Закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага, когато трудовият договор е прекратен на правно основание (чл. 331 КТ), което не попада в обхвата на закрилата.

От изложеното в запитването е видно, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

Съгласно чл. 331, ал. 1 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7 - дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.

От цитираната разпоредба е видно, че прекратяването на трудов договор на това правно основание става по инициатива на работодателя и със съгласието на работника или служителя, като страните имат право да уговорят размера на обезщетението, но не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.

От приложените към запитването документи е видно още, че лицето е трудоустроено и че страда от заболяване, което попада в обхвата на болестите по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, както и че към датата на прекратяване на трудовия му договор ползва отпуск, поради временна неработоспособност.

Съгласно чл. 333, ал. 1 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор на предвидените в разпоредбата основания (чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ) само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, когато работника или служителя е трудоустроен и/или боледува от болест по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., и/или е започнал ползването на разрешен отпуск.

Това означава, че такъв работник или служител има закрила при уволнение, само когато работодателят прекратява трудовия договор на някое от посочените в чл. 333, ал. 1 КТ основания.

В конкретния случай обаче, закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага, тъй като трудовият договор на лицето е прекратен на правно основание (чл. 331 КТ), което не попада в обхвата на закрилата. Това означава, че не е било необходимо разрешение на Инспекцията по труда и че не е имало пречка прекратяването на трудовия договор да настъпи в момент, в който лицето е трудоустроено, страда от заболяване, упоменато в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. и ползва отпуск по болест.

Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението, когато счита че то е неправилно. Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ срокът за оспорване законността на уволнението е 2 - месечен от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Преценката дали да упражни или не правото си на иск принадлежи на конкретния работник или служител. Ако той не се възползва от предвидената в закона възможност, заповедта за уволнение "влиза в сила" и не подлежи на обжалване.

Безплатен "Държавен вестник" от CIELA