Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда относно правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение се прилага само за неизползваните платени годишни отпуски по чл. 155 КТ (основния и удължения) и чл. 156 (допълнителните) и съответно за по-големите размери на тези видове отпуски, когато такива са уговорени с индивидуален или колективен трудов договор.

Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Кодексът на труда определя два основни вида платен годишен отпуск - редовен и допълнителен. Редовни платени годишни отпуски са основният - по чл. 155, ал. 4 КТ и удълженият - по чл. 155, ал. 5 КТ. Допълнителни платени годишни отпуски са отпуските по чл. 156, ал. 1, т. 1 - за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето и по чл. 156, ал. 1, т. 2 - за работа при ненормиран работен ден.

Съгласно чл. 224, ал. 3 КТ платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използван, не се обезщетява парично. Тези отпуски имат целево предназначение и когато не бъдат използвани те не подлежат на парично обезщетяване. Тази разпоредба всъщност потвърждава принципа, че на обезщетяване подлежи само платеният годишен отпуск.

С оглед на гореизложеното, разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ се прилага само за неизползваните платени годишни отпуски по чл. 155 и 156 и съответно за по-големите размери на тези видове отпуски, когато такива са уговорени на основание чл. 156а КТ.