John, много те моля, ако имаш линк към това писмо, което цитираш в една тема за договора по чл.144 да го дадеш тук или да го постнеш цялото тук. Търсих в гугъла, но не го намерих.

"Писмото е № 91-01-296/26.09.2007 и съдържаше и следното: "ІV. Списък на подадените за регистъра на осигурените лица данни за месец 07.2007 г. с повече от една декларации и недопустими комбинации от код за "вид осигурен" (от един или повече работодатели в едно или различни ТП на НОИ). Списъкът е изготвен за следните недопустими комбинации за "вид осигурен": 01, 02, 03, 04, 08, 16, 21, 25, 26, 72 с 11."

Благодаря ти предварително :-)

Писмото не е публикувано никъде и го нямам на файл, за да го постна. Това е указание на ЦУ на НОИ до всички РУСО за извършване на проверки по приложените им списъци на осигурители, подавали неправомерни данни в Персоналния регистър. Човек научава за него, когато му дойдат на крака (или го привикат) арахангелите.
Що се отнася до несъвместимостта на ТД по 114 КТ с наличието на друг ТД, има достатъчно писма на МТСП в Апис.

Ето и две от тях.

№ 12-1428 от 26.07.2006 г. относно разликите между трудовия договор за допълнителен труд при друг работодател и трудовия договор за работа до 5 дни в месеца
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Основната разлика между трудов договор за допълнителен труд при друг работодател (чл. 111 КТ) и трудов договор за работа до 5 дни в месеца (чл. 114 КТ) е, че първият е трудов договор за допълнителен труд, което предполага, че съществува основно трудово правоотношение при основния работодател, а вторият е самостоятелен трудов договор, необвързан с друго трудово правоотношение.

Друга разлика между тези трудови договори е свързана с признаването на трудов стаж.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от Кодекса на труда, всеки работник или служител може да сключва трудови договори с други работодатели за работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение, ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение.
Редът и начинът за изчисляване на трудовия стаж по този договор са уредени с разпоредбите на чл. 355 КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Съгласно горните разпоредби трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.
Когато по договора по чл. 111 КТ, работник или служител работи повече от половината от законоустановеното за него работно време за деня, се признава 1 ден трудов стаж.
Когато работник или служител работи по договор за допълнителен труд по чл. 111 от Кодекса на труда, с уговорено работно време по-малко от 4 часа, то времето, което се признава за трудов стаж по този договор, се изчислява и набира по часове, дни и месеци.

Съгласно чл. 114 КТ, трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж.

От признаването на трудовия стаж, придобит при работа по трудов договор по чл. 111 КТ, произтича правото на работниците и служителите на платен годишен отпуск в пълен размер (при работа повече от половината от законоустановеното за него работно време за деня) или пропорционално на трудовия стаж, изчислен по часове, дни и месеци (при работа по-малко от половината от законоустановеното за него работно време за деня).

След като при работа по трудов договор по чл. 114 КТ общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, това време не се зачита за трудов стаж, то работниците или служителите нямат право на платен годишен отпуск.
Посоченото no-горе се отнася и до правото на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.

При прекратяване на договора по чл. 111 КТ работникът или служителят има право, освен на всички други парични обезщетения, в зависимост от основанието за прекратяването му, и на парично обезщетение за неизползвания полагаем се платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж (чл. 224, ал. 1 КТ), а работещите на трудов договор по чл. 114 от КТ - нямат такова право.

Тъй като независимо от особения характер на трудовия договор по чл. 114 КТ (видно от посоченото no-горе), се приема, че лицето работи по трудов договор и ползва права по трудово правоотношение, то има право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие, в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовия договор на някое от посочените в този текст основания, на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и на други обезщетения, несвързани с трудовия стаж, в зависимост от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение.

№ 92-764 от 25.09.2006 г. относно трудовия договор по чл. 114 КТ за работа до 5 дни в месеца
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Трудов договор по чл. 114 КТ може да бъде сключен за работа през определени дни от седмицата или месеца, както и когато работникът или служителят работи при един работодател до 40 часа в месеца, независимо от разпределението на месечното работно време. Тази продължителност на трудовия договор е максимална и може да бъде по-малка според уговореното между страните. Петте работни дни могат да бъдат определени за отработване последователно и непрекъснато; може да бъдат разпределени по един цял работен ден на седмица; друг вариант е определянето на часове, които да се отработват всеки работен ден, като стриктно се спазва (в зависимост от работните дни в месеца) да не се надвиши максималния размер работно време от 40 часа. Работникът или служителят по този вид трудов договор няма друго основно трудово правоотношение. Договорът по чл. 114 КТ обикновено е с по-краткотрайна продължителност.
Според ал. 2 на чл. 23 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работник или служител, който работи през част от законоустановеното работно време има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 114 КТ, когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж. Поради тази причина лицата, работещи по трудов договор по чл. 114 КТ, нямат право на платен годишен отпуск. Също така, това време не се признава и за допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа (клас) по Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Това време се зачита за осигурителен стаж.
Следователно чл. 4, ал. 2 КСО регламентира начина, по който се извършва осигуряването на работниците и служителите, работещи на трудов договор по реда на чл. 114 КТ. Осигуряването на лицата, работещи по граждански договори, става по реда на чл. 4, ал. 3 КСО, а на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.
Трудовите договори по чл. 114 КТ се регистрират по общите правила на чл. 62, ал. 3 КТ. Работодателят е длъжен да уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване.

John, благодаря ти много