На вниманието на Акционерите на ГОСТ АД и други потребители на информация, до чието съзнание настоящето става достояние

Конструктивно предложение

Моля да не бъде оспорвано желанието ми в тази тема да пускам, каквото си искам - имам предвид разни лирични отклонения, едва ли ще правя повее от един постинг на ден, а често и един на седмица

ТОВА Е ИНВЕСТИЦИЯ В ДОБРОТО МИ НАСТРОЕНИЕ, което би довело до повишаване цените на акциите емитирани на вторичните фондови пазари

МОЛЯ, всеки, който има муза - да направи същото - да постне - нещо, което го вълнува ....а ако е авторско и анонимно - то би могло да мине между капките , ако авторът се притеснява от публичност

Ще завърша с думите на Карлсон (който живее на покрива и умее да лети):" Че съм умен - умен съм, но защо съм и толкова красив - може би - защото съм скромен, а скромността - краси човека!!!"

е, аз давам старт.....зад мен място, колкото искаш

Искам с някого да повървим-
ей така - до края на земята,
после под дъжда да помълчим
и да чуем заедно тревата.

Да позъзнем тихо във нощта,
само с поглед да се наговорим,
да си поделим една мечта,
да се стоплим на искрица огън.

Да преспим в незнайната гора,
да ни светят две звезди отгоре,
и да се събудим сутринта
по-добри от всички други хора.

И да си поговорим пак на Ти,
пак да тръгнем към безкрая,
искам с някого да повървим
и да се обичаме до края...

Специално за Саша - тя ще разбере защо, ако си получава бележките

НОЩ НАД ГРАДА

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност

ма направо не се стърпях!може ли аз пък да пея?малко фалшивичко ама така си мога.....
на на наааа на на на нааааааа.....на на на нааааааа на на на на на ....:)))

за да останеш
за да те има и след теб дори
ти всяка вещ и образ покрай теб
открий отново и пресътвори
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Гери - другия път във Варна - ще си взема китарата (пък - що само там)

Дивна, да метна ли пианото на гръб да ти акомпанирам!

детската ми мечта беше пиано - но така и не ме спойходи това щастие и чак в 7 клас китара, но и до сега ми е най-верен спътник и другар - винаги навсякъде с мен и в тъгата ми......плаче с мен

но я изтракай нещо на пианото

една идея - следващия път в Пиано бар?

Във Варна навремето имаше един до ВИНС-а и там бяхме бетон - барикада....сега са под път и над път.....

но да се случи BOBAR да ти свири на ушенце.....ееееее само притежателите на привилегировани акции имаме това преимущество......хм..аз направо съм цялата УШИ

Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.

Блага Димитрова

След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.

когато потайно, уж малко случайно
самичък останеш с твойте мечти,
не ме изоставяй, не ме и забравяй,
а роля за мен в тях намери!
и когато от летене в бъдещето ти се умориш,
и в твойте спомени се завъртиш,
открий ме някъде нехайно,
на място тъй необичайно,
и отново с теб ме забери,
и в настоящето ме отнеси...

навън студено е и тихо дъжд вали,
но топли днес са твоите очи,
защото знаеш че обичаш някой ти...
така животът хубав е нали

Студено е...
В душата..и в сърцето..
И е пусто, тъмно, празно.

Аз търсех топлина от теб.
...Но ти си твърде пресметлив,
за да ми дадеш от своята.
Нищо!
Имах и за двама ни...
и щедро я прахосвах
защото пламъкът гори, боли...
и иска да излезе!

Прозорецът отвори ти
изгаряше те моят огън.
...Пламъкът угасна, топлината отлетя
Сега е ледено студено
на теб на мен, на двама ни...

Болка е да си жена!
Когато ставаш девойка - боли.
Когато ставаш любима - боли.
Когато ставаш майка - боли.
Но най-непоносимата болка на света е
да не си изпитала всички тия болки до една.

отново Блага Димитрова

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

и най-добрият превод, който съм срещала

Превел Радой Ралин

НА А. П. КЕРН

Аз помня чудното видение:
пред моя взор ти прелетя
като внезапно озарение
като пречиста красота.

В скръбта на порив безнадежден,
в шума на светски суети
звучеше в мен гласът ти нежен,
сънувах милите черти.

Летяха дни. Светът метежен
разпръсна чистите мечти,
забравих аз гласа ти нежен
и твойте ангелски черти.

И в мойто мрачно заточение
течаха тихо час след час -
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без живот, без страст.

Пробуди се в духа копнение
и пак при мен ти долетя
като внезапно озарение,
като пречиста красота.

