Продавам стока на фирма извън ЕС - купувач по фактурата, но реално стоката се доставя до фирма в ЕС-получател по фактурата. Трябва ли да подавам VIES-декларация, след като реално получателя е в ЕС. И как следва да декларирам фактурата в дневника? Като износ ли?
Сигурно някъде във форума има коментиран такъв случай-моля за извинение, че не намерих нищо подобно. Ще съм много благодарна за всички коментари.

Кажете нещо!

нещо

попрочетохте ли ЗДДС? имате ли някаква идея в кои членове попадате?

Да, за четенето - прочетох го, но конкретно по тази ситуация нещо се бъркам. На кои членове да обърна внимание.

"Таванът за едни е под за друг" - явно на мен това ми е тавана.

Ако това ти помогне - От сиела счетоводство- коментар на Лиляна Панева- 2007г.
4. Въпрос: Фирма извън ЕС купува от нас стоки, но ни нарежда да ги доставим на друга фирма от ЕС, която е регистрирана по ДДС на територията на държава членка на Общността. Ние прехвърляме с фактура собствеността върху стоките на фирмата, която е от страна извън ЕС, а стоките се транспортират директно от територията на България до територията на държавата членка на ЕС. Коя разпоредба на ЗДДС следва да посочи във фактурата си фирмата като основание за прилагането на нулева ставка по ДДС за доставката си и какви документи служат като доказателство за нейното прилагане?
Отговор: В международната търговска практика този вид операции са известни като "верижни" или "свързани" сделки. Въпреки участието в тях на фирма, която фактически изпълнява ролята на посредник между доставчика и придобиващия и това, че стоката, обект на сделката", фактически не напуска територията на ЕС, за целите на облагането операцията не може да бъде квалифицирана като "вътреобщностна триъгълна операция", тъй като фирмата - посредник не е регистрирана по ДДС в държава членка на ЕС. Независимо от това, че при такива операции стоките се доставят само веднъж - от първия доставчик до крайния клиент, то всяка отделна сделка се разглежда като отделна доставка. При тях движението на стоките се различава от движението на документите, с които се прехвърля собствеността върху тях. При това, независимо че стоката не напуска територията на Общността, по документи се очертава схемата "износ" от доставчика и последващ "внос" от получателя на стоката. Този принцип е потвърден от Европейския съд в решение от 6 април 2006 г., по казус С-245/04 (виж стр.66, бележка под линия на коментара върху ЗДДС от д - р Л.Ценова и Валтер ван дер Корпут, издание на ИК "Труд и право"). Нашето становище по въпроса е същото.
В същото време обаче, дължим да ви информираме, че становището на данъчните експерти по въпроса се различава от изложеното. Те са на мнение, че място на изпълнение такива доставки е, местонахождението на стоката към момента, в който тя се изпраща или започва превозът й към получател. Като аргумент за това се привежда разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, която текстово наистина регламентира това. В съответствие с този регламент във разглеждания случай, във фактурата, която издава на контрагента си извън ЕС, фирмата следва да начисли данък по данъчната ставка у нас, т.е. 20%. Тук, за съжаление, по наше мнение се губи логиката във функционирането на ДДС като косвен данък, с който би следвало да се обложи потреблението в държавата от ЕС, в която е крайният получател на доставката.
Очевидно е, че въпросът, който поставяте е дискусионен (явно не само у нас, щом като се е наложило по него да се произнася Европейският съд) и, за да нямате проблеми с органите по приходите, е препоръчително да се обърнете към тях с молба за писмено потвърждение на тяхното становище по въпроса.

Ужасно!
Много благодаря!
Всъщност притесненията ми започнаха от това, че фирмата-получател от ЕС е посочила ДДС номер, а при едно обсъждане на подобна ситуация, колеги изразиха мнение, че получател на стоките/ фирмата от ЕС/ следва да се самообложи.
Благодарна съм на всички вас, които бихте изразили мнение по въпроса.