Здравейте,
в петък ми предстои защита на дипломна работа, чиято тема е "Стандартизиран подход за отчитане на ДМА в предприятията от публичния сектор".

Самият въпрос направо ме застреля, тъй като аз не работя в сферата на счетоводството, камо ли в сферата на бюджетното счетоводство и няма откъде да знам отговора.

Въпросът е:
Направените нормативни промени с ДДС 14 как се приемат от предприятията в публичния сектор? Сблъскали ли са се с някакви трудности?

Чел съм всичко, което касае ДМА в ДДС20, ДДС14, монографии, допълнителна литература, но това просто няма откъде да го знам.

Help!

Без да знам въобще какво е ДДС20 и ДДС 14 - предполагам сч. стандарти за публичния секрор, ще ти кажа, че можеш да дадеш отговор на този въпрос, само ако си направила анкета с колеги, които е трябвало да прилагат ддс14, след изменение.

Освен това и да са се сблъскали с проблеми, те по-вероятно ще са субективни, но все пак сигурно ще има принос работата ти, ако има такова изследване, от гледна точка формурилане на нормите при последваа промяна.

Няма как обаче до петък да направиш подобна анкета, освен ако нямаш много приятели, които прилагат съответните норми.

Здравейте,
ами ДДС20 и ДДС14 не са счетоводни стандарти за публичния сектор. Реално в БГ няма такива, а се ползват отдавна отменените и неактуализирани Национални счетоводни стандарти.

Въпросните ДДС-та са указания от Министерството за финансите, относно счетоводството в публичния сектор, които внасят промени и регламентират как да се върши това-онова.

Няма как да направя такава анкета, също така не познавам никой, който работи в сферата на бюджетното счетоводство.

Според мен въпросът на рецензента е безумен....

Под "стандартизиран подход" може би се има предвид това, че в бюджета има нормативно определени прагове за ДМА за различните активи (за някои даже няма праг - напр.книгите и други, които от 2014 г. са в сметки от раздел 2 в група "Други сметки и дейности"), че не се начислява амортизация, че различните активи, в зависимост от вида им (счетоводната сметка) се отчитат по определени разходни параграфи... знам ли.

Само три дни ли дадоха за дипломната?

Ами дипломната ми е готова още отпреди месец. Това е въпрос от рецензията, която се дава до 3 дни преди защитата.

Иначе под "стандартизиран подход" за отчитане на ДМА се има предвид, този който се предлага в Международните счетоводни стандарти за публичния сектор", който би могъл да се въведе и у нас, понеже ситуацията около отчитането на ДМА при нас сега се различава доста.
Най-фрапантното е, както казахте, неначисляването на амортизации, което води до нарушаване на доста счетоводни принципи, но както и да е.

Въпросът на рецензента за мен е неадекватен...направо.

Другият му въпрос е следния:
"Счита ли дипломанта, че моделът на справедливата стойност /тук може би има предвид модела за последваща оценка на ДМА - модел на преоценката, не съм чел да го пишат като модел на справедливата стойност..../ е подходящ да отчитане на ДМА в предприятията от публ. сектор, или подкрепя само модела на цена на придобиване? Какви са неговите аргументи?"

Този въпрос също ме хвърля в тъча. Знам само, че модел на преоценката не се ползва, защото предприятията в ПС не разполагат със собствени резерви и не могат да формират преоценъчен резерв, освен това е забранен в НСС, които се ползват в бюджетното счетоводство.
В МССПС е позволено да се ползва този метод, но как точно да отговоря на въпроса - не знам.

По принцип за последваща оценка и двата метода - цена на придобиване и метод на преоценката, се ползват за едно и също, но методиката е различна, само че кой модел би бил по-подходящ, ако имаше възможност за избор, нямам идеа.....баси.

Иначе самата рецензия ми е много добра, но тези въпроси ме хвърлят в смут.

*Освен това смятам, че освен шантави въпроси, рецензента е допуснал и граматически грешки....

В известна степен обезценката (не преоценката) на ДМА е някаква аналогия на амортизацията за докарване до справедлива стойност. Преглед за обезценка се прави най-рядко през година, но дали да се направи обезценка решава комисията. Абе, не съм много на "ти" с тия сложни теории, дано някой знаещ се обади :)

http://www.uni-svishtov.bg/dialog_old/2013/4.13.3.pdf - би трябвало да те ориентира.

^{Отговор на b0b0(24.03.2015 22:32):
b0b0 каза:
В известна степен обезценката (не преоценката) на ДМА е някаква аналогия на амортизацията за докарване до справедлива стойност.}


тежки глупости са това, abuser не прави грешката да го споменаваш пред рецензента си
смисълът и функцията на обезценката, амортизацията и отчитането по справедлива са много, много различни и отразяват диаметрално противоположни неща

а неУкото недоразумение, подвизаващо се в темата ти като Blajena71, директно го пропускай
при нея пряката връзка между очите и пръстите не минава през главата

Благодаря за отговора.
Да, прав сте. По-скоро преоценката може да се използва донякъде за компенсиране на факта, че не се извършват амортизационни отчисления, за да се добута стойността на активите по-близо до справедливата им в момента.

Мерси за материала, имам го :)

Отговарям на въпросите - все едно си ме анкетирал.
1. ДДС14 е от 2013г. Понеже вече не знам колко години служителите от МФ не изготвят счетоводни стандарти за бюджета си пускат по някое ДДС и на нас от публичния сектор ни побеляват косите докато разберем защо се въвеждат тези "новости". Според мен все още "тълкуваме" ДДС 14. Едно от безумията е закриването на материалните сметки и оставяне само на едни 3020-материали. Повечето колеги откриват аналитични сметки, по аналог на старите от 302.
Друго безумие е извеждането на книгите в библиотеките като дълготрайни активи в отделна отчетна група. Понеже до ДДС 14 те се водеха в задбалансовата 9904 и там имаше не само книги с художествена стойност ами и учебни помагала се наложи да доказваме кое е ДМА и кое не е, за да го отчитаме по новата сметка 2204. При нас правя отделна оборотна само за тези книги.
Отдели се и земята около сградите - прилежащата към сградата в баланса, останалата - задбалансово. Лудост докато се уточнят стойностите.
Друг проблем- създадоха едни нови задбалансови сметки от гр.980 и 9860. То не са ангажименти, то не са задължения, едните с незабавно реализация, другите дето могат да чакат. Все още не ми е ясно какви задбалансови операции взимаме и кога. В крайна сметка една и съща сума фигурира два пъти в дебит и два пъти в кредит. С една дума - забърква се все по-голяма каша, така че консолидирания бюджет на държавата да изглежда добре пред Европа-та.
Ако искаш още - пишем все повече безмислени операции, които не носят никаква допълнителна информация.
2. Относно справедливата стойност - това е пазарната цена към момента. на оценката.
Понеже всяка година правим преоценка на ДМА комисията по инвентаризация трябва да определи справедливата стойност на всички ДМА. Как ти се струва, от какви хора трябва да е съставена тази комисия, в едно училище например, за да може да каже справедливата стойност на : компютър, лаптоп, мултимедия и училищен автобус, пиано, струг и каквото се сетиш. Много от ДМА са придобити доста над прага на ДМА. На мен лично ми се наложи да търся справедлива стойност на пиано, придобито незнайно кога и водещо се на стойност 2600лв при праг на ДМА -600лв. Дори "чичко Гугъл" не успя. Проблема е, че комисията няма как да е от "специалисти по всичко", а "пазарна цена" е много разтегливо понятие. Особено за ИКТ продуктите - тяхната цена се сменя непрекъснато. Аз лично възприех подхода - търся нещо подобно в интернет, отпечатвам го така че да се вижда дата и цена и го прилагам към протокола за обезценка.
Мисля, че подхода "цена на придобиване" изобщо не се прилага в публичния сектор, защото сме задължени да правим преоценка всяка година. В крайна сметка обаче, както и да ги преоценяме, като спре да работи лаптопа го прибираме в склада и купуваме нов. За да го бракуваме трябва лицензирана фирма, защото компютърната техника съдържа някакви вредни за природата вещества /изотопи/. Има цяла наредба за унищожаването им.
Въпросите, които ти задава са много актуални за бюджетните счетоводители, но няма как да се знаят от студенти. Подхода " справедлива стойност" е необходим, защото промяната на стойността на ДМА оказва влияние върху разполагаемия капитал, отчитан по сметка 1001. С намаляне цените на ДМА - намаля разполагаемия катиал и обратно. Но каквато и стойност да имаш по 1001, нямаш ли достатъчно бюджет да си купиш ново ДМА , все едно нямаш нищо.
Дано не съм те объркала повече! Успех на защитата!