Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Други

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

Национален осигурителен институт

от odit.info, 30 Jul 2008 10:50ч, видяна 12550 пъти
реклама
Писмо на Главна дирекция “Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване” до Районните управления ”Социално осигуряване” и Столичното управление ”Социално осигуряване” относно уеднаквяване на практиката при заверяването на осигурителните книжки
І. Издаване на осигурителни книжки
Във връзка с въвеждането на нов програмен продукт за издаване на осигурителни книжки, работещ изцяло с централизирана база данни, осигурителните книжки на различните видове осигурени лица се издават и заверяват от ТП на НОИ, както следва:

Наименование               

Осигуритлната книжка  се издава по:

Осигурителната книжка се издава от РУСО по:

1

Собственик ЕT

EИК

Постоянен адрес на собственика

2

Собственик ЕООД

ЕИК

Постоянен адрес на собственика;Адрес на седалище на дружеството

3

Съдружник ООД

EИК

Постоянен адрес на собственика;Адрес на седалище на дружеството

4

Свободна професия

ЕИК

Постоянен адрес на лицето

5

Земеделски производител

EИК

Постоянен адрес на лицето

6

Тютюнопроизводител

ЕИК

Постоянен адрес на лицето

7

Плащащ патентен данък и не е ЕТ или юрид. лице

EИК

Постоянен адрес на лицето

8

Съдружник в неперсонифицирано дружество

ЕИK

Постоянен адрес на собственика;Адрес на управление на дружеството

9

Член на кооперация

ЕГН

Постоянен адрес на лицето; Настоящ адрес на лицето

10

Възходящ роднина

ЕГН

Постоянен адрес на лицето; Настоящ адрес на лицето

11

Работещ по трудов договор

ЕИК

Постоянен адрес на физическото лице работодател;   адрес на управление на осигурители, които не са юридически лица

12

Работещ по граждански договор

ЕГН

Постоянен адрес на лицето; Настоящ адрес на лицето

13

Работещ по договор за управление

ЕГН

Постоянен адрес на лицето; Настоящ адрес на лицето

14

Лице, изпратено на работа в чужбина

ЕИК

Адрес на седалище на осигурителя

15

Съпруг(а) на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба

ЕИК

Адрес на седалище на изпращащото ведомство


Необходимите задължителни документи за издаване на осигурителни книжки за различните категории осигурени лица са, както следва:
За осигурените по чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО:
1. документ, удостоверяващ членственото правоотношение в кооперацията
2. искане за издаване осигурителна книжка на лице, работещо без трудово правоотношение – обр. ОК-2
За осигурените по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО:
1. документ за самоличност
2. сключеният договор, ако е в писмен вид, или документ за вписване в търговския регистър
3. искане за издаване осигурителна книжка на лице, работещо без трудово правоотношение – обр. ОК-2
 За осигурените по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО:
1. документ за самоличност
2. искане за издаване осигурителна книжка на лице, работещо без трудово правоотношение – обр. ОК-2

 За осигурените по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО:
1. документ за самоличност
2. искане за издаване осигурителна книжка на самоосигуряващо се лице - обр. ОК-1

За работещи по трудово правоотношение при работодател, който не е ЕТ или юридическо лице:
1. искане за издаване на осигурителна книжка на лице, наето по трудов договор от осигурител, който не е ЕТ или юридическо лице - обр. ОК-3

Искането за издаване на осигурителна книжка образец ОК-1 и ОК-2 задължително се подписва от осигуреното лице или от самоосигуряващия се.
Искането за издаване на осигурителна книжка образец ОК-3 и ОК-4 се подписва от осигурител, посредник или длъжностно лице на организацията, чрез която се провежда осигуряването. В тези случаи не е необходимо при издаването на осигурителните книжки да се изисква пълномощно от лицето, на което се издава книжката.
При издаването на осигурителни книжки на работещите по трудово правоотношение при работодател, който не е ЕТ или юридическо лице, се извършва проверка в регистъра на трудовите договори за подадено уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ.

Издаването на осигурителни книжки на самоосигуряващи се лица задължително се извършва след проверка в регистъра на осигурителите на заявената дата на започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, както и за избрания вид на осигуряването декларирани от тях на основание чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Тъй като от Националната агенция за приходите тези данни вече постъпват регулярно, писмо № 91-01-75/09.03.07 на ГД “ОВКО” не следва да се прилага. При издаването на осигурителните книжки от самоосигуряващите се лица не следва да се изискват екземпляри от подадена от тях в ТД на НАП Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице.

