Тези дни от няколко места чувам, че НОИ отказват да изплащат обезщетения за болнични на лица с ТЕЛК, които продължават да си се осигуряват и за ОЗМ, докато си получават пенсията. Не надавах много-много ухо, докато не ми се случи и на мен (така де - на клиентка).
Ето го мотивът за нашия отказ:
"Считано от 09.06.2015 година лицето е придобило право и получава пенсия. Считано от същата дата лицето не е заявило желанието си за осигуряване и обхват на осигуряване с декларация образец ОКД-5 в компетентната териториална дирекция на НАП в нарушение на чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСОЛБГРЧМЛ."

Подобни писма получават и лица с ТЕЛК, които след получаване на пенсия, продължават да се осигуряват и молят за преизчисляване размера на пенсията, след като са натрупали една година осигуряване. Нещо повече - не само им отказват преизчисляване на пенсията, но ги и карат да заличат подадените Д1 за месеците след отпускането на пенсията и да ги подадат отново само със задължения за здравни осигуровки.

В същото време в сайта на НОИ има качено Указание Изх. № 91-01-119 от 22.04.2013 г. ОТНОСНО: промени в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

В него се казва:
Когато към датата, от която е отпусната пенсията, осигуряването на самоосигуряващите се лица не е прекъснато или прекратено и те продължават да упражняват трудова дейност и да подават данни с декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” в срок, и да внасят в срок дължимите авансови осигурителни вноски, те не губят осигурителните си права.
В декларацията за регистрация на самоосигуряващото се лице обр. ОКд-5 отпада реквизитът, свързан с изявяване на желание за прекъсване или прекратяване на осигуряването на самоосигуряващите се лица, продължаващи да извършват трудова дейност, на които е отпусната пенсия. Обстоятелството, че не желаят да се осигуряват, лицата заявяват в т. 15 “Последен ден в осигуряване” на декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице”

На това основание ние обжалвахме този отказ.
По реда на чл. 117 от КСО.

Засега мога да кажа, че длъжностните лица, издали тези разпореждания, са тъпи. Но ако жалбата ни не бъде уважена, ще изкрещя, че НОИ СА МАРОДЕРИ !!!!

Много скопосан мотив.
Ми подайте го това ОКД-5 с дата 09.06.2015г или подайте искане до ТД на НАП за възстановяване на надвнесени осигурителни вноски за ДОО и евентуално ДЗПО след 09.06.2015г и приложете отказа.

Скрий се

Добре. В скрийна съм.

А в скрийна на сайта на НОИ четем:

Нормативният акт, регламентиращ дейностите на Националния осигурителен институт, е Кодексът за социално осигуряване (КСО), Обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., като до средата на 2003 г. се нарича Кодекс за задължителното обществено осигуряване (КЗОО).

Наред с редица други нормативни документи Кодексът е в основата на законодателната уредба в областта на социалното осигуряване в Република България. Уредените в КСО права и задължения на НОИ се допълват и конкретизират от законови и подзаконови актове като постановления, наредби, указания и др. Те имат пряко отношение към осигурителите, осигурените и/или самоосигуряващите се лица като оформят правната рамка по прилагане принципите на социалното осигуряване. Следвайки разпоредбите на всички тези документи, НОИ изпълнява своята най-важна социална функция – да управлява ефективно бюджета на държавното обществено осигуряване.

В групата от документи, които оформят полето на действие на НОИ са и регламентите, действащи в рамките на Европейския съюз. Част от тях имат пряко приложение в сферата на социалното осигуряване в рамките на Съюза като заедно със синхронизираното национално законодателство на Република България пораждат права и задължения за всички субекти.

Само да не вземат да махнат това указание от сайта!

Ели, а преди изплащали ли са болнични на такива осигурени?

Иначе и по принцип - бой по главата до дупка.
Докато НОИ влязат в пътя поне колкото НАП.

То с отказ за отпускане на обезщетение заради неподадено последващо ОкД-5 е малко по-разбираемо/ и пак не е сигурно/, пред представлението да са ти отпуснали и изплащали година- две обезщетения и после да ти изпратят ревизионен акт с дължими всички изплатени обезщетения за тия една-две години също заради това ОкД-5/ друг номер беше формуляра със същите данни като ОкД-5/.

С издадените ТЕЛК за друго трябва да се хващат- примерно 50% намалена работоспособност, условия на труд- написаните в ТЕЛК, признаване на отработено време и стаж за осигурителните права при 50% от нормалното работно време. Но как да се измисли за самоосигуряващите се лица с ТЕЛК с 50% и над 50% намалена работоспособност и право на работа авансово осигуряване на 1/2 от минималния осигурителен доход, определен в ЗБДОО.

<sup>Отговор на Abby12(02.04.2020 01:52):
Abby12 каза:
Ели, а преди изплащали ли са болнични на такива осигурени?

Иначе и по принцип - бой по главата до дупка.
Докато НОИ влязат в пътя поне колкото НАП.</sup>


От 2015 досега - десетина пъти.
BTW в момента слушам социалната министърка за увеличения брой болнични. Ами разбирам колко им е неприятно да изплащат обезщетения за конвенционални заболявания от февруари, но нищо не оправдава начина, по който го правят. Защото ни развращават, с принудата да приемаме алогични аргументи.

^{Отговор на elisaveta_p(02.04.2020 08:53):
elisaveta_p каза:
От 2015 досега - десетина пъти.}

Значи яко бой по главата до дупка. Сроковете по ДОПК не са спрени, Български пощи работят. Пишеш и засилваш.

