Запазен е общият принцип, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Нов момент е разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, която допуска счетоводен разход да се признае за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч. Условието е за липсващата информация да са налице документи, които я удостоверяват.

В тази насока е и новата разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗКПО, съгласно която счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството и в документа липсва част от изискуемата информация, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.

В ЗКПО ясно е дефинирано задължението на лицата да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни дели.

Има промени и при документирането на международния въздушен транспорт, за да бъде признат за счетоводен разход. Отпаднало е изискването за представяне на оригиналния отрязък от пътническия купон. Но изискването за документиране чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет означава, че самолетният билет трябва да е ефективно пролетян. Пояснено е също, че когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.

Нов момент е въвеждането на принципа, че разходи, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго. Тази разпоредба обхваща случаите, които бяха регламентирани в чл. 36, ал. 5 на отменения ЗКПО.

Следва да отбележим, че с последните изменения на ЗКПО (ДВ, бр. 110 от 2007 г.) има нова разпоредба, която ще облекчи много данъчно-задължените лица. В чл. 10 се създава алинея 6, според която документална обоснованост за разходите по чл. 204, т. 1 и 3 (това са представителните разходи, свързани с дейността и разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност), обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство. Разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист.