Може ли майката ,която е в отпуск от 135 до 410 дни след раждане да смени работодателя си и ще може ли при новия работодател да продължи отпуска си до 410 дни? Работодателя е съгласен.
Ще има ли проблеми с НОИ и с изплащане на обезщетението?

Ако е по чл. 123 от КТ нямаш проблеми. За другите да даде мнение по компетентен

^{Отговор на LILIKOKI(12.11.2021 16:05):
LILIKOKI каза:
Може ли майката ,която е в отпуск от 135 до 410 дни след раждане да смени работодателя си и ще може ли при новия работодател да продължи отпуска си до 410 дни? Работодателя е съгласен.
Ще има ли проблеми с НОИ и с изплащане на обезщетението?}
А какво се случва с лицата в отпуск по майчинство,когато работодателя прекрати дейността?

^{Отговор на LILIKOKI(12.11.2021 17:28):
LILIKOKI каза:
А какво се случва с лицата в отпуск по майчинство,когато работодателя прекрати дейността?}
По време на отпуск работодателя не може да прекрати трудовия договор без 123 от КТ което не е прекратяване НА ТД . А ако го прекрати следва сьд

ДОКАТО СИ ОТПУСК НЕ МОГАТ ДА ТЕ УВОЛНЯТ- ДАВАЙ СИ НАВРЕМЕ БОЛНИЧНИТЕ, ГЛЕДАЙ ДА НЕ СЕ РАЗМИНАВАТ ДАТИТЕ ,А АКО НЕ СЕ ЛЬЖЕМ ГЛАСУВАХА И ВТОРА ГОДИНА МАЙЧИНСТВО ТАКА ЧЕ НЕ ИМ СЕ ПЛАШИ

Пълни глупости! Могат да те уволнят и по време на отпуск. Включително и през отпуск за временна нетрудоспособност (болничен) и майчинство. Вярно, по някога трябва разрешение от Инспекцията по труда, но често може и без него. Зависи от договора, зависи от основанието за прекратяване, зависи от взаимоотношенията с работодателя, зависи....
При закриване на предприятието не се изисква разрешение от Инспекцията по труда за прекратяването на ТД с майки, болни, отпускари и т.н.
Виж чл.333 от КТ!
^{Отговор на astora(12.11.2021 22:01):
astora каза:
ДОКАТО СИ ОТПУСК НЕ МОГАТ ДА ТЕ УВОЛНЯТ- ДАВАЙ СИ НАВРЕМЕ БОЛНИЧНИТЕ, ГЛЕДАЙ ДА НЕ СЕ РАЗМИНАВАТ ДАТИТЕ ,А АКО НЕ СЕ ЛЬЖЕМ ГЛАСУВАХА И ВТОРА ГОДИНА МАЙЧИНСТВО ТАКА ЧЕ НЕ ИМ СЕ ПЛАШИ}

^{Отговор на XXXXX(12.11.2021 23:56): Пълни глупости! Могат да те уволнят и по време на отпуск. Включително и през отпуск за временна нетрудоспособност (болничен) и майчинство. Вярно, по някога трябва разрешение от Инспекцията по труда, но често може и без него. Зависи от договора, зависи от основанието за прекратяване, зависи от взаимоотношенията с работодателя, зависи....
При закриване на предприятието не се изисква разрешение от Инспекцията по труда за прекратяването на ТД с майки, болни, отпускари и т.н.
Виж чл.333 от КТ!}
Прав си., ама ... защо толкова нервно?
Въпросът е - каква е идеята?

За бременните работнички и служителки е предвидена закрила при уволнение, като чл. 333, ал. 5 от КТ предвижда, че бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 от КТ, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от КТ. Закрилата действа от момента на уведомяване на работодателя и удостоверяването на бремеността. Тази закрила при уволнение включва забрана за уволнение на бременната работничка или служителка с предизвестие, освен в следните случаи, изчерпателно изброени в КТ: закриване на предприятието; отказ на бременната работничка или служителка да последва предприятието или поделението, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност; когато бременната заема длъжност, на която е възстановен незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност; при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Закрилата включва и забрана за уволнение на бременната работничка или служителка без предизвестие, освен в следните случаи, също изброени в КТ: когато бременната бъде задържана за изпълнение на присъда или бъде дисциплинарно уволнена. При дисциплинарното уволнение е необходимо предварително разрешение от Инспекцията по труда.