<sup>Отговор на Abby12(02.04.2020 09:05):
Abby12 каза:


Значи яко бой по главата до дупка. Сроковете по ДОПК не са спрени, Български пощи работят. Пишеш и засилваш.</sup>


С ПИК на осигуреното лице още снощи е пратена жалбата. Дали е ОК вариант?
Питам, щото си имам притесненията. С ПИК на ликвидатор на дружество подадохме онова чудо, дето се изисква за търговския регистър - че няма ведомости за предаване. Получихме си входящия номер и зачакахме. Изчака ми се чакането и отидох на място. И подавах отново същия докумвент на хартия - на място. Дадоха ми заветно листче веднага. Но се сконфузиха, че колегите от онзи отдел с електронната кореспонденция, не си вършат работата.

За съжаление беше ясно, че ще почнат откази, поне да разсрочат плащанията, пък даже някои може и да се откажат да обжалват. Плюс това за "маргиналите" иде реч:(((

Абе и аз така си мислех, но ми дадоха това решение на ВАС:
(2w)w.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/5a44a152ae94b4bbc2258409003b374b?OpenDocument

Като лице, на което е отпусната пенсия Иванов е могъл да се възползва и е разполагал с възможността, предвидена в чл. 4, ал. 6 от КСО да се осигурява по свое желание по предвидения в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и на морските лице /НООСЛБГРЧМЛ/ ред, който включва подаването на декларация образец ОКд-5, която лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, попълват. Неоснователни са наведените в обратната насока оплаквания, че такъв ред няма, и с подаването на декларации Обр. 1 процедурата е изпълнена. Съгласно чл. 1, ал. 6, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. След като не е спазен установения от закона ред за деклариране желанието да се осигурява, то не може заплатените осигурителни вноски да заместят това деклариране/ в този смисъл решение № 25 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 11240/2016 г., VI отд./.
По делото е безспорвно устаовено, че такава декларация не е била подавана и доколкото липсва изрично волеизявление за осигуряване, следва да се приеме, че лицето не е желаело да се осигурява за ДОО и ДЗПО. Липсата на такава декларация не позволява да се приеме, че видът на осигуряването е бил променен с внасянето на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Видът на осигуряването се определя единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице с декларация по чл. 1, ал. 3 или по чл. 1, ал. 4 от същата НООСЛБГЧМЛ. Когато не е била подадена декларация от посочената наредба, размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването, а платените осигурителни вноски над размера, определен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО, са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска възстановяването на тази разлика/ вж. решение № 13952 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. дело № 6498/2012 г., VI отд./. Внесените след датата на пенсионното разпореждане вноски от негова страна, при липса на такава декларация, подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК.
С оглед на изложеното атакуваното решение на Административен съд Велико Търново е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и обосновано съобразно доказателствата по делото. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

НОИ са прави. чл.4, ал.3 КСО, както и чл.1, ал.6 от Наредбата за ООСОЛБГРЧМЛ

А указанието? Те са го писали? Смяташ, че е в нарушение на тези текстове?
А това, че няколко години изплащат болнични без проблеми?

Съжалявам, че ще го кажа, но ти илюстрираш страха ми как ще действат служителите от НОИ, които евентуално ще отговорят на обжалването - напълно ще игнорират посочения от нас факт, че в официално указание на НОИ в прав текст се казва, "Когато към датата, от която е отпусната пенсията, осигуряването на самоосигуряващите се лица не е прекъснато или прекратено и те продължават да упражняват трудова дейност и да подават данни с декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” в срок, и да внасят в срок дължимите авансови осигурителни вноски, те не губят осигурителните си права."

А и как може да се тълкува по друг начин. Какво точно казва ал. 6 от чл. 1 на Наредбата:

За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2.

За да възникне едно осигуряване, то не би трябвало да е съществувало преди. При вече възникнало осигуряване, както пише и в самото указание на НОИ, няма логика да се иска да се декларира възникване.
Логично е този текст да се отнася само за тези лица, които започват дейност след като вече им е отпусната пенсия.

Не че имам големи надежди, че ще уважат жалбата. Но във всички дела на ВАС, които в подобни случаи отсъждат в полза на НОИ, никой не е посочил факта, че съществува това указание на НОИ. ^{Отговор на Blajena71(03.04.2020 18:40):}

нещо не разбирам господин Иванов въобще подавал ли е някога (преди да му бъде отпусната пенсия) ОКД-5
губи ми се фактическата обстановка, дет вика неуката, и не мога да преценя дали случаите не са идентични или многоуважаемия прилага извратен прочит на закона

<sup>Отговор на elisaveta_p(02.04.2020 10:57):
elisaveta_p каза:
Абе и аз така си мислех, но ми дадоха това решение на ВАС:
(2w)w.sac.government.bg/court22.nsf/d6397429a99ee2afc225661e00383a86/5a44a152ae94b4bbc2258409003b374b?OpenDocument

Като лице, на което е отпусната пенсия Иванов е могъл да се възползва и е разполагал с възможността, предвидена в чл. 4, ал. 6 от КСО да се осигурява по свое желание по предвидения в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и на морските лице /НООСЛБГРЧМЛ/ ре...</sup>

^{Отговор на OpaSna TikVa(03.04.2020 21:44):
OpaSna TikVa каза:
нещо не разбирам господин Иванов въобще подавал ли е някога (преди да му бъде отпусната пенсия) ОКД-5
губи ми се фактическата обстановка, дет вика неуката, и не мога да преценя дали случаите не са идентични или многоуважаемия прилага извратен прочит на закона}




"След извършена служебна проверка в информационната система на НОИ е установено, че той е регистриран като упражняващ свободна професия с ИЕК _104514473. Осъществява дейност от 01.04.2000г. и към настоящия момент няма подадена декларация за прекъсването й. За посочения период Иванов е осигуряван за всички осигурителни рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Налице са данни за осигуряване по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО до месец февруари 2018г."

Проверих го в регистър БУЛСТАТ, щото не са му заличили ЕИК-а. Вписан е с основна дейност Юридически услуги

да де, но това не отговаря на въпроса ми "подавал ли е г-н Ивнаов окд 5 някога въобще"

преди време упражняване на дейност (осигуряване) се декларираше на предпоследната страница на осигурителната книжка

То оставаше и да няма подадена "окд5" през 2000 година. Предполагам, че точно това имат предвид с тази проверка - че има онова, което се подаваше в НОИ навремето и играеше ролята на НАПската окд5, но въпросът ти ме кара да се замисля.

След като все пак се е пенсионирал, сигурно са му зачели стажа като СОЛ, което едва ли щяха да направят, ако нямаше "окд5"

На времето се подаваха в РУ"СО" - горе-долу и преди 4години още имаше бланки ДО РУ"СО".
Не вярвам Ив. да се е накъдрил на острова- с най-новия къдрин "Софт", без да е декларирал избор на осигуряване и придобил право на пенсия със осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице, неподало най-новата декларация за самоосигуряващи се лица и заверени осигурителни книжки!

^{Отговор на elisaveta_p(03.04.2020 22:09):
elisaveta_p каза:
След като все пак се е пенсионирал, сигурно са му зачели стажа като СОЛ, което едва ли щяха да направят, ако нямаше "окд5"}

За осигурителен стаж се зачита:
времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица

и за никакво окд не се споменава
така че според мен си заслужава да се помисли по въпроса "декларирал ли е някога господин Иванов желанието си да се осигурява"

В колегията проверихте ли ЕИК-ка? Може в колегията да е оставил декларирания писмен избор на осигуряване през 2000г.

Има случаи и месечните вноски са оставяни в колегията и платени по ЕИК на колегията!

Може в Светя синод да е оставил.
Що не се пръждосаш да провериш лично?

Опасна тиква и гумена!

<sup>Отговор на OpaSna TikVa(05.04.2020 22:22):
OpaSna TikVa каза:

и за никакво окд не се споменава</sup>


/asvt.eu/frame-page/?link=0061d818%2F700a0918.htm&actkind=%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%20%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE%20No%20700%2F2018

Ей ти делото в АС Велико Търново

Ами лицата по трудови правоотношения, които са си подали документи за пенсиониране за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, а не са им прекратени трудовите правоотношения със Заповед- те какви откази ще получат?

^{Отговор на TaNikKa(05.04.2020 23:07):
TaNikKa каза:
Опасна тиква и гумена!}


Недей така, Опасната е много, много нива над нашето. С нея не можем да се сравняваме по нищо. Не е нито прилично, нито умно да се занасяме с нея.

Затова всички сме с безопасни игли на ластиците като ги сменяме по вехтите спортни дрехи.

Сега като ми завидят на новия плосък широк ластик и него ще ми вземат, барабар с безопасната игла.

^{Отговор на OpaSna TikVa(05.04.2020 22:22):
OpaSna TikVa каза:
така че според мен си заслужава да се помисли по въпроса "декларирал ли е някога господин Иванов желанието си да се осигурява"}


права си, обаче в тая "фактическа обстановка" ми се струва, че най-вероятно е декларирал, щом са му изплащани вече болнични - знаеш, че НОИ първо това гледа

според мен, по-вероятно е НОИ, със скоростта на пътническия влак, да е свързало две и две в новия прочит на закона, който НАП наложи, че СОЛ-овете в пенсия не трябва изрично да декларират отказ от осигуряване, а желание за осигуряване

в тая логическа конструкция формално би могло да се приеме, че и ОкД-5 ще трябва да се подава изрично при придобиване право на пенсия и продължаване на осигуряването, колкото и тъпо да е на практика

дай номер и година или не давай и виж тук какво пише:
"За процесния период жалбоподателят е бил самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО като отчитайки отпусната му на 16.01.2015 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е имал право да прекрати своето осигуряване съгласно чл. 4, ал. 6 КСО.

Съгласно чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Наредбата) при започване, прекъсване, възобновяване и прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Правото за осигуряване по избор за лицата, обхванати от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО, възниква от датата на придобиване и отпускане на ЛПОСВ. Жалбоподателят не е подал такава декларация и е продължил внасянето на осигурителни вноски, които не са недължимо платени, а формират осигурителен стаж за периода след пенсионирането и не подлежат на възстановяване, тъй като са внасяни на законово основание.

Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК."


^{Отговор на elisaveta_p(05.04.2020 23:16):
elisaveta_p каза:
Ей ти делото в АС Велико Търново}

много тъпо започва (когато някой ми заговори за правата ми, той непременно се готви да ги наруши), но е интересно какви ги насмитаме и после ревем:
Решение № 8923 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1750/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков ;)
чл. 208 АПК

чл. 4, ал. 6 КСО

Лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, но пенсионерите, които упражняват такава трудова дейност, не са задължително осигурени лица и ще станат доброволно осигурени лица, само ако направят такъв избор.

Задължителното осигуряване е обективно правно задължение, т.е. правно задължение, което възниква по силата на закона и независимо от волята на задълженото лице. Доброволното осигуряване е субективно правно задължение, т.е. правно задължение, което възниква единствено по волята на задълженото лице. Наложеното от закона правно задължение е обективно (външно за субекта, извън неговата воля) ограничаване на свободата, предприето за задоволяване на определен обществен интерес. То възниква автоматично при наличието на посочените в закона предпоставки, без да е необходимо волеизявление на задълженото лице. Обратно - субективното, доброволно поето правно задължение, каквото е доброволното (обикновено допълнително) осигуряване, представлява самоограничаване на свободата на правния субект, предприета от него лично и свободно за удовлетворяване на потребност, произтичаща от неговия личен интерес.










Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Красимир Асенов Николов от гр. Монтана срещу решение № 662 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 536/2014 г. на Административен съд - гр. Монтана.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Касационният жалбоподател е самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Не се спори между страните, че с декларации по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е заявил упражняване на трудова дейност от 20.08.2010 г. и осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4 КСО - задължителното осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, и допълнително осигуряване по негов избор за общо заболяване и майчинство. Според данните в Регистъра на осигурените лица Красимир Асенов Николов е бил осигурено лице за посочените осигурителни рискове до 30.06.2013 г.

2. С експертно решение № 1197 от 18.04.2013 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ - Монтана е установила 54 % трайно намалена работоспособност на жалбоподателя за срок от една година - до 1.04.2014 г.

За този период от време - от 18.04.2013 г. до 1.04.2014 г. - той е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

3. Според чл. 4, ал. 6 КСО лицата по ал. 3, т. 2, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. На това основание Красимир Асенов Николов е прекъснал осигуряването си от 1.07.2013 г. за останалото време от срока на трайно намалената работоспособност (до 1.04.2014 г.).

4. С ново експертно решение № 1317 от 28.04.2014 г. ТЕЛК преосвидетелствала жалбоподателя Красимир Асенов Николов и този път определила 46 на сто (46 %) трайно намалена работоспособност, при която той вече няма право на пенсия за инвалидност (арг. чл. 71 КСО).

5. Не се спори между страните, че за времето, през което Красимир Асенов Николов е упражнил правото си да не се осигурява, той не е прекратявал, нито е прекъсвал, трудовата си дейност като едноличен търговец.

6. С разпореждане № О-11-000-00-00742589 от 11.08.2014 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО при ТП на НОИ - Монтана е отказало да изплати на жалбоподателя обезщетение за временна неработоспособност, установена с болничен лист № А2012 - 5977289 от 16.06.2014 г. с мотиви: "Лицето не е заявило осигуряване за общо заболяване и майчинство".

7. С решение № П-27 от 29.09.2014 г. директорът на ТП на НОИ - Монтана е потвърдил разпореждането със следните мотиви:

"Безспорно по случая е установено, че няма прекъсване и съответно възобновяване на трудовата дейност като едноличен търговец. Красимир Асенов Николов за периода 1.07.2013 г. до 31.03.2014 г. вкл. се е възползвал от разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ и (за този период) не е осигурено лице (...) С изречение второ от същата разпоредба законодателят изисква от лицата, възползвали се от предоставеното им право да не се осигуряват, след упражняване на същото да подадат декларация по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, като определят вида на осигуряването си - (това изречение второ гласи така) за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. По данни от информационната система на НОИ и НАП и към момента Красимир Асенов Николов не е изпълнил законово определено му задължение да подаде декларация в ТД на НАП за вида си на осигуряване след ползването и изчерпване правото му като пенсионер. Поради това, независимо от подадената декларация образец № 1 от Наредба № Н-8, че се осигурява и за общо заболяване и майчинство, г-н Николов не се счита за осигурен по реда на чл. 4, ал. 4 КСО, поради което и внесените (от него) осигурителни вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" не са дължими."

II. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Монтана е отхвърлил жалбата на Красимир Асенов Николов срещу решение № П-27 от 29.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Монтана. За да постанови този резултат съдът е приел за законосъобразно изразеното от директора становище, но освен това допълнително е изложил следните мотиви:

" (...) разпоредбата на чл. 1, ал. 6 НООСЛБГРЧМЛ е специална по отношение на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ, тъй като урежда специфичната хипотеза, в която на осигурено лице е отпусната пенсия, респективно е предвиден и специален режим, при който за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. Следва да се посочи, че и в разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО изрично е предвидено, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4-6 КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Както разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО, така и разпоредбата на чл. 1, ал. 6 НООСЛБГРЧМЛ създават задължение за изрично деклариране от лицата, имащи желание да упражнят правото си да се осигуряват, респективно да черпят съответните права, а в случая оспорващият не е изпълнил така разписаното законово задължение, тоест той не е осигурено лице и законосъобразно му е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист за общо заболяване."

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя становището, съдържащо се в така изложените от Административен съд - Монтана допълнителни мотиви, особено в частта, с която се приема, че след изтичането на периода, в който е бил пенсионер по инвалидност, Красимир Асенов Николов не е осигурено лице, защото не е подал декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ, но независимо от това несъгласие счита, че постановеното от Административен съд - гр. Монтана решение е правилно по своя краен резултат, поради следните съображения:

1. Осигурените социални рискове са изброени в чл. 2, ал. 1 КСО. Те са: временна неработоспособност, временна намалена работоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост и смърт. Осигуряването за временна неработоспособност, временна намалена работоспособност и за майчинство в практика се нарича осигуряване за общо заболяване и майчинство по името на фонда, в който се внасят осигурителните вноски за тези социални рискове (сравни чл. 2, ал. 2, т. 1 КСО).

