ODIT.info DocStore
BALANS.ODIT.INFO
ODIT.info > Дискусия > ЗДДС Започни нова тема
Много, много на нула! ;)
Много, много на нула! ;)
nick_cave
19.03.2008 13:16
РЕШЕНИЕ
№ 2847
София, 12.03.2008
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Василка Кадийска и с участието
на прокурора Нестор Несторов изслуша докладваното
от председателя СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
по адм. дело № 12299/2007.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Ф.С.С – Фикия Стоилкова” – гр. Варна срещу решение № 418/24.10.2007 г., постановено по адм. дело № 833/2007 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № 0364916/05.02.2007 г. (допусната техническа грешка от съда при изписване годината на издаване на ревизионния акт - вместо 2007 г. - 2006 г.), издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 137/29.03.2007 г. на заместник директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит при регистрация по ЗДДС на основание чл. 68 ЗДДС в размер на 3 806,92 лв. и начислени лихви – 281,14 лв. Конкретни отменителни основания в касационната жалба не са посочени, но от изложението й може да се направи извод, че се релевира оплакване са неправилност по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – чл. 68, ал. 1 ЗДДС, в който са посочени предпоставките за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит преди датата на регистрация по ЗДДС и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА № 0364916/05.02.2007 г., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 ЗДДС.
Ответникът по касационната жалба дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като изискването на нормата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС е императивно, а е установено, че началното салдо по с/ка 304 „Стоки” към 24.03.2006 г. е нулево.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211,ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
За да отхвърли жалбата на ЕТ „Ф.С.С – Фикия Стоилкова”, Варненският окръжен съд е приел, че няма спор относно регистрацията на търговеца по ЗДДС, считано от 24.03.2006 г., но не е установено по делото, че към тази дата е притежавал налични активи, за които да се приспадне данъчен кредит. За да направи този си извод съдът се е позовал на констатациите на ревизиращият орган, че началното салдо на с/ка „Стоки” на 24.03.2006 г. е било нулево. Съдът не е възприел като годно доказателство представената от едноличния търговец в съдебното производство книга на материалните запаси, тъй като тя представлява частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в нея факти и обстоятелства. В тази връзка не е кредитирано и заключението и на вещото лице, което е изградило констатациите си върху тази книга. Съдът не е дал вяра и на твърдението на жалбоподателката, че преди датата на регистрацията й по ЗДДС е водела едностранно счетоводство и с оглед на регистрацията й и задължението й да води вече двустранно счетоводство е станало прехвърлянето на салдата по счетоводните сметки. Според съда при едностранното счетоводство разхода се отразява едновременно с прихода, като от представения опис се установява, че лицето е посочило налични активи към 24.03.2006 г. и те трябва да бъдат с начално салдо в оборотната ведомост към 01.03.2006 г.
Обжалваното решение е неправилно.
Законодателят е предвидил специфичен случай на признаване на правото на приспадане на данъчен кредит преди регистрацията по ЗДДС, като предпоставките за това са дадени в чл. 68, ал. 1 ЗДДС. В процесния случай не се спори между страните по делото, че „Ф.С.С – Фикия Стоилкова” е регистриран по ЗДДС на 24.03.2006 г., както е изготвил и представил в ТД на НАП – гр. Варна регистрационен опис към датата на регистрацията – вх. № ОД-5/27.03.2006 г. с посочване стойността на наличните активи – 19 034,10 лв. Спорният момент по делото се свежда до обстоятелството, че по оборотните ведомости към 24.03.2006 г. търговецът е имал нулево салдо по с/ка „Стоки”.
За признаване правото на приспадане на данъчен кредит при специфичния случай по чл. 68, ал. 1 ЗДДС е необходимо да има налични активи към датата на регистрацията. По делото безспорно е установено, че регистрационен опис, вх. № ОД-5/27.03.2006 г. е подаден към момента на регистрацията на едноличния търговец по ЗДДС и този опис е съдържал именно налични активи към момента на регистрацията. Няма данни този опис да не е приет от данъчните органи, нещо повече, след като е извършена регистрацията на търговеца по ЗДДС, то е установено, че посочените в него активи са налични.
Относно начина на осчетоводяването им настоящият съдебен състав възприема доводите на касатора. Установено е по делото, че наличните активи, които фигурират в описа са включени и в дневника за покупки, което е условие по чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Обстоятелството, че началното салдо по оборотната ведомост на с/ка 304 „Стоки” е било нулево към 24.-03.2006 г. намира обяснение във формата на водене на счетоводството. Не се спори, че преди регистрацията по ЗДДС касаторът е водил едностранно счетоводство, поради което не е имал задължение да води счетоводни регистри, а задължението за водене на двустранно счетоводство възниква от момента на регистрацията по ЗДДС съгласно разпоредбата на чл. 106 от същия закон. В този смисъл отразяването на наличните активи в книгата за материалните запаси не може само по себе си да доведе до непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, тъй като е установено още към момента на регистрацията по ЗДДС, че търговецът е имал налични активи, описани в представения регистрационен опис. Наличието на нулево салдо към 24.03.2006 г. по с/ка 304 не е основание за непризнаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит, тъй като към посочения момент става преминаването и отчитането от едностранно към двустранно счетоводство на данъчния субект. Неправилно и органите по приходите и впоследствие и съда са се позовали на недостоверност на регистрационния опис, който е бил приет към момента на регистрацията по ЗДДС и впоследствие позоваването, че в него са вписани недостоверни данни е в противоречие с приетото към момента на регистрацията на касатора по ЗДДС..
С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решени е неправилно постановено при наличие на посочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отмени РА № 0364916/05.02.2007 г., потвърден с решение № 137/29.03.2007 г. на заместник директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит при регистрация по ЗДДС на основание чл. 68 ЗДДС в размер на 3 806,92 лв. и начислени лихви – 281,14 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 418/24.10.2007 г., постановено по адм. дело № 833/2007 г. по описа на Административен съд – гр. Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РА № 0364916/05.02.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 137/29.03.2007 г. на заместник директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, в която на ЕТ „Ф.С.С. – Фикия Стоилкова” – гр. Варна не е признато право на приспадане на данъчен кредит при регистрация по ЗДДС на основание чл. 68 ЗДДС в размер на 3 806,92 лв. и начислени лихви – 281,14 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлозара Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Теодора Николова
/п/ Искра Александрова
С.А.
№ 2847
София, 12.03.2008
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Василка Кадийска и с участието
на прокурора Нестор Несторов изслуша докладваното
от председателя СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
по адм. дело № 12299/2007.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Ф.С.С – Фикия Стоилкова” – гр. Варна срещу решение № 418/24.10.2007 г., постановено по адм. дело № 833/2007 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № 0364916/05.02.2007 г. (допусната техническа грешка от съда при изписване годината на издаване на ревизионния акт - вместо 2007 г. - 2006 г.), издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 137/29.03.2007 г. на заместник директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит при регистрация по ЗДДС на основание чл. 68 ЗДДС в размер на 3 806,92 лв. и начислени лихви – 281,14 лв. Конкретни отменителни основания в касационната жалба не са посочени, но от изложението й може да се направи извод, че се релевира оплакване са неправилност по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – чл. 68, ал. 1 ЗДДС, в който са посочени предпоставките за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит преди датата на регистрация по ЗДДС и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА № 0364916/05.02.2007 г., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 ЗДДС.
Ответникът по касационната жалба дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като изискването на нормата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС е императивно, а е установено, че началното салдо по с/ка 304 „Стоки” към 24.03.2006 г. е нулево.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211,ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
За да отхвърли жалбата на ЕТ „Ф.С.С – Фикия Стоилкова”, Варненският окръжен съд е приел, че няма спор относно регистрацията на търговеца по ЗДДС, считано от 24.03.2006 г., но не е установено по делото, че към тази дата е притежавал налични активи, за които да се приспадне данъчен кредит. За да направи този си извод съдът се е позовал на констатациите на ревизиращият орган, че началното салдо на с/ка „Стоки” на 24.03.2006 г. е било нулево. Съдът не е възприел като годно доказателство представената от едноличния търговец в съдебното производство книга на материалните запаси, тъй като тя представлява частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в нея факти и обстоятелства. В тази връзка не е кредитирано и заключението и на вещото лице, което е изградило констатациите си върху тази книга. Съдът не е дал вяра и на твърдението на жалбоподателката, че преди датата на регистрацията й по ЗДДС е водела едностранно счетоводство и с оглед на регистрацията й и задължението й да води вече двустранно счетоводство е станало прехвърлянето на салдата по счетоводните сметки. Според съда при едностранното счетоводство разхода се отразява едновременно с прихода, като от представения опис се установява, че лицето е посочило налични активи към 24.03.2006 г. и те трябва да бъдат с начално салдо в оборотната ведомост към 01.03.2006 г.
Обжалваното решение е неправилно.
Законодателят е предвидил специфичен случай на признаване на правото на приспадане на данъчен кредит преди регистрацията по ЗДДС, като предпоставките за това са дадени в чл. 68, ал. 1 ЗДДС. В процесния случай не се спори между страните по делото, че „Ф.С.С – Фикия Стоилкова” е регистриран по ЗДДС на 24.03.2006 г., както е изготвил и представил в ТД на НАП – гр. Варна регистрационен опис към датата на регистрацията – вх. № ОД-5/27.03.2006 г. с посочване стойността на наличните активи – 19 034,10 лв. Спорният момент по делото се свежда до обстоятелството, че по оборотните ведомости към 24.03.2006 г. търговецът е имал нулево салдо по с/ка „Стоки”.
За признаване правото на приспадане на данъчен кредит при специфичния случай по чл. 68, ал. 1 ЗДДС е необходимо да има налични активи към датата на регистрацията. По делото безспорно е установено, че регистрационен опис, вх. № ОД-5/27.03.2006 г. е подаден към момента на регистрацията на едноличния търговец по ЗДДС и този опис е съдържал именно налични активи към момента на регистрацията. Няма данни този опис да не е приет от данъчните органи, нещо повече, след като е извършена регистрацията на търговеца по ЗДДС, то е установено, че посочените в него активи са налични.
Относно начина на осчетоводяването им настоящият съдебен състав възприема доводите на касатора. Установено е по делото, че наличните активи, които фигурират в описа са включени и в дневника за покупки, което е условие по чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Обстоятелството, че началното салдо по оборотната ведомост на с/ка 304 „Стоки” е било нулево към 24.-03.2006 г. намира обяснение във формата на водене на счетоводството. Не се спори, че преди регистрацията по ЗДДС касаторът е водил едностранно счетоводство, поради което не е имал задължение да води счетоводни регистри, а задължението за водене на двустранно счетоводство възниква от момента на регистрацията по ЗДДС съгласно разпоредбата на чл. 106 от същия закон. В този смисъл отразяването на наличните активи в книгата за материалните запаси не може само по себе си да доведе до непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, тъй като е установено още към момента на регистрацията по ЗДДС, че търговецът е имал налични активи, описани в представения регистрационен опис. Наличието на нулево салдо към 24.03.2006 г. по с/ка 304 не е основание за непризнаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит, тъй като към посочения момент става преминаването и отчитането от едностранно към двустранно счетоводство на данъчния субект. Неправилно и органите по приходите и впоследствие и съда са се позовали на недостоверност на регистрационния опис, който е бил приет към момента на регистрацията по ЗДДС и впоследствие позоваването, че в него са вписани недостоверни данни е в противоречие с приетото към момента на регистрацията на касатора по ЗДДС..
