ЕТ, рег. земеделски производител, получава застрахователно обезщетение за погинали посеви.
Два въпроса: Облагат ли се тези приходи с данък печалба?
Начислява ли се ддс?

Според мен и на двата въпроса отговора е не, но ми се иска да чуя и други мнения

а нещо до размера на разходите ))) (има ли неопредолима сила всъщност за погиването)

градушка и вятър

по първият въпрос аз силно се съмнявам - и клоня към отговор ОБЛАГА СЕ

практически има данъчно признати разходи от брак и данъчно ПРИЗНАТИ приходи от застраховка (виж чл 29 и чл 28 ЗКПО) - резултативно според мен ако имаш данъчна печлба - дори няма да може да ползваш преотстъпването по чл 179.... но земеделските производители не са ми ясни - само разсъждавам на глас

според мен въпроса съвсем не е за начинаещи, а си е доста интересен.

ДДС няма - но си осигури поне протокол за брак от застрахователя.

той не преотстъпва данък по ЗКПО, защото е ЕТ

ми тогава като чета чл 13 ал 3 ЗДДФЛ - практически той няма дейност като търговец, но не попада и в доходи от производство на продукция....

(3) Не се облагат с данък доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.
(4) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец.

от друга страна

Необлагаеми доходи
Чл. 13. (1) Не са облагаеми:
14. застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие;


та за мене въпроса е интересен - въпрос на тълкуване е може би, но продължавам да клоня към облагане ако има повече пари от обезщетението сравнени с брака - въпреки, че противоречи на разумното....

аз дори не мога да определя размера на разходите, защото растенията са частично увредени и ще се възстановят

ооооо - тогава вече нямаш непреодолима сила.... става все по интересно

е, аз затова се чудя

за мен имаш продукция с по-ниско качество - така че прихода си е облагаем та дрънка.... ако нямаш брак - нямаш и ДДС за връщане.... ама грам не са ми ясни земеделските....))))

лошо, че никой с опит не се включва

сиса, и какво е основанието за изплащането на застраховката.Но цитирай точно

Необлагаеми доходи
Чл. 13. (1) Не са облагаеми:
14. застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие;

лански, явно ще се допълваме.Това горе го прекопирах от теб.За мен няма данък печалба върху тези пари

Аз мисля,че не би следвало да е облагаем.

щом така мислиш - значи не е облагаем - нали?

да - само, че ЕТ все пак си формира резултата по ЗКПО може би ))))))) а там чл 29.....

основанието е настъпило застрахователно събитие

Лански, не.
ЕТ с доход от непреработена продукция няма данък.Да де и , ако е земеделски производител

да ама този доход е от застраховка - не от непреработена продукция ))))

Чл. 13. (1) Не са облагаеми:
14.

стига ме обърква, де:)))

Ами това по-горе?

с кое те обръквам
това си е ЕТ който има доход от застраховка
сиреч има извънреден приход
чл 29 ЗКПО казва, че този приход е ДАНЪЧНО ПРИЗНАТ

сега остава да се реши - аджеба Е ЛИ ПРИХОД от обработка на растителна и бля бля продукция или НЕ Е

ако НЕ Е - за мен се облага

аз простичко така разсъждавам )))

ама е приход, във връзка с реализация на непреработена зем. продукция

(4) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец.

Малко се поразмислих и...
ал.1т.14 май, май не се отнася за ЕТ.Та тогава излиза, че застраховката е облагаема:))

Ха, сега де

didah, a ал. 3 на чл. 13

сиса-това слава богу върши работа и за ЕТ.
Така, че дохода ти от продукцията,ако е непреработена е необлагаема, но за застраховката вече мисля, че е

е нали ЕТ е по ЗКПО нищо че е физическо лице )))))))))

2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на:

1. непреодолима сила


Лански, а това не върши ли работа.Макар, че хич не знам дали наистина е такава сила-та

непреодолима сила е когато ти изгори целия магазин - не можеш да работиш, ако ти изгори част от стоката - имаш щета, но ти можеш да продължиш да работиш

тук в един момент приказката се извъртя, че
Автор: сиса (гост) | Дата: 26.08.2009 12:53 аз дори не мога да определя размера на разходите, защото растенията са частично увредени и ще се възстановят

сиреч - за мене няма непреодолима сила - има по ниско качество - мисля, че беше 306 ал 2 от ТЗ - поне ДОПК препращаше нататък... иначе повечето тълкувания за ДДС бяха можеш ли да предотвратиш събитието или не можеш..... но от гледна точка на ЗКПО или патентния данък - мисля, че се тълкуваше във вариант - можеш ли да продължиш работа или не можеш ....

