Добро утро на всички:)
Доста отдавна не съм правила кафето ... е, каната е ей тук. Ако се появят желаещи - заповядайте:)
Ако ли пък не - сама ще си го пия:)))

да, след кратка "разходка" из форума, главата ми се "подпали";)

май че, вече си изпила кафето си, но в каната има още...)))

точно както го обичам - студено:)))



и има още;)

е, пък да пием по още едно - като гледам за целия ден ще стигне:))))))

май така ще е...

тоя хубав дъжд.... изобщо не ми помага да се концентрирам в работата....

айде още едно:)

и аз ще пийна едно

Къде е този дъжд?Тук пече та се къса.:-)))))))
Едно студено кафе и за мене,защото то е полезно и е против бръчки.:-)))))))))

Има ли кафенце и за мен?

Да се непохваля нещо и хоп,става точно обратно.
И при нас почва да вали,лелеееее,горките абитюренти:-((((((((((

ще им върви по вода;))

а пък за студеното кафе - иде ми да счупя огледалото като го погледна - :)

а бе кафе с галони има:))
ако някой донесе и нещо сладичко нема да е зле:)

Троп, троп...
Така де - понеже тропам с крак, че ръцете ми са заети. Нося ви баклавички - сиропиранки, пухкавички - мечта.
Хайде дружинка - да ви е сладко. А на мен едно кафе, ама да е горещо. Че онова - безбръчковото, не го обичам :-)))))

здрасти банда :))
виждам че кафе има ... обаче и едни ролери скивах :)) Пинко, как са колелцата ? търкалят ли се още ? дали да не ги пробваш до някой склад с акцизки :))

:) явно Пинко е зает със смазване на колелцата :) а преди час бях приятно изненадан с разкошен подарък-огромна кутия,пълна с разкошни уханни пури :)
така че....давайте студеното кафе,ние ще подимим вместо него

пурии .... а пуретки ? не за друго ама ... а беее .... :))

все тая :) квото такова :) дай насам една :)) ако и коняк се намери добре ще е :))

и ... Роси, няма указателни табели за библиотеката :) не знам как да стигна до там ....
пурите ги свързвам с рафтове книги ... сбъркана работа нали :))

вижте ме какво съм сладичко

www.pisnami.net/index.php?option=com_datsogallery&Itemid=35&func=detail&id=2178

пуснете едно кафенце и на мен :-)))
(може и без пуричка)

идвам пак...
и не мърдам оттук...

петък е...
обожавам баклавички - всъщност каквото и да е сладко....
коняка - от мене....

наздраве:)

Баклавата я оставям, че съм на диета

Ама коняка не пише, че не може - тъй че дайте едно и на вещицата

смазах колелцата на ролерите. Подготвям се за довечера ;)

Пинко, не знам кои колела си смазал, ама нема кой да те чака до довечера :)) поемай бара, че длъжността ти се крепи на паяжина :))
Веща, ква диета бе ? коняка върви и с шоколад ;)))

Ми ей такава - всеки ден ядеш едно и също

Аз си я направих така

понеделник - пица
вторник - торта
сряда - спагети
четвъртък - баклава
петък - шоколад
събота - баници
неделя - крем карамел

Ох, добре че е петък коняка, че да ми отива на диетата

тая диета и на мен ми хареса :)) дали да не мина и аз на нея :))
като се сетя на колко км разстояние си ... нема как да ме конкурираш в сладкарниците и пицариите :)) метлата е на сервиз, нали ;)

Нали - ох, добре че наистина сме надалече - току виж сме си омешали диетите

Метлата е на ремонт :-( прикачат й нови сламки и й слагат нов мотор-амфибия за семинара по подводно плуване в Шумен :-))))))))))))

може ли и аз на диетата на Веща, само че по три пъти на ден, а:)))))))
щото ще взема да се свехна съвсем, ако е само по веднъж:)

Ели, а с тия пурети дал няма да ни стане лошичко, ми ние сме си свикна ли на сламчици, а?
беееееееееее, каквото такова - дай да видим

Намерих това в един сайт и искам да го споделя с вас. Не знам дали тук му е мястото, но ми хареса и докато пиете кафенцето може да си поплачете малко ;-)))

