имам въпрос днес четох закона за гарантираните вземания на работници при несъстоятелност, те3и 0,5% които
се внасят. каква е тази декларация, кой я подава и къде мога да я намеря.
според мен тази декларация се подава само ако работодателя е в несъстоятелност.
предварително благодаря

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ”


Изх. № 91-01-311 / 31.12.2004 г.

Относно: Прилагането на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, обнародван в ДВ, бр. 37 от 4 май 2004 г., относно задълженията за внасяне на осигурителни вноски


Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) урежда:
- условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя;
- създаването, функциите и дейността на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”;
- реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудовите правоотношения при несъстоятелност.

1. Задължени да внасят вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” са всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони. Тези две условия трябва да действат кумулативно, за да има задължение за работодателя за внасяне на вноски за фонда.
“Работодател” по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Производство по несъстоятелност се предвижда за едноличните търговци и търговските дружества:
- събирателно дружество;
- командитно дружество;
- дружество с ограничена отговорност (ЕООД и ООД);
- акционерно дружество (ЕАД и АД);
- командитно дружество с акции.
Търговци по смисъла на ТЗ са и обединенията на търговски дружества – холдинг и консорциум (ако са учредени като търговски дружества).
Откриване на производство по несъстоятелност по реда на отделни закони се предвижда за банките и застрахователните дружества.
Производство по несъстоятелност може да се открие и спрямо юридически лица с нестопанска цел (сдружения и фондации), регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “в” от ЗЮЛНЦ) и спрямо кооперациите (чл. 46 от Закона за кооперациите).

2. Вноски за фонда не се внасят от: работодателите по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда спрямо които не може да се открие производство по несъстоятелност, тъй като не са “търговци”. Такива са: държавните учреждения – министерства, изпълнителни агенции, общини, учебни заведения, висши училища, институти, партиите, регистрирани по Закона за политическите партии, вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията и др.

3. От 1 януари 2005 г. работодателите са длъжни да внасят задължителните месечни вноски във фонда за работещите при тях по трудово правоотношение работници и служители. На основание чл. 7, т. 1 – 3 не се дължат осигурителни вноски за:
1. съдружниците в търговското дружество;
2. членовете на органите за управление и контрол на търговеца;
3. съпрузите и роднините по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по чл. 7, т. 1 и т. 2.
За посочените лица не се дължат осигурителни вноски за фонда, когато имат сключени трудови договори в дружеството.
Еднократно работодателите са длъжни да декларират пред съответното териториално поделение на НОИ поименно работниците и служителите по чл. 7, т. 1 – 3. Декларирането се извършва при сключване на трудовия договор с тях или към момента на възникване или промяна на съответното качество с декларация по образец. Вписването на тези лица се извършва в отделен регистър.
Осигурителни вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” се внасят само за работниците и служителите, които подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1 от КСО:
- работниците и служителите, наети на работа за повече от пет дни или 40 часа през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране;
- работещите по втори или по допълнителен трудов договор.

4. Не се дължат осигурителни вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” за работниците и служителите, които подлежат на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1, изречение второ, т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8 и чл. 4, ал. 2 от КСО.

5. Вноската за фонда е изцяло за сметка на работодателя и се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2005 г. вноската е в размер 0,5 на сто и се изчислява върху изплатените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Следва да се има предвид, че за вноските във фонда не се прилагат разпоредбите на КСО относно минималния осигурителен доход. Вноските се внасят едновременно с изплащане на дължимото възнаграждение или на част от него.
Елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се дължи вноска от работодателя за фонда, се определят съгласно разпоредбите на глава дванадесета “Трудово възнаграждение” от КТ, Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения, други нормативни актове, определящи вида и размерите на работните заплати и допълнителните възнаграждения, колективни трудови договори и др. Не се дължат вноски за фонда върху изплатените суми за социални разходи, тъй като те не представляват трудово възнаграждение. Не се дължат вноски върху изплатените обезщетения по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.

ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ

Обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г.
Извлечение
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда:
1. условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя;
2. създаването, функциите и дейността на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при несъстоятелност на работодателя;
3. реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудовите правоотношения при несъстоятелност на работодателя.
Чл. 2. Този закон се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони.
Чл. 3. Гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени:
1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори;
2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Чл. 4. (1) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, за които са били внесени или са дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове и на които трудовото правоотношение с работодателя по чл. 2:
1. не е прекратено към датата на обнародване на решението по чл. 6;
2. е прекратено през последните три месеца преди датата на обнародване на решението по чл. 6.
(2) Лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.
Чл. 5. Невнасянето на дължимите вноски по този закон от работодателя не лишава правоимащите работници и служители от гарантираните вземания.
Чл. 6. Правото на гарантирани вземания възниква от датата на обнародване в "Държавен вестник" на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на работодателя.
Чл. 7. Гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6:
1. са съдружници в търговското дружество;
2. са членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3. са съпрузи и роднини по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.