Сърцето бие в упоение
и пак щастлив усещам аз
и божество, и вдъхновение,
и сълзи, и живот, и страст.

Ти "лека нощ" ми казваш, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила
не ще да бъде лека тя.
Блазе на тез, които зная,
че двама ще са през нощта.
Те лека нощ не си желаят,
но винаги е лека тя.

Лека нощ и от мен.Приятни сънища!

Оказва се, чв има страшно много любители на поезията, в частност и на моите любими поети.
Явно снощи не само аз съм чета стихове до късно.

"Ако ти си много тъжен, много зъл и много сам -
няма почести и слава, ... а изкуство ще ти дам.
Само в неговото царство ти ще се почувстваш цар.
То е сигурно лекарство, то е сигурен другар."
Недялко Йорданов

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Евтим Евтимов

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

привет на всички!
абре хора к'во става тук бре..няма ме една седмица и гледам на поезия сте го ударили...то не че е лошо де ама все пак да не забравяме че и "работа" трябва да се върши в родното AД...
:-))

Обзалагам се, че това е първият мъж, престрашил се да вземе участие.
Поздравления!
Щото другите май само четат и се изшмулват тихичко.

кредит, незнам на какво се обзалагаш и с кой ама да ти кажа май още не си се ориентирал добре в обстановката...:-))))) само за справка...аз съм създателя и идеолога на ГОСТ АД или на кратко ми викат "шефа"
:-))

Не е единствения- снощи и Милен се появи ( с чудесно четиристишие:))

за работата си има друга стая - тази тема не е дневана, а вдъхновена

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети, и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко
останало - малките неща."

И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.

Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Дивна, на Петя Дубарова наистина са страхотни стиховете, да пишеш така на 15 години...но пиши, че са от нея де:::)))))))))
eто ви едно мое, кратко, за да не ви отегчавам:
Една цигара
тлее в полумрака.
Извива се
замисленият дим.
Настойчивата самота
тиктака.
И чезне смисълът-
неуловим.

от доста време следя този форум и по специално ГОСТ АД, честно да ви кажа тук се плучава страхотен купон и човек може да се посмее и разпуне на воля. Ако ми позволите само една забележка. От както се появи Дивна нещо взе да прилича повече на форум за душевни отпадъци от колкото на шегаджийско място. Нямам нищо против Дивна или някой друг от посетителите, но мисля че не е точно това мястото някой постоянно да декламирара разни стихчета и да занимава всички със себеси и факта че не може да си намери половинка или че не е задоволен сексуално и духовно. Много ще се радвам ако всичко се върне по старо му и въпросната Дивна си намери друго поприще за изява.
извинявам се за намесата си предварително но явно никой не иска да се заеме с това.

Ти пък....какво правиш тук?Като не ти харесват постингите на Дивна или на когото и да било просто не ги чети...или не влизай в ГОСТ АД....

хайде още едно, но това ви е за последно, да знаете...все пак счети съм.
"поет" бях преди да стана счетоводител...откакто станах, не съм писал:::)))))))0

***
Ах, как жадувам за море!
Душата ми направо плаче
в водите му да изпере
съмнения и неудачи.

Солен и топъл морски хлад
да близне вените ми голи,
да ме направи чист и млад,
далеч от болки и неволи.


Във флирт вълните и брегът
да се закичат с чайков крясък
и нежен като женска плът
да ме прегръща морски пясък.

И просто времето да спре,
да няма делници, задачи....
Ах, как жадувам за море!
Душата ми направо плаче.

уф, ТОВА СЪМ ГО ПИСАЛ ПРЕДИ 15 ГОДИНИ И НЕ МОГА ДА СИ СПОМНЯ ЕДИНИЯ РЕД::::))))))))))ТОЯ ДЕТО ИМА ТОЧКИ::::))))))))))
Ха, спомних си го днес и го редактирам...сложих го реда::)))

ИВАНЕ:::)))))
колкото до мене...напълно съм задоволен духовно:::))))))))) данъчните закони и счетоводните стандарти ми стигат:::::))))))))))))
пък за сексуално да не говорим:::::))))))))))))))))))))
грозно е така де нападаш един от най-знаещите и интелигентни хора във форума, каквато е Дивна...пък и тя не е споменавала да има проблеми, това са си твои свободни интерпретации...просто на човек понякога може наистина да му се иска да релаксира, а някои интелигентни хора релаксират и със стихове, а не само с чалга и кръчми....въпрос на манталитет::::)))))))))))))))

Ники, поздравления!
Не съм подозирала каква нежна душа се крие зад понякога заядливия счети.
Обърна ми предположенията на 180 градуса.

