащане. така написано се чете като данъка по цялата доставка, а дължимия данък се определя както от получения аванс така и оставащата дължима част от престацията по сделката.