(поне навремето за патентния данък бях ровил и имам някакви такива бегли спомени... може да е променено вече....)

В търговската практика като непреодолима сила, т. е. като форсмажорни се считат обстоятелства като стихийни бедствия от природен характер: наводнения, пожар, земетресение и други подобни.
В решение № 282/11.01.2005г. и 4494/07.05.2007г. на І отд. на ВАС се сочи, че под понятието „непреодолима сила” в данъчното производство следва да се разбира, че това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Като „непреодолима сила”, според съдебната практика се квалифицират природните бедствия – земетресение, наводнение, силен снеговалеж, голяма суша, пожар и др.”.
В решение на І-во отделение на ВАС № 8025/30.07.2003 г. е дадено следното тълкуване на понятието „непреодолима сила” – непредвидимото /случайното/ или непредотвратимото с извънреден характер събитие по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ е, в първия случай, такова, което длъжникът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди /с оглед взимане на предохранителни мерки/, а във втория - такова, което не би могло да се предотврати с никакви охранителни мерки и грижи /природно или друго бедствие/.


Само това успях да избутам набързо като определение за "непреодилима сила"
Мисля, че Сиса попада тук някъде

Е аз пък разсъждавам по следния начин - ако този доход от непреработената с.с.продукция би бил реализиран, то той е необлагаем съгл. ЗДДФЛ,нали така. Защо след като застрахователното обезщетение компенсиращо частично загубата от това природно бедствие на необлагаем доход следва да бъде облагаем :)
Имаше в някой от законите определение за "непреодолима сила", трябва да го открия.

krtodorova , то хубаво си го натъкмяваме ние тук, но ония....

Все пак не мисля, че дохода от продукцията и застраховката биха могли да се обвържат така.Все пак едното си е доход, а другото извънреден приход.Е, разбира се-според мен, де:))

№ Д-24-00-329 от 8.08.2000 г. относно понятието "непреодолима сила" за целите на данъчното облагане
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ


ДО

РДД


гр. . . . . . . . . .


ДО


ТДД


гр. . . . . . . . . .


По повод постъпили запитвания в Главна данъчна дирекция относно понятието "непреодолима сила", във връзка с прилагането на чл. 43, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица и на основание чл. 237, ал. 1, т. т. 1, 2 и 10 и чл. 238, ал. 1 от ДПК, изразяваме следното становище:


По своята правна същност патентният данък е окончателен и годишен, не зависи от финансовия резултат (печалба или загуба), дължи се за конкретен данъчен период (една данъчна година) и е определен като абсолютна сума от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ промените в декларираните обстоятелства, свързани с определянето на дължимия окончателен годишен (патентен) данък се декларират от данъчно задължените лица в седемдневен срок от настъпването им, като размерът на данъка се намалява само при преустановяване на дейността, причинено от непреодолима сила. Наличието на тези обстоятелства се удостоверява с документи, издадени от компетентните органи.


В Закона за облагане доходите на физически лица не се съдържа легална дефиниция на понятието "непреодолима сила". Това понятие се използва в данъчния процес (чл. 43, ал. 1, т. 2 и чл. 70, ал. 1, т. 1 от ДПК), като според § 1, т. 10 от Данъчния процесуален кодекс, "непреодолима сила" има значението по чл. 306, ал. 2 от Търговския закон. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.


Невъзможността на изпълнението на едно задължение може да бъде предизвикана от обстоятелства, които законът нарича "непреодолима сила". Като непреодолима сила, според съдебната практика се квалифицират природните бедствия - земетресение, наводнение, силен снеговалеж, голяма суша, пожар (ако не се дължи на причини, за които длъжникът отговаря) и т. н. Всички тези обстоятелства от извънреден характер са за длъжника (или за данъчно задълженото лице) случайни по своя произход, непредвидени и непредвидими, настъпващи независимо и въпреки волята на лицето. Но една производствена авария не може да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство - в повечето случаи липсва непредвидимост и непредотвратимост на събитието.


