Днес ще ви разкажа една приказка.
в нея няма да има принцеси и приказни герой
тя е за обикновен човек появил се на света преди време
човек който не обичаше правилата и живееше извън тях
точно за това не бе желан
http://store1.data.bg/artprint/03.%20Russian%20Roulette.mp3

Обичащ но получаващ само подигравки той си затвори сърцето. Скри го зад стена за да се предпази от следващите подигравки
http://artprint.data.bg/Accept/ACCEPT-Metal_Heart.mp3

препускай ки на своя мотор
http://artprint.data.bg/01%20%20Gimme%20All%20Your%20Lovin'.mp3
искаше да изпревари времето и да намери място където да няма лъжа, двуличие и измама
http://store1.data.bg/artprint/Anybody%20There.mp3
http://store1.data.bg/artprint/Can't%20Let%20You%20Go.mp3

и в момента когато откри това място където беше усмихат и получаващ усмивка. Когато откри причина да продължи да бъде тук
http://store1.data.bg/artprint/scottish%20rogues%20-%20amazing%20grace.mp3

Това беше добре. ако беше направил и по кафе щеше да е върхът.
ето аз седя и чакам.
ще почакам малко и ако не дойдеш да го пием заедно, ще си го изпия сама:):):)

Миленчо,
И аз чедо, обичам такава музика-нищо че съм бабушкера,влече си ме хард рока,защото си е чиста класика.Та до тук с музиката,сега да видим приказката.Излишно е да давам пример отново с това,че пръстите на ръката ни са различни.Така е и с хората-някои са много обикновени и съвместими... толкова съвместими,чак са като добитък на паша...Други, са непримирими,дразнят се от всичко тъпо,еднакво и еднозначно.Тези последните са в непрекъсната борба,защото искат да променят останалите,а това дете,не е никак лека задача,защото е борба с вятърни мелници... даже понякога не съм сигурна дали има и мелници.В крайна сметка,борещият изпада в дисконфорт. Та с това,което казвам сега не искам в никакъв случай,да омаловажа борбата.Тя е жизнено необходима за да се развиваме като хора и личности.Всяко падане,всяка загуба в нея ни прави по мъдри,а когато си мъдър ти си силен.Написах всичко това с една единствена цел,или по скоро с един въпрос към теб и той е: заслужава ли си,заради овце,някой независимо кой,да е в дисхармония със собственото си аз. Ето тема за размисъл в жегите
:)

и още една малка част от приказката :

" Воинът на светлината оглежда внимателно двете колони, издигащи се отстрани на вратата, която той възнамерява да отвори.
Едната се нарича Страх, а другата се нарича Желание. Воинът поглежда колоната на Страха и вижда, че на нея пише:”Ще навлезеш в непознат и опасен свят, в който нищо от онова, което си научил досега, няма да ти послужи.”
Воинът поглежда колоната на Желанието, на която пише:”Ще изоставиш един познат свят, приютил нещата, които винаги си искал и за които толкова много си се борил.”
Воинът се усмихва, защото не съществува нещо, което да го плаши, нито пък има нещо, което да го задържа. С увереност на човек, който знае какво иска, той отваря вратата."

хубава приказка се получи,само че дали понякога човек знае и е уверен в това което иска.....но в приказките е така-там има измислени приказни герои и всички завършват с хепи енд:)

Еххх Бабче, човек често пъти не оценява, не вижда, не усеща много неща до които се докосва, но ако случайно или не толкова случайно вземе че ги види и оцени, тогава животът му се променя и придобива друг смисъл. Това се случва не само в приказките с приказните герои. Колкото до хепи или не толкова хепи енда ..... нещата са относителни - нещо свършва за да започне друго или само си мислим че свършва :)

права си не може само хепи енд иначе няма да е истинско:)

Баба Куна
аз имам отговор :):):) имам и въпрос към теб
но нека не занимаваме останалите с това изпратими мейла си :)

Та както сте се захванали с приказките ето нещо открднато от НЕТ-а и за съжаление особено подходящо за тук:

...небольшая толпа, громко крича непонятное, тащила плакат, писанный финикийскими буквами: «Всё равно построим башню!» Можно было бы им поверить и присоединиться: хоть что-нибудь строить – всё дело! – да другой плакат настораживал: «Долой происки семито-хамитов!» Причём нёс его раскормленный мужик с чёрными курчавыми волосами и воровски рыскающими глазами: должно быть, боялся, что в нём признают бывшего семито-хамита.
Колонна митингующих картинно расположилась на фоне развалин башни. Будущие выходцы из Богемии мгновенно окружили толковище и начали зарисовывать исторический момент. Момент получился неудачным: семито-хамиты разделились на семитов отдельно и хамитов отдельно, между ними сразу зародились течения западные, центральные и восточные, среди которых тут же завязалась полемика, незамедлительно перешедшая в драку. В центре митинга возникла каша-мала. Люди на периферии, желая дотянуться кулаками до виноватых в центре, стали выяснять друг у друга, кто им мешает навести порядок, и тут же произошло разделение на чистых семитов и нечистых полукровок, среди чистых образовались движения и направления. Конфронтация проходила по важнейшим вопросам строительства башни: в какую сторону закручивать пейсы – по часовой стрелке или против оной; можно ли есть макрель – без чешуи, но с плавниками, и почему нельзя есть осетрину – с плавниками, но без чешуи. Поскольку ни часов, ни осетрины в жизни своей никто не видел, правоту отстаивали яростно: левосторонние забрасывали остатками кирпичей чешуйчатых, сторонники плавников не без удовольствия лупили всех, в том числе и своих...

Миленчо,
аз съм нова в компюторите,сега навлизам и още се уча как да работим на мейл...още съм у гъбЕте дет са вика... колкото до отговоря-верно,че го имаш нъл ти започна да разказваш приказката....а до питането,питай бабе,я немам никакви тайни от децата туканка