Много моля , ако някой знае къде е регламентирано , че се отменя Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки , да ми подскаже.

Във всички статии пише , че се отменя , рових , но не можах да открия къде е записано това.
Не го намерих и в доп. и закл. разпоредби на новия закон за обществените поръчки, който ще действа от 26.02

ами в лекса е "неотменена" още ...може би не са "документирали" още отменянето или са позабравили/позабавили.

И аз не съм виждал да е отменена. Трябва да е с постановление, нали?

Може отмяната да е мълчалива, а не изрична.

мълчалива какво ще рече?

отмяната все някъде трябва да е записана си мисля.

_{некомпетентно мнение-
мълчаливо и бюджет ? надали....}

Би трябвало със закона за изменение на ЗОП да се отмени и НВМОП , след като самите процедури от НВМОП вече са включени в самия ЗОП. Или поне да е записано в ДР или ЗР на изменения ЗОП, който влиза в сила от 26,02

^{Отговор на bonou2(22.02.2012 10:15):
bonou2 каза:
_{некомпетентно мнение-
мълчаливо и бюджет ? надали....}}


Ми то тук бюджета не играе никаква роля.
Касае се за отмяна на нормативен акт.
Мълчаливо няма как да стане, според мен.

а може и да е записано , ама аз не го намирам ....

Ако не е записано е ясно. При положение, че материята вече се урежда в НА от по-висок ранг или по нов начин?

Не ъм запозната в детайли, а говоря принципно.

При поява на нова норма, която урежда същата обществени отношения и тя е в НА от по-висок ранг, тя отменя НА от по-нисък ранг.
Новия закон отменя стария.

<sup>Отговор на Божо(22.02.2012 10:19):
Божо каза:


Ми то тук бюджета не играе никаква роля.
Касае се за отмяна на нормативен акт.
Мълчаливо няма как да стане, според мен.</sup>


Е Божо, не се излагай моля те, да казваш, че не си чувал за мълчалива отмяна на НА.

Новия отменя стария, специалния отменя общия,

^{Отговор на Божо(22.02.2012 10:20):
Божо каза:
а може и да е записано , ама аз не го намирам ....}


Ако имаш по-нов НА, който урежда същата материя, той мълчаливо отменя предходния НА от същия или по-нисък ранг.

Да попитам по друг начин. Коя норма ще приложиш, след промяната и влизането в силана закона- новата или старата?

аз чакам "лейбъл" отменено ...за всичко ...
Божо ..^{.абе "не говорих " на теб..;)}

<sup>Отговор на neli7304(22.02.2012 10:24):
neli7304 каза:


Ако имаш по-нов НА, който урежда същата материя, той мълчаливо отменя предходния НА от същия или по-нисък ранг.

Да попитам по друг начин. Коя норма ще приложиш, след промяната и влизането в силана закона- новата или старата?</sup>


Еми именно , това питам и аз?

Все пак си съгласна , че законите не само за юристи , а и за прости люде!

Та.... като не ми пише отменя се НВМОП , значи не е е отменена!

4.2. Отменяне на нормативните актове.
Според българския Закон за нормативните актове два възможните начини за прекратяване действието на нормативни актове:
а) изтичане на срока, за който са издадени;
б) изрична отмяна.
От гледна точка на ЗНА мълчалива отмяна на нормативен акт не е възможна, макар и в правната теория да има и други становища. По принцип неприлагането на един нормативен акт само по себе си не води до неговата отмяна, колкото и дълго да е то.

цитат от един сайт........ дето не ми дава да го копирам:)))))

В зависимост от дали в отменяващия нормативен акт изрично се изброяват нормативните актове или правни норми, които загубват силата си, или липсва изрично указание за това, отмяната бива изрична (abrogatio expressa) и мълчалива (abrogatio tacita)

Нели пак се изказва неподготвена. това е разбираемо, защото не е отваряла никога закона а нормативните актове. Та там в. чл. 11 има една алинея:

(3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт.
---
Та за някакво мълчаливо отменяне на нормативен акт... хм... нема такъв филм....

Божо :

"Правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и в Устройствения правилник на Агенцията по обществени поръчки заради новите разпоредби в ЗОП, влизащи в сила от 26 февруари 2012 г. Отменят се Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и Наредбата за осъществяване на предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове. Двата норматива отпадат, защото урежданата от тях материя вече се регламентира в ЗОП и в правилника за неговото прилагане."

Чл. 11. (1) Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни.

(2) Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него.

(3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт.

Съгласна съм, ама ако 6-7 г. ти набимав в главата
ДЕЙСТВИЕ НА ПРАВНИТЕ НОРМИ ВЪВ ВРЕМЕТО ( и с основание де).

Няма как да не знае един юрист за мълчаливата отмяна и да я види, когато я има.

Не говоря за конкретната наредба, защото не съм запозната, но ти сам твърдиш, че същите обществени отношения вече са регламентирани в новата редакция на закона.

<sup>Отговор на Божо(22.02.2012 10:32):
Божо каза:
Чл. 11. (1) Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни.

(2) Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него.

(3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт.</sup>


Да си цитираме норми, които знаем, няма смисъл мисля.:))))

Жоро ме е изпреварил...
Мерси!

В зависимост от дали в отменяващия нормативен акт изрично се изброяват нормативните актове или правни норми, които загубват силата си, или липсва изрично указание за това, отмяната бива изрична (abrogatio expressa) и мълчалива (abrogatio tacita). В чл. 11 ал. 3 от ЗНА се дава предпочитание на изричната отмяна като се установява правилото, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. В зависимост от обхвата, целите и начина, по който новият закон проявява своето действие, различаваме - пълна или частична отмяна или отмяна само на определена материя или разпоредба на гражданския закон. При пълната отмяна остава да действа само новият закон, а при частичната – новият и старият. При отмяна на гражданскоправен институт или на регламентацията на цялата правна материя те отпадат изцяло и се стеснява в количествено отношение обхватът на правно регулиране.
Мълчалива отмяна е на лице, когато има две правни норми от различна дата, но с един и същ предмет на правно регулиране. Едновременното действие на две сходни по предмет на регулиране гражданскоправни норми е логическо изключено. При мълчаливата отмяна в по-нов нормативен акт, без да се указва изрично кои правни норми се отменят, се включват правила, които уреждат по различен начин случаи, уредени в по-стар закон. При нея обаче е от значение какъв е характерът на заварения и на по-новия граждански закон. Възможни са различни хипотези като критерии е характерът на стария и новия закон и обхватът на тяхното действие:
а) По-новият закон отменя по-стария (“Lex posterior derogat legi priori”) – не трябва да има съмнение в идентичността на фактическите състави и в техния характер – и двете да са общи или специални. Разликата трябва да е само в диспозицията или санкцията.
б) По-новият общ закон не отменя по-стария специален закон (“Lex posterior generalis non derogat lex priori speciali”)
в) По-новият специален закон не отменя по-стария общ закон. (“Lex posterior specialis non derogat lex priori generali”). Приложното поле на новия закон обаче стеснява това на стария закон, като новият изземва част от случаите, нормирани дотогава от стария закон. Противното е налице в хипотеза “Б)” където старият специален закон ограничава приложното поле на новия общ закон, уреждайки и при действието на новия закон случаите обхванати от стария.
Мълчаливата отмяна често съпътства изричната и намира широко приложение. Тя задължава правоприложителя внимателно да вникне чрез тълкуване в смисъла на правните норми, за да прецени оки разпоредби от завареното законодателство са засегнати от нея. С влизане в сила на Конституцията от 1991 г., поради непосредственото действие на нейните разпоредби, мълчаливо бяха отменени всички гражданскоправни норми от завареното законодателство, които им противоречат. Международен договор, ратифициран от Народното събрание, публикуван и влязъл в сила, може да отмени български граждански закон. Изричната или мълчаливата отмяна може да има за предмет отменителни гражданскоправни норми. Отмяната на отменена норма е равнозначна на възстановяване действието на първоначалната норма. В подобни случаи е важно да се определи кой закон действа в междувремието от първоначалната отмяна до възстановяването на действието на отменената правна норма.
Отмяната трябва да се отличава от спиране (суспендиране) действието на гражданския закон. Последното означава непораждане на правно действие от нормативния акт, който не е отменен. Суспендирането може да се постанови с по-нов нормативен акт от същата или по-висша степен. Така чл. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията постановява, че разпоредбите на заварените закони се прилага само ако не й противоречат. Суспендиране на правни норми от заварени закони се налага при възприемане на нови принципи в законодателството, които не могат бързо да се развият в нови правни режим, които да заместват остарели нормативни актове. Друг случай на суспендиране на цели нормативни актове или отделни правни норми се налага поради противоречието им с Конституцията. Спирането се поражда като правна последица от решение на Конституционния съд, с което правните норми се признават за противоконституционни. Решенията на Конституционния съд се публикуват и едва след влизането им в сила пораждат суспендирането.
Отмяната на гражданския закон не е пречка за неговото прилагане спрямо юридически факти, възникнали при неговото действие.

В) Обратно действие и действие спрямо заварени факти и правоотношения.

Правилото относно действието на новия граждански закон по време е, че урежда юридически факти, които са се проявил след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански факти и правоотношения за в бъдеще. Действието на гражданския закон от влизането му в сила за в бъдеще се означава с латинския термин “ex nunc”, а обратното действие “ex tunc” (оттогава), т.е. от настъпването на факта. Това правило е било установено в резултат на продължителното му наблюдаване като правен обичай. У нас то се прилага също дълго време, без да има правна норма в законодателството в този смисъл. Едва с влизането в сила на ЗНА е установена изрична правна норма – чл. 14, според която обратна сила на нормативен акт може да се даде по изключение с изрична разпоредба и ако не се отнася до санкции, които са по-тежки от тези по стария нормативен акт. От тази изключителна разпоредба по аргумент от противното се налага изводът, че по правило гражданските норми нямат обратна сила. Ала ако няма съмнение, че гражданският закон действа за в бъдеще, той заварва юридически факти, които са се проявили преди него и са породили или може да породят правоотношения при неговото действие. Изниква въпросът какво е действието на новия закон спрямо заварените от него юридически факти или граждански правоотношения? Възможно е новият закон да не засяга минали факти и правоотношения, нито нормата, която ги е уредила. Този случай е най-прост и ясен – при него новият закон няма да намери приложение спрямо фактите и отношенията, които той заварва, защото те ще се развиват и уреждат от стария закон. Новият закон обаче може да отмени стария и да пренормира юридически, които са се проявили преди влизането му в сила. В този случай се говори за т. нар. обратно действие на гражданския закон (още ретроактивно, а правилото, че фактът се регулира от закона по време на проявлението му, гласи “tempus regit factum”). То е изключение от обичайната норма за действието му в бъдеще, затова то трябва да бъде изрично установено. Възможно е освен това новият граждански закон да преурежда за в бъдеще от момента на неговото влизане в сила заварените от него правоотношения. В точния и строгия смисъл на думата обратно действие на гражданския закон е налице, когато той се прилага спрямо факти, които са настъпили преди влизането му в сила. Винаги при обратното действие юридически факти или състояния от миналото, осъществени преди влизане в сила на новия граждански закон, се подлага на правна квалификация според съдържанието на неговите правни норми и търпят в зависимост от това промени и в правните си последици. За да се допусне такава преоценка, която неминуемо засяга интересите на гражданскоправни субекти, законодателят изхожда от сериозни основания. Това става често при радикални промени е правната или политическата система на държавата (напр. демократичните промени от 1990 г.). Извън тези случаи законодателят може да допусне преоценка и по съображения за справедливост или социална целесъобразност. Законодателството у нас предоставя примери за обратно действие на правните норми, при които се дава нова правна квалификация на минали факти в три различни насоки.
а) Факти, които при действащия закон са били нищожни поради липса на форма, по съображения за справедливост са признати за действителни продажби на недвижими имоти.
б) Преоценка на минали юридически факти в обратния смисъл – превръщането им от действителни при стария граждански закон в недействителни.
в) Прилагането на новия граждански закон към минали юридически факти в трета група случаи може да доведе до съществена промяна на правните последици на тези факти.
Обратното действие на гражданския закон се установява само изрично. Понякога законодателят определя действието на новия закон и спрямо заварени отношения, но това не е обратно действие. Й. Фаденхехт посочва като разграничителен белег основанията, които мотивират законодателя да преуреди минали юридически факти. Когато преоценката на такива факти се дължи на качествени промени в правните възгледи се говори за обратно действие, макар правните последици да настъпват ex nunc. При текущо усъвършенстване на гражданското законодателство, което налага в бъдеще да се внесат промени в заварени граждански правоотношения, няма да има обратно действие, ще сме изправени пред действие на гражданския закон, което се вмества напълно в правилото.
Според проф. М. Павлова само тълкувателните норми действат по правило с обратна сила от момента на влизане в сила на тълкуваната норма, с цел да се осигури еднаквото и приложение спрямо всички правни субекти. Според проф. В. Таджер към тълкувателните норми трябва да бъдат добавени и гражданскопроцесуалните норми, тъй като те по дефиниция също имат обратно действие. Към извършените процесуални действия се прикрепват новите процесуални последици, като се заличават правните последици, които са се породили въз основа на стария процесуален закон, ако тези правни последици са все още висящи. Предполага се, че новата процедура е по-справедлива и съвършена, затова трябва да бъде прилагана спрямо всички висящи спорове, а не само спрямо споровете, породили се при нейното действие. Проф. М. Павлова отрича това схващане. Според нея за гражданскопроцесуалните норми е характерно, че се прилагат спрямо заварени висящи процесуални правоотношения, а не с обратна сила. Въпросите за обратно действие на гражданския закон се уреждат обикновено в края им в “преходните” или в “заключителните разпоредби.
Освен обратното действие, правилото за действието на граждански закон в бъдеще спрямо бъдещи факти има още едно изключение, което се нарича преживяване на отменения граждански закон. В преходните правила на гражданските закони се предвиждат случаи, при които спрямо факти, осъществени след влизане в сила на гражданския закон, се прилагат нормите на отменен закон.
Действието на новия граждански закон в различните дялове на гражданското право е различно. В личното право във връзка с правоспособността, дееспособността и личния статут на лицата се прилага винаги новият закон спрямо заварените случаи. Съдържанието на вещното право се урежда от новите закони за в бъдеще, следователно, ако те разширят или стеснят правомощията на носителите им, това има действие ex nunc, а не от момента на придобиване на вещните права. В семейното право новият закон урежда за в бъдеще съпружеските отношения и отношенията между родители и деца. Това се отнася до личните и имуществените отношения. В наследственото право действителността на завещанията, кръгът от наследници и техните права се определят от закона, който е в сила по време на съставянето на завещанието, съответно на откриване на наследството. Ако се изменят правата на заварените наследници с нов закон, налице ще има обратно действие. В авторското и изобретателското право новият закон може да уреди само за в бъдеще измененото съдържание на субективните права на авторите и изобретателите, напр. относно обема на правата, срока им, реда за наследяването им и т.н. По-особено е положението при правните сделки и при сроковете. Условията за действителност на правните сделки се определят от закона по време на сключването им, затова новият закон, който установява нова форма, се отнася само за в бъдеще, иначе има обратно действие. Когато старата норма, която е уреждала действието на правната сделка, е била диспозитивна, а новата също е диспозитивна, но с друго съдържание, остава да се прилага старата норма и за в бъдеще и тя определя действието на правната сделка. Ако старата норма е била императивна, а новата – диспозитивна и се различава по съдържание от старата, остава да действа само императивната норма.
От важно значение е действието на новия закон спрямо сроковете, които са започнали да текат при стария закон. Новият закон може да удължи или скъси старите срокове и в такъв случай стои въпросът, дали новите срокове се отнасят и към започналите да текат вече срокове. В действащото законодателство липсва обща разпоредба, но от редица конкретни разрешения тя може да бъде изведена в следния вид: нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завършването им по-стария закон не изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон.

