При ревизия данъчните не ни признават кридита по фактури за GSM разговори, които са ни префактурирани от наша свързана фирма, а не от МТел. Причината е, че телефоните на двете фирми са в обща група с цел ползване на по-големи преференции. МТел издава фактурата на другата фирма, а те съответно префактурират нашите разговори. Имаме ли някакъв шанс все пак да ни признаят данъчния кредит? И ако не го признаят от това следва ли и непризнаване на направините разходи за тел.услуги?

Нямат основание, на какво се позовават?

Данъчните понякога не признават данъчния кредит при такова префактуриране с обяснението, че фирмата-издател на фактурата не е директен доставчик на услугата - визирам МТел, БТК, Енергото и др. Казвам понякога, защото при нашата ревизия нямахме проблеми, но други колеги са ми споделяли за подобни проблеми. Явно въпросът е спорен и становището на проверяващия е субективно.

Не трябва да имате проблем с данъчния кредит. Заяждат се защото за да продаваш такъв вид услуга трябва да имаш лиценз за GSM оператор, а знаем кои фирми в България имат. Какво точно е основанието във фактурите?

Zdrawey Toni az li4no sam prefakturirala na na6i firmi swarzani i drugi na6i klienti koito sa pod naem v na6i sgradi tok i voda i telefoni. Nqma li sme problemi na reviziii. Moje6 da se argumentira6, darjawata ne e o6tetena po tozi na4in za6toto ediniqt pat ti e razhod a drugiq pat ti e prihod kakaw e problema a za napred moga da te posawetwam da minawat prez raz4etni smetki i ot tam da gi prefaktura6.

Има указание с № 91-00-86/23.3.07 г. на Мургина което е точно за префактурирането на подобни неща - ток, вода и др. като в него е дадена възможност дори да префактурираш частта от данък-сгради, отнасяща се за наетия обект. Подобно нещо е и с телефонните разговори. Не става въпрос за нещо което не е ползвано от вас, но предполагам, че трябва да има копие на приложението към фактурите за кои точно телефонни номера става дума и как е определена тази сума, която ви е префактурирана.

Здравейте,
не зная дали темата е все още актуална и дали има решение на въпроса. Нашата фирма по същия начин получава сметка, в която са включени телефоните на няколко фирми и от оператора ни казват, че няма начин да ни издадат отделни фактури и да сме в група - като свързани лица. Аз лично не мисля, че може да се префактурират тези разходи, при положение че нямаме лиценз за телеком. На Указанието на Мургина, според мен се отнася за наемни отношения, при които няма как да не се направят тези разходи - ток, вода телефон. Друг е въпроса, че ако всеки може да префактурира телефонни услуги - за какво са тези лицензи. Нямам представа къде е истината и кое е правилно. Нашата агентка от оператора твърди, че световодството им казало, че няма проблем да се фактурира, но все пак аз нормативна база за префактуриране не виждам. Това не е и присъща дейност за фирмата...

абе данъчните закони не са създадени за да пречат на бизнеса, ебаси
Та, от къде на къде не мога да префактурирам, аз не съм гсм оператор,ама как да си взема парите от онези другите (независимо дали са свързани или обвързани)
с какъв документ, и ако случайно си взема парите, данъчните ще ли ми признаят ПКО, и на какво основание не съм начислил ДДС
Опа, начи те се опират на това че няма доставка (при вас), което според мен би следвало да падне в съда

нямат законово основание да не признаят ДК- кой член посочват когато не ви го признаха????
няма такъв
и после-те не са вся и все-жалите до дупка
това вече минава всякакви граници

добре де plankov,аз за всяко нещо ли ще търча у съда? наистина има такова указания на мургина,както спомена Галина... ми да си събират указанията бе и да си ги четат,аз ли да ида да им ги чета вечер за лека нощ?

Ако всяка фирма си имаше договор с оператора
нямаше да ползва големите преференции
и държавата щеше да събира повече данъци :)

Решение на ВАС № 5130 от 7.05.2008 г.

Казус: : Ревизиращият орган констатира, че за периода 2004 - 2006 г. ревизираното лице (ЕООД) е ползвало данъчен кредит по 19 бр. фактури, издадени от свързано с него лице (АД), с предмет на доставката "префактуриране на телефонни GSM услуги”. По тези фактури е отказано право на приспадане на данъчен кредит с мотива, че поради липса на доставка между АД и ЕООД отразеният в тях данък е неправомерно начислен. Актът е потвърден от окръжния съд.
Приложим закон: ЗДДС (отм.)