Хайде понапъни се още малко и си спомни и оня ред. Или поне подскажи нещичко - ще импровизираме.

PS. Душата ти трябва да е задоволена вече - нали оня ден беше на море. ..... :-)))))

към Иван
И аз като Ники. Някои пък обичаме и по-извисените духовно неща - като стихове, класическа музика и т.н......

Бе Ванката...с НЛО - та .....здравият разум ми нашепва да не говоря ...все едно сама си приказвам - ама с презумпцията, че "совите - далеч не са, каквото са" ще продължа, защото едва ли си "Иван"

като изминах 2/3 от настоящия си жизнен път - забелязах, че не е градивно да надзърташ в чуждите преценки за теб самия и ако има важни такива, то твоята собствена е приоритеттна, ако преценя, че имам нужда от външна оценка - ще отида на психиатър или друг подходящ професионалист ......на "звездите ми говорят" - няма да разчитам

вероятно си "кофти стрелец" - от хиляди теми във форума - нацели - баш тая дето не ти е мястото в нея, аз не влизам - там, където не ми харесва

относно другите теми в ГОСТ-а.....последните 10-тина дни по едно стечение на обстоятелтвата имам пролуки и влизам - съвсем скоро - изобщо няма да влизам - това за твое лично успокоение, но една птичка нито пролет прави, нито есен докарва, така, че едва ли моето присъствие или оттсъствие ще влее музика в твоя живот

в крайна сметка за воайорите угодия няма - стои в страни и чака някой да му прави кефа - думка по масата с кебапчета - ама ние сме на диета - тук и в момента

Дивна, не се хаби, по-добре дай идея как да напиша липсващия ред::::))))))))))))
Себе си не си спомням, леле:::)))) и сега колкото и да се мъчих-не можах да го съчиня, счетоводството непоправимо ми е наложило отпечатък...айде малко Стефан Цанев - по памет, че съм на работа и тук нямям книги с поезия, а само данъчни книги::)))

Когато се ражда поет,
небето разтваря
вратата си стара
и Бог коленичи на прага смирено,
защото се ражда нова вселена
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет,
палачите грабват
ръждивите брадви,
въртят точилата, припяват си радостно-
палачите няма да бъдат без работа,
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет,
само майките плачат,
забраждат се с здрача,
вторачват се с ужас във люлката празна-
за себе си майките нищо не раждат,
когато се ражда поет.

Хайде сравнявайте сега - истинската поезия и любителската:

Ще разсъмнеш на моето рамо,
ще си утринна бяла магия,
на косите ти гъстия пламък
ще ме гали и ще се крие

сред росата на влажните шепи,
със които изсипа върху ми
на сърцето си нежния шепот
сред вълшебното нощно безумие.

Ще разсъмнеш на моето рамо,
като песен, дошла от безкрая,
но не питай дали ще остана-
този отговор още не зная...

Уточнявам, нали - ПЪРВОТО горе, за поета, е от Стефан Цанев.

Неизпратени целувки
са заседнали на гърлото ми,
неизпратени усмивки
свили са гнездо зад устните ми.
Несподелена страст навдига се в дъха ми
и връща се
в устата няма ...
Ръцете ми
болят
от нераздадени милувки,
болят,
като си помисля
да излея върху теб
целият поток
от сподавена любов

страхотнисте

Целувай очите ми бавно,
спусни се по бялата шия.
Не си ме изследвал отдавна,
следи други нямам да крия.
И бавно сега ме събличай...
една подир друга да падат
красивите дрехи... обичаш,
това е за тебе наградата.
Прегръщай ме бавно и нека
притисна се в теб отмаляла.
Сложи ме в леглото полека,
разглеждайки моето тяло.
Не бързай, а бавно люби ме.
Събирай ме ... страст разпиляна.
И бавно ... и бавно вземи ме.
С любов те дарявам в замяна.

Какво се случи с любовта,
събрала двама под звездите?
Кога изчезна радостта,
която грееше в очите?
Къде остана нежността
която пълнеше ни дните?

Сега е само самота,
горяща от мечти разбити


и още едно две любими

За времето, когато ще те няма.
За времето, когато ще те има,
но в някой друг по-хубав свят.
Когато ще сме двама,
но само в спомена и тръпката
останали без дъх и власт.
Когато с изгладнели устни ще събирам
трохите от трапезата на спомена.
За врамето, когато ще забравям.
За времето, когато ще си спомням…

За него ли ?!
Не ми се мисли….сега.

