Здравейте, произвеждаме облекла на ишлеме, фирмата за която ги правим ни върна партида поради некачествена изработка. Част от облеклата са оценени на второ качество-около 10 броя, а другите 200 броя са върнати за корекция-следва да се разшият и ушият отново. Работодателят иска да бъдат санкционирани с парична сума работниците, за некачествената изработка. Въпросът ми е какво точно трябва да съдържа неговата заповед и в какъв размер да бъде санкцията. В чл.206 ал.1- КТ е записано-"за вреда, причинена на работодателя, по небрежност или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното мес.труд.възнаграждение", но този член мисля, че се отнасяше само за имуществена отговорност. На база на този член ли следва да наложим санкцията? В чл.187 т.4 -е записано, че нарушение на трудовата дисциплина е произвеждането на некачествена продукция. Но в този случай не открих възможност за парична глоба-има само възможност за дисциплинарно наказание, което е по чл.188-забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Проблемът е, че работодателят желае да глоби с парична сума работниците.
По отношение на размера на санкцията- за второто качество изделия ще я определим лесно-разликата между нормалната цена на бройките и намалената поради оценяване-второ качество. Но за върнатите бройки за повторно ушиване-не мога да преценя колко следва да е санкцията и въобще следва ли да има такава. Според мен следва да има такава и в този случай, защото производството се забавя, заради тези върнати за повторно производство изделия. Моля, ако някой има опит в тази област, да помогне със съвет.

.....................................................................................................................................................................
наименование на предприятието, фирмата, организацията

ЗАПОВЕД
№ ............................
от ................................ 20 ......... г.

На основание чл.210 от Кодекса на труда, във връзка с чл.206, ал. B. или чл.207, ал.1, т.1 от КТBBBBB, като установих, че лицето
...................................................................................................... ЕГН ........................................................... на длъжност ......................................, код по НКП ................... е причинило на предприятието вреди, по небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, като е извършило следното: .................................................................., като нанесените вреди са в размер на ............................... лв., определени към ........................................... 200... г. и се установяват от: (докладна записка, обяснения, ревизия и др.п.)
РАЗПОРЕЖДАМ:
На лицето ................................................................., ЕГН .............................. да се удържи от брутното трудово възнаграждение сумата от ....................... лв.
Копия от заповедта да се връчат на лицето и на главния счетоводител за изпълнение.
Заповедта подлежи на оспорване в едномесечен срок от връчването є. В случай, че не бъде оспорена след изтичането на този срок да бъде приведена в изпълнение, като се спазват ограниченията на чл.341 от ГПК.





Дата на връчване на Управител: .....................................
на заповедта: Работник/служител: ......................
................... 200... г.




Свидетели на отказ да се подпише заповедта при връчването є на лицето:
1.
2.





Дата: ..................... 200... г. РАБОТОДАТЕЛ: .........................

Обсег на имуществената отговорност

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.
(2) За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.

Изключване на отговорността

Чл. 204. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят не отговаря имуществено за вредата, която е резултат на нормален производствено-стопански риск.

Вреда, която подлежи на обезщетяване

Чл. 205. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза.
(2) Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако той не може да се установи - към деня на откриването й.
Размер на отговорността

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.
(2) Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.
(3) Отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато работодателят е обезщетил трети лица за вреди, причинени от работника или служителя при същите условия.Отговорност за вреда, причинена от няколко работници или служители

Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) в случаите на ограничена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
2. в случаите на пълна отговорност - солидарно.
Бригадна отговорност

Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Бригадна отговорност за липса може да се поеме с писмен договор, сключен между работодателя и работниците или служителите, които общо или на смени извършват отчетническа дейност. Когато не може да се установи конкретният причинител, обезщетението се разпределя между работниците или служителите, подписали договора, съразмерно на получената брутна работна заплата за периода от време, за който е установена липсата.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Осъществяване на ограничената имуществена отговорност

Чл. 210. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието.
(2) Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1996 г.)
Осъществяване на пълната имуществена отговорност

Чл. 211. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.
В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.
Прилагане на гражданския закон

и нещо друго, ако ти е от полза....

ЗАПОВЕД
№ ... /................ 2008 г.

Долуподписаната ........................, действащ като управител на „................” ЕООД гр. , на основание чл. 210 от КТ във връзка с чл. 203 и следващите от КТ, издавам настоящата заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност по отношение на работника ............................, ЕГН .................., на длъжност .....................................

1. Фактическо основание / мотиви /
Заповедта се издава по повод рекламация на фирма „.....” , относно произведена и доставена от фирма „..................” ЕООД некачествена продукция, а именно: панталони от артикул ................, които е следвало да бъдат .................... По конкретно е констатиран некачествено направен ........................... на 20 бр. панталони от горепосочения артикул. Между доставчика „.......................” ЕООД и получателя „....................”е постигнато споразумение, че въпросните 20 бр. панталони са безвъзвратно повредени и не могат да бъдат поправени, поради което „......................” ЕООД няма да получи договореното възнаграждение за обработката им в размер на .......................... лв без ДДС.
Установено е, че окачествяването и контролът на описаните по – горе панталони е осъществена конкретно от работничките ....................................................
Съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика за заеманата от ..................................... длъжност ”, трудовата функция на същата включва извършване на проверка на качеството на произведените изделия и недопускане експедирането на некачествена продукция. При това работничката е длъжна да изпълнява задълженията си на необходимото качествено равнище и при точно спазване на установените технически и технологични изисквания. В случая ...................... е нарушила тези свои задължения, като е изпълнила некачествено въпросното окачествяване по отношение на горепосочените 20бр. панталони. С неизпълнението на задължението си работничката е проявила небрежност при изпълнение на трудовите си задължения, с което е причинила вреда на работодателя по смисъла на чл. 203 ал. 1 от Кт, изразяваща се в претърпяна загуба.
Посочените обстоятелства обуславят налагането на имуществена отговорност на работника.................................................................. с цел обезщетяване на работодотеля „................” ЕООД за претърпяната от него загуба.
2. Размер на отговорността
В съответствие с чл. 206 ал. 1 от КТ отговорността на .........................................., ЕГН ..............................................., се определя в размер на ........................лв, представляващи .....................от уговореното в трудовия договор месечно възнаграждение.
3. Осъществяване на отговорността
В съответствие с чл. 210 ал. 4 от КТ дължимата сума следва да бъде удържана от трудовото възнаграждение на ........................................

Настоящата заповед да се сведе до знанието на отдел „Личен състав” и до счетоводството на предприятието за изпълнение.
Копие от заповедта да бъде връчено на работничката .........................

Работодател:......................................
/ ................................/
Копие от настоящата заповед ми бе връчено на ....................
.......................................
/ име /

Нямате право да налагате каквото и да било.

None, благодаря много!
ЛС, защо мислиш така, питала съм ТРЗ в голяма сериозна фирма, която работи от много години, казаха ми че по принцип може. И понеже нямам никакъв опит в това, реших да питам тук, по-скоро как следва да оформя нещата и на основание кои членове от КТ се прави това.

Само чрез съдебен иск можете да си вземете парите. чл.211 от КТ.

чл.211 касае пълната имуществена отговорност, при нас за такава ли става дума, не може ли да действаме по чл.210-ограничена имуществена отговорност-тогава след връчване на заповедта работникът може да я оспори в едномесечен срок, ако не го направи, можем да удържим сумите.

ЛС, моля за коментар!