Чл. 4 КСО е наименован "Осигурени лица", а не "Задължително осигурени лица" и това не е случайно. В 10-те точки на ал. 1 са изброени лицата, които са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, т. е. задължително осигурени за всички осигурителни рискове, а в ал. 3 на чл. 4 са изброени лицата, които са задължително осигурени само за осигурителните рискове инвалидност (но само за общо заболяване), старост и смърт. С ал. 4 на чл. 4 КСО законодателят е предоставил възможност на тези лица да се осигуряват допълнително по свой избор (т. е. доброволно) за рисковете общо заболяване и майчинство. Освен това с решение № 5 от 29.06.2000 г. по конст. д. № 4/2000 г. Конституционният съд на Република България прие, че "включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 КСО би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски биха добили характер на данъчно задължение (но) ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание", поради което с това решение Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 КСО по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. В отговор на това решение, с § 1, т. 5 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (наименование на Кодекса за социално осигуряване до 29.07.2003 г.) законодателят създаде нова ал. 6 на чл. 4 КСО със следното съдържание: "Лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 по реда на този кодекс", а това са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност (т. 1), лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества (т. 2), регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (т. 4) и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (т. 5).

2. За нуждите на съдебния спор по настоящето дело от изброените в предходния абзац работещи пенсионери, упражняващи дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 КСО, ще се имат предвид само пенсионерите, работещи като еднолични търговци, т. е. упражняващи дейност по чл. 4, ал. 3, т. 2, предл. първо КСО, какъвто е бил Красимир Асенов Николов за времето от 18.04.2013 г. до 1.04.2014 г. Пак от изложения в предходния абзац анализ се вижда, че пенсионерите, работещи като еднолични търговци не са задължително осигурени лица, но по свой избор (т. е. доброволно) могат да се осигуряват за осигурителните рискове само по чл. 4, ал. 3 КСО (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт) или за тези осигурителни рискове плюс осигурителните рискове по чл. 4, ал. 4 КСО (общо заболяване и майчинство, които всъщност са рисковете временна неработоспособност, временна намалена работоспособност и майчинство). Оттук следва един съществен извод: лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, но пенсионерите, което упражняват такава трудова дейност, не са задължително осигурени лица и ще станат доброволно осигурени лица, само ако направят такъв избор.

3. Поради това Красимир Асенов Николов е бил:

а) задължително осигурено лице за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт за времето от 20.08.2010 г. (заявеното от него начало на трудова дейност като едноличен търговец) до 18.04.2013 г., на която дата е установена 54 % трайно намалена работоспособност, т. е. инвалидност поради общо заболяване;

б) поради направения от него избор с декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ по същото време е бил и доброволно осигурено лице за рисковете общо заболяване и майчинство;

в) тъй като е продължил да внася осигурителни вноски, за времето от 18.04.2013 г. до 30.06.2013 г. Красимир Асенов Николов е бил доброволно осигурено лице по чл. 4, ал. 6 КСО за същите осигурителни рискове;

г) от 1.07.2013 г. е избрал възможността по чл. 4, ал. 6 КСО да не се осигурява и е преустановил внасянето на осигурителни вноски, поради което от тази дата до 1.04.2014 г. Красимир Асенов Николов не е бил осигурено лице - работещ пенсионер, който упражнява трудова дейност като едноличен търговец, но избрал възможността да не се осигурява;

д) на 28.04.2014 г. ТЕЛК установява 46 % трайно намалена работоспособност, поради което правото на пенсия отпада, считано от 1.04.2014 г. (датата на инвалидизирането по предходното решение на ТЕЛК) и от тази дата - 28.04.2014 г. - по силата на закона (чл. 4, ал. 3, т. 2, предл. 1-во КСО) Красимир Асенов Николов отново е осигурено лице, но само задължително осигурено за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;

е) от датата 28.04.2014 г. за Красимир Асенов Николов не се възстановява доброволното осигуряване за общо заболяване и майчинство, защото за разлика от задължителното осигуряване доброволното осигуряване не може да възникне ex lege (по силата на закона), а само по силата на свободно и изрично изразената воля на правоимащото лице.

4. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за правилен (законосъобразен и обоснован) направеният от Административен съд - гр. Монтана извод, че след като се е отказал от възможността да бъде осигурено лице, Красимир Асенов Николов е следвало отново да подаде декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ, с която изрично да заяви желание да се осигурява доброволно за общо заболяване и майчинство. С въвеждането на института на декларация за избран вид на осигуряването законодателят имплицитно е изключил избор на осигуряване чрез конклудентни действия (например чрез плащане на съответните осигурителни вноски). Поради липса на такава декларация след 1.04.2014 г. и поради невъзможността по силата на закона да бъде възстановено предишното доброволно осигуряване за тези рискове, след 1.04.2014 г. Красимир Асенов Николов е имал статута единствено на задължително осигурено лице за рисковете инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. При този обхват на възстановеното осигуряване Красимир Асенов Николов не е бил осигурен за общо заболяване и майчинство, поради което не е имал право на обезщетение за временна неработоспособност, независимо че е внасял осигурителни вноски и за тези рискове - липсата на изрично заявен избор на допълнително осигуряване по чл. 4, ал. 4 КСО прави ирелевантно внасянето на осигурителни вноски и за рисковете общо заболяване и майчинство.

Задължителното осигуряване е обективно правно задължение, т. е. правно задължение, което възниква по силата на закона и независимо от волята на задълженото лице. Доброволното осигуряване е субективно правно задължение, т. е. правно задължение, което възниква единствено по волята на задълженото лице. Наложеното от закона правно задължение е обективно (външно за субекта, извън неговата воля) ограничаване на свободата, предприето за задоволяване на определен обществен интерес. То възниква автоматично при наличието на посочените в закона предпоставки, без да е необходимо волеизявление на задълженото лице. Обратно - субективното, доброволно поето правно задължение, каквото е доброволното (обикновено допълнително) осигуряване, представлява самоограничаване на свободата на правния субект, предприета от него лично и свободно за удовлетворяване на потребност, произтичаща от неговия личен интерес.