С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решени е неправилно постановено при наличие на посочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отмени РА № 0364916/05.02.2007 г., потвърден с решение № 137/29.03.2007 г. на заместник директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит при регистрация по ЗДДС на основание чл. 68 ЗДДС в размер на 3 806,92 лв. и начислени лихви – 281,14 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 418/24.10.2007 г., постановено по адм. дело № 833/2007 г. по описа на Административен съд – гр. Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РА № 0364916/05.02.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 137/29.03.2007 г. на заместник директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, в която на ЕТ „Ф.С.С. – Фикия Стоилкова” – гр. Варна не е признато право на приспадане на данъчен кредит при регистрация по ЗДДС на основание чл. 68 ЗДДС в размер на 3 806,92 лв. и начислени лихви – 281,14 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлозара Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Теодора Николова
/п/ Искра Александрова
С.А.
RE: Много, много на нула! ;)
Маргарита
19.03.2008 16:15
Ееехххх тези налични активи;)))))))))))
За признаване правото на приспадане на данъчен кредит при специфичния случай по чл. 68, ал. 1 ЗДДС е необходимо да има налични активи към датата на регистрацията..........
В този смисъл отразяването на наличните активи в книгата за материалните запаси не може само по себе си да доведе до непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, тъй като е установено още към момента на регистрацията по ЗДДС, че търговецът е имал налични активи, описани в представения регистрационен опис. Наличието на нулево салдо към 24.03.2006 г. по с/ка 304 не е основание за непризнаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит,
nick_cave ,броиш ли ги колко на нула станаха.......аз им изгубих дирята вече;)))
За признаване правото на приспадане на данъчен кредит при специфичния случай по чл. 68, ал. 1 ЗДДС е необходимо да има налични активи към датата на регистрацията..........
В този смисъл отразяването на наличните активи в книгата за материалните запаси не може само по себе си да доведе до непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, тъй като е установено още към момента на регистрацията по ЗДДС, че търговецът е имал налични активи, описани в представения регистрационен опис. Наличието на нулево салдо към 24.03.2006 г. по с/ка 304 не е основание за непризнаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит,
nick_cave ,броиш ли ги колко на нула станаха.......аз им изгубих дирята вече;)))
RE: Много, много на нула! ;)
GLOPAV
(гост)
19.03.2008 16:20
А кой им каза на данъчните , че активите са по 304:))))) Да се смее ли човек /бил той и глупав/ , да плаче ли???
RE: Много, много на нула! ;)
тониК
19.03.2008 16:29
Маргарита, много на нула.Използвам случая да ти благодаря за помощта, която
ми оказа чрез насочването към решения на ВАС /имах в м.ХІ една тема аванс покупка
офис/. При мен обаче РА падна още в ОУИ-В.Търново.Твърдяха, че актива не е наличен
/ беше по сметка 402/, а не го е притежавал дори... продавача-строител???Върнаха ми
кредита с лихви.
ми оказа чрез насочването към решения на ВАС /имах в м.ХІ една тема аванс покупка
офис/. При мен обаче РА падна още в ОУИ-В.Търново.Твърдяха, че актива не е наличен
/ беше по сметка 402/, а не го е притежавал дори... продавача-строител???Върнаха ми
кредита с лихви.
RE: Много, много на нула! ;)
nick_cave
19.03.2008 16:42
Партнер,
Ми кво да ти кажа, то не беха едно и две решения на ВАС по случая :) Незнайно защо обаче много колеги упорито отказваха да проумеят очевидната истина, която така благосклонно решихме да споделим с тях преди години още ;)
Ми кво да ти кажа, то не беха едно и две решения на ВАС по случая :) Незнайно защо обаче много колеги упорито отказваха да проумеят очевидната истина, която така благосклонно решихме да споделим с тях преди години още ;)
RE: Много, много на нула! ;)
Bubu17
19.03.2008 16:45
ТониК
хА, честито :)
хА, честито :)
RE: Много, много на нула! ;)
тониК
19.03.2008 16:50
Благодаря Бубу, ама не мога да се радвам, щото ми изтровиха нервите.По Коледа и
Нова година съм писал 8-9 страници възражение...Само дето не им теглих
майната.Адвокат ми я чете и два пъти става от стола - много емоционално съм
я бил написал.Писах им " Кой, Вие ли познавате стопанския живот?"
Щото бяха написали , че продавачът трябва ... да притежава стоката.Така било в
стопанския живот....
Нова година съм писал 8-9 страници възражение...Само дето не им теглих
майната.Адвокат ми я чете и два пъти става от стола - много емоционално съм
я бил написал.Писах им " Кой, Вие ли познавате стопанския живот?"
Щото бяха написали , че продавачът трябва ... да притежава стоката.Така било в
стопанския живот....
RE: Много, много на нула! ;)
Федор Венедиктович Ез...
19.03.2008 18:07
Решение № 9709 от 16.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 3755/2007 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова
чл. 62,
чл. 111, ал. 1,
чл. 119, ал. 3 ЗДДС
-------------------------
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на "Корона" ЕООД, гр. Смолян, срещу решение от 08.11.2006 г. по ахд № 1206/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, административна колегия, III състав, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2100057/05.05.2006 г., потвърден с решение № 612/26.06.2006 г. на директора на ДОУИ Пловдив, досежно допълнително начислен ДДС в размер на 258, 56 лв. и лихви 27, 33 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно и процесуално правно незаконосъобразно, иска отмяната му ведно със законните последици.
Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при Централно управление на Националната агенция за приходите, не взима становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, ПОС е приел, че с РА в съответствие с чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) при дерегистрацията по ЗДДС на жалбоподателя през м. 12.2005 г. е доначислен ДДС в размер на 258,56 лв. върху наличен дълготраен материален актив - товарен автомобил "Мерцедес 308 Д", закупен с нотариално заверен договор за покупко - продажба от 25.06.2002 г., надлежно заведен в счетоводството на дружеството и фигуриращ с балансовата си стойност по салдото на сметка 204 към датата на дерeгистрацията.
Жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.), на която се позовава касаторът е материалноправна, няма обратна сила и е неприложима за предходни данъчни периоди и в частност за м. 12.2005 г. ПОС правилно е преценил, че са налице условията по приложимата материалноправна норма - чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), според която освен когато ЗДДС предвижда друго, към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството , поради което следва да начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка. Правилно съдът е приел, че активът следва да е наличен по смисъла на ЗСч. - счетоводено отразен като наличен, без значение дали физически е налице. Правилна е преценката му, че в случая е без значение, че активът е придобит преди регистрацията на жалбоподателя по ДДС и не е ползвано право на приспадане на данъчен кредит - тъй като тези обстоятелства не попадат в друго, предвидено от закона по смисъла на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС. Другото е уредено в разпоредбата на чл. 62 ЗДДС (отм.), но при систематичният анализ на двете алинеи е видно, че изключението на чл. 62, ал. 1 ЗДДС (отм.) се прилага само, когато регистрирано по ЗДДС лице придобие стока, за която платеният от него данък не е с право на приспадане на данъчен кредит, каквото не е настоящата хипотеза.
С оглед на изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,
РЕШИ:
Оставя в сила решение от 08.11.2006 г. по ахд № 1206/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, административна колегия, III състав.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
чл. 62,
чл. 111, ал. 1,
чл. 119, ал. 3 ЗДДС
-------------------------
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на "Корона" ЕООД, гр. Смолян, срещу решение от 08.11.2006 г. по ахд № 1206/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, административна колегия, III състав, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2100057/05.05.2006 г., потвърден с решение № 612/26.06.2006 г. на директора на ДОУИ Пловдив, досежно допълнително начислен ДДС в размер на 258, 56 лв. и лихви 27, 33 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно и процесуално правно незаконосъобразно, иска отмяната му ведно със законните последици.
Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при Централно управление на Националната агенция за приходите, не взима становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, ПОС е приел, че с РА в съответствие с чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) при дерегистрацията по ЗДДС на жалбоподателя през м. 12.2005 г. е доначислен ДДС в размер на 258,56 лв. върху наличен дълготраен материален актив - товарен автомобил "Мерцедес 308 Д", закупен с нотариално заверен договор за покупко - продажба от 25.06.2002 г., надлежно заведен в счетоводството на дружеството и фигуриращ с балансовата си стойност по салдото на сметка 204 към датата на дерeгистрацията.
Жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.), на която се позовава касаторът е материалноправна, няма обратна сила и е неприложима за предходни данъчни периоди и в частност за м. 12.2005 г. ПОС правилно е преценил, че са налице условията по приложимата материалноправна норма - чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), според която освен когато ЗДДС предвижда друго, към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството , поради което следва да начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка. Правилно съдът е приел, че активът следва да е наличен по смисъла на ЗСч. - счетоводено отразен като наличен, без значение дали физически е налице. Правилна е преценката му, че в случая е без значение, че активът е придобит преди регистрацията на жалбоподателя по ДДС и не е ползвано право на приспадане на данъчен кредит - тъй като тези обстоятелства не попадат в друго, предвидено от закона по смисъла на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС. Другото е уредено в разпоредбата на чл. 62 ЗДДС (отм.), но при систематичният анализ на двете алинеи е видно, че изключението на чл. 62, ал. 1 ЗДДС (отм.) се прилага само, когато регистрирано по ЗДДС лице придобие стока, за която платеният от него данък не е с право на приспадане на данъчен кредит, каквото не е настоящата хипотеза.
С оглед на изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,
РЕШИ:
Оставя в сила решение от 08.11.2006 г. по ахд № 1206/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, административна колегия, III състав.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
RE: Много, много на нула! ;)
Федор Венедиктович Ез...
19.03.2008 18:10
Мммммм, и още едно... много яко решение ;-D
Решение № 719 от 23.01.2007 г. на ВАС по адм. д. № 8043/2006 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев
чл. 36, ал. 1, т. 3,
чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.),
чл. 14, ал. 2 ЗСч.
-------------------------
Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК отм.), приложим на основание § 5, ал. 4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. Стамболов, представляващ по пълномощие "Моваком" ООД - гр. София против решението от 7.04.2006 г. на Софийски градски съд (СГС), АК, III "З" състав, постановено по адм. д. № 2526 по описа за 2005 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 65/25.04.2005 г. на ДП "Оборище" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. София и в полза на дирекция "ОУИ" - гр. София към ЦУ на НАП са присъдени разноски в размер на 300 лева. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК във вр. с чл. 11 ЗВАС, представляващи неправилност на съдебното решение вследствие допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон, необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила, защото не е обсъдил всестранно и задълбочено доказателствата по делото и доводите направени от представителя на дружеството. Освен това, СГС изопачил констатациите от ДРА, приемайки че не са ангажирани доказателства касателно същността на вземането. Обжалваното решение било постановено в нарушение на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), тъй като вземането от "Комлайн" ЕООД не би могло да бъде предмет на облагаема доставка към датата на дерегистрацията на "Моваком" ООД - гр. София. Към датата на дерегистрацията жалбоподателят е имал отразено в своето счетоводство дебитно салдо по сметка 402 "Доставчици по аванси" в размер на 31 500, 49 лв., представляващи аванс, изплатен на "Комлайн" ЕООД въз основата на договора от 10.01.2003 г. за извършване на пазарно проучване. От правна гледна точка тази сума представлява цената на услугата, за която на "Комлайн" ЕООД е заплатено предварително, следователно касаторът притежава вземане с предмет - извършване на пазарно проучване от страна на "Комлайн" ЕООД. От финансова гледна точка, вземането било финансов актив, тъй като при неизпълнение на ангажимента си за доставка, "Комлайн" ЕООД ще следва да изплати аванса на "Моваком" ООД - гр. София. Касаторът счита, че сделките свързани с вземания са необлагаеми доставки по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.), като законът не уточнява какви по вид вземания има впредвид. Затова СГС тълкувал разширително нормата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), неправилно приемайки че вземането е нематериален актив. Невъзможно било едновременното съществуване на вземането и на насрещната престация към датата на дерегистрация. Текстът на чл. 14, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч.) изброявал родово видовете дълготрайни активи, без да съдържа различните им видови характеристики. Според жалбоподателят, допустимо е като нематериален актив да се преценява насрещната престация, ако са изпълнени условията по НСС 38 "Нематериални активи (отм.), и то едва след като има реално изпълнение. В пледоарията по същество се допълва, че след 1.01.2005 г. не е съществувал задължителен Национален сметкоплан.
Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София към ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като СГС е направил законосъобразния извод за наличието на нематериален актив, който може да бъде предмет на облагаема доставка, обстоятелство предполагащо начисляването на ДДС.
Върховният административен съд, I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата и правилността на обжалваното решение на релевираните с жалбата касационни основания прие за установено следното:
Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, затова жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството по адм. д. № 2526/2005 г. на СГС е била законосъобразността на ДРА № 65/25.04.2005 г. на ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. София, в частта на ревизионният акт определяща на "Моваком" ООД - гр. София на основание чл. 55, ал. 1 във вр. с чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) ДДС за довнасяне в размер на 6 118,89 лв. и лихви за забава в размер на 410,26 лева. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел за установено следното: Във връзка с молба, подадена от жалбоподателя за негова дерегистрация по ЗДДС, е представена ведомост към 13.10.2004 г. от която е видно, че по счетоводна сметка 402 "Доставчици по аванси" е налично дебитно салдо в размер на 31 500,49 лв., а към 31.12.2004 г. към същата сметка салдото е в размер на 29 634,49 лева. На 10.01.2003 г. "Моваком" ООД - гр. София, (възложител) и "Комлайн" ЕООД, (изпълнител) са сключили договор за възлагане на пазарно проучване на стойност 75 000 лева. На 20.01.2003 г. между "Моваком" ООД - гр. София и дъщерното му дружество - "Инфолайн" ЕООД е сключен договор със същия предмет, прекратен впоследствие с анекс от 18.09.2003 година. По първия договор са описани неприложени по преписката издадени опростени фактури, дебитно и кредитно известия. Тези фактури са осчетоводени по дебита на сметка 402. Цитираните писмени доказателства са представени с касационната жалба. Данъчните органи са направили констатации, затова че съгласно изискванията на Националния сметкоплан сметка 402 е активна, а съгласно чл. 14, ал. 2 ЗСч. вземанията представляват нематериален дълготраен актив, поради което следва да се начисли ДДС върху пазарната им цена.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал следните правни изводи: Определението за нематериален актив се съдържа в т. 2 на НСС 38 "Нематериални активи". Осчетоводения от жалбоподателят актив е нематериален, защото извършените пазарни проучвания са със съществено значение при употребата им и от тяхното използване се очаква икономическа изгода. В същността си възложеното проучване съответствало и на посочената в НСС 38 изследователска дейност - формулиране, проектиране, оценяване и окончателно селекциониране на възможни алтернативи за нови или усъвършенствани материали, устройства, продукти, процеси, системи или услуги. Този извод се налагал при анализа на договора от 10.01.2003 г., тъй като задължението на изпълнителя се свежда до това да направи проучване на пазара на услугите за включване на глас и пренос на данни чрез Интернет, да организира бюро за техническа помощ за проектиране, монтаж и подръжка на мрежи за оценка на системи в оборудване. Пазарното проучване е следвало да включва, но да не се ограничава до идентификация на потенциални клиенти, потоци на информация, обем на поръчки, специфични изисквания на клиентите, установяване на количествени и качествени показатели за посрещане и стимулиране на развитието за нужди на клиенти чрез непрекъснато усъвършенстване на информационни и други механизми за поддържане на интерес от ползването на такива услуги. Допълнено е в обжалваното решение, че авансово изплатената сума на доставчика ще донесе в бъдеще икономическа изгода на жалбоподателя, затова тя е нематериален актив. СГС се е мотивирал, че плащането не е финансов актив по смисъла на т. 1 и на т. 2.4.1 от НСС 32 "Финансови инструменти", тъй като то не представлява парична сума; договорно право за: получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие; размяна на финансов инструмент на собствен капитал на друго предприятие. Не е налице освободена доставка по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.), тъй като предмет на договора е пазарно проучване на услуги, свързани с повишаване стойността на фиксирани и мобилни телекомуникационни мрежи, оценка на телекомуникационни проекти, а не за финансови услуги.
Обжалваното решение е правилно, като краен резултат и трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС впредвид на следните съображения:
Фактическата обстановка е безспорно установена по делото, като спорът между страните е правен и касае преценката на авансово преведените суми по договора за пазарно проучване във връзка с молбата на касатора за дерегистрация по ЗДДС (отм.). Доводът на пълномощника на "Моваком" ООД - гр. София за необсъждане на доказателства и доводи на страните, е неоснователен защото в процесното решение са изложени мотиви касателно релевантните факти и обстоятелства. Обсъдени са твърденията на жалбоподателя относно третирането на авансовото плащане, като финансов актив по смисъла на т. 1 и т. 2.4.1 от НСС 32. Липсва изопачаване на констатациите от обжалвания ревизионен акт, в сочения от касатора смисъл. Това е така, защото първоинстанционният съд е обсъждал констатациите на данъчните органи за начисляването на ДДС върху стойността на осчетоводеното вземане по предоставените аванси в размер на 31 500, 49 лв., посочени като дебитно салдо по сметка 402. От друга страна СГС е разгледал авансовите суми, като актив в контекста на чл. 14 ЗСч. В цитирания смисъл представените с касационната жалба писмени доказателства не променят правните изводи за същността на актива, тъй като първоинстанционният съд е счел за безспорно, че такива доказателства съществуват, като в оборотната ведомост към 13.10.2004 г. по счетоводна сметка 402 е налично дебитно салдо в размер на 31 500,49 лева. При постановяване на обжалваното решение СГС не е допуснал нарушение на материалния закон, а нормата на чл. 119, ал. 3
Забележка към параграф
ЗДДС (отм.) е приложена правилно. Предвидено е в посочения текст, че освен когато този закон предвижда друго, към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на налични активи по смисъла на ЗСч., поради което следва да се начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка. Установено е по делото, (с оглед изложеното в мотивите на касационната жалба), че в правен аспект сумата от дебитното салдо в размер на 31 500,49 лв. представлява част от цената на услугата за пазарното проучване. В същият смисъл неоснователно се твърди в жалбата, че СГС приел за идентични вземането и предмета на насрещната престация. Това е така, защото първоинстанционният съд е обсъдил поотделно договорното задължение на изпълнителя да извърши проучване на пазара на услугите и договорното задължение на възложителя за заплащане на цена в размер на 75 000 лв., част от която представлява авансово преведената сума. Настоящият състав на ВАС, I А отделение намира за необходимо да се направят следните корекции на първоинстанционните мотиви: Наличният актив по смисъла на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) представлява краткосрочното вземане, заведено по сметка 402, изразяващо се в авансово преведената сума. В цитираната сметка от група 40 "Доставчици по аванси" се отчитат вземанията на предприятието от доставчици за преведените им авансово суми срещу бъдещи доставки на активи или на услуги. Твърдението на жалбоподателя, че СГС неправилно е обсъждал нормите на ЗСч. относно вида на актива, е неоснователно, тъй като в разпоредбата на чл. 19 ЗСч. (в действащата му редакция към процесния период от време) е предвидено, че активите са дълготрайни и краткотрайни, а нормата на чл. 14, ал. 2 ЗСч. (ДВ. бр. 98 от 2001 г.) конкретизира че дълготрайните активи са материални, нематериални, финансови и репутация. В текста на чл. 14, ал. 3 ЗСч. е уточнено, че краткотрайните активи са материални запаси, краткосрочни вземания, финансови и парични средства. Процесното краткосрочно вземане представлява актив, доколкото то е в същността си направеното към доставчика авансово плащане срещу бъдещи доставки на услугите по пазарното проучване. С фактът на авансовото превеждане на суми по договора от 10.01.2003 г. е възникнало данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.), тоест налице е задължение за регистрирания субект да начисли ДДС. Независимо от обстоятелството, че авансово преведената сума е част от договорената цена на услугата по проучване, то преценката на плащането като краткосрочно вземане - актив, от финансова гледна точка е свързано с факта, че по повод на плащането предстои бъдещото изпълнение на насрещната престация - услугата. Предвиждайки случай, при който данъчното събитие възниква в момента на авансовото плащане, законодателят е обвързал по този начин превеждането на сумата с бъдещата доставка на услугата, създавайки една фикция във връзка с наличността на актива. Затова авансовото плащане, не може да се прецени, като краткосрочно вземане извън контекста на насрещната престация - услугата по проучване, която ще бъде завършена, (по делото липсват доказателства за цялостното изпълнение на услугата, както е договорено от страните и към деня на дерегистрацията). В гореизложения смисъл първоинстанционният съд е формулирал законосъобразния извод, че към момента на дерегистрацията и с оглед установеното дебитно салдо по сметка 402, е налице актив по смисъла на ЗСч., който би бил предмет на облагаема доставка. В посочения смисъл нормата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) не е изтълкувана разширително, (вж. и практиката на ВАС - решение № 12543/13.12.2006 г. по адм. д. № 2852/06 г.). В касационната жалба е направено позоваване на чл. 36, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗДДС (отм.) с твърдение, че сделките свързани с вземания следвало да се третират като освободени от облагане с ДДС. Този довод е неоснователен, защото активът - краткосрочно вземане, представляващо авансово плащане срещу бъдеща доставка на услуга, не е "финансова услуга" по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.). Това е така, тъй като посочената норма има впредвид сделките, свързани с вземания от парични плащания, а не вземания срещу бъдеща доставка на услуги. Липсата на конкретизация касателно паричната същност на вземането не е пречка да се направи извод в горния смисъл, въз основа на анализ на останалите финансови услуги, посочени в чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.), като: банкови сметки, преводи, плащания, дългове, чекове и други подобни договорни инструменти.
Не са налице сочените в жалбата касационни основания.
Обжалваното решение е правилно, и трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, I А отделение
РЕШИ:
Оставя в сила решението от 7.04.2006 г. на Софийски градски съд, АО, III "З" състав, постановено по адм. д. № 2526 по описа за 2005 година.
Решението не подлежи на обжалване.
Решение № 719 от 23.01.2007 г. на ВАС по адм. д. № 8043/2006 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев
чл. 36, ал. 1, т. 3,
чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.),
чл. 14, ал. 2 ЗСч.
-------------------------
Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК отм.), приложим на основание § 5, ал. 4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. Стамболов, представляващ по пълномощие "Моваком" ООД - гр. София против решението от 7.04.2006 г. на Софийски градски съд (СГС), АК, III "З" състав, постановено по адм. д. № 2526 по описа за 2005 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 65/25.04.2005 г. на ДП "Оборище" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. София и в полза на дирекция "ОУИ" - гр. София към ЦУ на НАП са присъдени разноски в размер на 300 лева. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК във вр. с чл. 11 ЗВАС, представляващи неправилност на съдебното решение вследствие допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон, необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила, защото не е обсъдил всестранно и задълбочено доказателствата по делото и доводите направени от представителя на дружеството. Освен това, СГС изопачил констатациите от ДРА, приемайки че не са ангажирани доказателства касателно същността на вземането. Обжалваното решение било постановено в нарушение на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), тъй като вземането от "Комлайн" ЕООД не би могло да бъде предмет на облагаема доставка към датата на дерегистрацията на "Моваком" ООД - гр. София. Към датата на дерегистрацията жалбоподателят е имал отразено в своето счетоводство дебитно салдо по сметка 402 "Доставчици по аванси" в размер на 31 500, 49 лв., представляващи аванс, изплатен на "Комлайн" ЕООД въз основата на договора от 10.01.2003 г. за извършване на пазарно проучване. От правна гледна точка тази сума представлява цената на услугата, за която на "Комлайн" ЕООД е заплатено предварително, следователно касаторът притежава вземане с предмет - извършване на пазарно проучване от страна на "Комлайн" ЕООД. От финансова гледна точка, вземането било финансов актив, тъй като при неизпълнение на ангажимента си за доставка, "Комлайн" ЕООД ще следва да изплати аванса на "Моваком" ООД - гр. София. Касаторът счита, че сделките свързани с вземания са необлагаеми доставки по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.), като законът не уточнява какви по вид вземания има впредвид. Затова СГС тълкувал разширително нормата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), неправилно приемайки че вземането е нематериален актив. Невъзможно било едновременното съществуване на вземането и на насрещната престация към датата на дерегистрация. Текстът на чл. 14, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч.) изброявал родово видовете дълготрайни активи, без да съдържа различните им видови характеристики. Според жалбоподателят, допустимо е като нематериален актив да се преценява насрещната престация, ако са изпълнени условията по НСС 38 "Нематериални активи (отм.), и то едва след като има реално изпълнение. В пледоарията по същество се допълва, че след 1.01.2005 г. не е съществувал задължителен Национален сметкоплан.
Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София към ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като СГС е направил законосъобразния извод за наличието на нематериален актив, който може да бъде предмет на облагаема доставка, обстоятелство предполагащо начисляването на ДДС.
Върховният административен съд, I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата и правилността на обжалваното решение на релевираните с жалбата касационни основания прие за установено следното:
Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, затова жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството по адм. д. № 2526/2005 г. на СГС е била законосъобразността на ДРА № 65/25.04.2005 г. на ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. София, в частта на ревизионният акт определяща на "Моваком" ООД - гр. София на основание чл. 55, ал. 1 във вр. с чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) ДДС за довнасяне в размер на 6 118,89 лв. и лихви за забава в размер на 410,26 лева. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел за установено следното: Във връзка с молба, подадена от жалбоподателя за негова дерегистрация по ЗДДС, е представена ведомост към 13.10.2004 г. от която е видно, че по счетоводна сметка 402 "Доставчици по аванси" е налично дебитно салдо в размер на 31 500,49 лв., а към 31.12.2004 г. към същата сметка салдото е в размер на 29 634,49 лева. На 10.01.2003 г. "Моваком" ООД - гр. София, (възложител) и "Комлайн" ЕООД, (изпълнител) са сключили договор за възлагане на пазарно проучване на стойност 75 000 лева. На 20.01.2003 г. между "Моваком" ООД - гр. София и дъщерното му дружество - "Инфолайн" ЕООД е сключен договор със същия предмет, прекратен впоследствие с анекс от 18.09.2003 година. По първия договор са описани неприложени по преписката издадени опростени фактури, дебитно и кредитно известия. Тези фактури са осчетоводени по дебита на сметка 402. Цитираните писмени доказателства са представени с касационната жалба. Данъчните органи са направили констатации, затова че съгласно изискванията на Националния сметкоплан сметка 402 е активна, а съгласно чл. 14, ал. 2 ЗСч. вземанията представляват нематериален дълготраен актив, поради което следва да се начисли ДДС върху пазарната им цена.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал следните правни изводи: Определението за нематериален актив се съдържа в т. 2 на НСС 38 "Нематериални активи". Осчетоводения от жалбоподателят актив е нематериален, защото извършените пазарни проучвания са със съществено значение при употребата им и от тяхното използване се очаква икономическа изгода. В същността си възложеното проучване съответствало и на посочената в НСС 38 изследователска дейност - формулиране, проектиране, оценяване и окончателно селекциониране на възможни алтернативи за нови или усъвършенствани материали, устройства, продукти, процеси, системи или услуги. Този извод се налагал при анализа на договора от 10.01.2003 г., тъй като задължението на изпълнителя се свежда до това да направи проучване на пазара на услугите за включване на глас и пренос на данни чрез Интернет, да организира бюро за техническа помощ за проектиране, монтаж и подръжка на мрежи за оценка на системи в оборудване. Пазарното проучване е следвало да включва, но да не се ограничава до идентификация на потенциални клиенти, потоци на информация, обем на поръчки, специфични изисквания на клиентите, установяване на количествени и качествени показатели за посрещане и стимулиране на развитието за нужди на клиенти чрез непрекъснато усъвършенстване на информационни и други механизми за поддържане на интерес от ползването на такива услуги. Допълнено е в обжалваното решение, че авансово изплатената сума на доставчика ще донесе в бъдеще икономическа изгода на жалбоподателя, затова тя е нематериален актив. СГС се е мотивирал, че плащането не е финансов актив по смисъла на т. 1 и на т. 2.4.1 от НСС 32 "Финансови инструменти", тъй като то не представлява парична сума; договорно право за: получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие; размяна на финансов инструмент на собствен капитал на друго предприятие. Не е налице освободена доставка по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.), тъй като предмет на договора е пазарно проучване на услуги, свързани с повишаване стойността на фиксирани и мобилни телекомуникационни мрежи, оценка на телекомуникационни проекти, а не за финансови услуги.
Обжалваното решение е правилно, като краен резултат и трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС впредвид на следните съображения:
Фактическата обстановка е безспорно установена по делото, като спорът между страните е правен и касае преценката на авансово преведените суми по договора за пазарно проучване във връзка с молбата на касатора за дерегистрация по ЗДДС (отм.). Доводът на пълномощника на "Моваком" ООД - гр. София за необсъждане на доказателства и доводи на страните, е неоснователен защото в процесното решение са изложени мотиви касателно релевантните факти и обстоятелства. Обсъдени са твърденията на жалбоподателя относно третирането на авансовото плащане, като финансов актив по смисъла на т. 1 и т. 2.4.1 от НСС 32. Липсва изопачаване на констатациите от обжалвания ревизионен акт, в сочения от касатора смисъл. Това е така, защото първоинстанционният съд е обсъждал констатациите на данъчните органи за начисляването на ДДС върху стойността на осчетоводеното вземане по предоставените аванси в размер на 31 500, 49 лв., посочени като дебитно салдо по сметка 402. От друга страна СГС е разгледал авансовите суми, като актив в контекста на чл. 14 ЗСч. В цитирания смисъл представените с касационната жалба писмени доказателства не променят правните изводи за същността на актива, тъй като първоинстанционният съд е счел за безспорно, че такива доказателства съществуват, като в оборотната ведомост към 13.10.2004 г. по счетоводна сметка 402 е налично дебитно салдо в размер на 31 500,49 лева. При постановяване на обжалваното решение СГС не е допуснал нарушение на материалния закон, а нормата на чл. 119, ал. 3
Забележка към параграф
ЗДДС (отм.) е приложена правилно. Предвидено е в посочения текст, че освен когато този закон предвижда друго, към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на налични активи по смисъла на ЗСч., поради което следва да се начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка. Установено е по делото, (с оглед изложеното в мотивите на касационната жалба), че в правен аспект сумата от дебитното салдо в размер на 31 500,49 лв. представлява част от цената на услугата за пазарното проучване. В същият смисъл неоснователно се твърди в жалбата, че СГС приел за идентични вземането и предмета на насрещната престация. Това е така, защото първоинстанционният съд е обсъдил поотделно договорното задължение на изпълнителя да извърши проучване на пазара на услугите и договорното задължение на възложителя за заплащане на цена в размер на 75 000 лв., част от която представлява авансово преведената сума. Настоящият състав на ВАС, I А отделение намира за необходимо да се направят следните корекции на първоинстанционните мотиви: Наличният актив по смисъла на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) представлява краткосрочното вземане, заведено по сметка 402, изразяващо се в авансово преведената сума. В цитираната сметка от група 40 "Доставчици по аванси" се отчитат вземанията на предприятието от доставчици за преведените им авансово суми срещу бъдещи доставки на активи или на услуги. Твърдението на жалбоподателя, че СГС неправилно е обсъждал нормите на ЗСч. относно вида на актива, е неоснователно, тъй като в разпоредбата на чл. 19 ЗСч. (в действащата му редакция към процесния период от време) е предвидено, че активите са дълготрайни и краткотрайни, а нормата на чл. 14, ал. 2 ЗСч. (ДВ. бр. 98 от 2001 г.) конкретизира че дълготрайните активи са материални, нематериални, финансови и репутация. В текста на чл. 14, ал. 3 ЗСч. е уточнено, че краткотрайните активи са материални запаси, краткосрочни вземания, финансови и парични средства. Процесното краткосрочно вземане представлява актив, доколкото то е в същността си направеното към доставчика авансово плащане срещу бъдещи доставки на услугите по пазарното проучване. С фактът на авансовото превеждане на суми по договора от 10.01.2003 г. е възникнало данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.), тоест налице е задължение за регистрирания субект да начисли ДДС. Независимо от обстоятелството, че авансово преведената сума е част от договорената цена на услугата по проучване, то преценката на плащането като краткосрочно вземане - актив, от финансова гледна точка е свързано с факта, че по повод на плащането предстои бъдещото изпълнение на насрещната престация - услугата. Предвиждайки случай, при който данъчното събитие възниква в момента на авансовото плащане, законодателят е обвързал по този начин превеждането на сумата с бъдещата доставка на услугата, създавайки една фикция във връзка с наличността на актива. Затова авансовото плащане, не може да се прецени, като краткосрочно вземане извън контекста на насрещната престация - услугата по проучване, която ще бъде завършена, (по делото липсват доказателства за цялостното изпълнение на услугата, както е договорено от страните и към деня на дерегистрацията). В гореизложения смисъл първоинстанционният съд е формулирал законосъобразния извод, че към момента на дерегистрацията и с оглед установеното дебитно салдо по сметка 402, е налице актив по смисъла на ЗСч., който би бил предмет на облагаема доставка. В посочения смисъл нормата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) не е изтълкувана разширително, (вж. и практиката на ВАС - решение № 12543/13.12.2006 г. по адм. д. № 2852/06 г.). В касационната жалба е направено позоваване на чл. 36, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗДДС (отм.) с твърдение, че сделките свързани с вземания следвало да се третират като освободени от облагане с ДДС. Този довод е неоснователен, защото активът - краткосрочно вземане, представляващо авансово плащане срещу бъдеща доставка на услуга, не е "финансова услуга" по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.). Това е така, тъй като посочената норма има впредвид сделките, свързани с вземания от парични плащания, а не вземания срещу бъдеща доставка на услуги. Липсата на конкретизация касателно паричната същност на вземането не е пречка да се направи извод в горния смисъл, въз основа на анализ на останалите финансови услуги, посочени в чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.), като: банкови сметки, преводи, плащания, дългове, чекове и други подобни договорни инструменти.
