Някой има ли ревизия от НОИ на майка едноличен търговец в отпуск за отглеждане на дете до 2 год.

Ще поставя въпроса по друг начин.Имам ревизия от НОИ на майка ЕТ,която е в отпуск за гледане дете до 2 год.Съпругът й работи във фирмата по трудов договор и са му внасяни редовно осигуровки на 8 часов работен ден върху МОД-170 лв.Съгласно някакво писмо на НОИ майката като ЕТ няма право на такъв отпуск.Мога ли да подам декларация обр.1 с код корекция и да променя данните ,в смисъл да прехвърля отпускът за гледане дете с декларация на бащата ,а на майката да преизчисля сумите за осигуровки все едно тя е била на работа.Имал ли е някой такъв случай.Предварително благодаря на отзовалите се .

Аз също имам такава майка, но до сега не са ми правили проблеми от НОИ. Най-добре поискай въпросното писмо, защото никъде няма в КСО такова нещо. A най-добре напиши едно писмо до НОИ и изчакай тяхния официален отговор.

Ели много ти благодаря за съвета,но не знам дали ще имам време да чакам отговор от НОИ.Току що ми се обади ревизора да отидем и да пише акта.Казва,че ако искам после да го жаля в съда.Не можах да се сетя за друго освен за замяната .За сега отложих срещата за след обяд.

Не мисля , че майката като ЕТ няма право на отпуск за отглеждане на дете до 2 години. По скоро е трябвало да направи съпруга си прокурист.
Но ако не се лъжа , както работещите по трудов договор имат право на 50 % от обезщетението , когато не ползват отпуска , то и собственика на ЕТ трябва да има такова право .

Георги благодаря за отговора.Майката има право на този отпуск ако е направила съпруга си прокурист,но не е.Като работи има право на 50% от майчинството но трябва да си внася осигуровки върху 200 лв.Тя е вземала 120 лв.за гледане дете,сега като върне половината от тях и си начисли осигуровки върху 200 лв.за двете години се получава ,че трябва да внесе около 3000 лв.Въпросът ми беше дали мога да пусна нови декл.обр.1 с код корекция да прехвърля този отпуск на бащата ,а на майката да начисля осигуровките като работеща.Ще преизчисля сумите по параграфи.

По принцип всичко е възможно . Само , че трябва да се " договорите " с ревизора.

Благодаря още веднаж.Ще пробвам и този вариант.Обаждах се по телефона до НОИ тел.9261993.От там ми казаха ,че мога да пусна декларации за минало време с код корекция.Ще видя как ще протече ревизията и ще ви пиша.Не се знае кой кога ще попадне в същата ситуация.Желая приятен ден и успехи на всички и ако някой има опит с подобна ревизия моля нека сподели.

Аз съм ЕТ и бях по майчинство.Майка ЕТ има право на отпуск.Но през време на отпуската не трябва да упражнява дейност и трябва да го декларира в НОЙ.Тоест тя не спира фирмата във "фирмено дело",а има стая където се подават документи за майчинство.Получавах си майчинството директно от НОЙ-чиста работа.Внасях си ЗО на ръка-за майки е 4,5%.
Ако си ги внасяла по банков път,ще ти се отвори доста работа.

КОПИРАХ ВЪПРОСНОТО ПИСМО В ПЪЛНИЯ МУ ТЕКСТ - МНОГО ПОДРОБНО Е ОБЯСНЕНО. Дано да е от полза!

Изх.№ 91-01-75/28.03.2003 г.

ОТНОСНО: изплащане на парично обезщетение при бременност,
раждане и отглеждане на малко дете на майки
/осиновителки/, осигурени на основание чл. 4, ал. 3
т. 1, 2 и 4 от КЗОО