ІІ. Действие на гражданския закон по място.

Действието на гражданския закон е ограничено и по място. Като акт на държавата, територията върху, която той може да действа, когато не са предвидени в него ограничения, е тази, върху която се разпростира суверенитета на република България. Това е територията на нашата държава по суша и водните пространства, които според Конституцията, Закона за морските пространства и международните договори, обвързващи нашата страна, са под нейната политическа и икономическа власт. Като част от българската държавна територия се третират кораби и самолети, които извън българските пространства се движат под български флаг, а също и българските дипломатически и консулски представителства в чужбина. Неправилно е да се абсолютизира, че действието на българския граждански закон се ограничава само върху българска територия. Извън така определените пространствени граници правните норми на българското гражданско право могат да действат само въз основа на норми на международното частно право, на междудържавни актове или по споразумение между засегнатите правни субекти в рамките на предоставената им автономия от правните порядъци, на които те са подчинени.
Повечето от гражданските закони действат на територията на цялата страна, без да съдържат изрични ограничения по място. Законодателната практика у нас познава и граждански закони с ограничено териториално действие – в отделен район на страната или дори само в отделни населени места. Постановленията на Министерския съвет, които съдържат гражданскоправни норми, могат да имат ограничено действие само за определени области в страната. Решенията на общинските съвети са типични нормативни актове с ограничено действие само на територията на съответната община. Гражданскоправните норми с ограничено териториално действие се прилагат само спрямо лица, имущества и юридически факти, които се намират или са настъпили на тази територия.
Чуждестранните граждански норми могат да действат на територията на нашата страна съгласно норми на международното частно право, междудържавни актове и по споразумение на заинтересовани страни, ако не противоречи на повелителни норми от българското законодателство.

ІІІ. Действие на гражданския закон спрямо лицата.

Действието на гражданския закон се характеризира и чрез прилагането му спрямо лицата. Гражданските закони се прилагат спрямо всички гражданскоправни субекти на територията на България – граждани и юридически лица, освен ако от съдържанието им не следва друго. Притежанието на българско гражданство не е условие за прилагане на българските граждански закони. Те намират приложение по правило и спрямо чужди граждани, лица без гражданство или с двойно гражданство.
За лицата, които не са български граждани, има и специални гражданскоправни норми, които установяват различия в режима в сравнение с този на българските граждани. Това не са дискриминационни норми, защото важат за всички лица, които нямат българско гражданство.
Наред с общите граждански закони, които са прилагат за всички гражданскоправни субекти, има и такива, които намират приложение само спрямо определен вид гражданскоправни субекти или определени групи субекти. Има закони, които по своето естество не могат да имат за адресати едновременно граждани и юридически лица, напр. с правоспособността на и дееспособността на гражданите и специалната правоспособност на юридическите лица, за местожителството на гражданите и седалището на юридическите лица. Това са особените граждански закони, чието предназначение е не да установяват дискриминация, а да приспособяват правния режим към вида на правните субекти.
Гражданският закон се прилага и към чужди граждани на територията на България или в някои случаи и в чужбина. Чужди граждански закони могат да бъдат прилагани спрямо български граждани според нормите на международното частно право и на чуждестранните законодателства. Въпросите за действието на гражданския закон по място и спрямо лицата имат важно значение за държави с федеративно устройство, които имат отделни граждански закони като САЩ, Германия или Руската Федерация.

ІV. Предели на действие на наказателноправните норми.

Под действие на наказателноправните норми, създадени при определени обществено-исторически условия, с определена обществена цел, се разбира от една страна възможността за тяхното прилагане, а от друга – тяхното прилагане, когато това е необходимо.
В наказателното право юридическият факт, който поражда наказателното правоотношение, е извършено конкретно престъпление. Наказателноправните норми в съвкупност уреждат това правоотношение и следователно необходимостта от тяхното прилагане възниква при извършено престъпление. Именно с този юридически факт са свързани всички въпроси относно пределите на тяхното действие. Решаването на тези въпроси има съществено обществено и доктринално значение, защото в крайна сметка така се очертават границите на приложимост на българското материално наказателно право като цяло.
Пределите на действие на българското наказателноправни норми, като възможност за тяхното прилагане, следва да се разглеждат в три насоки. На първо място стои въпросът за приложимостта им във времето или иначе казано този, който засяга действието на нормата в зависимост от това кога е извършено престъплението. Втората група проблеми са свързани с действието на наказателноправната норма в пространството. Тяхното решаване е отговор на въпроса за прилагането им в зависимост от това къде е извършено престъплението. Накрая следва и да се разгледа въпросът за тяхното действие по отношение на лицата, но той поради своята специфичност е предмет на отделно третиране както в закона, така и в правната наука.

1. Действие на наказателноправните норми по време.

А) Влизане в сила на наказателноправните норми.

Въпросът за началния и крайния момент на действие на наказателноправната норма се отнася до този за влизането и излизането от сила на закона, който я установява. Наказателноправните норми мога да бъдат прилагани при извършено престъпление от момента на тяхното влизане в сила до отмяната им по съответния конституционен път. За наказателните закони важи общото конституционно положение, че те трябва да бъдат публикувани в Държавен вестник, като влизат в сила три дни след обнародването им, освен, когато в тях е определен друг срок (чл. 5, ал. 5 от Конституцията). Но поради особения характер на материята, която уреждат и поради това, че те трябва да упражняват преди всичко едно общовъзпитателно и превантивно действие, обикновено в съответния закон се предвижда по-голям срок от посочените три дни. Този по-дълъг срок е нужен на гражданите да се запознаят с новите моменти, свързани с определено забранено поведение, а държавните органи трябва да се подготвят да прилагат новите норми.

Б) Отмяна и прекратяване на действието на наказателноправните норми.

Наказателноправните норми прекратяват своето действие при тяхната отмяна, когато отпада възможността за прилагането им. Създадени със закон, те поначало могат да бъдат отменени само с нов закон – с нова изрична законова разпоредба, която я обезсилва, като създава на нейно място ново правно правило или даже и без да даде такова ново правно решение. Наред с изричното указание в законодателната практика се среща и общата формула: “законът отменя всички разпоредби, които му противоречат”. В отделни случаи обаче може да се окаже спорно дали една известна стара норма е в противоречие с новата. Мълчаливата отмяна теоретично също е възможна, когато идентични фактически състави са уредени по различен начин от норми, прието в различни моменти. В тези случаи се приема, че новата уредба отменя по-старата. Но предвид необходимостта от максимална яснота в деликтната наказателноправна материя, мълчаливата отмяна не се практикува в съвременното българско наказателно право. Съществува хипотеза, при която наказателната норма престава да действа и без да има нов закон – само поради факта на съществено изменено правно-обществено положение, при което тя повече не може да намери приложение в бъдеще. Тук се има предвид окончателно и безвъзвратно изменение на обстановката, а не просто липсата на известна ситуация. Възможно е също така временните граници на действие на наказателната норма да бъдат установени още със закона, който я създава, като в последния бъде посочен крайният момент, от който той престава да действа. Подобни закони са свързани с особеностите на по-специална обстановка, не фигурират понастоящем в системата на нашето наказателно право. Наказателноправните норми не могат да прекратят своето действие поради продължителното им неприлагане в практиката. Те се създават за закрилата на определени обществени отношения от престъпни посегателства и неизвършването на последните не може да бъде основание за отпадане на възможността за приложение на едни или други норми. Тя продължава да бъде правно правило, което регулира възможните прояви от дадения вид, доколкото те бъдат осъществени. Така например съставите на престъпленията против мира и човечеството до сега не са прилагани, но те не са загубили своето действие.