Не са налице сочените в жалбата касационни основания.
Обжалваното решение е правилно, и трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд, I А отделение
РЕШИ:
Оставя в сила решението от 7.04.2006 г. на Софийски градски съд, АО, III "З" състав, постановено по адм. д. № 2526 по описа за 2005 година.
Решението не подлежи на обжалване.
RE: Много, много на нула! ;)
nick_cave
19.03.2008 18:25
Федоре, Федоре...
Значи по първото решение: става въпрос за дерегистрация, и по счетоводна сметка има заведен актив.. приказката за сестрата нали не искаш да я припомням ;P Значи - не можеш да признаеш в баланса си актив, и след това да твърдиш, че го няма, без да си го отписал, продал, бракувал, нали така :)
Второто също е за дерегистрация, а и става въпрос за некви аванси - нещо, далеч от извечния ни и безсмислен спор тука ;)
Значи по първото решение: става въпрос за дерегистрация, и по счетоводна сметка има заведен актив.. приказката за сестрата нали не искаш да я припомням ;P Значи - не можеш да признаеш в баланса си актив, и след това да твърдиш, че го няма, без да си го отписал, продал, бракувал, нали така :)
Второто също е за дерегистрация, а и става въпрос за некви аванси - нещо, далеч от извечния ни и безсмислен спор тука ;)
RE: Много, много на нула! ;)
малкия
(гост)
19.03.2008 18:33
Практиката на ВАС, както и тази на Окръжните съдилища, а сега Административните съдилища, като касационна инстанция по НАХД-та е противоречива в тези случаи. В други също. Докато няма тълкувателно -я камилата, я камиларя. Имам си архив на решения на ВАС по идентични случаи, с идентични суми, само имената да се сменят - и пак - различни решения!
RE: Много, много на нула! ;)
nick_cave
19.03.2008 18:39
малкия
Точно в тези случаи практиката на ВАС е завидно сходна, да ти споделя.. Потърси назад по темите и ще видиш с Маргото колко подобни решения сме копирали тук.
Ако пък в твоя богат архив от решения намериш някое, което да противоречи на това най-горното например, надявам се ще ни направиш съпричастни, та да можем и ние да се запознаем с него :)
Точно в тези случаи практиката на ВАС е завидно сходна, да ти споделя.. Потърси назад по темите и ще видиш с Маргото колко подобни решения сме копирали тук.
Ако пък в твоя богат архив от решения намериш някое, което да противоречи на това най-горното например, надявам се ще ни направиш съпричастни, та да можем и ние да се запознаем с него :)
RE: Много, много на нула! ;)
Федор Венедиктович Ез...
19.03.2008 18:55
Именно Кейви ;-))) Умишлено сложих дерегистрация ;-)))
Та викаш като няма актив в баланса, пък иначе има налични разходи, ДДС се дърпа при регистрация, а обратното - при дерегистрация, няма значение има ли го актива или го няма, щом е в баланса като актив - прас ДДС ;-Р
Но особено ме впечатли това с Доставчиците по аванси ;-)
Та викаш като няма актив в баланса, пък иначе има налични разходи, ДДС се дърпа при регистрация, а обратното - при дерегистрация, няма значение има ли го актива или го няма, щом е в баланса като актив - прас ДДС ;-Р
Но особено ме впечатли това с Доставчиците по аванси ;-)
RE: Много, много на нула! ;)
nick_cave
19.03.2008 19:04
Федоре, Федоре..
"Умишлено сложих дерегистрация ;-)))"
Не, приятелю мой. Сложил си дерегистрацията, понеже не можеш да намериш нищо за регистрацията. :)
"Та викаш като няма актив в баланса, пък иначе има налични разходи, ДДС се дърпа при регистрация, а обратното - при дерегистрация, няма значение има ли го актива или го няма, щом е в баланса като актив - прас ДДС ;-Р"
Адски правилно си ме разбрал. ДДС за активи при регистрация се взима без никакъв проблем, независимо дали са заведени или не в баланса. Важното е да са налични. Справка - МНОГО решения на ВАС.
А сега ти ми кажи след като закупуваш Мерцедес, завеждаш го в баланса, и след това твърдиш, че не е наличен. Ами къде е, изпарил се е навярно? Ако си го продал - покажи фактурата с начисления данък, ако си го бракувал - покажи някакъв протокол за брак, връщане на ползвания кредит обикновено, ако е откраднат - ами протокол от ченгетата, документи от застрахователи и т.н. Ми нямаш нищо подобно. Какво очакваш от съда тогава? Или от данъчните? Сам се е наебал човекът, какво да го правиш :)
Та така..
"Умишлено сложих дерегистрация ;-)))"
Не, приятелю мой. Сложил си дерегистрацията, понеже не можеш да намериш нищо за регистрацията. :)
"Та викаш като няма актив в баланса, пък иначе има налични разходи, ДДС се дърпа при регистрация, а обратното - при дерегистрация, няма значение има ли го актива или го няма, щом е в баланса като актив - прас ДДС ;-Р"
Адски правилно си ме разбрал. ДДС за активи при регистрация се взима без никакъв проблем, независимо дали са заведени или не в баланса. Важното е да са налични. Справка - МНОГО решения на ВАС.
А сега ти ми кажи след като закупуваш Мерцедес, завеждаш го в баланса, и след това твърдиш, че не е наличен. Ами къде е, изпарил се е навярно? Ако си го продал - покажи фактурата с начисления данък, ако си го бракувал - покажи някакъв протокол за брак, връщане на ползвания кредит обикновено, ако е откраднат - ами протокол от ченгетата, документи от застрахователи и т.н. Ми нямаш нищо подобно. Какво очакваш от съда тогава? Или от данъчните? Сам се е наебал човекът, какво да го правиш :)
Та така..
RE: Много, много на нула! ;)
PI4
19.03.2008 19:11
Браво Ник мното си прав ;-))
RE: Много, много на нула! ;)
niki67
19.03.2008 19:20
Прав е разбира се, а пък Федя много обича да поства дълги и несвързани с темата стари неща::)))))))
Мислех, че само на мен ми го прави тоя номер, ама ето сега, направил го и на Кейви. Ми такъв си е Федята, кво да го правиш.... не е прав, разбира се.....но обича да се бъзика, това е.
Мислех, че само на мен ми го прави тоя номер, ама ето сега, направил го и на Кейви. Ми такъв си е Федята, кво да го правиш.... не е прав, разбира се.....но обича да се бъзика, това е.
RE: Много, много на нула! ;)
Федор Венедиктович Ез...
19.03.2008 19:35
Какви "стари" бре Ники? То вярно, че 2007-ма остаря...
Всъщност на мен много ще ми е по-интересно да видя развръзката на това дело:
Решение № 10750 от 5.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 9876/2006 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева
чл. 24,
чл. 63,
чл. 68 ЗДДС
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Валентин Николов в качеството му на управител и представляващ ООД "АН И ДИ" - гр. Варна, срещу решение № 1079 от 08.08.2006 г., постановено по адм. дело № 1222 от 2005 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 613 от 26.04.2005 г. на ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 509 от 30.06.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като са били налице всички изисквания, за да му се признае правото на данъчен кредит, възникнало е данъчно събитие, по повод на което е била издадена ф-ра № 889 от 17.05.2004 г. с получател новият приобретател - дружеството, и е бил налице наличен актив към датата на регистрацията - 10.09.2004 година. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли да бъде отменено решението и вместо него да се постанови друго по същество, с което да бъде отменен обжалваният ДРА.
Ответната страна - Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП за гр. Варна, не е изразила становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е отхвърлил жалбата на ООД "АН И ДИ" - гр. Варна, против ДРА № 613 от 26.04.2005 г. на ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 509 от 30.06.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна. С ДРА е било отказано правото на данъчен кредит в размер на 14 668, 73 лв. по данъчна фактура № 889 от 17.05.2004 г., издадена от ЕООД "Венцислав Дорелов" по предварителен договор за проектиране и строителство, прехвърляне право на собственост върху недвижим имот от 04.03.2004 г. между "Венцислав Дорелов" ЕООД - предприемач, и Валентин Николов - купувач, както и по допълнително споразумение към договора от 03.05.2005 година. За да постанови този резултат, съдът е приел, че законосъобразно данъчните органи са отказали право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура поради липса на условията на чл. 63 ЗДДС, както и на тези по чл. 68, ал. 1 и 2 ЗДДС. Съдът е посочил, че липсва наличен актив и няма ниво на завършеност на същия преди датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС - 10.09.2004 г., тъй като прехвърлянето на имота е станало към датата на издаване на нотариалния акт за прехвърляне, а именно 6.10.2004 година.
Постановеното решение е неправилно.