С оглед уеднаквяване на практиката в ТП на НОИ при изплащането на парични обезщетения при бременност, раждане и отглеждане на малко дете на самоосигуряващи се майки /осиновителки/, Ви даваме следните указания:
1. За периода на бременност и раждане /135 календарни дни/ на осигурената за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, се изплаща парично обезщетение по чл. 50 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, като за този период не се изисква управлението на ЕТ или дружеството да се възложи на прокурист. Върху полученото парично обезщетение при бременност и раждане се дължат осигурителни вноски за фонд “Пенсии” за сметка на лицето в размер на 21,75 % за родените преди 1 януари 1960 г. и 20,25 % за родените след 31 декември 1959 г. и за здравно осигуряване – 6 % до 31 декември 2002 г., а от 1 януари 2003 г. – 4,5 %.
2. За периода на отглеждане на малко дете осигурената за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица, има право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, като за този период не следва да подава декларация обр. Р-3 за преустановяване на трудова дейност. В случай, че ТП на НОИ е създало практика да се подава декларация обр. Р-3, ръководителят на сектор “РОД по ДОО” следва да уведоми осигурената майка да се яви за подаване на декларация за възобновяване на трудовата дейност от датата, от която е преустановена, като за целта представи осигурителната си книжка.
За получаване на паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КЗОО майката подава молба-декларация по чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като декларира, че ще остане в къщи да гледа детето; че детето не е настанено в детско заведение, че не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ отпускът да бъде ползван от бащата /осиновителя/ или от някой от техните родители и че не получава такова обезщетение като осигурена на друго основание.
Едноличните търговци, които имат банкова сметка и наети на работа лица, собствениците на ЕООД и съдружниците в търговските дружества попълват молба-декларацията, която съхраняват за проверка от контролните органи на НОИ. Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, земеделските производители, едноличните търговци, които нямат банкова сметка и наети на работа лица представят молба-декларация при заверка на платежното искане в съответното ТП на НОИ. Самоосигуряващите се лица, на които осигурителните плащания се извършват от ТП на НОИ, представят молба-декларацията в съответното ТП на НОИ.
При изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете са възможни следните случаи:
а/ осигурената майка /осиновителка/ след изтичане на срока, за който се изплаща обезщетение при бременност и раждане не упражнява трудова дейност като самоосигуряваща се.
- майката /осиновителката/ - едноличен търговец или собственик на ЕООД, не упражнява трудова дейност във фирмата си, но фирмата не е преустановила дейност. В случая, за да има право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, майката следва да сключи с друго лице договор за прокура, което да управлява фирмата срещу възнаграждение, съгласно чл. 21 от Търговския закон. Върху това обезщетение майката /осиновителката/ дължи за своя сметка само здравноосигурителни вноски в размер на 6 % до 31 декември 2002 г., а от 1 януари 2003 г. – 4,5 %.
В случай, че майката /осиновителката/ е прехвърлила управлението на фирмата на друго лице с нотариално заверено пълномощно и е заварена в периода на отглеждане на малко дете до навършване на 2 или 3 годишна възраст към 1 януари 2002 г. /от тази дата са в сила указанията на НОИ с изх. № 91-01-95 от 3 април 2002 г., относно осигуряване при различни видове договори за управление/, ползва правата си до изтичането им.
- майката /осиновителката/ е регистрирана като упражняваща свободна професия или занаятчийска дейност или е земеделски производител и не упражнява дейността по регистрацията. В случая тя има право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, върху което дължи за своя сметка само здравно осигурителни вноски в размер на 6 % до 31 декември 2002 г., а от 1 януари 2003 г. – 4,5 %.
б/ осигурената майка /осиновителка/ след изтичане на срока, за който се изплаща обезщетение при бременност и раждане продължи да упражнява трудова дейност като самоосигуряваща се. В този случай на майката се изплаща парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, като за същия период дължи осигурителни вноски по съответния ред за ДОО и за здравно осигуряване.
3. За периодите, през които самоосигуряващата се майка /осиновителка/ е получавала парични обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО не определя окончателен размер на осигурителния си доход, не довнася осигурителни вноски и не следва да подава декларация обр. Р-3 за прекъсване на трудовата дейност.
4. Когато самоосигуряващата се майка /осиновителка/ едновременно е осигурена и на някое от основанията по чл. 4, ал. 1 от КЗОО за всички осигурени социални рискове, тя има право на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 от КЗОО и на двете основания /чл. 5, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане/.
Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, обаче, се изплаща само на едно от основанията в пълен размер – чрез работодателя, при когото ползва отпуск за отглеждане на малко дете. Ако майката /осиновителката/ продължи да упражнява трудова дейност като самоосигуряваща се, внася дължимите осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване, без да й се изплаща парично обезщетение по чл. 54, ал. 1 от КЗОО.
Когато обаче майката /осиновителката/ не упражнява трудова дейност като самоосигуряваща се, а отглежда детето си, следва да попълни молба-декларация за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете, без право на парично обезщетение, като осигурена на това основание. В този случай в осигурителната книжка на самоосигуряващата се майка /осиновителка/ в колоната “Парично обезщетение за отглеждане на дете” се вписва броя на дните и се заверява само осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от КЗОО. Независимо, че самоосигуряващата се майка /осиновителка/ не получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете като осигурена на това основание, тя следва да подава декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице”, в която освен общата част, попълва т. 12 “Вид осигурен”, т. 13 “Код продължаване на осигуряването”, т. 16 “Работни дни в осигуряване – общо” и т. 16.3 “Дни за отглеждане на малко дете”.
5. Когато майката /осиновителката/ е осигурена на няколко от основанията по чл. 4, ал. 1 от КЗОО за всички осигурени социални рискове, тя има право на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 от КЗОО поотделно на различните основания /чл. 5, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане/. В този случай паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО се изплаща само на едно от основанията.