Освен природни явления, непреодолима сила могат да бъдат и събития и явления от обществения живот - военни действия, правителствени забрани, ограничаващи износа (ембарго), епидемии, стачки, хиперинфлация и т. н. Като непреодолима сила може да се определи и едно престъпление (пр. кражбата, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс).


Непреодолимата сила, като юридически факт, означава събитие, което предизвиква последваща невъзможност на престацията или последваща невъзможност да се изпълни едно задължение. Неизпълнението не трябва да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Обективна невъзможност да се изпълни задължението е налице, когато то не може да се изпълни нито от длъжника, нито от друго лице.


Невъзможността да се използва едно наето помещение, поради прекратяване на наемното правоотношение, не води до обективна невъзможност на изпълнението - лицето би могло да наеме друго помещение, от което да извършва дейността. Невъзможността да се използва моторното превозно средство, като последица от автомобилна катастрофа, не се определя като непреодолима сила - лицето може да извършва дейността с друго МПС.


Следва да се има предвид, че според един от основните принципи на правото, липсата на средства никога не прави изпълнението на едно задължение обективно невъзможно.


В някои случаи изпълнението на задължението е обективно възможно от друго лице, но самият длъжник не е в състояние да го извърши, поради настъпването на извънредно събитие, свързано с личността на длъжника - катастрофа, злополука и т. н. В тези случаи "субективната невъзможност" се приравнява на обективната невъзможност да се изпълни едно задължение и с оглед на правните последици на неизпълнението и тези обстоятелства (или събития) се възприемат като непреодолима сила.


Според константната съдебна практика и възприетото от правната доктрина терминологично значение на понятието "непреодолима сила" не са непреодолима сила обстоятелствата, които се отнасят до личността на длъжника. Внезапно настъпилото тежко заболяване или други обстоятелства, свързани със здравословното или физиологичното състояние на едно лице, не се квалифицират като непреодолима сила. Това е така, тъй като физиологичното състояние на човешкия организъм не представлява юридическо събитие от извънреден характер. В този смисъл непреодолима сила може да бъде една автомобилна катастрофа, но настъпилите травматични увреждания за лицето не са непреодолима сила - те представляват резултат от настъпването на едно извънредно събитие - катастрофата.


За да е налице преустановяване на дейността, причинено от непреодолима сила, е необходимо не само да е настъпило едно непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер. Това събитие трябва да създава, да причинява невъзможността. Необходимо е между случайното по произхода си събитие и невъзможността за изпълнение да съществува причинна зависимост. Ето защо трябва да се докаже както настъпването на непреодолимата сила, така и причинната връзка между нея и неизпълнението на едно задължение. Пожарът в един търговски обект, който е унищожил изцяло стоката и оборудването в него, причинява обективна невъзможност да се осъществява дейността на търговеца в обекта и води до неизбежно прекратяване на дейността му за този обект. Но ако вследствие на пожар е повредена или унищожена само част от стоката или оборудването в един магазин, което е довело до временни затруднения, но не и до обективна невъзможност да се извършва дейността на търговеца в този обект, пожарът не представлява непреодолима сила - настъпилото събитие не причинява неизбежно прекратяване на дейността. Кражбата на машините в едно производствено помещение причинява обективна невъзможност да се осъществява производствената дейност, но кражбата на парични средства не може да се възприеме като форсмажорно обстоятелство.


С оглед прилагането на чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ, за целите на облагането с окончателен годишен (патентен) данък, следва да се има предвид, че едно събитие от извънреден характер, което е непредвидено и непредотвратимо (непреодолима сила) причинява прекратяване (преустановяване) на дейността, извършвана от данъчно задълженото лице или причинява невъзможност лицето да осъществява дейността през течение на данъчната година. Преустановяването на дейността през течение на данъчната година, което е причинено от непреодолима сила, е условие за намаляване (редуциране) размера на дължимия от данъчно задълженото лице патентен данък. Разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ съдържа следния юридически фактически състав:

1. Данъчно задълженото лице подава декларация по чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ, с която декларира преустановяване (прекратяване) на дейността.
2. Преустановяването на дейността трябва да е причинено от непреодолима сила.