В хода на ревизията и при извършената насрещна проверка е констатирано от данъчните органи, че съгласно предварителен договор за проектиране и строителство, прехвърляне право на собственост върху недвижим имот от 04.03.2004 г. между издателя на фактурата - ЕООД "Венцислав Дорелов" - предприемач, и лицето Валентин Николов - купувач, предприемачът се е задължил да прехвърли в полза на купувача право на собственост върху недвижим имот от 40 кв. м - ид. част от дворно място, описано в договора, както и да прехвърли право на строеж върху офис № 2, описан в договора, и съответните идеални части и да построи описаните в договора обекти за сумата 88 012, 35 лв., която сума е била внесена от купувача и за която е била издадена от продавача данъчна фактура № 876 от 04.03.2004 година. Впоследствие е било сключено допълнително споразумение от 03.05.2004 г. към този предварителен договор, в който като нов купувач встъпва настоящият жалбоподател - ООД "АН И ДИ", което дружество, встъпвайки в правата и задълженията на физическото лице по предварителния договор, придобива и правата да получи собствеността върху описания недвижим имот. Последица от така възникналата промяна и извършеното заместване на страните е и това, че плащането, извършено от първоначалния купувач, се приема за плащане от новия купувач, по повод на което е издадена и процесната фактура № 889 от 17.05.2004 г. с издател ЕООД "Венцислав Дорелов" и получател "АН И ДИ" ЕООД за сумата 73 343,62 лв. и начислен ДДС 14 668,73 лв., в която фактура като основание за издаването й е посочено допълнителното споразумение между страните от 03.05.2004 г. - аванс за СМР на обект "Майка" офис. Посочената във фактурата сума представлява и цялата стойност на строителната услуга и закупеното право на строеж. Що се касае до разминаването на номерата на офисите, е явно, че се касае до допусната техническа грешка при изписването. Предвид така установената фактическа обстановка незаконосъобразен е изводът на данъчните органи и на съда, че липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС и не е имало основание за начисляване на данъка и издаване на данъчна фактура № 889 от 17.05.2004 година. Според чл. 24 данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършени от данъчно задължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната. Разпоредбата на чл. 25 установява, че данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати - датата на прехвърлянето на собствеността и датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). В конкретния случай безспорно е установено плащането на цената на стоката - правото на строеж и СМР по предварителния договор и впоследствие окончателен такъв. Данъчните органи не са оспорили нито предварителния договор, нито споразумението. Ето защо следва да се приеме, че в случая преди датата на регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС за него е бил налице наличен актив по смисъла на чл. 68 ЗДДС. Под активи не следва да се разбират само стоки в тесния смисъл на това понятие, както е приел съдът, изхождайки единствено от това, че прехвърлянето на собствеността е станало с извършената продажба по нотариален ред. Това е така, но след като има извършено плащане и наличие на данъчно събитие, то жалбоподателят е притежавал "наличен актив" към датата на регистрацията под формата на вземане към издателя на фактурата. За това какво следва да се разбира под понятието "актив", следва да се изхожда от разпоредбите на ЗСч и НСС - Общи разпоредби (отм.), но в сила към процесния период, където в т. 4.1 е посочено, че активът е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода, както и от разпоредбите на НСС-1 - Предоставяне на финансови отчети (отм.) , относно "краткосрочни" и "дългосрочни" вземания. В случая към момента на регистрацията за жалбоподателя е бил налице наличен актив под формата на едно "краткосрочно вземане", за което са били налице изискванията на чл. 68, ал. 1 ЗДДС за приспадане на начисления данък преди датата на регистрацията. Субективното право на едно лице да ползва данъчен кредит за начислен данък преди регистрацията по ЗДДС представлява особен режим на ползване на данъчен кредит, установен в полза на данъчния субект. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък преди датата на регистрацията му по ЗДДС за придобитите активи по смисъла на Закона за счетоводството, които са налични към датата на регистрацията. Това право възниква само когато са спазени кумулативните изисквания и редът, визирани в разпоредбата на чл. 68 и сл. ЗДДС. Отсъствието на която и да било от посочените в чл. 68 и 69 ЗДДС кумулативни предпоставки за пораждане и упражняване на правото на данъчен кредит е основание за невъзникването и невъзможността да бъде упражнено това право. По делото обаче няма данни, че са изпълнени всички тези изисквания и по-специално тези на т. 4 и 5 от чл. 68, ал. 2 и чл. 69, ал. 3 ЗДДС. Регистрационният опис (въпреки че е описан към документите от ДРА) не е приложен по делото и няма данни дали е спазен срокът, предвиден в чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗДДС, както и няма ясни доказателства за изпълнение на условието на т. 5 за ползване на наличните активи за извършване на облагаеми доставки. Съдът не е изяснил всички тези обстоятелства по делото, които са от съществено значение за правилното прилагане на материалния закон относно наличие или не на правото на данъчен кредит по процесната фактура, поради което същото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1079 от 08.08.2006 г., постановено по адм. дело № 1222 от 2005 г. на Варненския окръжен съд - административно отделение, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Всъщност на мен много ще ми е по-интересно да видя развръзката на това дело:
Решение № 10750 от 5.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 9876/2006 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева
чл. 24,
чл. 63,
чл. 68 ЗДДС
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Валентин Николов в качеството му на управител и представляващ ООД "АН И ДИ" - гр. Варна, срещу решение № 1079 от 08.08.2006 г., постановено по адм. дело № 1222 от 2005 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 613 от 26.04.2005 г. на ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 509 от 30.06.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като са били налице всички изисквания, за да му се признае правото на данъчен кредит, възникнало е данъчно събитие, по повод на което е била издадена ф-ра № 889 от 17.05.2004 г. с получател новият приобретател - дружеството, и е бил налице наличен актив към датата на регистрацията - 10.09.2004 година. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли да бъде отменено решението и вместо него да се постанови друго по същество, с което да бъде отменен обжалваният ДРА.
Ответната страна - Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП за гр. Варна, не е изразила становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е отхвърлил жалбата на ООД "АН И ДИ" - гр. Варна, против ДРА № 613 от 26.04.2005 г. на ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 509 от 30.06.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна. С ДРА е било отказано правото на данъчен кредит в размер на 14 668, 73 лв. по данъчна фактура № 889 от 17.05.2004 г., издадена от ЕООД "Венцислав Дорелов" по предварителен договор за проектиране и строителство, прехвърляне право на собственост върху недвижим имот от 04.03.2004 г. между "Венцислав Дорелов" ЕООД - предприемач, и Валентин Николов - купувач, както и по допълнително споразумение към договора от 03.05.2005 година. За да постанови този резултат, съдът е приел, че законосъобразно данъчните органи са отказали право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура поради липса на условията на чл. 63 ЗДДС, както и на тези по чл. 68, ал. 1 и 2 ЗДДС. Съдът е посочил, че липсва наличен актив и няма ниво на завършеност на същия преди датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС - 10.09.2004 г., тъй като прехвърлянето на имота е станало към датата на издаване на нотариалния акт за прехвърляне, а именно 6.10.2004 година.
Постановеното решение е неправилно.
В хода на ревизията и при извършената насрещна проверка е констатирано от данъчните органи, че съгласно предварителен договор за проектиране и строителство, прехвърляне право на собственост върху недвижим имот от 04.03.2004 г. между издателя на фактурата - ЕООД "Венцислав Дорелов" - предприемач, и лицето Валентин Николов - купувач, предприемачът се е задължил да прехвърли в полза на купувача право на собственост върху недвижим имот от 40 кв. м - ид. част от дворно място, описано в договора, както и да прехвърли право на строеж върху офис № 2, описан в договора, и съответните идеални части и да построи описаните в договора обекти за сумата 88 012, 35 лв., която сума е била внесена от купувача и за която е била издадена от продавача данъчна фактура № 876 от 04.03.2004 година. Впоследствие е било сключено допълнително споразумение от 03.05.2004 г. към този предварителен договор, в който като нов купувач встъпва настоящият жалбоподател - ООД "АН И ДИ", което дружество, встъпвайки в правата и задълженията на физическото лице по предварителния договор, придобива и правата да получи собствеността върху описания недвижим имот. Последица от така възникналата промяна и извършеното заместване на страните е и това, че плащането, извършено от първоначалния купувач, се приема за плащане от новия купувач, по повод на което е издадена и процесната фактура № 889 от 17.05.2004 г. с издател ЕООД "Венцислав Дорелов" и получател "АН И ДИ" ЕООД за сумата 73 343,62 лв. и начислен ДДС 14 668,73 лв., в която фактура като основание за издаването й е посочено допълнителното споразумение между страните от 03.05.2004 г. - аванс за СМР на обект "Майка" офис. Посочената във фактурата сума представлява и цялата стойност на строителната услуга и закупеното право на строеж. Що се касае до разминаването на номерата на офисите, е явно, че се касае до допусната техническа грешка при изписването. Предвид така установената фактическа обстановка незаконосъобразен е изводът на данъчните органи и на съда, че липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС и не е имало основание за начисляване на данъка и издаване на данъчна фактура № 889 от 17.05.2004 година. Според чл. 24 данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършени от данъчно задължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната. Разпоредбата на чл. 25 установява, че данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати - датата на прехвърлянето на собствеността и датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). В конкретния случай безспорно е установено плащането на цената на стоката - правото на строеж и СМР по предварителния договор и впоследствие окончателен такъв. Данъчните органи не са оспорили нито предварителния договор, нито споразумението. Ето защо следва да се приеме, че в случая преди датата на регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС за него е бил налице наличен актив по смисъла на чл. 68 ЗДДС. Под активи не следва да се разбират само стоки в тесния смисъл на това понятие, както е приел съдът, изхождайки единствено от това, че прехвърлянето на собствеността е станало с извършената продажба по нотариален ред. Това е така, но след като има извършено плащане и наличие на данъчно събитие, то жалбоподателят е притежавал "наличен актив" към датата на регистрацията под формата на вземане към издателя на фактурата. За това какво следва да се разбира под понятието "актив", следва да се изхожда от разпоредбите на ЗСч и НСС - Общи разпоредби (отм.), но в сила към процесния период, където в т. 4.1 е посочено, че активът е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода, както и от разпоредбите на НСС-1 - Предоставяне на финансови отчети (отм.) , относно "краткосрочни" и "дългосрочни" вземания. В случая към момента на регистрацията за жалбоподателя е бил налице наличен актив под формата на едно "краткосрочно вземане", за което са били налице изискванията на чл. 68, ал. 1 ЗДДС за приспадане на начисления данък преди датата на регистрацията. Субективното право на едно лице да ползва данъчен кредит за начислен данък преди регистрацията по ЗДДС представлява особен режим на ползване на данъчен кредит, установен в полза на данъчния субект. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък преди датата на регистрацията му по ЗДДС за придобитите активи по смисъла на Закона за счетоводството, които са налични към датата на регистрацията. Това право възниква само когато са спазени кумулативните изисквания и редът, визирани в разпоредбата на чл. 68 и сл. ЗДДС. Отсъствието на която и да било от посочените в чл. 68 и 69 ЗДДС кумулативни предпоставки за пораждане и упражняване на правото на данъчен кредит е основание за невъзникването и невъзможността да бъде упражнено това право. По делото обаче няма данни, че са изпълнени всички тези изисквания и по-специално тези на т. 4 и 5 от чл. 68, ал. 2 и чл. 69, ал. 3 ЗДДС. Регистрационният опис (въпреки че е описан към документите от ДРА) не е приложен по делото и няма данни дали е спазен срокът, предвиден в чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗДДС, както и няма ясни доказателства за изпълнение на условието на т. 5 за ползване на наличните активи за извършване на облагаеми доставки. Съдът не е изяснил всички тези обстоятелства по делото, които са от съществено значение за правилното прилагане на материалния закон относно наличие или не на правото на данъчен кредит по процесната фактура, поради което същото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1079 от 08.08.2006 г., постановено по адм. дело № 1222 от 2005 г. на Варненския окръжен съд - административно отделение, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
RE: Много, много на нула! ;)
nick_cave
19.03.2008 19:45
Ех, Федоре, Федоре...
Ти въобще направи ли си труда да прочетеш по-внимателно това решение? Нека сега аз ти болдна нещичко:
1. Това е така, но след като има извършено плащане и наличие на данъчно събитие, то жалбоподателят е притежавал "наличен актив" към датата на регистрацията под формата на вземане към издателя на фактурата.
2. По делото обаче няма данни, че са изпълнени всички тези изисквания и по-специално тези на т. 4 и 5 от чл. 68, ал. 2 и чл. 69, ал. 3 ЗДДС. Регистрационният опис (въпреки че е описан към документите от ДРА) не е приложен по делото и няма данни дали е спазен срокът, предвиден в чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗДДС, както и няма ясни доказателства за изпълнение на условието на т. 5 за ползване на наличните активи за извършване на облагаеми доставки.
3. Съдът не е изяснил всички тези обстоятелства по делото, които са от съществено значение за правилното прилагане на материалния закон относно наличие или не на правото на данъчен кредит по процесната фактура, поради което същото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Наистина не успявам да разбера какво се опитваш да кажеш с това решенич, ама честно :)
Ти въобще направи ли си труда да прочетеш по-внимателно това решение? Нека сега аз ти болдна нещичко:
1. Това е така, но след като има извършено плащане и наличие на данъчно събитие, то жалбоподателят е притежавал "наличен актив" към датата на регистрацията под формата на вземане към издателя на фактурата.