5. Като се е възползвал от правото на работещ пенсионер, упражняващ дейност като едноличен търговец, да се откаже от социално осигуряване, Красимир Асенов Николов не е прекъснал, а е прекратил осигуряването си за един бъдещ, неопределен във времето период. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 не е прекратена - чл. 10, ал. 2 КСО. Касае се за периоди, които законът е обявил, че не се зачитат за осигурителен стаж, въпреки че лицето продължава да бъде задължително осигурено лице, защото трудовата му дейност не е прекратена - напр. времето на неплатен отпуск над 30 работни дни през една календарна година (чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО), времето на самоотлъчка (неразрешено и без уважителни причини неявяване на работника или служителя на работа, през определен период от работното му време) и т. н. Времето, което законът е обявил, че не се зачита за осигурителен стаж прекъсва за един относително кратък период осигуряването, но въпреки това лицето остава в кръга на осигурените лица и връзката между него и осигурителната система не е прекъсната, нито е временно прекратена. Пенсионер, упражняващ трудова дейност като едноличен търговец, не може да бъде задължително осигурено лице, а по негов избор може да бъде единствено доброволно осигурено лице и времето, за което са внесени осигурителни вноски ще се зачете за осигурителен стаж с произтичащите от това правни последици, свързани с осигурителния стаж. Обратно - откаже ли се от самоосигуряване, пенсионерът, упражняващ трудова дейност като едноличен търговец доброволно излиза от кръга на осигурените лица, отработеното време не се зачита за осигурителен стаж и не възникват свързани с осигурителния стаж правни последици, т. е. прекратена е за неопределен период от време връзката между осигурителната система и пенсионера, упражняващ трудова дейност като едноличен търговец, избрал възможността да се откаже от доброволно самоосигуряване - той е извън тази система. Връщането обратно в осигурителната система става както вече се посочи по-горе: ex lege (по силата на закона) за задължителното осигуряване по чл. 4, ал. 3 КСО и с отново подадена декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ за допълнителното доброволно осигуряване по чл. 4, ал. 4 КСО. С отново подадена декларация, а не с простото внасяне на съответния размер осигурителни вноски, защото законодателят е свързал възникването на доброволното осигуряване по чл. 4, ал. 4 КСО с изрично направено във формата на декларация волеизявление, а не с конклудентно изразено волеизявление чрез внасяне на съответните осигурителни вноски за рисковете по чл. 4, ал. 4 КСО. Затова внесените от Красимир Асенов Николов след 1.04.2014 г. осигурителни вноски са дължими за задължителното осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и недължими за доброволното допълнително осигуряване за общо заболяване и майчинство, защото при липса на отново подадена декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ доброволното допълнително осигуряване по чл. 4, ал. 4 КСО за него не е възникнало.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на Красимир Асенов Николов е неоснователна на изложените в нея доводи, а оспореното с тази касационна жалба съдебно решение е правилно като резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 662 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 536/2014 г. на Административен съд - гр. Монтана.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Данни за делото и връзка с други актове: •Протоколи и други документи по Дело № 1750/2015 г. - виж тук;
•Образувано във връзка с: Дело № 536/2014 на Адм. съд - Монтана - виж Решение № 662 от 30.12.2014 г. на АдмС - Монтана по адм. д. № 536/2014 г.

<sup>Отговор на Abby12(06.04.2020 01:28):
Abby12 каза:

права си, обаче в тая "фактическа обстановка" ми се струва, че най-вероятно е декларирал, щом са му изплащани вече болнични - знаеш, че НОИ първо това гледа</sup>



пишем си за господин Иванов от делото, част от което Елисавета пусна
там не виждам нито да е получавал болнични, нито да е подавал някога окд 5

Това е друг казус. Тоз човек не се е осигурявал. Много не ми върши работа за момента.
Но е потвърждение на опасенията ми, че ще имам проблем, като свърши ТЕЛКа.
Аз се отчаях и мисля, че НОИ няма да уважи жалбата срещу отказания болничен. Готова съм с Искането за възстановяване на осигуровките, платени от м. 07.2015 досега. На път съм (по искане на лицето) да подам ОКД5 с днешна дата със сакралния текст "пенсионер съм и желая да се осигурявам".
Нещо обаче ме спира.
Обаче като свърши ТЕЛКа догодина, какво ли ще ни чака? Пак ще попълвам само долната част на ОКД5 "Заявявам, че ще се осигурявам за...", без да пипам горе "Упражнявам дейност" .
Пък ако дотогава вземат, че променят нещо, ще си ухапя з-ка от яд.

Иначе делото на г-н Иванов пред ВАС е № 995 / 2019. Решение 8452/05.06.2019
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА

докладвано от съдията РОСЕН ВАСИЛЕВ ^{Отговор на OpaSna TikVa(06.04.2020 09:08):}

Някъде из съдебните решения се твърдеше, че не подлежат, ама ... това вече е прекалено.

Ей го едно от тези официални становища:

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНА ПРАКТИКА“- ВАРНА
2_659/22.08.2017г.
КСО - чл.4, ал.6
НООСЛБГРЧМЛ - чл.1, ал.6
ДОПК - чл.128 и чл.129



В случай, че изрично с подаването на декларация образец ОКд-5 не изразят желание за осигуряване, следва да се приеме, че лицата не желаят да се осигуряват за ДОО и ДЗПО. В този случай внесените след датата на пенсионното разпореждане социални вноски подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на чл.128 и чл.129 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Декларация образец ОКд-5 може да бъде подадена от момента, от който лицето, което е придобило качеството „пенсионер“ с пенсионното разпореждане. Съгласно сега действащата редакция на изречение второ на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ, за тези лица осигуряването възниква от датата, посочена в декларация образец Окд-5.

^{Отговор на elisaveta_p(06.04.2020 11:32):
elisaveta_p каза:
НОИ няма да уважи жалбата срещу отказания болничен.}

под това се подписвам
остава някаква надежда в съда, за която имам "обосновани предположения" за постановяване на правилно решение, опс законосъобразно:)))))

п.п. Партията е права, дори когато греши!
тва не е отменено с никой закон

Получихме си отказа на обжалването. Високомерно мълчание по отношение на нашия аргумент с цитираното указание на НОИ. Като оправдание посочват делата на ВАС от 2019 година.
Набързо (може би прекалено бързо - но утре е последният срок за волната програма) подадох коригиращи Д1 за цялата 2019 година и коригираща Д6 (чака обработка 2 часа вече). За осигуровките от предходните години ще трябва да минем с искане за възстановяване и препоръки да направим корекциите.
Дано поне успеем да си приберем парите. А стажът, към който девойката се стремеше, заминава на кино.

А за коригиращи от 09.06.2015г до 31.12.2018г ще се снабдите ли с писмени предписания, иначе без подадени такива не знам да възстановяват надвнесени? Без коригиращи са си декларирани и внесени и всичко е точно!

^{Отговор на TaNikKa(29.04.2020 23:01):
TaNikKa каза:
А за коригиращи от 09.06.2015г до 31.12.2018г ще се снабдите ли с писмени предписания, иначе без подадени такива не знам да възстановяват надвнесени? Без коригиращи са си декларирани и внесени и всичко е точно!}


Ако мислиш, че Елисавета не знае тези процедури, много малко си чела или разбрала постовете ѝ. Тук дори си го е написала в прав текст: "За осигуровките от предходните години ще трябва да минем с искане за възстановяване и препоръки да направим корекциите."
И този път не си уцелил с кого и за какво да се заяждаш.

Дублирано ^{Отговор на TaNikKa(29.04.2020 23:01):}

<sup>Отговор на XXXXX(30.04.2020 07:24):
XXXXX каза:


Ако мислиш, че Елисавета не знае тези процедури, много малко си чела или разбрала постовете ѝ. Тук дори си го е написала в прав текст: "За осигуровките от предходните години ще трябва да минем с искане за възстановяване и препоръки да направим корекциите."
И този път не си уцелил с кого и за какво да се заяждаш.</sup>


Интересно мислене имаш, но в основата му е това, че предимно ти се заяждаш!
При мен основата е различна от заяждане!
elisaveta_p е написала "Дано успеем да си приберем парите" и само за това написах за писмените предписания.
Преди време точно ти и още някой се заяждахте с мен за ОКД 5 и избора на осигуряване, но ставаше въпрос за избора на осигуряване и за "ОЗМ".
Конкретно за пенсиите и аз съм против, че всички, които са придобили право на пенсия са задължени да си предекларират избора.
Това е приемливо единствено и само за лицата с пенсии за осигурителен стаж и възраст.
Но пък за тези, които придобиват право на пенсия за инвалидност би трябвало да си предекларират не избора, а часовете, предвид удостоверената им намалената работоспособност.

Вижте това указание на НАП 2-409 от 08.04.2014г.

Трудно ще намеря указание с тоя номер, но какво да му разглеждам като измененията в НООСЛБГРЧМЛ са в сила от 01.01.2017г и 07.04.2017г по конкретния казус.

Все пак този отказ, колкото и да ми е неприятен, доказва едно: Лицата, изброени в чл. 4, ал. 3, точки (сещате се кои) от КСО, на които е отпусната пенсия, ако не подадат ОКД5, в която изрично да заявят желанието си да се осигуряват, не са осигурени лица по КСО. Щом не са осигурени лица по КСО, в годишните си данъчни декларации, не трябва да чекват, че са. Щом не чекнат, че са осигурени лица по КСО, не могат да попълват таблица 2. Т.е не могат да изравняват годишния си доход. Което затвърждава изводът, че те изобщо не трябва да внасят осигуровки по ЗЗО.
Не може за едни случаи (ЗЗО) да се считат за лица по чл. 4, ал. 3, точки не знам си кои, независимо дали са подали окд5, или не са подали. А в други случаи да не считат за осигурени лица по КСО, ако не са подали проклетата окд5.

Въобще голямо мазало за заформили с тая нова алинея 6 и контролът им по краткосрочните плащания.
А нима до 2019г същите тези лица не са чеквали в ГДД по чл.50, че са самоосигуряващи се лица?

Всъщност всички, които получават пенсии, без значение вида на пенсията се оказа, че са здравноосигурени за сметка на държавния бюджет.
Вероятно и затова всички ги зачитат за "пенсионери".

Преди години се заядох и внесох здравно-осигурителните вноски на безработно лице, получаващо наследствена пенсия след като ми отказаха да приемат декларация обр.7 с мотив, че е пенсионер и е здравно осигурен върху размера на пенсията.

После заведоха някакво изпълнително дело за невнесени по фонд "ДОО" някакви дребни суми и подадох молба да си ги прихванат от надвнесените здравно- осигурителни вноски. И си ги прихванаха, че даже и възстановиха остатъка от здравните вноски.