След подаването на декларацията по чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ от данъчно задълженото лице, данъчните органи следва да извършат данъчна проверка или ревизия, с цел да се установи верността на декларираните от лицето обстоятелства и съществуването на причинно-следствена връзка между непреодолимата сила и преустановяването на дейността. В това данъчно производство са допустими предвидените в Данъчния процесуален кодекс доказателствени средства, но чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ дава приоритет на писмените доказателствени средства - документи, издадени от компетентните органи. Документът за наличие на обстоятелства за непреодолима сила, издаден от компетентен орган, подлежи на конкретна преценка и тълкуване от данъчния орган ведно с всички установени при данъчната ревизия данни и факти.


Данъчният орган следва да прецени за всеки конкретен случай дали установените обстоятелства могат да се квалифицират като непреодолима сила и дали същите са причинили преустановяването на дейността, предизвиквайки последваща обективна невъзможност данъчно задълженото лице да извършва декларираната дейност. Ако в резултат на направената данъчна проверка или ревизия се установи по безспорен начин, че е осъществен фактическият състав на чл. 43, ал. 2 от ЗОДФЛ, данъчният орган следва да коригира дължимия от лицето в годишен аспект окончателен годишен (патентен) данък.


В случай че данъчно задълженото лице започне отново да извършва през същата данъчна година дейността, която е преустановило поради непреодолима сила, се прилага разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗОДФЛ.


ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) А. Тончев

Лански, ама питащата не прекратява дейност, де.И продължава да има къде да работи.
Мисля, че това не се отнася за нея.:))

добре, при нас ситуацията е следната: удря градушка, вследствието на което се унищожават първите китки на растението, което ще рече че няма да има добив от 20% от растението, забавя му се разтежа докато се възстанови и после се берат останалите китки

цитирам го за да се види логиката - не да си подаде патентна декларация )))

та обезщетението е за тези унищожените китки, самото стъбло не е унищожено

Честно казано моята логика по-си я харесвам:))

Имам впредвид това, което съм копнала в 13.49 часа

хубаво - ама едното са решения на ВАС, които са за конкретни дела, другото е официално становище на НАП.....

по пътя на логиката, ако тези китки не бяха унищожени щеше да има добив следователно приход от продажби

Май кривнахме не накъдето трябва.:))

Питането беше за данъка.
Имаме ли застрахователно събитие?Имаме.
Дължи ли данък върху прихода от застраховката? Ами, ако се счита за извънреден приход-да.

Хайде да разсъждаваме върху това

по пътя на логиката - можеше да има огромен внос от китай и да ги изхвърлите вместо да ги продадете....

защо мешате продажбите с обезщетението - обезщетението не е задължително да е в парична сума - можеше да ви заменят "погиналия актив" - какво щяхме да правим тогава ))))))

можеше да ви заменят "погиналия актив" - какво щяхме да правим тогава ))))))

Е, те тва просто няма как да се случи в този случай.Трудно ще им посадят обратно посевите.Поне не тази година:))

По пътя на тази логика - какво се случва със субсидиите тогава ?

на мен са ми подменяли монитор - какъв е проблема да закупят от някъде нещо си ако им излиза по-евтино

ххххх
не ни обърквай още, де.За субсидии още не сме говорили:))

субсидиите са ясни, без ДДС и не се облагат

нито могат да внесат от нашата продукция, нито да я подменят.
Добре, направили сме разходи да доведем растението до определено ниво, получавам обезщетение за тези направени разходи, нулирам ги и ..........?

ама е приход, във връзка с реализация на непреработена зем. продукция

сиса, това малко по-нагоре си го писала.Не мисля,че си права.

Айде и някой друг да се включи,де.Че вече май преливаме от пусто в...празно:))

нито могат да внесат от нашата продукция, нито да я подменят

какво произвеждате, което само в Бг вирее, че да се хваля пред чужденците )))))))))

е не вирее само в БГ, ама сме и по ЗТТИ

Извинете ! Не исках да ви обърквам, а само да насоча. Самото осчетоводяване по различни сметки, не води до третирането, че дохода е различен и от друга дейност.