2. По делото обаче няма данни, че са изпълнени всички тези изисквания и по-специално тези на т. 4 и 5 от чл. 68, ал. 2 и чл. 69, ал. 3 ЗДДС. Регистрационният опис (въпреки че е описан към документите от ДРА) не е приложен по делото и няма данни дали е спазен срокът, предвиден в чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗДДС, както и няма ясни доказателства за изпълнение на условието на т. 5 за ползване на наличните активи за извършване на облагаеми доставки.
3. Съдът не е изяснил всички тези обстоятелства по делото, които са от съществено значение за правилното прилагане на материалния закон относно наличие или не на правото на данъчен кредит по процесната фактура, поради което същото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Наистина не успявам да разбера какво се опитваш да кажеш с това решенич, ама честно :)
RE: Много, много на нула! ;)
Федор Венедиктович Ез...
19.03.2008 20:03
Ники, това което си го почернил е повода да се върне да се преразгледа решението.
В случая напълно съм съгласен със съда, дето казва следното:
В конкретния случай безспорно е установено плащането на цената на стоката - правото на строеж и СМР по предварителния договор и впоследствие окончателен такъв. Данъчните органи не са оспорили нито предварителния договор, нито споразумението. Ето защо следва да се приеме, че в случая преди датата на регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС за него е бил налице наличен актив по смисъла на чл. 68 ЗДДС. Под активи не следва да се разбират само стоки в тесния смисъл на това понятие, както е приел съдът, изхождайки единствено от това, че прехвърлянето на собствеността е станало с извършената продажба по нотариален ред. Това е така, но след като има извършено плащане и наличие на данъчно събитие, то жалбоподателят е притежавал "наличен актив" към датата на регистрацията под формата на вземане към издателя на фактурата. За това какво следва да се разбира под понятието "актив", следва да се изхожда от разпоредбите на ЗСч и НСС - Общи разпоредби (отм.), но в сила към процесния период, където в т. 4.1 е посочено, че активът е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода, както и от разпоредбите на НСС-1 - Предоставяне на финансови отчети (отм.) , относно "краткосрочни" и "дългосрочни" вземания. В случая към момента на регистрацията за жалбоподателя е бил налице наличен актив под формата на едно "краткосрочно вземане", за което са били налице изискванията на чл. 68, ал. 1 ЗДДС за приспадане на начисления данък преди датата на регистрацията.
Но има едно обаче, което хич не ме кефи:
Решение № 9071 от 2.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2686/2007 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова
чл. 68 ЗДДС
-------------------------
Образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция обжалване и управление на изпълнението гр. София при ЦУ на НАП против Решение от 30.11.2006 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 2023 по описа за 2005 г., в частта му, с която по жалба на Фондация Созопол", със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Нешо Бончев" № 15, представлявана от Председателя на Управителния съвет Кирил Борисов Арнаутски, е отменен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 707/3.02.2005 г. на данъчен орган при ТДД София, потвърден с Решение № 1192/13.05.2005 г. на Регионалния данъчен директор София, в частта му, с която за данъчен период м. 08.2004 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 53 351, 13 лв. по доставки на Глоса"ЕООД и ЕТ"Георги Мичев-Ц", поради което е намалена данъчната основа на доставките с право на данъчен кредит и е намален декларираният данък за възстановяване. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в посочената част, е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 68 ЗДДС (отм.), относно съдържащия се в нея фактически състав на особен случай на признаване на данъчен кредит. Неправилно съдът приел, че по фактурите на Глоса"ЕООД и ЕТ"Георги Мичев-Ц" не са придобити активи по смисъла на Закона за счетоводството, налични към датата на регистрацията на ревизираното лице по ЗДДС. Игнориран бил безспорният факт, че разходите по тези фактури са осчетоводени като текущи разходи, а не като разходи за придобиване на материални активи. За да бъде дадена стока или услуга актив" по смисъла на т. 4.1 от Общи разпоредби" на НСС, не е достатъчно тя да отговаря на определението дадено в посочения текст, а и следва да е възприета от предприятието като актив", тъй като понятието е счетоводна, а не битова категория. Предметът на процесните фактури (строителен надзор и СМР) нямал натурално-веществена форма, а и по делото липсвали доказателства за наличието на активите към момента на регистрацията по ЗДДС. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част. Ответникът по касационната жалба Фондация Созопол", със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Нешо Бончев"№ 15, представлявана от Председателя на Управителния съвет Кирил Борисов Арнаутски, чрез адв. Г. Петрова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение и писмени бележки. Иска оставяне в сила на съдебното решение в обжалваната част и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 132, ал. 1 ДПК (отм.) против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но е неоснователна, поради следното: За да възникне и се упражни претендираното право на приспадане на начислен данък преди регистрацията по чл. 69 от ЗДДС (отм.) е необходимо да са налице предпоставките по чл. 68. Съгласно последната разпоредба регистрирано лице има право да приспадне начисления му данък преди датата на регистрацията му по ЗДДС за придобитите активи по смисъла на Закона за счетоводството, ако са спазени кумулативните изисквания на същата разпоредба. Тези активи трябва да са налични към датата на регистрация, като: лицето трябва да притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие или митническа декларация, отговарящи на съответните законови изисквания; лицето, което е издало данъчния документ да е регистрирано по ЗДДС към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата и да е изпълнено условието по чл. 64, ал. 2 от ЗДДС данъкът да е начислен от доставчика най-късно към датата на издаване на данъчната фактура или данъчното дебитно известие; регистрационният опис по образец на наличните активи да е съставен и подаден към датата на регистрацията по този закон; наличните активи да са използвани, използват се или ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 69 от ЗДДС (отм.), регламентираща начина на възникване и упражняване на това право на приспадане на начислен данък преди регистрацията по ЗДДС определя като момент на възникване на това право датата на регистрацията, а като условие за неговото упражняване през първия данъчен период след датата на регистрацията, наличните активи и начисления при придобиването им данък, включени в регистрационния опис по чл. 68 от ЗДДС (отм.) да се отразяват в дневника за покупките. Законодателят е въвел изрична забрана, като е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице по реда на чл. 69 от с. з., ако регистрационният опис е подаден след датата на регистрацията по ЗДДС. В случая, по делото не е било спорно изпълнението на всички тези изисквания. Спорът се е свел до това, налице ли е към момента на регистрацията на ревизираното лице актив, придобит преди тази регистрация. От изложението на нормативните изисквания за упражняването на правото на данъчен кредит в посочената особена хипотеза може да се направи изводът (потвърден и от трайната съдебна практика), че след като законодателят е предвидил едно изключение от разпоредбата на чл. 64 от ЗДДС, като е дал възможност за осъществяване на право на данъчен кредит за начислен данък преди датата на регистрация на търговския субект по ЗДДС, за закупени, придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на ЗСч от него, които са налични към датата на регистрацията, то същият е въвел изчерпателно посочени, точно формулирани и императивни по съдържанието си изисквания, посочени по-горе в разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Такъв характер имат и изискванията за възникването и упражняването му, уредени в разпоредбата на чл. 69 (ред., ДВ, бр. 153/1998 г.) от ЗДДС. Поради това, поддържаното в касационната жалба, че начинът на осчетоводяването на определени разходи в счетоводството на ревизираното лице определя дали придобитите чрез тези разходи блага представляват активи по смисъла на Закона за счетоводството не се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. Това е така, тъй като посочените специални норми не съдържат изисквания относно счетоводното отразяване на придобитите активи, а материалните данъчни норми следва да се тълкуват стриктно. Съгласно определение на т. 4.1 на Общите разпоредби на НСС (приложими за периода) актив е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода". Процесните разходи за строителен надзор и СМР, придобити преди регистрацията на ревизираното лице по ЗДДС, са активи по смисъла на това определение, в какъвто смисъл е било и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Следва да се отбележи, че данъчният орган действува в условията на обвързана компетентност, поради което той не прави преценка, а проверка дали са налице предпоставките, посочени в хипотезата на правната норма и действа по нормативно предписания му начин. По изложените съображения решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на процеса, претенцията на ответника по касационната жалба за разноски в касационното производство е неоснователна поради липса на доказателства такива да са направени пред тази инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
Оставя в сила Решение от 30.11.2006 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 2023 по описа за 2005 г., в обжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
В случая напълно съм съгласен със съда, дето казва следното:
В конкретния случай безспорно е установено плащането на цената на стоката - правото на строеж и СМР по предварителния договор и впоследствие окончателен такъв. Данъчните органи не са оспорили нито предварителния договор, нито споразумението. Ето защо следва да се приеме, че в случая преди датата на регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС за него е бил налице наличен актив по смисъла на чл. 68 ЗДДС. Под активи не следва да се разбират само стоки в тесния смисъл на това понятие, както е приел съдът, изхождайки единствено от това, че прехвърлянето на собствеността е станало с извършената продажба по нотариален ред. Това е така, но след като има извършено плащане и наличие на данъчно събитие, то жалбоподателят е притежавал "наличен актив" към датата на регистрацията под формата на вземане към издателя на фактурата. За това какво следва да се разбира под понятието "актив", следва да се изхожда от разпоредбите на ЗСч и НСС - Общи разпоредби (отм.), но в сила към процесния период, където в т. 4.1 е посочено, че активът е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода, както и от разпоредбите на НСС-1 - Предоставяне на финансови отчети (отм.) , относно "краткосрочни" и "дългосрочни" вземания. В случая към момента на регистрацията за жалбоподателя е бил налице наличен актив под формата на едно "краткосрочно вземане", за което са били налице изискванията на чл. 68, ал. 1 ЗДДС за приспадане на начисления данък преди датата на регистрацията.