Становище:
Ревизията е установила, че в случая договорът с мобилния оператор е сключен с акционерното дружество. Служителите на дружеството жалбоподател са включени в списъка на служителите на акционерното дружество, което, от своя страна, ежемесечно е фактурирало на ЕООД частта от разходите, плащани по договора с оператора. Ревизиращият орган е приел, че в случая доставките са заплатени от АД като титуляр на сметката, при когото е ставало отчитането на тези разговори, т.е. той е заплатил чуждо задължение. Обстоятелството, че АД е получавало от ЕООД тези суми, включително начисления и платен от него ДДС, не означава, че е извършена нова доставка с префактуриране на разходите. Това префактуриране не превръща АД в доставчик на GSM услуги, какъвто е съответният монополист. Извършеното разпределение на разходи във връзка със счетоводните нужди на двете дружества не е основание за доначисляване на ДДС, понеже липсва доставка на стока и услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС (отм.).
По делото е представен комисионен договор, по силата на който комисионерът в лицето на АД сключва договор с мобилния оператор за предоставяне на телефонни услуги и заплаща ежемесечно сметките, които доверителят - ЕООД, е направил, след което отчита в изпълнение на отчетната сделка разходваните средства чрез издаване на фактура за стойността на телефонната услуга, равна на разхода за телефонни разговори в полза на доверителя, по която последният е ползвал данъчен кредит. По учредителната сделка на този двустранен възмезден договор за комисионера не възниква задължение за доставка на телефонна услуга, а само за заплащане на същата със средства на доверителя, но от името на комисионера. Срещу това задължение в чл.6, ал.1 от договора страните уговарят комисионно възнаграждение, за което сключват допълнително споразумение.
Съдът е приел, че отношенията по учредителната сделка безусловно могат да се квалифицират като доставка, приравнена на услуга по смисъла на чл.10, т.3 от ЗДДС (отм.), но фактическото проявление по изпълнението на този договор се изразява във фактуриране от страна на доставчика (АД) към получателя (ЕООД) на сумата, която представлява възнаграждението за изпълнение на услугата по комисионния договор. Според съда в сумата на възнаграждението може да се включва самият разход, който комисионерът прави по заплащане на телефонната услуга, но в никакъв случай възнаграждението не може да се приравни на същия този разход. В случая фактурираните суми по спорните първични счетоводни документи не са възнаграждение за комисионна услуга, а привеждане за целите на счетоводствата на двете дружества на разходите, които е направил комисионерът, но се дължат от доверителя в изпълнение на клаузите по договора между комисионера и третото лице - мобилният оператор.
Решението на окръжния съд е правилно.
Облагаема доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.) съществува между акционерното дружество и мобилния оператор, респ. право на данъчен кредит би възникнало в лицето на получателя по тази доставка. По отношение на сделката между АД и ЕООД следва да се има предвид, че първото дружество отчита платените средства, като издава фактури, които дружеството с ограничена отговорност правилно е осчетоводявало на разход, но тези суми имат отношение само към облагането с преки данъци. Същият няма право на данъчен кредит, понеже той не се явява получател по облагаема доставка, в случая на услуга.
За да се приложи разпоредбата на чл.83, ал.2, във връзка с чл.10, т.4 от ЗДДС (отм.) в настоящия спор, каквато е защитната теза на касатора, следва да има три доставки:
1. доставка между комисионера и третото лице;
2. доставка между доверителя и комисионера по повод прехвърлянето на вещните права върху стоката или извършването на услугата - предмет на осъществената от комисионера доставка на третото лице, и
3. доставка на услуга между комисионера и доверителя, като доставчик в този случай е комисионерът, а данъчната основа на тази доставка е насрещната престация на комисионера, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако е уговорено такова.
В случая няма доставка по смисъла на т.2 и т.3 от цитираната правна норма, а е налице префактуриране на разходи, още повече че двете търговски дружества са свързани лица по смисъла на чл.20, т.3 от ЗДДС (отм.), във връзка с §1, ал.2 от ДР на ТЗ. Правилно е позоваването на чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС (отм.) поради липса на основание за начисляване на ДДС. Поради тези съображения решението следва да бъде оставено в сила.

А бе аз ли не съм в час или тия от съда ни правят на маймуни. Чета това Решение на ВАС и се чудя. Нали АД-то като префактурира тел.услуги ще начисли ДДС и ЩЕ ГО ВНЕСЕ. ЕООД- то пък ще си включи фактурата и ще си ползва ДК. Къде се ощетява държавата бре хора. Или и тя като някой бизнесмени иска да смуче ДДС

Благодаря ТониЛ за товаРешение на ВАС.
Никога не бих допуснал, че може да има такова виждане на съда. Озадачават ме такива изводи в него като
"Обстоятелството, че АД е получавало от ЕООД тези суми, включително начисления и платен от него ДДС, не означава, че е извършена нова доставка с префактуриране на разходите."
На какво основание един получател на услуга неможе да се разпореди с нея, в резултат на което да възникне нова доставка. Не мисля да съм краен в разсъжденията си, но по тази логика например една стока не би трябвало да може да се достави на следващ получател.
И още, неразбирам защо като се прави извода, че няма доставка, няма и ДДС. ДДС има дори само по силата на това, че има плащане, т.е. данъчно събитие.
Относно това дали за една услуга или стока се изисква лицензионен режим и дали той е нарушен е друг въпрос.

"И още, неразбирам защо като се прави извода, че няма доставка, няма и ДДС. ДДС има дори само по силата на това, че има плащане, т.е. данъчно събитие." Велев ,точно тук грешиш ,ако се докаже по безспорен начен ,че не е налице доставка по смисъла на ЗДДС ,начисления данък по същата доставка е неправомерно начислен. Имах ревизия и отказ на ДК беше ф-ра за реклама ,всички документи бяха представено относно сделката и начисления данък ,аргумента на данъчния беше ,че няма достатъчно доказателства,доказващи по безспорен начин извършената доставка /само за това ,че собственика за рекламата не си е представил доплома за квалификация ,че може да извършва тази дейност,че няма пътни листа и разходни д-ти по извършената услуга/.

Ето, това е поредното безумно нещо у нас, прибирам сумички, а не начислявам ДДС
Хех, дали да не взема въз основа на такова основание да мятам трансфери между мойте фирми, луд купон
Иначе, мда, ВАС, МАС все тази - поредната глупост, с която съдът излиза
Иначе не пречи следващия състав на ВАС да отсъди нещо друго, нали не се позоваваме на прецедентите ))))

Що бе кво му има на решението, ми като немало доставка според ВАС и отказват кредито то за другата компания след като немало било доставка требе се сторнира...