ІІ. Вписвания в осигурителните книжки
При заверяването на осигурителните книжки на лицата осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 5 и 6 от КСО, както и на членовете на управителни или контролни органи на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и на партии, не следва да се изисква попълването на колони 7, 8 /осигурителна вноска за сметка на работодателя - % и лева/ и 13 /дата на внасяне/ на лист 1 и 2 от осигурителната книжка. За всички лица, на които се заверяват осигурителни книжки, не следва да се изисква попълване на колона 14 /лихва лв./ на лист 1 и 2.

От 1 януари 2008 г. осигурителният доход, който се вписва в осигурителните книжки на работещите без трудово правоотношение, се образува като от полученото възнаграждение се приспаднат 25 на сто разходи за дейността. По същия начин се образува осигурителният доход на тези лица, когато възнагражденията им за извършена работа преди 1 януари 2008 г. се изплащат след тази дата.

От 1 януари 2008 г. осигурителният доход на лицата по договори за управление и контрол, включително на членовете на управителни и контролни органи на предприятия, е равен на полученото или начислено, но неизплатено брутно възнаграждение без приспадане на разходи за дейността. Промяната в определяне на осигурителния доход на тези лица е свързана с промените в ЗДДФЛ. От 1 януари 2008 г. доходите от възнаграждения по договори за управление и контрол не се считат за доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и за тях не се предвиждат нормативно признати разходи при определяне на облагаемия доход. Съгласно § 1, т. 26, б. ”з” от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ с оглед данъчното облагане правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са определени като трудови правоотношения.

По същия ред се образува осигурителния доход на лицата по договори за управление и контрол, когато след 1 януари 2008 г. получават неизплатени или неначислени възнаграждения, отнасящи се за минали периоди. От тази дата възнагражденията на лицата по договори за управление и контрол, включително за участие в управителни и контролни органи на предприятия, не се изплащат чрез Сметка за изплатени суми. Поради това при заверяването на осигурителния им стаж трябва да се изискват служебни бележки от осигурителите, в които те декларират размера на осигурителния доход за всеки месец от периода на дейността на лицата. С такива служебни бележки се декларират и сумите от средствата за социални разходи, получени от изпълнителите по договори за управление и контрол, тъй като същите не се включват в Сметка за изплатени суми.

За периода след 1 януари 2007 г. в случаите, при които осигурените лица получават парични обезщетения за временна неработоспобност, бременност и раждане или отглеждане на дете от териториалните поделения на НОИ, на обратната страна на лист 1 и 2 от осигурителната книжка се попълват:
- колона 2 - посочва се периодът на неработоспособността;
- колона 3 - вписва се броя на дните в неработоспособност. В колона 3 не се включват дните, за които е изплатено възнаграждение на основание чл. 40, ал. 4 от КСО;
- колона 5 - вписва се броят на дните от периода на отглеждане на малко дете;
- колона 6 - посочват се поотделно за всеки месец периодите, през които осигурените са получили парични обезщетения за отглеждане на малко дете.
На обратната страна на лист 1 и 2 се посочват и периодите, за които осигурителният стаж се зачита на основание чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Всички посочени периоди се включват в броя на дните, зачетени за осигурителен стаж, които се вписват на лицевата страна на лист 1 и 2 от осигурителната книжка.

На основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение. Посочената разпоредба е в сила от 1 януари 2007 г. След тази дата на самоосигуряващите се майки осигурителен стаж за отглеждане на дете до 8-годишна възраст не се зачита на основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО. Преди тази дата осигурителен стаж на самоосигуряващите се майки за периодите на отглеждане на дете до 3-годишна възраст /съответна 8-годишна възраст /се зачита на общо основание по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО без да се дължат осигурителни вноски.

За 2007 г. окончателен размер на осигурителния доход определят и физическите лица, членове на неперсонифицирани дружества, които са включени в кръга на самоосигуряващите се лица от 1 януари 2007 г. Декларираният от тях облагаем доход от извършване на услуги с личен труд в дружествата - приложение 3, част І, Таблица 8.9 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, те попълват в колона 5.2 от Таблица 1 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2007 г.