Глава втора
ФОНД "ГАРАНТИРАНИ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ"
...............................................................................................................
Раздел II
Финансиране на фонда
Чл. 14. Приходите във фонда се набират от:
1. задължителни месечни вноски за сметка на работодателите;
2. приходи от встъпване в правата на удовлетворени от фонда кредитори в рамките на съдебното производство по несъстоятелност;
3. възстановени от работодателя суми за изплатените от фонда вземания по чл. 3 и за внесените за сметка на работодателя осигурителни вноски;
4. доходи от инвестиране на временно свободните парични средства на фонда;
5. дарения, временни финансови и безвъзмездни помощи;
6. лихви и глоби;
7. други източници.
Чл. 15. (1) Средствата по фонда се разходват за:
1. изплащане на гарантираните вземания по чл. 3;
2. осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване;
3. издръжка на дейността на фонда в размер, установен от надзорния съвет, но не повече от 0,3 на сто от годишните приходи на фонда.
(2) Остатъкът по сметката на фонда преминава като наличност за следващата бюджетна година и се използва по предназначение.
...............................................................................................................
Чл. 19. (1) Годишната план-сметка на фонда се приема със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година като приложение към него.
(2) В случай че законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба, а за издръжка на дейността на фонда се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в план-сметката за предходната година.

Раздел III
Вид и размер на вноските
Чл. 20. (В сила от 1.01.2005 г.) (1) Работодателите са длъжни да внасят задължителните месечни вноски във фонда за работещите при тях по трудово правоотношение работници или служители, с изключение на лицата по чл. 7, т. 1 – 3, докато те притежават съответното качество.
(2) Работодателите са длъжни да декларират еднократно пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт поименно работниците и служителите, притежаващи качества по чл. 7, т. 1 – 3, при сключване на трудовия договор с тях или към момента на възникване или промяна на съответното качество.
(3) Вноските във фонда се дължат върху изплатените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и са изцяло за сметка на работодателите.
(4) Вноската за фонда е за сметка на работодателя и се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, но не може да бъде повече от 0,5 на сто от възнаграждението по ал. 3.
(5) Вноската за фонда се внася в отделни сметки в банките, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване.
(6) Вноските във фонда се признават за разход за дейността за целите на данъчното облагане.
Чл. 21. (1) Контролът по внасянето на вноските във фонда и изплащането на гарантираните вземания се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Дължимите, но невнесени вноски се събират по реда на чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване.
(3) Разпорежданията за събиране на невнесените вноски се издават от длъжностното лице в съответното поделение на Националния осигурителен институт, на което са възложени ръководството и контролът по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване. Разпорежданията подлежат на обжалване по реда на чл. 117 – 119 от Кодекса за социално осигуряване.
(4) Вземанията на фонда за невнесени вноски се събират с лихвата по чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.
(5) Принудителното събиране на невнесените вноски се извършва по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(6) Неоснователно внесените вноски във фонда могат да бъдат поискани в тригодишен срок от датата, на която са внесени.

Глава трета
(В сила от 1.01.2005 г.)
РАЗМЕР НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ

Чл. 22. (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 са в размер на:
1. начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения за последните три календарни месеца, предхождащи месеца, в който е обнародвано решението по чл. 6, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца;
2. начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6, ако към тази дата работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца.
(2) Максималният размер на гарантираните вземания по ал. 1, т. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на обнародване на решението.
Чл. 23. (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са в размер на трудовите възнаграждения и паричните обезщетения, начислени, но неизплатени през последните три календарни месеца преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.
(2) Максималният размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6.
(3) Когато вземанията на работниците или служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател повече от три месеца.
(4) Когато работникът или служителят по чл. 4, ал. 1, т. 2 е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца, гарантираното вземане е в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения или парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6.
Чл. 24. (1) Едновременно с изплащането на гарантираните вземания по чл. 3, т. 1 в съответните сметки на Националния осигурителен институт се внасят и дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.
(2) Осигурителните вноски се изчисляват върху размера на гарантираните вземания по чл. 22 и 23 за трудово възнаграждение.
(3) Осигурителните вноски се разпределят между фонда и работника или служителя в съотношението по чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

