Според счет. и дан.законодателство (ДДС и др.)има ли според вас разлика в документирането на "КАПАРО (задатък)" и "АВАНС (авансово плащане)"?
Според ЗЗД и общо прието тълкувание- разликата е голяма.

Има, за капарото не се издава фактура

На какво основание не се издава фактура?
Чела съм такива тълкувания, но законово на какво?
Иначе- разликата между двете е голяма, в момента са осъществяване на сделката - капарото може да се превърне в аванс, но преди това..къде стои платената по банков път сума?

в капародатели

Извини ме, Преславе, но това ми е любимата тема


Капаро? _FB_TIME_SINCE Карма: 0
Казусът е следният:

Посигнато е споразумение за закупуване на дълготраен актив, свързан с основната дейност за голяма стойност.За да се гарантира сделката е платено капаро докъто се осигури финансиране за покупката. За капароро е издадена фактура с 20 % ДДС. При последваща покупка се издава КИ за капарото и парите се връщат по сметката на купувача. Не съм сигурна, но смятам, че купувача няма право на данъчен кредит за капарото а и никъде не съм срещала коментар по въпроса. Ако обаче се окаже че граша то тогава какво се случва ако сделка няма или капарото остане депозирано за евентуална бъдеща покупка? На някой сигурно му се е случвало а и не изглежда случая да е изключение, освен това не смятам да обсъждам дали е правилно да се изадава фактура с ДДС за капаро.

Отг: Капаро? _FB_TIME_SINCE Карма: 0
Ами в този случай за капарото не е трябвало да се издава фактура, съответно да се начислява ДДС. Нямаме данъчно събитие при плащането на капарото. В Писмо № 96-МФ-710-04 от 18.01.2005 г., данъчните са написали -

"Ако изискването (плащането) на гаранцията е резултат на неспазване на договора, във връзка с което неспазване няма изобщо доставка на стоки или услуги, например при разваляне на договора, плащането на гаранцията няма да бъде свързано с доставка по смисъла на ЗДДС и доколкото липсва доставка, няма да има основание да бъде издаден данъчен документ по чл. 93, ал. 1 от ЗДДС от изпълнителя или от възложителя по договора. Такива са случаите, визирани в чл. 39 ППЗДДС."

И с новия закон за ДДС, нещата стоят по същия начин. Тук нямаме уговорка за прехвърлянето на собствеността на сградата, за да се гледа по-ранната дата - на прехвърлянето или на плащането.

Та аз ако съм данъчен, не бих признал данъчния кредит на този, който е дал капарото.

Ето и малко съдебна практика:

Решение № 12875 от 20.12.2006 г. на ВАС по адм. д. № 5323/2006 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов

чл. 25, ал. 1, т. 2,
чл. 26, т. 3,
чл. 65, ал. 4 ЗДДС
-------------------------

Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс (отм.).

С решение № 351 от 30.12.2005 г., постановено по адм. д. № 1594/05 г. Софийски градски съд, адм. колегия, III-ж състав, е отменил ДРА № 805/30.11.2004 г., издаден от ръководител екип в ДП"Младост" при ТДД- гр. София, потвърден с мълчалив отказ от директора на РДД-гр. София, в частта, в която са определени данъчните задължения на "Маюдиан"-ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Стефан Дермал, за данъчен период м. 07/0224 г. по фактура с издател "Бизнес парк София"-ЕООД, и е признал право на възстановяване на данъчен кредит на "Маюдиан"-ЕАД за данъчен период м. 07/2004 г. по фактура с издател "Бизнес парк София"-ЕООД в размер на 89 550, 86 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2004 г. до изплащане на сумата, като е оставил без разглеждане жалбата на дружеството против ДРА в частта относно данъчен период м. 06/2004 г. като недопустима.

Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Александър Кирилов Свраков в качеството му на директор на Дирекция"ОУИ"-гр. София, В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 218в, ал. 1, б. "В" от ГПК във вр. с чл. 11 от ЗВАС. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд в посочената част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да остави в сила ДРА № 805/30.11.2004 г. на ДП"Младост". Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество "Маюдиан"-ЕАД-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на градския съд следва да бъде оставено в сила ведно със законните от това последици.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 33 ЗВАС, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Софийски градски съд е отменил ДРА № 805/30.11.2004 г., издаден от ръководител екип в ДП"Младост" при ТДД-гр. София, потвърден с мълчалив отказ от директора на РДД-гр. София, в частта, в която са определени данъчните задължения на "Маюдиан"-ЕАД, за данъчен период м. 07/0224 г. по фактура с издател "Бизнес парк София"-ЕООД и е признал право на данъчен кредит. Градският съд е приел, че основният спор между страните се свежда до това дали е налице данъчно събитие. Изложени са мотиви, че процесната фактура № 5099/9.07.2004 г. представлява стойността на договорения между страните аванс по раздел II "Цена, начин и срок на плащане", т. 3.1 във вр. с т. 1 от същия раздел от договора, сключен на 21.05.2004 г. между "Бизнес парк София"-ЕООД и "Имро"-ЕООД, в правата и задължението на което е встъпило дружеството жалбоподател и следователно доставката е такава с периодично изпълнение. В тази насока е посочено, че за данъчни цели е неприложимо цитираното от ответника ТР № 122/86 г. на ОСГК на ВС на НРБ, тъй като за данъчни задължения са меродавни специалните норми на данъчните закони - в случая ЗДДС. На база на анализ на разпоредби на договора и начина на плащане на ДДС и на данъчната основа са направени изводи, че фактурата не е издадена на нито една от датите, посочени в чл. 26, т. 3 от ЗДДС. Прието е още, че с оглед на договореното между страните по договора меродавна за настъпване на данъчното събитие ще е разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 55а от същия закон, което изискване също не е изпълнено, тъй като дължимият ДДС е преведен по ДДС сметката на доставчика на 14.07.2004 г., а данъчната основа е заплатена на 19.07.2004 г. Тъй като дължимият данък е заплатен по ДДС сметката на доставчика е прието, че с оглед на нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС е неприложима и на дружеството следва да бъде признато право на данъчен кредит.

Основното оплакване, което се поддържа срещу така постановеното решение на градския съд, е за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че след като сам съдът разглежда различните възможни хипотези за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 и 26 от ЗДДС и приема, че такова не е настъпило, то следва нелогичният извод, че следва да се признае право на данъчен кредит само поради това, че данъкът е платен по ДДС-сметката на доставчика.

Оплакването за нелогичност на мотивите на градския съд по същество е вярно, тъй като на практика изводът на градския съд за наличие на право на данъчен кредит се гради единствено и само на това, че данъкът е платен по ДДС-сметката на доставчика, като преди това е прието, че не е настъпило данъчни събитие при някоя от хипотезите на чл. 25 и 26 от ЗДДС. Казаното за нелогичността на съдебния акт обаче важи със същата сила и по отношение на доводите на данъчния орган и констатациите му в ДРА.

На база на доказателствата по делото следва да бъде прието, че е налице данъчно събитие или по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, или по чл. 26, т. 3 от същия закон, като доводите и аргументите на настоящата инстанция в тази насока са следните:

По делото няма спор за факти. На 21.05.2004год. в гр. София е бил сключен предварителен договор за продажба на офис в строеж между "Бизнес парк"-ЕООД-гр. София от една страна като продавач и "Имро"-ЕООД-гр. София от друга страна като купувач, като предмет на продажбата е недвижим имот, подробно описан в т. 1.1 от раздел първи на договора. В раздел втори от същия са регламентирани отношенията между страните относно цена, начин и срок на плащане. Начинът на плащане на договорената цена е договорен в т. 3 от този раздел в подточки от 1 до 4. В. т. 3.1 е посочено, че при издаване на разрешение на строеж в срока по т. 1.1 от договора, купувачът се задължава да заплати на продавача в срок до 24.06.2004год. сума в размер на 10% от договорената цена по чл. II. 1 от договора, като сумата е без ДДс и се дефинира от страните като задатък (капаро) по договора. Плащането на останалата част от договорената цена е регламентирано в т. 3.2 и 3.3 от договора - 20% от продажната цена не по-късно от датата на завършване на грубия строеж, което завършване ще бъде доказано със следния документ - заверка на кота"корниз" на сградата от строителния надзор; - 20% от договорената продажна цена е платима при завършена фасада на сградата, което завършване ще бъде установено с акт 12, заверен от строителния надзор, а оставащите 50%, както и цената на земята ще бъдат платени от купувача в деня на нотариално изповядване на сделката. На 9.07.2004 г. към договора е подписано анекс-споразумение (л. 16 - 18 от административната преписка) с участието на продавача, купавачът и "Маюдиан"-ЕАД-гр. София, по силата на което купувачът "Имро"-ЕООД трансферира всички права и задължения по предварителния договор на "Маюдиан"-ЕАД, а последното приема да встъпи в правата и да поеме задълженията по предварителния договор за покупко-продажба в качеството на купувач, считано от деня на подписване на настоящето споразумение-анекс. От страна на продавача "Бизнес парк София"-ЕАД в деня на подписване на анекса-споразумение е издадена процесната фактура № 5099/9.07.2004год. за получен 10% аванс съгласно т. 3.1 от раздел втори от договора с начислен ДДС в размер на 89 550, 86 лв., който данък е платен по ДДС сметката на продавача от купувачът "Маюдиан"-ЕАД чрез банков превод на 13.07.2004 г., а данъчната основа е заплатена отново по банков път на 19.07.2004 г. в размер на 228 933, 14 евро с левова равностойност 447 754, 30 лв.

При така описаната фактическа обстановка се поставя въпросът дали е настъпило данъчно събитие и към кой момент.

Основната регламентация на датата, на която настъпва данъчното събитие, е дадена в чл. 25 от ЗДДС. Според ал. първа от същия, данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по- ранната от двете дати:1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата; 2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Доколкото по дефиниция предварителният договор за продажба няма прехвърлително действие, то данъчното събитие не настъпва при условията на т. 1, а на т. 2 - датата на плащане. По силата на подписаното анекс-споразумение данъчно-задълженото лице е встъпило в правата на купувача по договора на 9.07.2004 г., то за него задължението заплащане на цената по т. 3.1 от раздел втори от договора настъпва на датата на подписване на анекса - 9.07.2004 г., а не датата 26.06.2004 г., както приема данъчния орган.

Настъпването на данъчно събитие може да бъде разгледано и на плоскостта на някои от специфичните случаи на настъпване на данъчно събитие, регламентирани в чл. 26, т. 1 - 8 от ЗДДС. Така разпоредбата на т. 3 определя, че при доставки за периодично или непрекъснато изпълнение данъчното събитие възниква на датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо. Както и друг е сочено в решенията на ВАС, в нормата на чл. 26 от ЗДДС са регламентирани специфични случаи на възникване на данъчното събитие. Така т. 3 от същия определя, че при доставки за периодично или непрекъснато изпълнение за дата на възникване на данъчното събитие се приема датата на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо. Тълкуването на нормата налага извода, че за данъчно задълженото лице не съществува избор за това на коя дата следва да начисли данъка - ако плащане не е последвало, то данъка се начислява на датата, на която плащането е станало дължимо. Да се приеме обратното означава, че начисляването на данъка се поставя в зависимост от волята на трето лице да плати или не плати, което противоречи на основните принципи на данъчното право. Гражданското и търговското право дават възможност за отлагане на плащането, респективно за ограничаване на санкционните последици при неплащане в срок, но подобна схема е недопустима за данъчно задължение. В този смисъл констатациите в ДРА, че дължимият данък е бил платен от купувача на една дата, а данъчната основа, са без значение за възникването на правото на данъчен кредит, доколкото плащането по доставката не е кумулативно условие по смисъла на чл. 64 от ЗДДС. С оглед характера на договора за предварителна продажба на недвижим имот, сключен между страните по доставката, следва да се приеме, че по него е договорено периодично изпълнение, което определя и начинът на плащане. В случая няма спор, че плащането на процесната сума съставлява 10% от цената и играе ролята на задатък, като плащането й е обвързано не с изпълнение на определен етап от договора, а с настъпването на срок - 24.06.2004 г. По изложените по-горе мотиви за данъчно-задълженото лице тази дата е 9.07.2004 г. - денят, в който той е встъпил в правата на купувача по предварителния договор. В този смисъл следва да бъде прието, че на тази дата е настъпило данъчно събитие било по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 или на чл. 26, т. 3 от ЗДДС и издадената фактура не е лишена от основание, в какъвто смисъл са констатациите на ДРА. Затова не е налице и хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС. В същото време са налице условията на чл. 64 от ЗДДС, което обстоятелство не е спорно по делото.