Регистрираните земеделски производители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция, не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО и определят окончателен размер на осигурителния си доход. Доходите от дейността си те попълват в таблица 4 на приложение 3 на годишната данъчна декларация. Облагаемият доход, вписан в ред 4.7 от посочената таблица, те попълват в ред 13 на колона 5.3 от таблица 1 на справката.

В колона 3 от Таблица 1 на Справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2007 г. самоосигуряващите се вписват и получените от тях доходи като членове на Районни и Секционни избирателни комисии по Закона за избиране на членове на Европейския парламент на Република България и членове на общински и секционни комисии по Закона за местните избори, тъй като осигурителните вноски за ДОО в тези случаи са за сметка на Републиканския бюджет /чл. 33, ал. 2 от ЗМИ и чл. 17, ал. 2 от ЗИЧЕПРБ/. Данните за осигуряването на тези лица, подавани на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, се подават с вписан код за вид осигурен 87 в т. 12 от декларация образец № 1 Данни за осигуреното лице.

Самоосигуряващите се, получили доходи като членове на Централната избирателна комисия по време на тези избори, вписват доходите от тази дейност в колона 5.5 на Таблица 1.
Проверката на дължимата окончателна осигурителна вноска от самоосигуряващите се лица за 2007 г. се извършва като се вземат предвид размерите на осигурителните вноски за фонд “Пенсии” поотделно за времето от 1 януари до 30 септември и тези от 1 октомври до 31 декември.

За периода от 1 януари до 30 септември дължимите осигурителни вноски се изчисляват като разликата от сбора на сумите, вписани в редове от 1 до 9 на колона 7 от Таблица 1, и от сбора на сумите, вписани в редове от 1 до 9 на колона 6 от таблицата се умножава с 23 на сто за родените преди 1.01.1960 г., съответно с 18 на сто за родените след 31.12.1959 г. За периода от 1 октомври до 31 декември разликата от сбора на сумите, вписани в редове от 10 до 12 на колона 7, и сбора на сумите вписани в редове от 10 до 12 на колона 6, се умножава с 22 на сто за родените преди 1.01.1960 г., съответно със 17 на сто за родените след 31.12.1959 г.
Когато самоосигуряващите се лица не са упражнявали дейността си през целия календарен месец, окончателен размер на осигурителния доход се определя само за отработените от месеца дни. В тези случаи минималният и максималният размер на осигурителния доход, определен за съответния период, се изчислява пропорционално на отработеното време.

В Таблица 1 се включва доход, реализиран от трудова дейност само за годината, за която се определя окончателният размер на осигурителния доход. В случаите, в които самоосигуряващите се лица декларират в съответните приложения на годишната данъчна декларация и доходи за положен от тях труд през предходни години, същите трябва да се прибавят към размера на осигурителния доход за годините, за които се отнасят. За целта следва да се извърши корекция на Таблица 1 за съответните години и след това да се завери осигурителната книжка на самоосигуряващия се. В тези случаи за извършването на корекции на окончателния размер на осигурителния доход в Таблица 1 за минали години лицата се насочват към съответната ТД на НАП. Осигурителните книжки на лицата се заверяват след извършването на корекцията на окончателния размер на осигурителния доход за всяка година поотделно.

Данните от Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход постъпват в информационната система на НОИ след предоставянето им от страна на НАП. НОИ получава само уточнените данни от Таблица 1. Поради това заверяването на окончателния размер на осигурителния доход се извършва само след постъпването на тези данни в информационната система на НОИ. Заверяване на окончателния размер на осигурителния доход въз основа на представен втори екземпляр от данъчната декларация, респективно Справка за определяне на окончателния размер, от страна на самоосигуряващите се следва да се извършва само по изключение.

Зачестяват случаите, в които самоосигуряващите се, позовавайки се на изтекъл давностен срок, искат заверяване на осигурителни книжки без да са внесли окончателните си осигурителни вноски. На основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Погасителната давност за осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица не може да се прилага служебно, поради което в тези случаи осигурителните книжки не следва да се заверяват. Няма пречка това да стане след доброволно внасяне на дължимите осигурителни вноски. В противен случай самоосигуряващият се насочва към компетентната ТД на НАП, пред която да направи писмено искане задължението му към ДОО за определения период да бъде погасено по давност. Преценката за погасени по давност задължения се извършва само от органите на НАП. В свое писмо /изх. № 33-00-348 от 17.12.2007г./ НАП ни уведомява, че в издаваното на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК удостоверение за липса на задължения, погасените по давност задължения не се отразяват. Поради това този документ не следва да се взема предвид с оглед заверяването на осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица.