В) Действие на наказателноправните норми във времето

Във времевите граници между влизането и излизането в сила и обезсилването на наказателните норми последните представляват действащо право – задължително правило, съобразно с което се преценява от наказателноправна гледна точка поведението на гражданите, извършени запретено от тези норми деяние. В посочените времеви граници меродавен за наказателноправната квалификация на едно деяние е моментът на неговото извършване. Това правило се извежда от забраната, установена в чл. 3, ал. 3 от Конституцията, според която разпоредба никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. Посоченото конституционно положение е закрепено в Наказателния кодекс още по-прецизно. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 постановява, че “за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му”. Това решение се обяснява с обстоятелството, че наказателноправните норми установяват забрана за осъществяване на определено поведение или са свързани с установени забрани и с наказание на лицата, които не се подчиняват на тези забрани. При това положение правните субекти могат да се съобразяват само с изрично установени за тях забрани. Принципното положение, че за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на неговото извършване, налага да се изясни кога именно е извършено престъплението при някои особени хипотези.
Преди всичко такава хипотеза е налице при фактически усложнения, когато между деянието и настъпилите общественоопасни последици е изтекъл известен период от време. В практиката правилно се приема, че престъплението е извършено към момента на осъществяване на деянието и се прилага законът, който е действал по това време. Изложеното следва от изискването гражданите да съобразяват своето поведение с действащото законодателство такова, каквото е то, когато се предприема дадено поведение. Поради това и към тях следва да се прилагат наказателноправните последици, предвидени в закона тогава, независимо от особеностите на конкретния причинен процес.
Различно е положението, когато се осъществява форма на усложнена престъпна дейност, която започва при действието на един закон, но продължава и завършва при действието на друг. Поради това, че изпълнението на престъплението се осъществява и под новия закон, то е извършено именно тогава.

2. Обратно действие на наказателноправните норми

Въпросът за действието на наказателноправните норми по време не се изчерпва с указаните по-горе няколко сравнително прости и ясни положения. Обществената действителност непрекъснато се променя, като дадени обществени отношения възникват, други отмират или пък се мени значението, което някои от тях имат за обществото. Това налага и промяна в законодателното отношение към тях, а от тук и нова наказателноправна уредба на тяхната закрила. Същевременно не всички извършители на престъпления могат да бъдат наказани във времевите граници на наказателноправната уредба, при чието действие е осъществено престъплението. На тази плоскост стои и твърде същественият от обществено-политическа, теоретическа и практическа гледна точка за т. нар. обратно действие на наказателния закон. Касае се за това дали една новосъздадена норма може да бъде приложена по отношение на деяния, извършени преди момента на нейното влизане в сила, дали е допустимо едно такова действие назад във времето. Решението на този въпрос не може да бъде дадено абстрактно, то зависи от принципите, върху които се изгражда съответната наказателна система, от интересите и целите на държавната политика на дадения етап на развитие, които въпросната система изразява. При това обществено-политическото значение на решението е твърде различно в зависимост от това, дали се касае до обратно действие на:
а) закон, който тепърва установява наказуемост за известен вид деяние или повишава предвидената за тях отговорност
б) закон, който премахва наказуемостта на деяния, третирани дотогава като престъпления, или смекчава наказателната отговорност за такива деяния.
Днес по българското право не съществува наказателна норма, която да установява или повишава наказателната отговорност и да има обратно действие. Това положение е закрепено на Конституционно ниво в чл. 136: Закон, който установява наказуемост на деянието или повишава наказателната отговорност, няма обратна сила. Хуманизмът и демократизмът на днешната правна система изискват да не се търси наказателна отговорност за деяния при извършването, на които не е съществувала правна норма, с която деецът да е бил длъжен да се съобрази (да не се търси отговорност, по-тежка от тази, която е била установена по време на извършването на деянието).
Различно е положението, когато се касае за до законова промяна, при която се премахва наказуемостта или се намалява отговорността за прояви, които по време на извършването на деянието са представлявали престъпления. Тук са налице съображения в обратната посока, които са отразени в разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от НК - когато до влизането в присъдата в сила последват различни закони, от този, който е бил в сила по време на извършването на деянието, прилага се законът, който е по-благоприятен за дееца.
Наказателноправните норми могат да имат обратно действие само ако са налице предпоставките, предвидени в чл. 2, ал. 2 НК. Преди всичко е необходимо осъщественото деяние да се третира от действащото наказателно право като престъпление в момента на извършването му, при което между дееца и държавата е възникнало правоотношение. Нужно е престъпната дейност, породила наказателното правоотношение, да е довършена по стария закон. Ако е завършила при новия закон се прилага правилото от чл. 2, ал. 1 НК. По-нататък законът предвижда по отношение на дееца да няма влязла в сила присъда за извършеното престъпление, т.е. държавата още не е реализирала своето правомощие да осъди извършителя, защото това би противоречало на изискването за стабилност на влезлите в сила съдебни актове. Без значение е на кой стадий се намира в момента наказателното производство. Последното изискване е до влизането в сила на присъдата да са последвали различни закони, които предвиждат различни наказателноправни последици за извършеното престъпление, единият от тях да е по-благоприятен за дееца. Разглежданото условие ще е валидно и когато след деянието е последвал само един закон, който предвижда по-благоприятно наказателноправно третиране на дееца.
По-благоприятен за дееца е този закон, който предвижда по-леки за него наказателноправни последици. Това може да се дължи както на изменение в Общата част на НК, така и на промяна в неговата Особена част. Съотношението в “тежестта” на два наказателни закона, респективно на две наказателни норми, се определя не въобще, абстрактно, а конкретно – за определен случай и определен подсъдим. При определяне кой закон е по-благоприятен, следва да се вземат предвид всички обстоятелства по делото, всички елементи на състава и предвидените за последния санкции, взети в тяхната съвкупност и единство. След като по този начин се установи кой закон е по-благоприятен, прилага се именно той, а не отчасти да се прилага единият закон, а отчасти другият, защото това би представлявало изкуствено създаване на нова правна норма. Правилото се следва и когато до влизането в сила на присъдата са последвали няколко закона. С оглед на по-близката характеристика на елементите, които определят сравнителната тежест на два наказателни закона, по благоприятен се явява този от тях, който:
а) декриминализация - изключва въобще престъпността или наказуемостта на даден вид явления, третирани като престъпления
б) предвижда изменения в санкциите на особените наказателноправни норми. При това е възможно да се предвиди по-леко по вид наказание, новата разпоредба може да предвижда по-леко по размер наказание, да отпадне комулативно предвидено наказание или да се предвиди алтернативно по-леко по вид наказание.
в) смекчава наказателната отговорност за даден вид престъпни деяния, без да засяга вида и размера на установеното от тях наказание.
Възможно е също така да се касае едновременно до изменения както в Общата част на НК, така и в Особената част, при това едните са да са по-благоприятни за дееца, а другите – обратно, да водят до по-тежки за него наказателноправни последици. В тези случаи наказателноправното положение на дееца следва да се преценява съвкупно, защото разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК визира закон, а не отделни норми.
Особено е положението при изменения в друг нормативен акт, когато бланкетна разпоредба препраща към него. Те не следва да се вземат предвид, ако променят позитивната уредба на дадени обществени отношения, с която уредба трябва да съобразяват своето поведение и трети лица. Когато такива изменения не засягат поведението на трети лица, те на общо основание могат да бъдат по-благоприятен за дееца закон.

3. Действие на наказателноправните норми при обявяване на противоконституционност.

