Сега научавам от управителката че ако например поиска от туроператора с документ който тя си нарича инвойс (но не е официално издадена от нас ф-ра ами нещо като проформа) например 624 евро, и те пращат копие на тяхното плат.нар, че 624 превеждат. След 4-5 дена минавайки през няколко междун. банки (предполагам и всяка си дърпа от превода разни такси) пристигат в нашата банка 580 евро. Коя сума да се фактурира? Реално си получил 580, а по договор е 624. За разликата ако имах документ от чуждите банки че са получили 624евро и са удържали 44 евро, тогава съм съгласна на база него да фактурираме 411/703 -624 и 629/504-44. Управителката която контактува с тях на чуждите езици казва че не може да предвиди колко ще удържи дадена международна банка за да им поиска с толкова повече да превеждат и че сме нямали основание да им искаме повече и можело да ги изгубим така като клиенти. Какво правите Вие при валутните преводи? Моля за помощ.

Взимам точно същите операции, като изисквам от банката ни копие от суифта. Там пише колко е наредил клиента и колко сме получили ние.
За да не се получават разлики, началничката, ако може, да се договори с клиентите при нареждането на превода да записват, че всички разноските извън тяхната банка са за тяхна сметка.

Просто научете клиентите си, че комисионните на тяхната банка са за тяхна сметка. В документите (инвойси, проформи) можете да включете текст "чисти от банкови комисионни". Когато платецът пише нареждане до банката, той трябва да маркира, че банковите комисионни поне на неговата банка са за негова сметка. Уж ние сме Бай ганьовци, а някои европейци са по-цигани и от нас. В суифтовете аз виждам колко пари е пратил клиентът и колко комисионни са удържани до пристигането им в нашата банка. Не знам до колко ще си развалите търговските отношения, но аз бих пробвала да фактурирам не договорената сума, а тази, която дефакто идва в нашата банка и за доказателство да им пратя по факса копие от нашия банков документ.

Благодаря за мненията Ви. Незнам кое точно е фактурирала тя - 624 по договор или 580 дошли по банка. Получих "суифта " по имейл от банковия ни агент. Но почнах да се притеснявам за досега получените евро преводи от други фирми (за тях нямам суифти но предполагам ще може да ги изискам сега) ако са фактурирани на колкото сме получили като сума(а не колкото те са били наредили). Сега ми се изяснява че тя например договаря за 5000, а получава 4900 и само това фактурира и и се получават разлики но как със задна дата на база суифтите да се дофактурира? Освен при следващо фактуриране да го направи. Боже, при вас кой фактурира по договорите?Управител , счетоводител, кой?

Отговор на последния ти въпрос няма да ти помогне по никакъв начин. Мисли, чети и дерзай :)))

Фактурите се издават от счетоводството, поне така е при нас.
Обичайната търговка практика е разноските на банката на наредителя да са за негова сметка. Проблемът идва основно от разноските на корекспонденските банки, но това за чия сметка да са те е въпрос на договорка с клиента и не е необичайно да са за негова сметка. Ако клиента нарежда всички разноски да са за сметка на получателя, това вече е некоректно и е в разрез с добрите търговски отношения. Във външната търговия е рядко срещано явление.
Управителката Ви трябва да проучи въпроса и да защити интереса си при договарянето.

По стандартите на SWIFT са дефинирани три възможности за разпределяне на банковите комисиони при парични преводи между банките, участващи в операцията.
· OUR - всички банкови комисиони са за сметка на наредителя. Това включва комисионите на банката на наредителя, на банката - посредник /кореспондент/ и на банката на бенефициента.
· SHA - комисионите на банката на наредителя са за сметка на наредителя. Комисионите на банката - посредник /кореспондент/ и тези на банката на бенефициента са за сметка на бенефициента.
· BEN - всички банкови комисиони са за сметка на бенефициента. В този случай банката на наредителя приспада своите комисиони от сумата на превода.