"СТО"
Баба и дядо бяха женени повече от половин век и през целия си съвместен живот, от момента на тяхната първа среща, те играеха своята малка специална игра. Целта на играта им бе да изпишат думата “сто” на изненадващо място, което другият трябва да открие. Те се редуваха да оставят думана “сто” навсякъде в дома си и веднага щом единият от тях я откриеше, негов ред бе да я скрие на следващото място.
С пръсти те изписваха думата в кутиите със захар и брашно, в очакване единият от двамата да приготви поредното ядене. Нацапваха я и върху влажните от роса стъкла на прозореца с изглед към вътрешния двор, където баба винаги ни предлагаше топъл, домашно изпечен кейк. “Сто” се изписваше на огледалото в банята, замъглено от пара след горещ душ. Думата се появяваше отново и отново след всяка баня. В един момент баба ми дори разви цяла ролка тоалетна хартия, за да остави думата “сто” на последното парче хартия. Нямаха край местата, където “сто” се появяваше. Малки бележчици с набързо надраскано “сто” върху шкафа с чинии, седалките на колата или залепени на кормилото. Бележки се натъпкваха в обувките или се оставяха под възглавниците. “Сто” се изписваше в праха на лавиците и дори се отличаваше в пепелта на камината.
Тази мистериозна дума беше като мебелите - част от дома на бабя и дядо. Отне ми доста време преди да осъзная и напълно оценя играта им. Скептицизмът ме възпираше да повярвам в истинската любов, чистата и трайната. Но никога не съм се съмнявал в искрените отношения между баба и дядо. Това бе повече от техните малки игри на флирт, това бе начин на живот. Техните взаимоотношения се основаваха на преданост, страст и привързаност - чувства, които не всеки имаше късмета да изживее. Баба и дядо си държаха ръцете винаги, когато можеха. Те си открадваха по целувка винаги, когато можеха. Те си открадваха по целувка всеки път, когато се сблъскваха в тясната си кухничка. Те завършваха един друг започнатото изречение, заедно решаваха кръстословици, играеха на думи. Баба ми нашепваше колко е бил симпатичен дядо ми и колко красиво остаряваше. Тя твърдеше, че наистина е знаела как да го избере сред останалите мъже. Преди всяко хранене те събираха ръцете си в знак на признателност за това, че са благословени с чудесно семейство, благосклонна съдба и един с друг. Но в живота на баба и дядо имаше тъмен облак: баба страдаше от рак на гърдата. Болестта се появи първо преди 10 години. Както винаги, дядо беше с баба всяка една стъпка в борбата и с болестта. Той я утешаваше в жълтата им стая, боядисана в този цвят, за да може баба винаги да е обградена със слънце, дори когато беше твърде болна, за да излиза навън.
Сега ракът отново атакуваше тялото и. С помощта на бастун и стабиланта ръка на дядо те ходеха всяка сутрин на църква. Баба ставаше все по-слаба и по-слаба, докато накрая спря да излиза от къщи. За известно време дядо продължи да ходи сам на църква, молейки се на господ да помогне на баба ми. Тогава, в един ден, се случи онова, от което всички се страхувахме. Баба почина. “Сто”. Това бе изписано в жълто върху розови панделки в букета с цветя на погребението на моята баба. Когато хората се разотидоха от погребението, лелите ми, чичовците, братовчедите и останалите членове на семейството се приближиха и заедно заобиколиха баба за последен път. Дядо направи крачка напред към ковчега и и разтреперан, поемайки въздух, започна да пее. През сълзи и с тъга, песента му звучеше дълбоко и гърлено като приспивна песен. Треперещ в собствената си мъка, аз никога няма да забравя този момент. Въпреки, че не можах да проумея дълбочината и силата на тяхната любов, аз зная, че имах привилегията да бъда свидетел на тази любов, чиято красота е несравнима...

Не ви ли хареса?!
Ето ви нещо по-весело:

Прасешки неволи :)
Като бях 2-ри курс студентка в Пловдив, живеех в двустаен апартамент с една колежка и една даскалка по нещо си.
Та въпросната даскалица бе странна птица.
Бяха гладни години, мизерни заплати, а на мацката и се живее..две не види.
Реши да доработва нещо допълнително, освен спонсорските програми с двама-трима чичковци. Стана куфарна търговка. Веднъж-дваж в месеца ходеше до Сръбско и мъкнеше разни неща до там и обратно. Що годе биваше, но веднъж се оказало, че няма с какво да и платят освен в натура.. с прасета.
Та донесла си едно в събота вечерта и го пуснала в банята..и духнала в неизвестна посока.

