Здравейте, обръщам се към Вас, защото все още не мога да намеря компетентен отговор на въпросите си. До април 2019 г. трябваше да съм в отпуск по майчинство, но от 01.11.2018 г. фирмата, в която работех преди това, прекрати договора си с мен поради несъстоятелност, чл. 328, чл. 1 от КТ. При получаване на договора ми бе обяснено, че “понеже фирмата е във фалит”, нямам право на никакви обезщетения. Не ми бяха изплатени суми за полагаемите ми 20-дневни отпуски от 2016-2018г. От НОИ ми казаха, че фирмата ми дължи обезщетение по чл. 222, ал.1, от фирмата твърдят, че щом съм била по майчинство, не ми дължат нищо. Ще бъда благодарна на компетентните ви отговори

Привет
Независимо от "несъстоятелността" Ви се дължи всичко като обезщетения.
Ако наистина е открита такава процедура, трябва да се предявите исканията като кредитор.
Трябва да има назначен и синдик на фирмата.
Има и фонд за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност, но честно казано не съм чела за това :(
из медиите има някакво инфо:
https://www.24chasa.bg/novini/article/6822417


Всъщност по коя точка Ви е прекратен ТД- чл.328 ал.1 т.?

в НОИ е систематизирано, както е по закон, наредба и т.н:
http://www.nssi.bg/benefits/gvrs

Благодаря Ви! Странно е, че на мен от НОИ ми казаха, че ми се дължи обезщетение, а от фирмата, в която работех твърдят, че точно от там им казали нищо да не плащат. Все още няма назначен синдик. Май всеки прехвърля топката и в крайна сметка ще трябва или да се простя с тези пари, или да наемам адвокат ли, вече не зная...

Благодаря Ви! Странно е, че на мен от НОИ ми казаха, че ми се дължи обезщетение, а от фирмата, в която работех твърдят, че точно от там им казали нищо да не плащат. Все още няма назначен синдик. Май всеки прехвърля топката и в крайна сметка ще трябва или да се простя с тези пари, или да наемам адвокат ли, вече не зная...

Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

Както виждате от фирмата са Ви излъгали, че не Ви дължат. Дължи се обезщетение по чл.222, ал.1 Кт, когато ТД е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.1 - поради закриване на предприятието.

Проблемът при вас е дали ще се плати, защото само тогава има зачитане на осигурителен стаж, задължение за осигуровки и подаване на д1 от работодателя.

Малко тъпа история е с НОИ, защото първо издават разпореждане за обезщетението, после го отлагат с един месец, заради потенциалната възможност да възникне основание за осигуряване, заради това обезщетение - на основание чл.9, ал.3 , т. - не се сещам коя от КСО. Законът им дава това право, ама се получава проблем с обезщетението и лицето може да стои без пари един месец.

Благодаря Ви! Точно така тъпо се получи и при мен, точно в месеца на празниците нямам никакви доходи. Ще продължавам да си търся правата тогава...