Противоконституционността на наказателноправните норми или тяхното противоречие с действащата Конституция на страната е сравнително ново положение за българската правна система. Тя е различна от промяната в действащия закон. Преди всичко трябва да се има предвид, че искане за обявяване на противоконституционност може да се прави само относно действащи правни норми, т.е. такива, които са влезли в сила и които на общо основание трябва да се прилагат. При това действащата правна уредба не предвижда какъвто и да е срок, в който може да се прави посоченото искане, в тази насока не съществуват никакви ограничения. На практика искането за противоконституционност може да се отправи до КС след неограничено дълъг период от влизането в сила на нормата, която противоречи на Конституцията.
Втората особеност на разглеждания институт е свързана с обстоятелството, че нормата обявена за противоконституционна, не се прилага от деня, в който влезе в сила решението на КС, т.е. 3 дни след обнародването му в ДВ. Иначе казано, тя престава да действа занапред. Решението на КС няма обратно действие. Накрая, К е приел, че в тези случаи неговите решения имат и възстановително действие, че се възстановява действието на закона такъв, какъвто е бил той до изменението му, което е обявено за противоконституционно. От изложеното следва, че е възможно дадена наказателноправна норма, обявена за противоконституционна, да се окаже по-благоприятен за дееца закон. Това ще е така, защото противоконституционността, макар и да съществува обективно, трябва да бъде формално обявена с решение на КС. До тогава и от влизането и в сила наказателноправната норма действа и в сравнение със законодателството, в сила до нейното приемане, се явява различен закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК.
Действието на такава норма ще се разпростре както върху случаите, нерешени с влязла в сила присъда до нейното приемане, така и по отношение на тези, които са възникнали между влизането и в сила и нейното обявяване за противоконституционна.

4. Действие на наказателноправните норми по място.

Под действие на наказателноправните норми по място или в пространството се разбира възможността за тяхното приложение в зависимост от това, къде е извършено престъплението. Нашето наказателно право има за задача да защити господстващите в страната обществени отношения. Ето защо, неговите норми се прилагат преди всичко към проявите, извършени преди всичко на българска територия, върху която живее нашият народ и се упражнява държавният суверенитет, израз на който е и наказателната дейност. Но интересите на нашето общество могат да бъдат накърнени и от деяния, извършени вън от пределите на страната; в чужбина могат да бъдат извършени престъпления от български граждани. По отношение на всички тези хипотези, свързани с действието на наказателния закон по място, НК заема определена позиция в чл. 3-8.
Исторически и сравнително погледнато, известни са четири принципа или основни ръководни начала за решаване на въпроса дали наказателният закон на дадена държава е приложим от гледна точка на това, къде е извършено деянието. На първо място за всички законодателства възприемат териториалния принцип, по силата на който се прилага законът на държавата, на чиято територия е извършено престъплението. По силата на националния принцип следва да се прилага законът на държавата, чиито гражданин е извършителят на престъплението. Той следва от факта, че всяка държава има власт над своите граждани. Реалният принцип отчита чий интерес е засегнат. Той предполага да се прилага законът на държавата, чиито интереси са засегнати или този на държавата, чиито гражданин е пострадалият от престъплението. Възприемането на реалния принцип следва от необходимостта дадена държава да защитава от престъпни посегателства и интересите на своите граждани, както и тези на самата държава. Универсалният принцип изисква дадена държава да наказва определени деяния независимо от това къде е извършено престъплението, чии интереси са засегнати или чии гражданин е субекта на престъплението. Той произтича от интернационализма на съвременното наказателно право.
Българският НК възприема комбинираното използване на тези начала по начин, че установява правна възможност за прилагане на неговите норми във всички случаи, при които това се явява съобразно със служебната роля на наказателното ни право. НК се прилага на основата на териториалния принцип винаги, когато дадено престъпление е извършено на територията на Република България, независимо от това чии интереси се засягат, чий гражданин е деецът или какъв вид престъпление е извършил. Останалите правила решават въпроса за приложимостта на българското наказателно право по отношение на деяния, извършени извън територията на страната.
На второ място следват правилата на чл. 4 НК, които намират приложение винаги, когато български гражданин е извършил в чужбина деяние, което се третира като наказание по нашето право, като не се отчита на кого принадлежат засегнатите интереси. Приложението на НК на основание личния принцип изключва неговото прилагане на основание чл. 5 и 6 НК.
При това положение извършителят на едно престъпление ще отговаря на основата на реалния принцип, отразен в чл. 5 НК, само доколкото не може да бъде преследван наказателно на основание чл. 3 или 4 НК. В тези случаи международните ангажименти на страната за наказателно преследване нямат значение.
Накрая разпоредбите на чл. 6 ще се прилагат, ако не могат да се приложат правилата, отразяващи териториалния, личния или реалния принцип и при наличието на нужните предпоставки.

А) Териториален принцип

Съгласно чл. 3 ал. 1 “НК се прилага за всички престъпления извършени на територията на Република България”. Така установеният териториален принцип е най-същественият с най-голямо практическо значение в разглежданата материя. Защото задачата на нашето наказателно право е да съдейства за ограничаване и ликвидиране на престъпленията, които се вършат в нашата страна и които преди всичко са от естество да засегнат интересите на нашето общество.
Територията на всяка държава се определя въз основа на приетите положения в международното публично право. По силата на това територията на Република България включва сушата, затворена вътре в международното признатите граници на държавата, вътрешните и териториалните води, въздушното пространство над сушата, земните недра под тях, континенталния шелф и издигнатите на него съоръжения и инсталации, корабите плаващите под български флаг в открито море и въздухоплавателните средства под български флаг, когато те се намират извън българското въздушно пространство.
По силата на разглежданата разпоредба българският НК трябва да се прилага по отношение на всички престъпления, извършени върху територията на българската държава. Поради това е необходимо да бъде точно посочено кога едно престъпление е извършено на територията на Република България. Така ще бъде винаги, когато дадено престъпление или деяние са осъществени изцяло на българска територия и общественоопасните последици от тях също са настъпили тук. Възможни са обаче и усложнени хипотези: деянието да бъде извършено на едно място, а престъпният резултат да настъпи на друго място. При подобни дистанционни престъпления следва да се приеме, че за прилагането на българския наказателен закон е достатъчно един от елементите на престъплението (деяние или престъпен резултат) да бъде осъществено на българска територия, защото това значи, че ако престъплението ако не изцяло, то поне отчасти е извършено в България.
По силата на чл. 3, ал. 1 НК българският НК ще се прилага спрямо всички лица, извършили престъпление на територията на република България, независимо чии граждани са извършилият и пострадалият. Изключение от това правило се предвижда само за отговорността на чужденци, които се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, въпрос който се решава съобразно нормите на международното право. Но това изключение има процедурен характер, защото създава само пречка за образуване на наказателно преследване. Ако имунитетът отпадне, наказателното преследване може да се осъществи и по отношение на тези лица.

Б) Личен (национален) принцип.

Българските граждани в своето поведение трябва да се съобразяват винаги и навсякъде с нормите на правото. Личният или национален принцип за действие на наказателноправните норми по място е обявен с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 НК, която предвижда, че той се прилага към български граждани, извършили престъпления в чужбина. Без значение са характерът и тежестта на извършеното престъпление, както и това дали то засягат интереси на нашата страна и на нашите граждани или на чужда страна и чужди граждани. Без значение е дали деянието представлява престъпление и по закона на неговото местоизвършване. Възможно е там това деяние да не е престъпление, както е например многобрачието в някои ислямски държави. От друга страна и на същото основание не се вземат предвид деяния, които нашият закон не третира като престъпления (напр. богохулство, конкубинат). Необходимо е извършителят на престъплението да е български гражданин, което се определя по Закона за българското гражданство.
Във връзка с престъпленията, извършени от български граждани в чужбина, НК съдържа няколко правила. Съществува конституционна забрана български граждани не се предават на чужда държава заради извършени от тях престъпления на нейна територия нито за съдене, нито за изтърпяване на наказание. Щом извършеното от тях е престъпление по българското наказателно право, те отговарят пред българското правосъдие и според българския закон.
Предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат; когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне на наказанието от съда.
Когато дадено деяние, извършено от български гражданин в чужбина представлява престъпление по нашия НК, присъдата на чужд съд няма сила на присъдено нещо спрямо българския съд. Изтърпяното въз основа на такава присъда наказание в чужбина не представлява пречка за провеждане на наказателно преследване и постановяване на присъда от нашия съд, който ще приложи българския закон. Наказателният кодекс предвижда отклонение от това начало ако България участва в международно съглашение, като това съглашение ще установи не само принципното значение на присъдата, но и обсега на нейното значение.