Така и така направих този казус публичен, да ви пиша как се развиват нещата.
Реших, че ако НОИ така и така няма да признава осигурителния стаж на пенсионера, да взема овреме (до 30 април) да подам коригиращи Д1 за месеците на 2019 - без данни за ДОО, да подам Д6 с данни само за здравно осигурпяване и в по-спокойно време да искам възстановяване на "недължимо" направените вноски. Да си получа указанията за корекции за по-старите периоди и да си приберем парите. Искането е написано, но не е внесено. И (може би) слава Богу, че не е. Днес се обажда една служителка от НОИ - ама не от отдела за болничните, ами от отдела за пенсиите - този, който трябва да извърши служебното преизчисляване на пенсиите. И пита защо сме заличили Д1 за 2019. Обяснявам и. Тя се хвана за главата ("Кви ги вършат тези хора!" - разчетох в реакцията и). Питам я как да процедирам. Да подавам ли искането за възстановяване или да искам пак ди възстановя първоначалните Д1? Тя отговори, че ще се консултира с колеги и ще ми се обади.
Та ще чакам отговор от нея. В същото време няма да се учудя, ако получим искане да възстановим другите обезщетения за болнични за 2019. Та не всичко е решено в конкретния случай. Иначе много ми се иска да се инициират действия, които да позволят осигурителния статус на СОЛовете да не решават от субективното разбиране на наредбите на този или онзи. Ама не чрез odit.info, естествено.

Докато не видя изменението в наредбата в сила от много стара дата не бих се надявала на чудо- коя лелка от кой отдел за къде се хванала. Обикновено се хващат за чужди точки и запетайки :).

^{Отговор на elisaveta_p(15.05.2020 15:30):
elisaveta_p каза:
Така и така направих този казус публичен, да ви пиша как се развиват нещата.
Реших, че ако НОИ така и така няма да признава осигурителния стаж на пенсионера, да взема овреме (до 30 април) да подам коригиращи Д1 за месеците на 2019 - без данни за ДОО, да подам Д6 с данни само за здравно осигурпяване и в по-спокойно време да искам възстановяване на "недължимо" направените вноски. Да си получа указанията за корекции за по-старите периоди и да си приберем парите. Искането е написано, но не е внесен...}



Осигурителният статус на СОЛ-овете е ясен, още от решението на КС.
Не са длъжни да се осигуряват. Ако искат изрично си декларират.
От векове е така, но погрешната практика на НАП и НОИ с Окд5, водеше до закононарушения. Вече не знам от колко години, си коригирана незаконосъобразната практика с Окд5 и коригираха наредбата да съотвества на КСО.

Какво друго се очаква да направят?
Просто някой трябва да спазва закона най-сетне. Тази дето от пенсионното пита защо са заличени Д1, защо не провери първо дали има Окд5, а после да дава акъли, защото явно тя за себе си няма.

<sup>Отговор на Blajena71(29.05.2020 20:50):
Blajena71 каза:


Осигурителният статус на СОЛ-овете е ясен, още от решението на КС.
Не са длъжни да се осигуряват. Ако искат изрично си декларират.</sup>



Съгласна съм - обаче, само ако започват дейност, за която подлежат на самоосигуряване (по желание), след като са се пенсионирали. Нали си спомняш, че преди някое време трябваше задълржително да декларират прекъсване на дейност, за да получат пенсия, а след това, ако искат, да декларират възобновяване. Това задължително прекъсване отпадна като безсмислено. Също толкова безсмислено е да декларираш, че продължаваш да се осигуряваш с окд5. Кой с какво ще се обърка, ако не бъде декларирано това желание с ОКД5? Прави ли те осъществяването на дейност, внасянето на осигуровки и подаването на Д1 неосигурено лице?

<sup>Отговор на Blajena71(29.05.2020 20:50):
Blajena71 каза:




От векове е така, но погрешната практика на НАП и НОИ с Окд5, водеше до закононарушения. Вече не знам от колко години, си коригирана незаконосъобразната практика с Окд5 и коригираха наредбата да съотвества на КСО.

Какво друго се очаква да направят?
Просто някой трябва да спазва закона най-сетне. Тази дето от пенсионното пита защо са заличени Д1, защо не провери п...</sup>


Няколко години не са векове. Не знам за какви закононарушения си мислиш.

Осмисли пак текстовете от наредбата за ООСОЛ. Какво казва чл. 1, ал. 2? Казва кога се подава окд5, а именно при започване, прекъсване и бля бля на дейност. СОЛът, който е декларирал започване на дейност преди да се пенсионира, след получаване на пенсионното решение, няма какво да декларира. Има какво да декларира лице, което след като вече има пенсия, реши да започне (възобнови прекратена) трудова дейност, за която подлежи на осигуряване.
Госпожата от Дирекция Пенсии разбира нещата, както аз ги разбирам. А госпожата от Дирекция Осигуряване и краткосрочни плащания не ги разбира по този начин.

<sup>Отговор на elisaveta_p(29.05.2020 22:31):
elisaveta_p каза:


Няколко години не са векове. Не знам за какви закононарушения си мислиш.

Осмисли пак текстовете от наредбата за ООСОЛ. Какво казва чл. 1, ал. 2? Казва кога се подава окд5, а именно при започване, прекъсване и бля бля на дейност. СОЛът, който е декларирал започване на дейност преди да се пенсионира, след получаване на пенсионното решение, няма какво да декларира. Има какво да декларира лице, което след като вече има пенсия, реши да започне (възобнови прекратена) трудова дейност, за която под...</sup>


Декларирането по стария ред отпадна, защото не беше съобразено с КСО, още от самото начало. Както вече писах, още от април 2000 г., нещата са по този начин, но НАП с порочната си практика с декларация Окд5 и НОИ и НАП с грешките в Наредбата на СОЛ създадоха една незаконосъобразна практика, която обърква дори и счетоводителите. Във фейса няколко колеги ми писаха, че са пенсионери от 2017г. и не са подавали Окд5. Сега корекции на ГДД, заличаване на Д1у искане на пари и т.н. Което значи, че за себе си не знаят, пък какво остава да консултират клиент.