****************************************
Вглеждал ли си се в очи на грешница?
Виждал ли си колко мъдра святост има в тях?
Най-лесно опрощава грешната жена,
защото тя познала е греха.
А как обича грешната жена-
без сметки, страх, ограничения!
Душата и като жарта,
готова винаги е да припламне,
кога докосне я страстта.
Защото тя изстрадала е
всяка своя истина,
в душата си е скътала
девствена мечта,
но не признава
половинчати истини
и не прощава за лъжа.

За всяка грешка има опрощение

така както е тръгнало скоро някой може да издаде стихосбирка "Избрано от Гост АД", стига да се намери спонсор

Целуна ме сълза на Феникс

...В лазур се къпят моите мечти,
разливам струи върху твойта плът
и в шепота на ласки и треви,
те търся бездиханна всеки път...

...Във трепета на оня листопад
изпивам най-вълшебния ти блян,
сълзите ти целуват ме със хлад
и болките изпиват ми без свян...

...Очите ми искрят в магичен шанс,
звездите в тях откриват своя свят,
и полудели в тоз безумен транс,
зоват те, да те омагьосат с цвят...

...Ръцете ми те търсят със печал,
във рехавата пръст изтича моя блян,
дъга и гръм отпивам от бокал,
за да докосна образа ти разпилян.......

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.

Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.

Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.

Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.

Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !

Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.

Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Това последното е от Дамян Дамянов, колеги, бъдете коректни и пишете имената на авторите, когато стиховете не са ваши все пак.
Дивна, аз се сетих за липсващия ред и си го сложих...в стихотворението за морето, което си е мое.
Хайде които го прочетат, да разберат какво са изгубили, като не уважиха заседанието на ГОСТ АД във Варна::::)))))))))))))

:)) Момчета и момичета поздравявам Ви за фантазията и самочуствието...Понеже виждам, че основната тема е любовта ще си позволя да прибавя и Христо Фотев, който нямаме право да забравяме...

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Е след това последното....като напишеш такова и можеш спокойно да умреш. Горкия Христо Фотев, умря в мизерия с 47 лв пенсия. Помислете си в каква държава живеем и не ви ли става лошо....
а съгражданката му Петя Дубарова...самоуби се на 17 години...какво общество сме, божичко! А ТЯ е писала малко преди това ПРЕКРАСНИ неща, чакай да видим дали ще мога да си спомня някой куплет де..

Петя Дубарова
Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
аз съм толкова млада за пръв път до днес.
Несравнима съм с цвят на напъпила вишна,
нямам плахост и кротост, и сладък финес.

Нося тъмната кръв на жена индианка,
с бясна сила ври в мен Оцеолова власт,
вижте, вижте сърцето на моята сянка-
многоцветна, сторъка, стократна съм аз.

А съм само една, и за пръв път съм млада
като бликнала в миг от дървото сълза
като пламък, изригнал от девствена клада,
като лумнала бързо нагоре лоза.
...................................и
извинявам се, че може и някои думички да не са съвсем точни, от преди 10г се опитвам да си го спомня...да ми прости и Петя Дубарова, просто усетете динамиката, силата, образите, жаждата за живот...и си потърсете стихосбирката....това не е цялото стихотворение, просто не го помня цялото наистина...помня за сметка на това данъчните закони::::)))))))))))) такъв е живота

ХАХАХАХАХААА ЕЕЕЕЕЕЕ ЛЕЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ СЪВСЕМ ИЗПЕРКАХТЕ ВЕЧЕ.............. СТИХЧЕТА НЕКВИ, УЖАС..... ОЛИО МИ ПОТЕЧЕ ПО МОНИТОРА...

Бе ник Кейв, от тебе поне не бях очаквал:::))))))))
ми не стой в тая тема, бе човек! адаш си, пък ни излагаш името начи:)

Здравей те! Divna хубава тема поздравления.Как сте Rossi 666 i Niki?Петроф затъжих се за теб.Къде ходиш?

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев

а къде е Калина Янкова?????????????????????
Това е тема само за нея

Станка Пенчева

Цената на доверието

Така съм създадена, че предпочитам
да се усмихна - вместо да се намръщя,
да погаля - вместо да ударя, да повярвам -
щом ме погледнат в очита.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали.
С думи са ме уплитали - и пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека. Едно не искам:
заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина са били искрени.

Вече плача, колко е мило, нежно и уютно при вас... цигарата ми гасне, залята със струи сълзи.....