Свърши счетоводната година
Що ли за Елада не замина
Да разпусна в Атината стара
Да поиграя сиртаки за отмара
Що не вземем Лилявото джипче
Хем ще си направим клипче
Да се накачулим всички кат’маймунки
Да си начервиме джунки
Та като ни видят гърчулята
Да захвърлят тамбурата
Че като му друснем нашите хора и ръченици
И като завъртим снаги и игриви ‘ици
Комбалите чак ще им изскочат
И докат са живи с пръст ще ни сочат:)))

С твое позволение Графиньо,
позволих си мислите ти да чета:
Отпътувах аз през Солун
в равнината Тесалийска
в Каламбака между планините
Козякас и Антихася за да видя
страховита Каменна гора.
Метеора!
Невероятно Осмо чудо
Толкова е стръмно и...прекрасно.
Колко ли живота струват
тези манастири
за каляване на личността?
Потопяваш се в атмосфера страховита...
сякаш чуваш как желанията се бичуват...
чак зъбите ти да затракат...
И си мислиш примитивно
по-добре е да си посетител
вместо обитател...

free.hit.bg/kredit/DSC03875.JPG

Виждам, че има и такива, които са си отпочинали след сч.година.
Не е важна римата, а чувствата.
Кредит, ти наистина успя да ме развълнуваш!