Добро утро !
Имам следния въпрос ..
Назначена по чл.68 ал.1т.2 и ме съкращават по чл.325, т4.- / три години съм на тази длъжонст Оператор въвеждане на данни /
Но в същото време ме преназначават на друга длъжност, като на същата длъжонст слагат Човек на Управителя
Какво трябва да изисквам от тях - като документи или по точно какво трябва да ми дадат да подпиша. И мога ли да бъда на новата длъжност застрашета от опастност ,че могат един ден да ме съкрятят-поради намаляне обема на работа
Ако нещо съм ви объркала с въпроса да ме извинете,но ми е доста притеснено ,защото се спрявях перфектно на работата и сега изведнъж друга длъжност...

Значи си в изгодна позиция. Махат те от едно място, но не те пращат на улицата, а ти дават друго. Без да се засягаш, но това, че си се справяла перфектно е силно преувеличена оценка. Трябва ти малко от малко реализъм.

В общи линии ще получиш две заповеди. Едната за съкращаване, другата за назначаване. Какво друго искаш? Разбира се в досието ти ще бъдат поместени известен брой документи като длъжностна характеристика, но те в днешно време значат нещо, само, ако работиш в държавното радио и искат да не репортерстваш. И за проверките от ИТ.

Като човек, който е бил съкращаван десет хиляди пъти да ти кажа, че не е най-страшното нещо на света. Случват се такива неща. Това, че все пак си на работа, може да значи, че си важна за тях, което не е лошо. Може да значи и, че не им достигат хора, а ти си познато лице. Де да знам.

Някакви мъдри американци били казали да не гледаш на кризата като проблем, а като възможност. На новата длъжност ще имаш нови отговорности и нови предизвикателства. Пък туко виж се окаже, че наистина се справяш толкова добре, колкото си мислиш и да имаш блестящо бъдеще.

Успех!

Назначена по чл.68 ал.1т.2 и ме съкращават по чл.325, т4 - такъв договор обикновено се прекратява на такова основание
три години съм на тази длъжонст - в случая срокът няма значение. Назначени сте за определена работа /проект/, сега е свършена работата - сега прекратяват ТД
в същото време ме преназначават на друга длъжност - не са длъжни да го правят.Явно имат нужда от работници
на същата длъжонст слагат Човек - това не е забранено. Вие сте си свършили Вашата работа. За новата работа, по новия проект или за постоянно може да е нужен друг човек.
слагат Човекна Управителя - това е незаконно само в бюджетните предприятия и то само ако има доказан конфликт на интереси
Какво трябва да изисквам от тях - като документи или по точно какво трябва да ми дадат да подпиша - заповед за прекратяване на договора, оформена трудова книжка. За новата длъжност - договор, длъжностна характеристика, справка от НАП за регистриран ТД. следват инструктажи и т.н.
мога ли да бъда на новата длъжност застрашета от опастност ,че могат един ден да ме съкрятят-поради намаляне обема на работа и на новата, и на старата, и на бъдещата... винаги един работник/служител е застрашен от такова съкращение

Диди ще ме прощава, че разводнявам темата, но тя реално е изчерпана. Ако все пак има още въпроси, ние сме тук.

<sup>Отговор на XXXXX(30.01.2020 09:19):
XXXXX каза:

Човек на Управителя - това е незаконно само в бюджетните предприятия и то само ако има доказан конфликт на интереси</sup>


Когато нямах една изписана трудова книжка, много се ядосвах на това. Повече от логично е да назначиш човек който познаваш, отколкото да вземеш някакъв напълно непознат. Може да се нарече „Управление на риска“.

Единствения възможен случай да започнеш работа, без никой нищо да знае за теб, е когато има спешна нужда от човек, а няма никой свободен. В най-добрия случай, може да има, но поради някаква причина да не е подходящ. Ето например момата горе. Тя е под 29, за да може да влезе в програма.

