Честита Нова година! Много моля за съвет по следния казус. Лицето придобива право на пенсия и упражнява това право на 01.10.2014г. Не получава обезщетение от 2 бр. РЗ. На 03,10.2014 отново е назначено в същата фирма. Сега, т. е от 01.01.2019 иска да бъде освободено. Дължи ли работодателя тези заплати или е в сила давностния срок от 3 години. И още как да се обоснове в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Ако трябва да го плащате ще е с януарската заплата. Имате време, пишете по мейла въпрос към МТСП, отговарят бързо.

не се дължи, щом вече е прекратен ТД и не е потърсено обезщетението /поне така го разбрах/, което не означава, че не може да се изплати при желание.
Сега, т. е от 01.01.2019 иска да бъде освободено. - аз го разбрах по взаимно съгласие, та ако шефът е съгласен -действайте, не че не сме 3- ти вече.

пп
няма да се редактирам, ще допълня само, че не съм права за "не се дължи" в случая, малко сложно става и не знам дали и ИТ ще помогне.
метнах око в едни дела в гуугле и т.н
вижте и Вие всъщност

Благодаря за съветите! Докато пишех по съвет на b0b0, в МТСП попаднах на същия казус с вече даден отговор:
________________________________________
2017-05-23 10:11:24 - Антоанета Милева
________________________________________
Пенсионер съм от 01.07.2013г. Работодателят не ми е изплащал обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, когато ме освободи за да си подам документите за пенсиониране. Назначи ме два дни по-късно и продължих да работя. На 02.05.2017г. ми бе връчено предизвестие за прекратяване на ТД. Имам ли право на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ?
________________________________________
2017-06-06 15:04:45 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
________________________________________
От запитването е видно, че от 01.07.2013 г. сте пенсионер, но работодателят не Ви е изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Два дни по-късно отново сте назначени и сте продължили да работите при същия работодател до 02.05.2017 г., когато Ви е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Разпоредбата на чл. 222, ал. З от Кодекса на труда предвижда, че когато трудовият договор на работника или служителя бъде прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение. Размерът му за срок от два или шест месеца се определя от обстоятелството дали работникът или служителят е работил или не при един и същи работодател през последните десет години от трудовия си стаж. От запитването е видно, че след повторното назначаване сте работили като работещ пенсионер, и като такъв не Ви се дължи обезщетение съгласно изискванията на чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на правоотношението. За съжаление 3-годишният давностен срок за подаване на иск в съда за неизплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е вече изтекъл. По тази причина ако работодателят Ви не го изплати доброволно, нямате възможност да го получите.
________________________________________

бе малко смел и безотговорен ми се струва този отговор от МТСП, точно като моят:)
давността е коварно нещо- спира, почва, прекъсва се....

Тука малко се отплесвам като бюджетар и плащане на недължими суми :) - може да помислим дали работодателят, след като вече няма основание да плати обезщетението (изтекъл е давностният срок), все пак го плати, това ще бъде ли признат разход? Изглежда ми на същото ако вместо 2/6 заплати плати 20 или 60, без този размер да е договорен в ТД или КТД?

Здравейте,
съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 е прогласена тригодишна давност, която в случая се отнася и до чл. 222, ал. 3 от КТ.
В чл. 358, ал. 2, т. 2 изречение последно е упоменато от кога започва да тече срока:
"При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред"

Тази давност се спира чрез действия по подаване на покана към работодателя за изплащане на възнаграждението или на иск към съда.
Давността се прекъсва и започва да тече нова такава, само ако са предприети действия по принудително събиране ( т.е. минали сте през съд вземането е признато, имате издаден изпълнителен лист и сте го дали на ЧСИ).

Видно от описаното не сте предприели подобни действия, т.е. давността не е спирала, нито е прекъсвана.
Това задължение се е превърнало в естествено, дължимо, но нямате право да ползвате способите за процесуална принуда за изпълнение.
Длъжникът ако пожелае може да изплати задължението си, но само ако желае.

Не ви съветвам да водите дело, защото работодателят ще се позове на давността и всички разходи ще ви се стоварят на главата.

Има обаче една възможност задължението да стане отново изискуемо и да започне да тече нова тригодишна давност, но само ако задълженото лице признае задължението
чл. 116, буква а) от ЗЗД
Така давността се прекъсва и започва да тече нова давност.

Само не знам дали работодателят ще се съгласи да признае писмено вземането.
Защото на думи … мъчно ще го докажете в съда.

Весела Нова 2019

^{Отговор на b0b0(03.01.2019 13:21):
b0b0 каза:
Тука малко се отплесвам като бюджетар и плащане на недължими суми :) - може да помислим дали работодателят, след като вече няма основание да плати обезщетението (изтекъл е давностният срок), все пак го плати, това ще бъде ли признат разход? Изглежда ми на същото ако вместо 2/6 заплати плати 20 или 60, без този размер да е договорен в ТД или КТД?}


Здравейте,
задължението не е престанало да съществува, защото давностните срокове само погасяват правото за принудително изпълнение, но не прекратяват съществуването на вземането.

Съгласно чл. 118 от ЗЗД длъжник, може да изпълни задължението си и след изтичането на погасителния срок, и това действие има правно основание, защото задължението си съществува, но се е превърнало в естествено, т.е. не може да бъде изпълнено с процесуална принуда.

Преклузивните срокове прекратяват самото правно основание за съществуване на задължението и ако някой плати след преклузивния срок, плащането следва да бъде върнато, защото не е дължимо.
За преклузивните срокове съдът следи служебно, докато за давностните не.

Преклузивни срокове по парични задължения аз поне не се сещам да има и не съм срещал.
Може и да има, но … аз не знам за такива.

Единствено по чл. 171, ал. 2 от ДОПК след изтичането на 10 годишната давност не знам какво прави НАП.
Ако отписва задълженията (предполагам има някаква инструкция) тогава този срок практически става и преклузивен, но в ДОПК не пише НАП какво прави с тези над 10 годишни задължения.
В момента се говори за абсолютна давност по чл. 171, ал. 2.

1. ДОПК няма общо.
2. Срокът е давностен, а не преклузивен. Не видях информация да ли е подновяван и дали почвал да тече нов срок, но вероятно не е, при което давността е изкеткла.
3.Работодателят дължи, но можа да не плати, а работникът понеже е спал, да пие една студена вода и толкова.
Ако работникът беше малко по-умен, нямаше да допусне да изтече давността, ако иска наистина да реализира претенцията си. Очевидно не иска.

В точно тази заповед за сегашното прекратяване, никакво обезщетение по 222, ал.3 Кт, няма основание да фигурира.