Кашата, която се заформи по отношение на болничните, се дължи на несъобразяването на промените в КСО с настоящата редакция на чл. 162 от КТ.

Отпуск при временна неработоспособност
(загл. изм. - дв, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.
(2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон.

За да се избегнат по-нататък кашите виждам следните възможности:

Вариант 1.

В чл. 162 от КТ се създават следните алинеи:

(4) работодателят изплаща за първия ден от отпуска по ал. 1 при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.
(5) времето от отпуска по ал. 4 всъщност не е отпуск по смисъла на ал. 1 за целите на ЗЗО.

С ал.4 се постига съответствие с чл. 40 ал. 4 от КСО. По отношение на ДОД се изяснява, че сумата е облагаема.
Създаването на ал.5 се налага, за да не останат спорни указанията, давани по семинари за прилагането на чл. 40 ал. 5 от ЗЗО.
Смешно е, нали?

Вариант 2.

В чл. 162 от КТ се създават следните алинеи:

(4) работодателят изплаща за първия ден от отпуска по ал. 1 при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.

В ЗЗО се правят следните промени:
5. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската - т.е. 3,9 % върху 220,00

Създава се ал. 6 със следния текст:

(6) Ал. 5 се прилага за дните на временната нетрудоспособност без първия.

Резултатите са същите, каквито са за вариант 1

Вариант 3.

ал. 4 от чл. 40 на КСО се променя така:
Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, РАВНО НА среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.

Резултатите от това ще са:
За първия ден от отпуска за временната неработоспособност ще се получава сума, която ще подлежи на следните осигуровки и облагания:
1. За фондовете на ДОО – като възнаграждението
2. За ЗО – 3,9% върху 220 лв.
3. По ЗДДФЛ – необлагаема

аз мисля, че за ДОО и ЗО като възнаграждението, а иначе необлагаема сума - това за първия ден
а за останалите дни, които изплаща НОИ - ЗО 3,9% в/у 220лв.

Третият вариант е най-добър.

Да, Аха, ама е много лесен. Ако изобщо променят нещо, така ще го завъртят, че ще се наложи пак да се юркаме и да плащаме за семинари. Предполагам, че ако променят пак нещо уж с цел да изяснят положението, ще се получат други небивалици.