Вървял буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворчето?
*******

Хубаво нещо са притчите, но тая малко нещо недовършена
Стигнал, видял, сам, върнал ли се е, с вода в канчето при ония жадните, или се е върнал да им каже, че може да се върнат заедно? То хубаво се избистрило, ама за какво? Или за кого? То така само да си е бистро, за да се оглежда някоя катеричка в него?

А пък тук пише :

форум за учредители и акционери, кибици и критици ... и тройка кебапчета с бира :)

Аз като един кибик мога ли да погледам?

И що да не покритикуваш?

<sup>Отговор на скука(08.07.2010 18:21):
скука каза:
А пък тук пише :

форум за учредители и акционери, кибици и критици ... и тройка кебапчета с бира :)

Аз като един кибик мога ли да погледам?</sup>

Имало някога две жаби, които паднали в един буркан с мляко. Нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърхността.
Едната от тях викнала : Няма да изляза оттук. Няма смисъл да умирам, изтощена от напразни усилия. И като казала това, престанала да рита с крака и тутакси потънала.
Другата жаба, по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла :
-Няма начин. Нищо не мога да направя, за да изляза оттук. И все пак, въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх. Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми.
И продължила да рита и да шляпа. Oт биенето и ритането млякото станало на масло. Жабата скокнала, плъзнала се по него и стигнала до ръба на буркана.


^{Отговор на ели(08.07.2010 10:05):
ели каза:
Как с правене бихте изчистили изворчето?}

Още нещо от Х.Бокай

ЛОГИКАТА НА ПИЯНИЯ Един човек влиза в някакъв бар, сяда на бара и поръчва пет чаши уиски.
- Наведнъж? - пита барманът.
- Да, и петте - отговаря клиентът. - Чисто, без лед.
Когато му ги сервират, ги изпива на един дъх.
- Келнер - казва, - налейте ми сегачети ри чаши уиски, без лед.
Докато изпълняват поръчката му, на лицето на клиента започва да се забелязва
глуповата усмивка. След като пресушава една след друга четирите чаши, прави опит да се задържи прав и уловен за бара, възкликва:
- Момче! Дай още три уискита. - Засмива се кратко и добавя: - Без лед.
Барманът се подчинява и клиентът бързо изпива и тях.
- Приятел - казва вече на висок глас. - Още две от същото.
Изгълтва ги и се провиква отново към бармана:
- Братко! Ти си ми като брат... - Разсмива се гръмогласно и добавя: - Налей още
едно уиски, без лед. Ама само едно, ч-ч-чуваш ли? Само едно... Човекът на бара му сервира. Клиентът изпива уискито на един дъх и неспособен да се задържи на краката си, се свлича на пода, очевидно пиян. Лежейки, казва на бармана: - Моят лекар не иска да ми повярва, но ти си свидетел. Колкото по-малко пия, толкова по-зле ми става!

Интересно нещо е логиката.

Нури Бей бил разумен и уважаван албанец, който се оженил за жена, много по-млада от него. Една вечер, когато се прибрал вкъщи по-рано от обикновено, верният му слуга дошъл при него и му казал: - Вашата съпруга, нашата господарка, се държи подозрително. Тя взе в покоите си една голяма ракла, която принадлежеше на баба ви, и която е достатъчно широка да побере мъж. Раклата трябвало да съдържа само няколко древни бродерии. Убеден съм, че сега в нея има много повече. Жена ви не позволява и на мен, най-стария ви служител, да надзърна в нея. Нури отишъл в стаята на жена си и я намерил да седи тъжно край един масивен дървен сандък.
- Ще ми покажеш ли какво има в раклата? -попитал той.
- Заради подозренията на един слуга или защото ти не ми вярваш?
- Няма ли да е по-лесно просто да я отворим, без да се замисляме за подтекста? - попитал Нури.
- Не мисля, че е възможно.
- Заключена ли е?
-Да.
- Къде е ключът?
Тя го показала.
- Уволни слугата и ще ти го дам.
Слугата бил уволнен. Жената му подала ключа и се отдръпнала, очевидно разтревожена. Нури Бей мислил дълго. Накрая повикал четирима градинари от имението си. През нощта те отнесли неотворената ракла надалеч и я заровили. Случаят не бил споменат повече.