И точно защото го осъзнавах перфектно, много се ядосвах на КТ, който задължава работодателите да обявяват свободните места. Това е огромен разход за всички. Работодателя трябва да прави измислени конкурси, да се занимава с безброй кандидати, да губи време, само, за да накрая да назначи този, който си е харесал много преди всичко това.

Загуба на време, пари и мечти е и за кандидатите. За тях дори е по-голяма. Предполага се, че прилична част от тях са безработни и притиснати финансово. И точно в такава обстановка трябва да се набутват с прилични суми, за да явяват на конкурси от по няколко етапа, в които още от самото начало не са имали никакъв шанс.

Спомням си моята първа работа на трудов договор, а не почасово с пари на ръка. В една голяма, частна компания беше обявен конкурс за две места. Аз обнадежден подадох документи. Там нямаше изпит, само интервю. Казаха ми, че ще ми се обадят за датата му.

Но не ми се обадиха. Един ден аз съм извън града. Бях в близко село и цепех дърва. Точно на обяд телефона ми звънна и ми съобщиха, че след половин от час трябва да се явя на интервю.

Към онзи момент не знаех, че двете места са били определени предварително, но комисията хич не ги е харесала. Не харесала и никой от останалите се явили. Попитали има ли други кандидати и тогава извадили моето име. Между другото, комисията беше в грешка. Тези двамата наистина се оказаха много способни служители и имаха добра кариера в тази компания и извън нея.

Бързайки, колкото е възможно за млад и амбициран човек, се окъпах, облякох костюм и се явих. Оказа се, че трябва да почакам ред. Настаниха ме в едно помещение, което се използваше служителите да обядват. Там ме намери стар служител. Каза ми философски, че последния или печели, или губи. Но да съм знаел, че ако спечеля, всъщност губя. И обратното.

Интервюто мина повече от добре. Напетия младеж успя да впечатли софиянците. Разбира се, не го знаех.

Около двадесет дни по-късно ми звъни телефона. Тъкмо съм излязъл от зъболекарски кабинет след дълга процедура, включила и вадене на зъб. Устата ми е пълна с памуци, в полу-несвяст съм, а за говорене хич ме нямаше. Казах ми, че трябва да се явя на работа. Благодарих, колкото успях. Добре, че разговора беше бърз.

Пет месеца по-късно перспективния, млад кадър беше отново на улицата, съкратен след вътрешна интрига, на която беше неволна жертва. Не мога да съм сигурен дали конкретния човек се е почувствал застрашен за собствената си работа или е било обикновена (прикрита) неприязън, което си е нормално.

Не познавах света и си мислех, че това е много нечестно. Знаех, че бях назначен на 4 часа, но работех по 12 и повече. Знаех, че бях давал всичко от себе си. Знаех, че бях помагал с всичко, което мога на всеки колега, включително на интриганта, когото по никакъв начин не отделях от другите. Но не знаех, че не трябва да блестя. Не трябваше да показвам знания. Не трябваше да влагам умения. Не трябваше да си давам зор. Трябваше просто да съм по-нисък от тревата.

Но как млад човек ще знае, че не трябва да е устремен да свърши най-доброто, на което е способен? Че не трябва да е мотивиран? Че не е назначен, за да върши работа, а да си пази хляба? Много, много години след това, щях да науча тези уроци. И се радвам, че тогава не ги осъзнавах.

Имах и равносметка от тази първа, законна работа. Там имаше изисквания за облекло. В резултат на това за костюми, ризи, вратовръзки бях похарчил повече от нетните заплати, които бях получил. Излишно е да казвам, че работех на минимална. Но пък три месеца по-късно имах работа мечта. За нея онези пет месеца се оказаха решаващи. А опита и наученото от тях ми служи още дълго след това (чак до днес) в новите ми занимания.

Е вратовръзките никога повече не сложих, ако не броим някоя друга сватба.