В случаите, в които дължимите от самоосигуряващите се лица окончателни осигурителни вноски са погасени по давност, в осигурителната книжка се вписва минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен за съответната година, върху който са внесени осигурителни вноски.

ІІІ. Заверяване на осигурителни книжки

Осигурителните книжки се заверяват от ТП на НОИ по посочените в таблицата по т. І адреси към момента на поискването на заверката независимо от това кое ТП на НОИ е издало книжката. Няма пречка осигурителните книжки на членовете на кооперации да се представят за заверка, както от физическото лице по неговия постоянен или настоящ адрес, така и от длъжностно лице на кооперацията в ТП на НОИ по регистрацията й.

Във всички случаи, в които при заверяването на осигурителните книжки се установи, че документи, необходими за това, се намират в друго ТП на НОИ, същите се изискват и предоставят по служебен път. По аналогичен начин се процедира и в случаите, в които се издава продължение или дубликат на осигурителна книжка.

При заверяването на осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица задължително се извършва проверка за съответствие между декларираните в регистъра на осигурените лица данни и постъпилите суми по съответните кодове за вид плащане – за авансово внесените през годината вноски и за довнесените вноски при определянето на окончателния размер на осигурителния доход. При установено пълно съответствие в така проверените данни осигурителните книжки се заверяват без да се изисква лицата да представят преводни нареждания или други документи като доказателство за внесените вноски.

Документите, необходими за заверяване на осигурителните книжки за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са:

1. попълнена осигурителна книжка;
2. документи, удостоверяващи срока, през който лицето е подлежало на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, когато срокът на договора не е попълнен в осигурителната книжка;
3. служебни бележки към Сметки за изплатени суми или служебни бележки от осигурителите, удостоверяващи размера на полученото възнаграждение за всеки месец от дейността.

Документите необходими за заверяване на осигурителните книжки за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО, са:

1. попълнена осигурителна книжка;
2. договори за възлагане - само ако са оформени в писмен вид;
3. служебни бележки към Сметки за изплатени суми или служебни бележки от осигурителите, удостоверяващи размера на полученото възнаграждение за всеки месец от дейността.

При заверяването на осигурителните книжки задължително се извършва преценка на всички доходи, получени от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО от осигурените с оглед ограничаването им до максималния размер на месечния осигурителен доход. В тези случаи следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО, съгласно който за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Всички изброени в точка 1 от посочената разпоредба доходи се поставят на първо място при образуването на сбора от доходите, върху които се внасят осигурителните вноски, по отношение на доходите, посочени в точки 2 и 3.

Доходите, посочени в точка 1, са равнопоставени помежду си. Доходите, получени от дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 8, и доходите на изпълнителите по договори за управление на неперсонифицирани дружества и на еднолични търговци също се включват в тази точка, тъй като тези лица се осигуряват за всички осигурени социални рискове. В случаите, в които осигурените получават доходи по различните, посочените в точка 1 правоотношения, сами трябва да определят основния си осигурител и да посочат поредността на доходите си при образуването на максималния осигурителен доход. Едва след това се правят съответните вписвания в осигурителната книжка. След заверяването на книжката при необходимост се дават задължителни предписания за коригиране на данните, подадени от осигурителите.

При липса на подадени данни с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” от страна на осигурителите не следва да се отказва заверяване на осигурителните книжки. Заверяването се извършва въз основа на представените от лицата доказателства за получените от тях възнаграждения. На осигурителите се дават задължителни предписания за подаване на данните, налагат се административни наказания, при необходимост се сигнализират и органите на НАП.

На основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО, осигурените лица могат да подават жалби пред ръководителя на ТП на НОИ срещу отказ за заверяване на осигурителна книжка. Жалбите могат да се подават независимо от това дали има или не писмен отказ за заверяването на осигурителната книжка. Писменият отказ за заверяване на осигурителна книжка се оформя в свободен текст като в него задължително се описват нарушенията, поради които се отказва заверяването на книжката. Отказът се подписва от началник отдел/директор “КПК”, поставя се печат и изходящ номер на ТП на НОИ.

Източник: сайтът на НОИ

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР