Струва ми се, че законодателят каза "А" като освободи възложителите от задължението да определят авансовия доход на самоосигуряващите се лица, извършващи друга стопанска дейност. Смятате ли, че е редно да каже и "Б" като определи, че лицата могат да извършват друга стопанска дейност, само ако я извършват за своя сметка.

Това болдваното горе беше по същество. А обосновката по-долу може и да не четете:)

Тормозят ме няколко неща:
1. В съвсем практически и на ниско ниво план - в момента на изплащане на дохода и съставяне на СИС, е възможно нито лицето, извършващо другата стопанска дейност, още по-малко съставителят на СИС да знаят точно дали по тази сума или част от нея следва да се удържат осигуровки. От там идва проблемът с точното определяне на данъка.
2. Казано е (в КТ), че труд се полага само по трудово правоотношение. Значи няма място за граждански договори за каквато и да е било дейност. Вижте класифакаторът на професиите - за всяка манипулацийка ще се на мери длъжност. Ама не било труд, било извършване на услуга. Гонел се резултат. Сякаш работодателят не гони резултат и е социална институция, длъжна да предоставя работно място. Тук ми е странна цяла армия от журналисти писатели, музиканти и всякакви такива представители на типичните "свободни професии", които хем са решили, че са журналисти, писатели, музиканти, хем не извършват дейността си по занятие. И не се самоосигуряват и си чакат хонорарите и в края на годината всички се почесваме умно какво да правим с техните данъчни декларации. А пък колеги треперят дали няма да имат проблеми заради оформянето на СИСовете им.
3. В момента на изплащане на някакъв доход може да възникне спор между платеца на дохода и получателя е ли това изобщо доход от друга стопанска дейност или не е (пример - всякакви авторски възнаграждения)

И изобщо нека всеки активен стопански субект се научи да бъде сам отговорен към себе си. И тези възложители и техните счетоводители да бъдат освободени от отговорности, с които са натоварени заради идеята, че уж по-лесно ще бъдат контролирани официални легални стопански субекти. И че винаги има начин да се открие нарушение, заради което да се наложи някоя глоба.

Много писах (пак).

Ели, това за миналата година ли го говориш?

За всяка година.

Днес получавам поредно доказателство, че правилно съм се замислила. Моя позната получава доход по граждански договор от организация от системата на Просветното министерство през м. май 2008. Дали са и екземпляр от "хонорар сметката" (така ми каза по телефона), в който и приспаднали ПНР... 35%.
Жената е учителка по история. И е хванала грешката. Лошото е, че я хваща сега. Просто не е допускала, че може да и се случи.
И ме пита: Какво да правя. Дадох и моята версия, която започваше така: Първо се обади на колежките и ги сритай, а после...
Макар че каквото и да направи, не мога да и гарантирам, че няма да я привикат за справка и изясняване на обстоятелствата. Надеждата ми е само, че тъй като платецът на доходите не е частна търговска фирма, няма да е толкова страшно, колкото щеше да бъде вдруги случаи.