По силата на чл. 333, ал. 6 от КТ работник или служител, който ползва отпуск за бременност, раждане и осиновяване (т.е. по време на отпуск в размер на 410 дни по чл. 163 от КТ, от които 45 дни преди раждането), може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - при закриване на предприятието. И СЕ ДРЬЖ ПО ВЬСПИТАНО , ДА НЕ ПОСЛЕДВАШ TaNikKa

^{Отговор на astora(13.11.2021 14:19):
astora каза:
За бременните работнички и служителки е предвидена закрила при уволнение, като чл. 333, ал. 5 от КТ предвижда, че бременна работничка или служителка, както и ....може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 от КТ, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от КТ.
По силата на чл. 333, ал. 6 от КТ работник или служител, който ползва отпуск за бременност, раждане и осиновяване ...
може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ - при закриване на предприятието.}

Аз точно това съм написала.
Тъй като с едри букви уверяваше майката, да е напълно спокойна и през втората година, подчертах, че абсолютна защита няма.
И престани да викаш. Не мисли, че си по-малък шут от ТаНикКа

<sup>Отговор на XXXXX(13.11.2021 21:42):
XXXXX каза:

Аз точно това съм написала.
Тъй като с едри букви уверяваше майката, да е напълно спокойна и през втората година, подчертах, че абсолютна защита няма.
И престани да викаш. Не мисли, че си по-малък шут от ТаНикКа</sup>

XXL ОТГОВАРЯЙ НА ПИТАЩИЯ А НЕ АПОСТРОФИРАЙ ДРУГИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДИСКУСИЯТА. ТОВА НЕ ГО ПРАВИШ ЗА ПЬРВИ ПЬТ И СЕ ДРЬЖ ПО ПРИЛИЧНО. ПО БЕТЕР СИ ОТ ТаНикКа

Не се карайте, а (ако можете) - дайте еднозначна дефиниция, за текста на чл. 328, ал. 1, т. 12:
„при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.“

^{Отговор на jhoro(14.11.2021 23:27):
jhoro каза:
Не се карайте, а (ако можете) - дайте еднозначна дефиниция, за текста на чл. 328, ал. 1, т. 12:
„при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.“}
Текстът в закона гласи, че работодателят може да прекрати дадено трудово правоотношение, като отправи писмено предизвестие до служителя, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на неговия трудов договор (чл.328, ал.1, т.12 от КТ).

Съгласно трайната съдебна практика това основание за уволнение се свързва с безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Това означава, че е възникнала причина, която възпрепятства възможността трудовият договор да продължи да бъде изпълняван. Това обстоятелство, което е причинило невъзможността, е непреодолимо и не може да бъде вменено във вина на никоя от страните по трудовото правоотношение (в този смисъл е и Решение №218 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №984/2009 г., III г. о.).Работодателят ще е упражнил законосъобразно правото си на уволнение, когато е възникнала нова обстановка (различна от съществуващата при сключване на договора), при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно – по причини, независещи от волята на страните по договора.

Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини. Те обикновено са външни за страните по трудовия договор. Невъзможността може да идва както от служителя, така и от работодателя (Решение №302 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2011 г., IV г. о.). Затова основанието (по т.12 на ал.1 от чл.328 от КТ) е формулирано толкова общо. Има практика, съгласно която това основание за уволнение би било налице само тогава, когато не са налице другите изрично посочени в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение (Решение №137774 от 11.06.2019 г. на СРС по гр. д. №21240/2015 г.). В този смисъл всеки казус трябва да се преценява поотделно от работодателите.

Тази причина може да е законова пречка или да се основава на обективни фактори, които са непреодолими – тъй като, спрямо тях, страните се оказват неподвластни. За създаване на по-добра представа за разглежданата хипотеза, могат да се дадат следните примери за обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор:

Осъждане на служителя за престъпление, което е несъвместимо с изпълняваната работа (например материално-отчетническа длъжност);
Отнемане на правоспособността за работа с взривове, без която не може да се изпълнява работата (Решение №504 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 1ЗЗ6/2009 г. III г.о.);
Налагане на мярка за процесуална принуда (Решение №946 от 14.05.2002 г. на ВКС по гр. д. №1289/2001 г., III г. о.);
Изтекъл срок на разрешение за работа на чужденец (Решение №342 от 04.10.2011 г. по гр. д. №11/2011 г., г. к., ІV г. о. НА ВКС).