В) Реален принцип

Реалният принцип за действие на наказателноправните норми е отразен в разпоредбата на чл. 5 НК, която предвижда той да се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин. По своята същност разглежданият принцип се свежда до вземане предвид осъществено засягане на интересите на българската държава или тези на нейните граждани. Поради това, че интересите на държавата или на нейните граждани са признати именно от националното ни право, тяхната наказателноправна защита се дава пак от него.
Предпоставките за прилагане на българския наказателен закон съобразно реалния принцип са посочени в разпоредбата на чл. 5 НК. Те трябва да са налице в съвкупност. Първата от тях е субектът на престъплението да е чужденец, т.е. лице, което не е български гражданин. Второто изискване на закона е деянието, извършено от дееца извън страната, да е престъпление по българския закон. Няма значение дали то е престъпление по законодателството на държавата, в която е извършено. Третото условие за приложение на НК въз основа на реалния принцип е престъплението извършено в чужбина, да е от общ характер, пак според българското законодателство. Това предполага наказателно преследване на дееца да се осъществява по общия ред, а не по тъжба на пострадалия. Обществената опасност на престъпленията от частен характер е поначало по-ниска. Разпоредбата на чл. 5 визира само престъпления извършени в чужбина, т.е. извън пределите на Република България. Накрая естествено е необходимо извършеното в чужбина престъпление да засяга интересите на българската държава или български гражданин. В случаите на чл. 5, доколкото за извършеното престъпление е било наложено и изтърпяно наказание в чужбина, също намират приложение разпоредбите на чл. 7 и 8.

Г) Универсален принцип

Универсалният принцип за действие на наказателноправните норми е залегнал в разпоредбите на чл. 6 НК, които предвиждат той да се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани (ал.1), както и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участва Република България (ал. 2).
Същността на универсалния принцип по нашето право се свежда до това, че българският НК ще намери приложение, когато извършеното престъпление засяга общочовешки ценности или когато нашата държава е поела международен ангажимент да защити интересите на чужда държава или нейни граждани от даден вид посегателства. На основата на универсалния принцип българският НК следва да намери приложение, когато са налице няколко предпоставки. Като общи условия трябва да се отбележат изискванията на закона да се касае до престъпление, извършено в чужбина, което засяга чужди интереси (на друга държава или на чужди граждани), при което извършителят е чужденец. Наред с посочените изисквания е необходимо още да е налице едно от следните условия: международно задължение на българската държава да осъществява наказателно преследване за даден вид престъпления или престъплението да е против мира и човечеството, прояви, които са визирани в Глава ХІV от Особената част на НК.
Правните норми, независимо дали са гражданскоправни или наказателноправни, в съвкупност образуват органично единство, което се обозначава с термина “правен ред” или “правопорядък”. Правният ред е израз на реда в социалните отношения. Тези отношения притежават вътрешна организация и порядък. Това прави възможно съществуването и действието на правните норми.

^{Отговор на jorro22(22.02.2012 10:36):
jorro22 каза:
Римското право се прилага в Рим... в България се прилага българското право}


Перестани да се излагаш. Римското право се Е ПРИЛАГАЛО в Древен Рим.

^{Отговор на neli7304(22.02.2012 10:34):
neli7304 каза:
В зависимост от дали в отменяващия нормативен акт изрично се изброяват нормативните актове или правни норми, които загубват силата си, или липсва изрично указание за това, отмяната бива изрична (abrogatio expressa) и мълчалива (abrogatio tacita). В чл. 11 ал. 3 от ЗНА се дава предпочитание на изричната отмяна като се установява правилото, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. В зависимост от обхвата, целите и начина, ...}


Нели, мълчалива отмяна на правна норма , не е равнозначно на мълчалива отмяна на нормативен акт - ЦЯЛ

<sup>Отговор на neli7304(22.02.2012 10:37):
neli7304 каза:


От теб и не очаквам да си чувал за мълчалива отмяна.:)))))</sup>


може... ама ти тотално объркваш нормативен с административен акт.

Малко лекции за Нели:

От гледна точка на ЗНА мълчалива отмяна на нормативен акт не е възможна, макар и в правната теория да има и други становища. По принцип неприлагането на един нормативен акт само по себе си не води до неговата отмяна, колкото и дълго да е то.

http://www.legaltheory.org/index.php?rid=19&id=42

<sup>Отговор на Божо(22.02.2012 10:40):
Божо каза:


Нели, мълчалива отмяна на правна норма , не е равнозначно на мълчалива отмяна на нормативен акт - ЦЯЛ</sup>


Сигурен ли си.


Спирам да обяснявам, защото е нормално някои неща да са непонятни.


Все пак хората го учат с години и няма как да го разберете от раз.

да вземем например прословутата Наредба № 3 за нормиране на разхода горивата за МПС. Тази Наредба не е изрично отменена, въпреки, че е издадена на несъществуваща вече правна норма (някакъв член от отменения закон за движение по пътищата). И въпреки това се позовават на нея. И разните бази данни (Апис и др.) е показана като "изгубила значението си" но не и като "мълчаливо отменена" защото това не е възможно.

<sup>Отговор на neli7304(22.02.2012 10:46):
neli7304 каза:


Сигурен ли си.


Спирам да обяснявам, защото е нормално някои неща да са непонятни.


Все пак хората го учат с години и няма как да го разберете от раз.</sup>

Направо си готова за шеф на "Напоителни системи" штото адаша го хванаха в крачка и освободи стола.

Не позна.
Не е освободен.
Незнам в какви крачки е хванат, защото доколкото разбирам, нищо вярно няма в писанията за него.

Временно е отстранен... Дори и да се върне все пак има вакантни места (едно зам. министърско, едно на агенцията за вписване и едно в здравната каса)

Не е нужно да обясняваш "принципни" неща , които си учила няколко години.
Въпреки , че доста добре те разбирам/е от раз. Правото не е химия все пак.

Но все пак си има закон за НА , който не е отменян , нито изрично , нито мълчаливо:)))))

Та , ако в този закон е упоменато , че НА може да бъде отменен и мълчаливо - моля покажи ми го и аз ще се съглася.
Ама с лекции по право , които са принципни няма как да ме убедиш.
А и не е нужно.

Аз продължавам да си търся отмяната.

Искам след 26,02 като отворя в лекса НВМОП да пише - отменена - па макар и мълчаливо:)

Божо това не е ли проект все още?

http://www.aop.bg/fckedit2/user/File/bg/Normativna%20baza/Paragrafi_PPZOP_2012_MIET.pdf


§2

<sup>Отговор на Божо(22.02.2012 10:57):
Божо каза:
Не е нужно да обясняваш "принципни" неща , които си учила няколко години.
Въпреки , че доста добре те разбирам/е от раз. Правото не е химия все пак.

Но все пак си има закон за НА , който не е отменян , нито изрично , нито мълчаливо:)))))

Та , ако в този закон е упоменато , че НА може да бъде отменен и мълчаливо - моля покажи ми го и аз ще се съглася.
Ама с лекции по право , които са принципни няма как да ме убедиш.
А и не е нужно.

Аз продължавам да си търся отмяната.