По изложените съображения следва да бъде прието, че незаконосъобразно данъчният орган е отказал да признае право на данъчен кредит по процесната фактура и като такъв ДРА се явява неправилен в тази си част.

След като е стигнал до същия краен извод, макар и с не точни мотиви, градският съд е постановил едно по същество правилно съдебно решение, което при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗВАС следва да бъде оставено в сила, като за мотиви на същото се считат мотивите на настоящето решение.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2 200 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, първо А отделение,

РЕШИ:

Оставя в сила решението на Софийски градски съд, адм. отд., III-Ж състав, от 30.12.2005 г., постановено по адм. д. № 1594/05 г.

Осъжда Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София да заплати на "Маюдиан"-ЕАД-гр. София разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2 200 (две хиляди и двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Това е мое лично мнение, но аз малко не разбрах нещо въпроса ви - накратко "Ние направихме каквото направихме,сега тези пари какво можем да ги правим?"Мнението е редактирано от: Пр.Недев, на: 2007/06/04 13:15

............и т.н.

цялата тема - тук
www.nedev.biz/index.php?option=com_fireboard&Itemid=1012&func=view&catid=12&id=3454

И в този случай капарото (задатъкът ) не би следвало да се включва в облагаемия оборот?

Не е оборот, осчет. го 501/499, например, ако се осъществи сделката, тогава връщаш парите и издаваш фактура

По Закона за ДДС, действащ преди 01.01.2007г. имаше изричен текст, че получаването на капаро не е сделка. В Закона за ДДС, който е в действие от 01.01.2007г., не намирам подобен текст . Така че по-скоро стои въпроса имаме ли сделка при получаване на капаро, задатък?

Ами в момента на получаване на капарото- категорично все още няма сделка (дан.събитие по смисъла на ЗДДС). В момента когато са изпълнени клаузите по договора и евентуално капарото се приспадне от стойността на сделката (става Аванс)..доста е объркващо..
Според данъчните най-вероятно е:
- Сделка ако си регистриран по ДДС- трябва да начислиш и внесеш
- Ако искаш да ползваш ДДС - Ще кажат не е сделка..
- Ако не си рег. по ДДС - НЕ ЗНАМ
Абе с две думи- КАКТО ИМ Е УГОДНО

509/503 - кихане на капаро :) например. това са приети пари които под контрола (ама доста ограничен) на дружеството платило капарото. В ГФО : Блок пар средства :)

Съвсем наскоро имахме подобен случай - по предварителен договор за покупко-продажба на имот наш клиент плаща капаро по ескроу сметка /тристранна сметка между купувач, продавач и банка/. И ние смятахме, че не трябва да издаваме фактура, но след устна консултация с НАП /нямаше време за писмени стновища/ бяха категорични, че не правят разлика между капаро и авансово плащане и ни казаха, че трябва да издадем фактура за авансово плащане и да си начислим ДДС.