Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), приета с  Постановление № 4 на Министерския съвет от 17 януари 2007 година (обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г., доп. бр. 56 от 2007 г., изм. и доп., бр. 83 от 2007 г., бр. 11 от 2008 г., в сила от 9 февруари 2008 г.) се прилага от 1 юли 2007 година за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране.


Правото за получаване на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (наричано по-нататък допълнително възнаграждение) възниква при придобит трудов стаж и професионален опит, не по-малък от една година (чл. 12, ал. 9 НСОРЗ).

С колективен трудов договор или по споразумение между страните по трудовия договор, както и с вътрешните правила за организация на работната заплата може да се договори, или да се определи правото на допълнително възнаграждение да възниква и на период повече от една година придобит трудов стаж и професионален опит.

Съгласно отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, правото за получаване на допълнително възнаграждение възниква при трудов стаж, не по-малък от три години. Работниците и служителите, които не са имали право на допълнително възнаграждение за продължителна работа по отменената наредба, защото не са имали необходимия трудов стаж, след 1 юли 2007 год. ще имат право на допълнително възнаграждение по НСОРЗ, ако отговарят на условията на чл. 12, ал. 9 НСОРЗ.

Допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се заплаща месечно като размерът се определя в процент от основната работна заплата на работниците и служителите, определена с индивидуалния трудов договор.

Минималният размер на процента за изчисляване на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение е определен с Постановление № 147 на Министерския съвет от 29 юни 2007 год. на 0.6 на сто, за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит и се отнася за всички предприятия в страната.

Съгласно чл. 12, ал. 7 НСОРЗ с колективен трудов договор на браншово равнище за съответния бранш може да се договори минимален процент на допълнително възнаграждение, по-висок от определения от Министерския съвет.
В предприятието конкретният процент на допълнителното възнаграждение се договаря и определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата, или по споразумение на страните по трудовия договор.

Размерът на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален опит от работника или служителя.

Съгласно чл. 12, ал. 2 НСОРЗ стажът, зачетен по Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи по трудово правоотношение в същото предприятие, в т.ч. на различни работни места и  длъжности се зачита изцяло за придобит трудов стаж и професионален опит при определяне на размера на допълнителното възнаграждение.

При условията на чл. 12, ал. 2 за такъв стаж се зачита и времето, когато работникът или служителят е работил в предприятието преди промяната на работодателя в случаите на чл. 123 и 123а от Кодекса на труда.

Времето, за което преди 1 юли 2007 год. работникът или служителят е получавал допълнително възнаграждение за продължителна работа по отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения се зачита изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, докато работникът или служителят се намира в трудово правоотношение със същия работодател.

Предприятие е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд (§ 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на КТ).

Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ след 1 юли 2007 год. работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение, да отчете и трудовия стаж  на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

С текста на чл. 12, ал. 4, т. 2 НСОРЗ е предвидено при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит работодателят да отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.

Осигурителният стаж на лицата по чл. 12, ал. 4, т. 2 НСОРЗ се доказва с осигурителна книжка.
За работници и служители, постъпили на работа след 1 юли 2007 г., осигурителният стаж по чл. 12, ал. 4, т. 2 НСОРЗ се взема предвид при определяне на размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит след влизане в сила на нейното изменение и допълнение от 9. 02. 2008 г. въз основа на представен от тях документ и не може да се изплаща със задна дата.

Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 3 НСОРЗ при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит работодателят следва да отчете и трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави.

В случаите на чл. 12, ал. 4, т. 4 НСОРЗ при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит работодателят отчита и  времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, съгласно законодателството на съответните държави.

Членове на семействата на българските граждани или гражданите на държава членка /които могат да не бъдат граждани на държава членка/ по смисъла на наредбата са лица, които са сключили брак или имат фактическо съжителство с гражданин на държава членка; низходящи на гражданин на държава членка, които не са навършили двадесет и една години или са лица на негова издръжка, или са наследници на съпруга, както и възходящи, които са на издръжка на гражданина на държава членка или на съпруга (§ 3, т. 1 от ДР на НСОРЗ).

Съгласно § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на НСОРЗ, трудовият и осигурителният стаж на лицата по чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 се установява с трудов договор и/или с други документи, издадени от работодателя, осигурителя и/или от компетентната осигурителна институция съгласно законодателството на съответната държава.

Документите в зависимост от страната на произход трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (§ 2, ал. 2 от ДР на НСОРЗ).

След преценка от страна на работодателя, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 НСОРЗ, се начислява съответният процент към основната заплата за признатия период като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит след влизане в сила на изменението и допълнението на наредбата от 9. 02. 2008 г. и не може да се изплаща със задна дата.

Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията се определят с колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието (чл. 12, ал. 5 НСОРЗ, доп. с ПМС № 147 от 29 юни 2007 г.).

При определяне на условията по чл. 12, ал. 5 НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба.

Допълнителното трудово възнаграждение се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. В този смисъл, ако работник или служител работи по основен трудов договор 8 часа и има втори трудов договор, то той има право на допълнително трудово възнаграждение само по основното трудово правоотношение. В случай, че по първия трудов договор работникът или служителят работи на непълно работно време, той има право и на допълнително трудово възнаграждение и по втори трудов договор само за времето, с което се допълва продължителността на работното време до 8 часа.

Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са определени в член 15 от НСОРЗ - за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките", както и за придобит трудов стаж и професионален опит.

С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер.

За да бъдат такива, те следва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време. Такова възнаграждение може да бъде допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.

Допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд не може да има постоянен характер, тъй като съгласно Кодекса на труда той се полага само по изключение.

В § 1 от Заключителните разпоредби на НСОРЗ се установява изискването за запазване на достигнатия към 1 юли 2007 г. индивидуален процент и размер на допълнителното възнаграждение за продължителна работа и след тази дата, ако определеното въз основа на НСОРЗ индивидуално допълнително възнаграждение е с по-неблагоприятен размер.

Тази защитна норма се прилага само за заварените към 1 юли 2007 г. работници и служители в предприятието и ще действа докато се намират в трудово правоотношение със същия работодател, при условие, че няма промяна в размера на основната работна заплата.

Аналогични са действията и в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда.
Новият размер на допълнителното възнаграждение следва да се отрази в допълнително споразумение към трудовия договор. Това може да стане и при следващата променяна в задължителните елементи на трудовия договор.