Искам след 26,02 като о...</sup>


Жалко, че разсъжваваш така.

Не ти е за сефте да ме подценяваш.

Няма повече да коментирам. Изводите са за мен.

<sup>Отговор на bonou2(22.02.2012 10:31):
bonou2 каза:
Божо :

"Правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и в Устройствения правилник на Агенцията по обществени поръчки заради новите разпоредби в ЗОП, влизащи в сила от 26 февруари 2012 г. Отменят се Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и Наредбата за осъществяване на предварителен контрол върху процедури за обществени поръчки, финансирани напълно или частично със средства от европейските фондове. Двата норматива отпадат, защо...</sup>


Боно го написа още горе, ама Нела като оспами темата вече не се отделя брашното от плявата :))

<sup>Отговор на neli7304(22.02.2012 11:03):
neli7304 каза:


Жалко, че разсъжваваш така.

Не ти е за сефте да ме подценяваш.

Няма повече да коментирам. Изводите са за мен.</sup>


Не те подценявам, напротив, даже съм се съгласявал с твои мнения , но ти пък от своя страна не допускаш чужди мнения, различни от твоите:)))

Мармалад , благодаря ти , това търсех, значи ще чакам да излезе "наяве" това постановление.

<sup>Отговор на Abby12(22.02.2012 11:07):
Abby12 каза:


Боно го написа още горе, ама Нела като оспами темата вече не се отделя брашното от плявата :))</sup>


Няма го там , проверих.

<sup>Отговор на Божо(22.02.2012 11:42):
Божо каза:


Не те подценявам, напротив, даже съм се съгласявал с твои мнения , но ти пък от своя страна не допускаш чужди мнения, различни от твоите:)))

Мармалад , благодаря ти , това търсех, значи ще чакам да излезе "наяве" това постановление.</sup>


Това въобще не е вярно.

Дори съм цитирала понякога мнения в подкрепа на тезата на опонента ми.

Както казах изводите са за мен....
При теб нищо не се е променило, за съжаление.

Нели , понеже ме жегна с упрека си към мен, че те подценявам се разрових за мълчаливата отмяна:

1. Копирам от същия сайт от който е и твоят цитат на лекцията :

" б) Отмяна.

С отмяната на НА се изгубва неговата правна сила и се преустановява действието му за в бъдеще. Отмяната е правно регламентирано действие, последиците на което са противоположни на влизането му в сила. От този момент нататък неговите правила не могат да се приложат към факти и правоотношения, възникнали по-късно, освен в случаите на предвиденото от отменчщия или изменящия акт преживяване за определен период или спрямо определен кръг обществени отношения. Отмяната на НА следва да се разграничава от неприлагането му (desuetudo), при което той не губи правната си сила. Неосъществяването на предвидените в закона юридическо факти, което води до невъзможност той реално да урежда определени обществени отношения, не е равносилно на отмяна на НА, но може да послужи като основание за такова. Отпадането на повода или мотива за издаване на НА според проф. В. Таджер, проф. М. Павлова и проф. И. Русчев също не води автоматично до отмяната му.

Основанието за отмяна на НА в някои случаи се съдържа в самия него – (1) срок на действие (прекратителен срок) или (2) постигане на определена цел (прекратително условие). В последния случай е необходимо целите на НА и фактическият състав на тяхното изчерпване да са еднозначно и детайлно формулирани. С изтичането на срока, респ. осъществяването на целта, отмяната настъпва автоматично, без да е необходимо извършването на допълнителни действия от компетентен нормотворчески орган. Тези основания биха могли да бъдат предвидени и в друг акт. Такива са например бюджетните закони, чийто срок на действие е установен в Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ). Би могло да се мисли, че при тези закони, с които се приема държавният бюджет за една година (периода 1 януари-31 декември на съответната година), е налице кумулация от посочените два типа предпоставки за отмяна. С изключение на някои извънредни хипотези (чл.26 от ЗУДБ), те изчерпват действието си с изтичане на предвидения в ЗУБД срок, но и с постигането на целта, с оглед на която се приемат – да отразят държавния финансов план за съответния период.

В литературата се отбелязва необходимостта от разграничаване на НА със срочно (т.е. с точно определен в тях срок на действие) и познатите в миналото т.нар. „временни” НА, чието наименование цели да покаже, че те не отразяват „трайни и окончателни разбирания на законодателя” (проф. В. Таджер), че се създават „с цел проверка” на определен вид уредба. Срокът на действие на тези актове обаче не е изначално (с приемането им) определен, обозначението им единствено изразява съображенията на законодателя и по същество не се отразява върху тяхното действие.

Ако отсъстват разгледаните основания за отмяна на НА, тя може да се осъществи само с изрична разпоредба на по-нов (от същата или по-висока степен) нормативен акт, съгласно чл.11, ал.3 от ЗНА, или с правораздавателен акт по реда на съдебния контрол за законосъобразност. Доколкото законодателството не дава изрични критерии за това кога един НА е по-нов, в доктрината са изказани различни становища. За меродавен момент се счита подписването на указа от държавния глава за промулгирането на закона (проф.Й.Фаденхехт); обнародването в „Държавен вестник” (проф. В. Таджер); датата на влизане в сила (проф. М. Павлова и проф. И. Русчев). Последното среща най-голяма подкрепа в доктрината.

В теорията се предлагат различни класификации на видовета отмяна на НА: пълна (на цял НА) или частична (на отделна разпоредба, което за акта, в който се намира отменената зазпоредба, се явява изменение); отмяна на определен институт. Обстоятелството дали ще бъде отменен цял закон, институт или отделна разпоредба е ирелевантно за действието на отмяната. Наистина отмяната на отделна разпоредба води до изменение, а не отмяна на акта, в който се съдържа тя, но от гледна точка на разглеждания проблем за действието на НА във времето акцентът пада върху ефекта на самата отмяна, а не върху отражението й върху НА в цялост.

Най-важното разграничение е на изрична и мълчалива отмяна с оглед начина, по който се извършва. Изрична отмяна (abrogatio expressa) е налице, когато в новия закон изричнио и конкретно се изброяват правните разпоредби, съответно нормативния/те акт/ове, които се отменят. При мълчаливата отмяна (abrogatio tacita) такова изрично указание липсва, но в по-новия НА се включват правила, уреждащи по различен начин случаите, предмет на регламентация в стария закон. Така ЗЗД (в сила от 01.01.1892г.) е изрично отменен със ЗЗД (в сила от 01.01.1951г.) или се използва обща формулировка в смисъл, че актът „отменя всички НА, които му противоречат” – практическите последици и в двата случая са едни и същи.

Интересна хипотеза при тази класификация представлява Законът за отменяване на всички закони, издадени преди 09.09.1944г., с който член единствен се отменят „като противоречащи на Димитровската конституция и на установеното след 09.09.1944г. социалистическо законодателство в България и се считат за недействителни всички издадени до 09.09.1944г. закони и законодателни актове”. В случая, независимо че отсъства изрично изчерпателно изброяване на отменените с него актове, очевидно се касае за изрична отмяна, доколкото формулировката „всички закони” и категоричното им определяне посредством срока на „издаване”, не оставя съмнение относно предметния му обхват.

Действащата уредба допуска единствено изричната отмяна – съгласно чл.11, ал.3 от ЗНА нормативните актое се изменят, отменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Нещо повече, чл.11, ал.3 от ЗНА съдържа не просто общото, но и единственото правило за отмяна на НА.