Но има едно обаче, което хич не ме кефи:
Решение № 9071 от 2.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2686/2007 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова
чл. 68 ЗДДС
-------------------------
Образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция обжалване и управление на изпълнението гр. София при ЦУ на НАП против Решение от 30.11.2006 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 2023 по описа за 2005 г., в частта му, с която по жалба на Фондация Созопол", със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Нешо Бончев" № 15, представлявана от Председателя на Управителния съвет Кирил Борисов Арнаутски, е отменен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 707/3.02.2005 г. на данъчен орган при ТДД София, потвърден с Решение № 1192/13.05.2005 г. на Регионалния данъчен директор София, в частта му, с която за данъчен период м. 08.2004 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 53 351, 13 лв. по доставки на Глоса"ЕООД и ЕТ"Георги Мичев-Ц", поради което е намалена данъчната основа на доставките с право на данъчен кредит и е намален декларираният данък за възстановяване. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в посочената част, е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 68 ЗДДС (отм.), относно съдържащия се в нея фактически състав на особен случай на признаване на данъчен кредит. Неправилно съдът приел, че по фактурите на Глоса"ЕООД и ЕТ"Георги Мичев-Ц" не са придобити активи по смисъла на Закона за счетоводството, налични към датата на регистрацията на ревизираното лице по ЗДДС. Игнориран бил безспорният факт, че разходите по тези фактури са осчетоводени като текущи разходи, а не като разходи за придобиване на материални активи. За да бъде дадена стока или услуга актив" по смисъла на т. 4.1 от Общи разпоредби" на НСС, не е достатъчно тя да отговаря на определението дадено в посочения текст, а и следва да е възприета от предприятието като актив", тъй като понятието е счетоводна, а не битова категория. Предметът на процесните фактури (строителен надзор и СМР) нямал натурално-веществена форма, а и по делото липсвали доказателства за наличието на активите към момента на регистрацията по ЗДДС. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част. Ответникът по касационната жалба Фондация Созопол", със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Нешо Бончев"№ 15, представлявана от Председателя на Управителния съвет Кирил Борисов Арнаутски, чрез адв. Г. Петрова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение и писмени бележки. Иска оставяне в сила на съдебното решение в обжалваната част и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 132, ал. 1 ДПК (отм.) против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но е неоснователна, поради следното: За да възникне и се упражни претендираното право на приспадане на начислен данък преди регистрацията по чл. 69 от ЗДДС (отм.) е необходимо да са налице предпоставките по чл. 68. Съгласно последната разпоредба регистрирано лице има право да приспадне начисления му данък преди датата на регистрацията му по ЗДДС за придобитите активи по смисъла на Закона за счетоводството, ако са спазени кумулативните изисквания на същата разпоредба. Тези активи трябва да са налични към датата на регистрация, като: лицето трябва да притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие или митническа декларация, отговарящи на съответните законови изисквания; лицето, което е издало данъчния документ да е регистрирано по ЗДДС към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата и да е изпълнено условието по чл. 64, ал. 2 от ЗДДС данъкът да е начислен от доставчика най-късно към датата на издаване на данъчната фактура или данъчното дебитно известие; регистрационният опис по образец на наличните активи да е съставен и подаден към датата на регистрацията по този закон; наличните активи да са използвани, използват се или ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 69 от ЗДДС (отм.), регламентираща начина на възникване и упражняване на това право на приспадане на начислен данък преди регистрацията по ЗДДС определя като момент на възникване на това право датата на регистрацията, а като условие за неговото упражняване през първия данъчен период след датата на регистрацията, наличните активи и начисления при придобиването им данък, включени в регистрационния опис по чл. 68 от ЗДДС (отм.) да се отразяват в дневника за покупките. Законодателят е въвел изрична забрана, като е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице по реда на чл. 69 от с. з., ако регистрационният опис е подаден след датата на регистрацията по ЗДДС. В случая, по делото не е било спорно изпълнението на всички тези изисквания. Спорът се е свел до това, налице ли е към момента на регистрацията на ревизираното лице актив, придобит преди тази регистрация. От изложението на нормативните изисквания за упражняването на правото на данъчен кредит в посочената особена хипотеза може да се направи изводът (потвърден и от трайната съдебна практика), че след като законодателят е предвидил едно изключение от разпоредбата на чл. 64 от ЗДДС, като е дал възможност за осъществяване на право на данъчен кредит за начислен данък преди датата на регистрация на търговския субект по ЗДДС, за закупени, придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на ЗСч от него, които са налични към датата на регистрацията, то същият е въвел изчерпателно посочени, точно формулирани и императивни по съдържанието си изисквания, посочени по-горе в разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Такъв характер имат и изискванията за възникването и упражняването му, уредени в разпоредбата на чл. 69 (ред., ДВ, бр. 153/1998 г.) от ЗДДС. Поради това, поддържаното в касационната жалба, че начинът на осчетоводяването на определени разходи в счетоводството на ревизираното лице определя дали придобитите чрез тези разходи блага представляват активи по смисъла на Закона за счетоводството не се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. Това е така, тъй като посочените специални норми не съдържат изисквания относно счетоводното отразяване на придобитите активи, а материалните данъчни норми следва да се тълкуват стриктно. Съгласно определение на т. 4.1 на Общите разпоредби на НСС (приложими за периода) актив е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода". Процесните разходи за строителен надзор и СМР, придобити преди регистрацията на ревизираното лице по ЗДДС, са активи по смисъла на това определение, в какъвто смисъл е било и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Следва да се отбележи, че данъчният орган действува в условията на обвързана компетентност, поради което той не прави преценка, а проверка дали са налице предпоставките, посочени в хипотезата на правната норма и действа по нормативно предписания му начин. По изложените съображения решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на процеса, претенцията на ответника по касационната жалба за разноски в касационното производство е неоснователна поради липса на доказателства такива да са направени пред тази инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
Оставя в сила Решение от 30.11.2006 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 2023 по описа за 2005 г., в обжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
RE: Много, много на нула! ;)
nick_cave
19.03.2008 20:09
Федоре
Добре дошъл в отбора! ;)
Добре дошъл в отбора! ;)
RE: Много, много на нула! ;)
Маргарита
19.03.2008 22:14
nick_cave ,
Абе имаш ли информация какво стана с онова дело от Европейският съд;)))?
Вече близо година и половина чакаме решение...Чакаме....чакаме....ама още нищо няма....
Уж европейците бързо работят.....,а що така се бавят в случая;))))?
Абе имаш ли информация какво стана с онова дело от Европейският съд;)))?
Вече близо година и половина чакаме решение...Чакаме....чакаме....ама още нищо няма....
Уж европейците бързо работят.....,а що така се бавят в случая;))))?
RE: Много, много на нула! ;)
тониК
19.03.2008 22:34
Сори, намесвам се и аз.Събаряйки акта на ТД на НАП пред ОУИ-В.Т., цитирах точно реш.
10750, тъй като моя случай е абсолютно сходен само че по това реш.купувачът ФЛ прехвърля
на нов купувач - ООД, а при мен просто аз като ФЛ прехвърлям на моето ЕТ. и плащането
извършва ЕТ-то.При мен обаче това за което ВАС връща на Варн.окр.съд е изпълнено.
Ползвах и реш.9071/02.20.07 и 12543/13.12.06г.Много ме кефи ВАС с №9071/07г.цит."Данъчния орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което той не прави преценка, а проверка
дали са налице предпоставките, посочени в хипотезата на правната норма и действа по норматив-
но предписания му начин."Случаят ми за с/ка 402, което не било актив.
10750, тъй като моя случай е абсолютно сходен само че по това реш.купувачът ФЛ прехвърля
на нов купувач - ООД, а при мен просто аз като ФЛ прехвърлям на моето ЕТ. и плащането
извършва ЕТ-то.При мен обаче това за което ВАС връща на Варн.окр.съд е изпълнено.
Ползвах и реш.9071/02.20.07 и 12543/13.12.06г.Много ме кефи ВАС с №9071/07г.цит."Данъчния орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което той не прави преценка, а проверка
дали са налице предпоставките, посочени в хипотезата на правната норма и действа по норматив-
но предписания му начин."Случаят ми за с/ка 402, което не било актив.
RE: Много, много на нула! ;)
niki67
19.03.2008 23:33
Имам предложение, да се блокира по някакъв начин постването на постинги, надвишаващи, да кажем, 100 или 150 реда:)))))))))) Да го видим Федя тогава кво ша прави:))))
А иначе, явно Федя е съгласен с отбора, Кейви;))
А иначе, явно Федя е съгласен с отбора, Кейви;))
RE: Много, много на нула! ;)
gasho
19.03.2008 23:48
Това което е повече от пет реда не го чета...)))
Това нЕкакви си решения на ВАС ги чета само, когато ножът опре до кокала...)))
Мързи ме да чета нещо, което не знам дали ще ми потрябва ...)))
RE: Много, много на нула! ;)
Федор Венедиктович Ез...
20.03.2008 00:38
Хехехехех, Ники, тогава ще ме обвинят, че спамя ;-) като изтипосам десет поста един след друг ;-Р
RE: Много, много на нула! ;)
ata
(гост)
20.03.2008 01:48
Радвате ме с тази тема... в смисъл - весело ми става... за какво се борите? За консултанти в новия (стар) административен съд; за справедливост; за назначаване на правилно обучени съдии?
;-)
;-)
RE: Много, много на нула! ;)
Джери
(гост)
20.03.2008 12:32
А бре Ники 67, навсекъде се лепиш , земи поспри, стига метани и теманета !!!
RE: Много, много на нула! ;)
niki67
20.03.2008 14:32
Джери, ти нормален ли си? Не те разбирам какво искаш да ми кажеш. Ако имаш някакъв проблем, има и други сайтове, това тук е счетоводен такъв.
RE: Много, много на нула! ;)
Том
(гост)
20.03.2008 14:41
Джери, мишок смотан, я се завирай в некоя дупка и недей да цвърчиш тук, че ей ся ше те плясна!
RE: Много, много на нула! ;)
малкия
(гост)
20.03.2008 14:49
Nick_cave, Федоре, твърде се радвам отново да попадна в една тема с вас. Интересно е!
Относно богатите архиви и различните казуси: радвам се на победата над данъчните на всеки един от вас по всеки един случай и скърбя за падналите! Понякога борбата е безмилостно жестока!
Хубаво е, че споделяте...Това за казусите.
За архивите: е, понеже съм малък, все пак моят архив не е все още толкова голям колкото вашите, но пък и вашите не са по-големи от този на ВАС, за който си има специална страница в нета. На практика и 500 решения да има еднакви на 50 различни пак си е противоречива практика...Дайте да не си мерим архивите, щото тези от ВАС могат да ни го размахат по всяко дело на всички ни/архива си де ;-))/ Под техните решения все пак има "...ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ..."
Относно богатите архиви и различните казуси: радвам се на победата над данъчните на всеки един от вас по всеки един случай и скърбя за падналите! Понякога борбата е безмилостно жестока!
Хубаво е, че споделяте...Това за казусите.
За архивите: е, понеже съм малък, все пак моят архив не е все още толкова голям колкото вашите, но пък и вашите не са по-големи от този на ВАС, за който си има специална страница в нета. На практика и 500 решения да има еднакви на 50 различни пак си е противоречива практика...Дайте да не си мерим архивите, щото тези от ВАС могат да ни го размахат по всяко дело на всички ни/архива си де ;-))/ Под техните решения все пак има "...ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ..."
RE: Много, много на нула! ;)
ata
(гост)
23.03.2008 00:56
малкия (гост) |
==богати архиви... казуси....скърбя ... практика и 500...
Пиле, що не намериш майка си да и поревеш?
Забавачница... сигурно после ще си намериш работа в Патиланции ще им решиш казусите.. ..... здраве да ти е...
;-)))))
==богати архиви... казуси....скърбя ... практика и 500...
Пиле, що не намериш майка си да и поревеш?
Забавачница... сигурно после ще си намериш работа в Патиланции ще им решиш казусите.. ..... здраве да ти е...
;-)))))
реклама
ODIT.info > Дискусия > ЗДДС
Моят ODIT.info
ПОСЛЕДНИ ТЕМИ
RE: Ранно пенсиониране и вдовишка надбавка
RE: Ранно пенсиониране и вдовишка надбавка
RE: Ранно пенсиониране и вдовишка надбавка
RE: Ранно пенсиониране и вдовишка надбавка
RE: Ранно пенсиониране и вдовишка надбавка
RE: Ранно пенсиониране и вдовишка надбавка
RE: Ранно пенсиониране и вдовишка надбавка
RE: Ранно пенсиониране и вдовишка надбавка
RE: Ранно пенсиониране и вдовишка надбавка
RE: Ранно пенсиониране и вдовишка надбавка
RE: Ранно пенсиониране и вдовишка надбавка
.
Креато ООД