Наскоро парламентът гледа на първо четене измененията в Закона за независимия финансов одит (ЗНФО). Не след дълго промените в нормативния документ ще станат факт. Това ще доведе до създаването на Комисия за публичен надзор върху регистрираните одитори. Комисията ще се състои от седем души, един от които ще я председателства. И седмината ще се назначават от министър-председателя. Парите за издръжката на новия контролен орган ще идват от държавния бюджет чрез Комисията за финансов надзор. Към новата комисия ще се създаде и обслужваща я администрация.
Целта на новия регулатор е да повиши качеството на финансовия одит, като осъществява публичен надзор върху дейността на регистрираните одитори. Дали обаче законовите промени ще доведат до постигането на тази цел?
Ако депутатите одобрят проектозакона в сегашния му вид, ще бъде създадена една псевдоконтролна, преобладаващо държавна структура, за която бюджетът ще харчи определена сума, без от това да има особен ефект. Ефективният контрол върху дейността на одиторите, както е и сега, ще остане в правомощията на Института на дипломираните експерт- счетоводители (ИДЕС). Това означава, че и резултатите от контрола ще са, каквито са сега, т.е. създаването на новата контролна структура и изразходването на ресурси няма да променят нищо.
Промените в ЗНФО се правят с цел синхронизация на българското право с европейските норми. След приемането на измененията в нормативният акт вероятно пред Брюксел ще бъде отчетено, че сме се съобразили с изискванията на поредната евродиректива. После ще се види, че това всъщност е поредният чисто български терикатлък, от който никой не печели.
Появата на комисията ще създаде прецедента „регулатор без права”
Концепцията, заложена в проектозакона е при определени обстоятелства комисията да възлага на ИДЕС да разследва случаи, в които има съмнение за нарушения. В случай че резултатите от проверката са непълни, комисията има право да поиска нова проверка. Ако ИДЕС не се справи в определения срок (неколкократно) или пък резултатите от проверката се отличават с непълнота (пак неколкократно), комисията може да направи и самостоятелно разследване. В това отношение новият регулатор има значителни правомощия. Той може да определя сроковете, в които одиторите ще са длъжни да му представят документи от досиетата си, също така да изисква копия на документи на одитираните предприятия и т.н. Дотук добре. Какво става после? Оказва се, че комисията няма правомощия да налага санкции. Това на практика я превръща в може би единствения регулатор в света, нямащ право да санкционира.
Механизъм за санкции все пак има и той е заложен в законовия текст: „Институтът на дипломираните експерт-счетоводители осигурява чрез своите органи предприемането на мерки спрямо проверяваните регистрирани одитори, когато това е необходимо в резултат от извършените проверки.” Така е и сега, на практика нищо не се променя.
Държавата ще доминира, незаинтересоваността също
Министър-председателят ще определя членовете на комисията по предложения на управителя на Българската народна банка, министъра на финансите, председателя на Комисията по финансов надзор и председателя на Сметната палата.
Всички те предлагат по един човек. Това са все институции, будещи уважение. Въпросът е  кое налага всички членове на комисията да са представители на държавни структури?
За да се попълни екипът, управителният съвет на ИДЕС също ще предлага двама души.
В новия контролен орган няма да намерят място представители на бизнеса, инвеститорите, съставителите на финансови отчети. Все заинтересовани страни, които има дълбока логика да вземат участие в един обществен надзор. Все пак бизнесът поема наложеното му от държавата задължение да плаща цената на одита. Инвеститорите са тези, които влагат парите си, доверявайки се на финансовата информация, а счетоводителите са тези, чиято работа на практика проверяват одиторите.
Членовете на комисията, с изключение на председателя, няма да са на щат. На практика за тях това ще е една възможност да реализират допълнителен доход, при това не особено голям. Не е трудно да си представим колко ефективен ще бъде един чиновник, който ще прави нещо, което не е свързано с основната му работа и за което няма да получава кой знае какви пари.