Мълчалива отмяна е налице, когато има две правни норми от различна дата, но с един и същ предмет на правно регулиране. Едновременното действие на две сходни по предмет на регулиране правни норми е логическо изключено. При мълчаливата отмяна в по-нов нормативен акт, без да се указва изрично кои правни норми се отменят, се включват правила, които уреждат по различен начин случаи, уредени в по-стар закон. При нея обаче е от значение какъв е характерът на заварения и на по-новия закон. Възможни са различни хипотези като критерий е характерът на стария и новия закон и обхватът на тяхното действие:
(1) По-новият закон отменя по-стария (“Lex posterior derogat legi priori”) – не трябва да има съмнение в идентичността на фактическите състави и в техния характер – и двете да са общи или специални. Разликата трябва да е само в диспозицията или санкцията.
(2) По-новият общ закон не отменя по-стария специален закон (“Lex posterior generalis non derogat lex priori speciali”).
(3) По-новият специален закон не отменя по-стария общ закон (“Lex posterior specialis non derogat lex priori generali”). Приложното поле на новия закон обаче стеснява това на стария закон, като новият изземва част от случаите, нормирани дотогава от стария закон. Противното е налице в хипотеза (2), където старият специален закон ограничава приложното поле на новия общ закон, уреждайки и при действието на новия закон случаите, обхванати от стария.

Мълчаливата отмяна често съпътства изричната и намира широко приложение. Тя задължава правоприложителя внимателно да вникне чрез тълкуване в смисъла на правните норми, за да прецени кои разпоредби от завареното законодателство са засегнати от нея. С влизане в сила на Конституцията от 1991 г., поради непосредственото действие на нейните разпоредби, мълчаливо бяха отменени всички гражданскоправни норми от завареното законодателство, които им противоречат. Международен договор, ратифициран от Народното събрание, публикуван и влязъл в сила, може да отмени български нормативен акт. Отмяната на отменен акт е равнозначна на възстановяване действието на първоначалния такъв. В подобни случаи е важно да се определи кой закон действа в междувремието от първоначалната отмяна до възстановяването на действието на отменения закон.

Тези ръководни принципи са подкрепяни от проф. Й. Фаденхехт, проф. В. Таджер и проф. М. Павлова. Според проф. И. Русчев обаче конструкцията на т.нар. „мълчалива” отмяна е неиздържана. Той посочва, че предвид чл.11, ал.3 от ЗНА, изтъкнатият като основен принцип на „мълчаливата” отмяна – „Lex posterior derogat legi priori”, може да намери приложение единствено в смисъл, че по-новият закон „отлага”, „отмества” прилагането на по-стария, а не води до неговата отмяна. При това правилото намира приложение само доколкото приложните полета и характерът на двата акта съвпадат, а фактическите състави, предвидени в хипотезите на колизиращите правни норми, са идентични, но скрепени с различни правни последици (диспозиции или санкции). С други думи специалната норма, придавайки релевантност на белези, безразлични за общата, отделя притежаващите ги случаи от приложното поле на общата и по необходимост го стеснява. Т. е. общата норма престава да се прилага за случаите, визирани в специалната. Действието й спрямо тях обаче ще се поднови, в случай че специалната бъде отменена. Влизането в сила на по-нов общ и недопускащ изключения НА, ще доведе единствено до неприлагането на по-стария специален, но не и до неговата отмяна.

Въпросите на изричната и мълчаливата отмяна са в известна степен от различен порядък. Изричната отмяна има характер на същинска отмяна на правни разпоредби, пряко е относима към нормотворческия процес и като такава е уредена в ЗНА. Мълчаливата отмяна има значение единствено при правоприлагането, не и при правосъздаването. Разглежданите правила за мълчаливата отмяна са насочени към правоприложителя и идват да разрешат колизия между правни норми с еднакви хипотези, но с различни диспозиции и/или санкции, които формално са действащо право.
........................."

2. Цитат от бг-право.ком

"I. ВРЕМЕВИ ГРАНИЦИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ
Наказателноправните норми могат да бъдат прилагани при извър¬шено престъпление от момента на тяхното влизане в сила до отмяната им по съответния конституционен ред.
1. Влизане в сила на наказателноправните норми
а. За наказателните закони важи общото конституционно положе¬ние, че те трябва да бъдат публикувани в Държавен вестник, като вли¬зат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е опре¬делен друг срок (чл. 5, ал. 5 Конституцията).
б. Обикновено в съответния закон се предвижда по-голям срок от посо¬чените три дни. Този по-дълъг период от време е необходим на гражда¬ните да се запознаят с новите моменти, свързани с определено забране-но поведение. Държавните органи пък трябва да се подготвят да прила¬гат новите норми.
2. Прекратяване действието на наказателноправните норми - те прекратяват своето действие при тяхната отмяна, когато отпада възможността за прилагането им:
а. изричната от¬мяна на отделни норми, на глави или раздели от НК или на целия за¬кон. При този вид отмяна, както е известно, чрез закон изрично се со¬чи кои текстове или части от НК се отменят и няма да действат в бъде¬ще.
б. Мълчаливата отмяна теоретично също е възможна, когато идентични фактически състави са уредени по различен начин от нор¬ми, приети в различни моменти. В тези случаи се приема, че новата уредба отменя по-старата - мълчаливата отмяна не се практикува в съвременното българско наказателно право."

3. цитат пак от Легалтеори.орг

"Въпросът дали законът може да се отменя чрез не прилагането му е противоречив. Преобладаващото становище не го допуска. Според проф. Ж. Л. Бержел, ако законът е отражение на обществената потребност, можем да допуснем, че действието му отпада заедно с породилите го

причини. Според автора обаче принципът, че действието на нормативния акт не може да се преустанови без изрична отмяна, е основополагащ. Допускането, че нормативният акт може да се отмени чрез продължително и общо неизпълнение от лицата, би било и окуражаване на неизпълнението.

В България, след влизането в сила на Закон за нормативните актове през 1973 г., е възприет принципът за изрична отмяна на нормативния акт (“abrogatio expressa”). Мълчаливата отмяна на нормативния акт по принцип е вече отречена. "

4. Цитат пак от там:
"4.2. Отменяне на нормативните актове.
Според българския Закон за нормативните актове два възможните начини за прекратяване действието на нормативни актове:
а) изтичане на срока, за който са издадени;
б) изрична отмяна.
От гледна точка на ЗНА мълчалива отмяна на нормативен акт не е възможна, макар и в правната теория да има и други становища. По принцип неприлагането на един нормативен акт само по себе си не води до неговата отмяна, колкото и дълго да е то. "

има и др.
Защо да те подценявам , Нели , само защото имам собствено мнение , макар и да не съм юрист?
Само защото не съм съгласен с теб и с твоите доводи в момента?
Та самите вие - юристите имате различни тълкувания на нормите.
А аз съм привърженик на принципа - око да види, ръка да пипне.
А и не си мислиш , че си безпогрешна, нали?

Не, не мисля, също както не мисля, че разбираш.

Не можеш да го разбереш. Няма как да ти го обесня.

Това е истината за съжаление.

_{Божо, "губиш си времето".
И аз няма как да ти го обЕсня.
пп
доказателството :
в следващия пост.}

Както казах, ако трябва да приложиш правна норма, коя от двете ще приложиш- от ЗОП- новия или от наредбата?

Просто е. Отговори си само на този единствен въпрос. Като си отговориш, може и да ме разбереш.

Има или няма записано, че наредбата се отменя (изричена или мълчалива отмяна) все тая.

Но явно наистина има нужда само от изрична отмяна, за тези, които не могат да видят правната норма и т.н.

Иначе трябва да се тълкува, да се мисли, а не всеки го може и/или не всеки е учил.

Честито, Божо и ти се подреди в нашата група :))
На нас не ни обЕсняват щото не сме можели да разберем... Само Нелка разбира, това вярвам вече е ясно :))

От друга страна по-добре, по-малко обЕснения - по-малко спам и разводняване на темите :))

наистина няма смисъл да си говорят хора, които говорят на различни езици. Няма как да се разберат.
Както няма да разбера лекаря, като си говори за зоонози и бацили, така и ти няма да разбереш какво се говори за норми.
Като научиш новия език, ще разбереш.