Идвам си аз от Ст.Загора в неделя привечер и още с излизането от асансьора ме лъхва една тънка, но ужасно натрапчива миризма на ТКЗС.
В главата ми наскачат смътни подозрения, но страшната истина ги помита като кротко цунами - тайвански джонки.
Отварям входната врата и освен нокаутиращите аромати, тип о`Сранел № 5, ме посреща приветственото квичене на едно много гладно прасе.
Смут, шок, оцъкляне, загуба на речеви репертоар..това са малко от страничните ефекти, сполетели ме в първите 10 минути. В последствие резервните мощности включиха и дадоха зелена светлина на модула с попържните.
Навиках се..
После открехнах 2 пръста вратата на банята с идеята да видя дзвера, който гръмко ми пригласяше отвътре.
Тъмнина/явно лампата се бе предала на напъна/, задушлива смрад, от която ми се образуваха тигрови шарки на чорапогащника, горещина.. неописуем коктейл, гарниран с бясно изтупуркване на 4 копитца и опита на добичето да таранира тънката пролука. Бързо затворих и седнах на терасата да обмисля положението. Времето, едно такова мразовито /зима беше/, спомогна за освестяването ми дотолкова, че да събера сили да влезна отново и да прекося миризмоактивната зона.
По това време кацна и колежката ми Таня.
Кратко съвещание на фона на френетично квичене...
Дилемата беше дали да пуснем прасето да тича по стълбите надолу/8-ми етаж бяхме/ или да го поканим в стаята на даскалката.
Третият вариант с пържолите отпадна, след бърз оглед на потенциалното мезе чрез запалката на Таня. С риск да предизвикаме експлозия, осветихме банята и видяхме най-грозното прасе на тоя свят. Малко, черно, космато чудовище, само кожа и кокал, със светещи очички и глас като йерихонска тръба.
То ни видя също..
Погледът му издаваше, че и другите обсъдени възможности, предвиждащи освобождаването му от банята, не са идейни и безопасни.

Пийнахме си. Спахме при колега.

На обяд след лекции решихме да проучим терена. Прасето го нямаше вече, явно бе преместено сутринта от даскалицата. Обаче миризмата и една купчина прасешки лайна - не.
Последва още една вечер навън - гасихме мъката си по загубената уютна квартира в силнообезмирисителни течности.
На следващият ден при поредния набег прихванахме пишман-търговката. Чистеше, мамка и!
До бой не се стигна, обаче глухият съсед в дясно каза след това, че хвърлил слуховия апарат.
Булката обеща да не ни изненадва повече с разни твари, сбирани из паланките по сръбската граница.
Мина се, не мина месец и случката се повтори..Само прасето беше друго: шарено - черно и бяло, дори симпатично.

И си бе отворило някак вратата на банята ..

Та оттогава ..
Прасе ли? Не на мен от тия!

незнаеща, много е хубаво ..... но има твърде много тъга :(
и понеже навсякъде има твърде много от нея сме решили това място да няма такава :)

за да не се повтаря .... има наказание за теб :) сто кафета ще изпиеш в тази стая и сто лични смешки ще разкажеш ! всеки ден по една ! :) започваш от днес :)

и моля те имай милост ! по-кратички :)))

започвам веднага - за първото кафе:-)))

Срещнали се двама приятели бизнесмени:
- Какво става, как е?
- А, всичко е наред, само се чудя, решил съм да намеря работа на моя син, сам да се оправя вече.
- Нямаш проблеми, пращаш го при мене, получава служебен апартамент, служебна кола, почва с 1000 лева заплата...
- Да, ама аз исках да започне от нулата - да ходи с градския транспорт на работа, да получава 150 лева на месец...
- О, не знам как ще стане, хората учат по пет години за такава работа...

хахахахаха

Англичанин, французин и българин разговарят за разликата между правопис и произношение. Англичанинът обяснява:
- При нас е най-трудно. Ние пишем Birmingham, а четем Бирмингам.
- Това не е нищо - намесил се французинът. - Ние пишем Bordeaux, а четем Бордо.
- Дума не може да има за сравнение с нас - казал българинът. - Ние пишем "Какво имате предвид, моля", а четем "Ъ".

хареса ми и на мен, ама е много тъжно - накрая допих солено кафе...

разказваш много цветисто, незнаеща (гост) ,

ми аз съм от село - почувствах и аромата, и "свирнята"...:)