Глава четвърта
(В сила от 1.01.2005 г.)
ПРОЦЕДУРА ПО ИЗПЛАЩАНЕ НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ

Чл. 25. Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на молба-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на обнародване на решението по чл. 6.
Чл. 26. (1) Гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от директора на фонда.
(2) Разпореждането по ал. 1 се изпраща в тридневен срок на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на правоимащия работник или служител.
(3) Когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя.
(4) Разпореждането по ал. 1 или 3 се обжалва по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от получаването му пред окръжния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
(5) Решенията на окръжния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(6) Жалбата против разпореждането по ал. 1 или 3 се разглежда от съответния окръжен съд в двумесечен срок от нейното постъпване и от Върховния административен съд - в едномесечен срок от постъпването й.
(7) Производството по дела за възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници или служители от фонда е безплатно.
Чл. 27. Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда и превеждане на сумите от фонда.
Чл. 28. (1) В резултат на изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда в негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства.
(2) Във връзка с възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници и служители вземанията на фонда се ползват със същата правна защита, предвидена в Търговския закон за вземания за трудови възнаграждения.
(3) В производството за несъстоятелност, във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители, фондът се представлява от управителя на Националния осигурителен институт.
Чл. 29. Редът и начинът за информиране на работниците и служителите, както и за отпускането и изплащането на гарантираните вземания, се уреждат с наредба на Министерския съвет.
Чл. 30. Частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима за работника или служителя и може да се предяви в производството по несъстоятелност.

Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 31. Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон или нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 20 до 250 лв.
Чл. 32. (1) Нарушенията по чл. 31 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" не гарантира вземанията на работниците и служителите, възникнали преди 1 януари 2005 г.
§ 2. Министерският съвет приема наредбата по чл. 29 в срок до 1 януари 2005 г.
§ 3. Разпоредбите на чл. 20, на глава трета "Размер на гарантираните вземания" (чл. 22 – 24) и глава четвърта "Процедура по изплащане на гарантираните вземания (чл. 25 – 30) влизат в сила от 1 януари 2005 г.
§ 4. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
Приложение № 3
към чл. 7
ТП на НОИ гр. ..............
Вх. № ......../ .......... 20.....г.
Длъжностно лице,
приело декларацията:
.........................................
(име, фамилия, подпис
и печат) ДО
ДИРЕКТОРА
НА РАЙОННОТО/
СТОЛИЧНОТО
УПРАВЛЕНИЕ
"СОЦИАЛНО
ОСИГУРЯВАНЕ"






Д Е К Л А Р А Ц И Я



Подписаният/та ...............................................................ЕГН/ЛНЧ ............................................
(име, презиме, фамилия)
л.к. № ..............................., издадена на ............................................ от ...................................,
живеещ/а в гр.(с.) ...........................................................ул. ......................................................,
представляващ..............................................................................................................................
(пълно или съкратено наименование на работодателя)
адрес.........................................................................., телефон ................................................,
БУЛСТАТ .............................................



Д Е К Л А Р И Р А М,

че лицето.....................................................................................................................................
(име, презиме, фамилия)
ЕГН/ЛНЧ ................................... притежава/не притежава качества по чл. 7, т. ..... от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, считано от …..................................
(дата,месец, година)

Декларацията се попълва на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Известно ми е, че в 3-дневен срок от придобиването или изгубването на съответното качество на лицето съм длъжен да уведомя ТП на НОИ.
Известно ми е, че за неверни данни нося наказателна отговорност по реда на чл. 313 от Наказателния кодекс.










Дата: ................. Декларатор: ..........................
(подпис и печат)

А някъде пишеше, че срокът за подаване на тази декларация е 31.03.2005 за заварените и в тридневен срок при нов договор...

Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя(Обн., ДВ, бр. 3 от 11 януари 2005 г., в сила от 1 януари 2005 г.)

Чл. 7. Работодателят подава декларация по образец съгласно приложение № 3 за работниците и служителите, притежаващи качествата по чл. 7, т. 1-3 от закона, както и при промяна на съответното качество в съответното ТП на НОИ, където е регистриран като осигурител, в следните срокове:
т.1. за работници и служители, които притежават съответното качество към момента на сключване на договора-3-дневен срок от сключването на трудовия договор;
т.2. при придобиване или изгубване на съответното качество след сключване на трудовия договор-3-дневен срок от придобиването или изгубването му.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. В срок 31 март 2005 г. работодателят подава декларацията по чл. 20, ал. 2 от закона за работниците и служителите, притежаващи качества по чл. 7, т. 1-3 от закона, чиито правоотношения са възникнали преди 1 януари 2005 г. и които притежават съответното качество към тази дата.