Шофьор на бус до 3т. ще извършва превоз на стоки в страната и чужбина. В дружеството/ЕООД/ няма други назначени лица-т.е лицето, което е собственик и управител ще извършва дейността сам.
Как е най-правилният начин да се осигурява лицето-на трудов договор като шофьор/до момента се е осигурявал по този начин/, СОЛ с личен труд или ДУК?

В случая ТД е невъзможен. ДУ може да има, но след като върши и друго освен управлението, ще трябва И да се самоосигурява.
Остава СОЛ. С или без заплащане на личния труд.

И за мен това е варианта-СОЛ с личен труд. Предната му счетоводителка го е водила на трудов договор, за да може според нея да му пуска командировъчни като излиза в чужбина. За мен това е неприемливо и затова зададох въпроса.

копи :"Няма пречка едноличния собственик на капитала на търговско дружество, който е и управител, да сключи трудов договор със себе си, тъй като субектите са различни- от една страна работодател е юридическото лице, а от другата е работника-физическо лице. При това положение хипотезата на чл.38 от ЗЗД е неприложима, тъй като собственик на капитала на дружеството е лицето, което договаря със себе си и е абсурдно да се иска от него само да дава изрично отделно съгласие, което в случая е несъмнено налице, предвид конклудентните действия, изразяващи се в сключването на договора. Не е налице невъзможен предмет на договора – ответникът К. е допустимо да престира труд в полза на дружеството и е без значение, че той реално е негов собственик. " - това е само част от десетките граждански дела от последните 5 гоодини!

Още решения за четене!:
Копи:
В редица решения различни съдилища приемат, че няма пречка управителят на еднолично дружество да управлява същото и едновременно с това да работи по трудов договор с дружеството, чийто едноличен собственик е, при положение, че трудовите функции по този договор се различават и не се припокриват с правата и задълженията, които същият има по договора за управление. В тази насока са: Решение №11790 от
03.11.2016 г. по адм. д. №13857/2015 г. на Върховния административен съд; Решение от 01.12.2014 г. по адм. дело №684/2014 г. на Административен съд – Перник; Решение от 30.10.2015 г. по адм. дело №437/2015 г. на Административен съд – Монтана; Решение от 25.03.2015 г. по гр. дело №4588/2014 г. на Районен съд – Сливен; Решение №238 от 19.06.2015 г. по гр. дело №275/2015 г. на Окръжен съд – Сливен; Решение №553 от 06.07.2015 г. по гр. дело №578/
2015 г. на Районен съд – Шумен; Решение №270 от 11.12.2015 г. по гр. дело №494/2015 г. на Окръжен съд – Шумен; Решение 8276 от
22.12.2016 г. по адм. дело №5670/2016 г. на Административен съд – София и др.

В редица решения различни съдилища приемат, че няма пречка управителят на еднолично дружество да управлява същото и едновременно с това да работи по трудов договор с дружеството, чийто едноличен собственик е

абе то хубаво, ама МТСП не четат съдебна практика :))

Решенията на Върховния касационен съд

1. Решение 204/28.07.2014 г. – ВКС по гр.д. 983/2014, 4-то г.о., ГК
2. Решение 204/28.7.2014 – ВКС по гр.д. 983/2014, 4-то г.о., ГК
3. Решение 150/29.05.2015 г. – ВКС по гр.д. 5272/2014, 4-то г.о., ГК
4. Решение 204/28.7.2014 – ВКС по гр.д. 983/2014, 4-то г.о., ГК
5. Решение 150/29.05.2015 г. – ВКС по гр.д. 5272/2014, 4-то г.о., ГК
6. Решение 150/29.05.2015 г. – ВКС по гр.д. 5272/2014, 4-то г.о., ГК
7. Решение 32/25.02.2014 г. – ВКС по гр.д. 4502/2013 г., трето г.о., ГК
8. Решение 306/25.06.2012 г. – ВКС по гр.д. 1387/2011, 4-то г.о., ГК.

Независимо как страните са озаглавили договора си, той не е трудов, а договор за поръчка, възнаградението на управителя е по гражданскоправен, а не по трудов договор, договорът е облигационен, а спорът е гражданскоправен.

Именно с оглед вида и характера на правоотношението между управителя и управляваното от него дружество и с оглед правната природа на договора за възлагане на управлението между тях, възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. Спорът за дължимостта на това възнаграждение следва да се квалифицира като гражданскоправен спор, осъдителният иск за заплащането на възнаграждението на управителя е облигационен – с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 286 от ЗЗД, а не е налице трудов спор, респ. не е налице и иск за заплащане на трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ. Регламентираните в КТ, основания за възникването и прекратяването на трудовите правоотношения също са неприложими относно управителя и сключения между него и дружеството мандатен договор за възлагане на управлението. Мандатното правоотношение между тях може да бъде прекратено, освен на другите прекратителни основания, посочени в закона /обективното гражданско и търговско право/, и по искане на управителя или по решение на органа, който го е избрал – общото събрание, включително и когато то избере нов управител на мястото на стария

старанието ви е похвално, само не съм сигурна доколко въртенето на геврека би могло да се квалифицира като управленска дейност ^{Отговор на Tanqbgr(07.05.2019 20:35):}

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

№ 26-184 от 19.04.2010 г. - ОТНОСНО: Едноличният собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), ако е и управител на същото дружество, не може да сключи трудов договор за извършваната от него дейност като управител. Няма пречка обаче да бъде сключен трудов договор с лице, което е съдружник в дружество с ограничена отговорност (ООД) за извършваната от него дейност като управител

Кодексът на труда урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. В чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е посочено, че трудовият договор съдържа данни за страните - работодател и работник или служител, и определя: 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица.

От гореизложеното е видно, че предмет на трудовия договор е предоставянето на работна сила от работника или служителя, а не определен трудов резултат. По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя, и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. От трудовия договор за работника или служителя възникват редица права като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т.н.

По принцип работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя. Съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда „работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Според чл. 147, ал. 1 от Търговския закон едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. В този случай едноличният собственик на капитала например, ако е и управител на ЕООД, не може да се намира в такава служебна зависимост от самия себе си, която е характерна при съществуването на трудово правоотношение. Той се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка.

Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение.

Предвид гореизложеното, управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си.

Няма пречка обаче с лице, което е съдружник в дружество с ограничена отговорност да бъде сключен трудов договор за извършваната от него дейност като управител. В този случай се прилагат всички разпоредби на трудовото законодателство, включително и всички предвидени в Кодекса на труда основания за сключване на трудов договор.

Министър: (п)

Мисля да задам официален въпрос до НАП.

Чемерето как си го попълвате, бе душко? Я дай малко инфо насам да знам какво да правя ако искам да внасям за моя сметка и с моя бус праскови от Кипър?
Въпросът ми е сериозен, имаш ли предпочитания към определени отговори? Или би ми отговорила каквото и да е?