Внасянето на осигурителните вноски за съдружниците в търговски дружества, полагащи труд по граждански договори извън дружествата, трябва да се разглежда в два основни аспекта. Единият е, когато съдружниците извършват дейност като самоосигуряващи се лица в дружествата си и едновременно с това имат договори за работа без трудово правоотношение с възложител извън дружеството. Другият, когато съдружниците в търговски дружества са заявили временно прекъсване на дейността си в дружествата и работят по договор за работа без трудово правоотношение с друг възложител.

В първия случай нормативните разпоредби, които трябва да се вземат предвид, са чл. 4, ал. 3, т. 2 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Осигурителните вноски са за сметка на самоосигуряващото се лице и се внасят авансово върху избран осигурителен доход, чиито размери са определени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Самоосигуряващите се съдружници определят и окончателен размер на осигурителния си доход на основание чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване по данните от годишната си данъчна декларация. Доходите, които се вземат предвид от съдружниците при определянето на окончателния размер на осигурителния им доход е този, деклариран в Приложение №3 от декларацията за извършените от тях услуги с личен труд в дружествата им. Средномесечният окончателен размер на осигурителния доход се получава, като декларираният облагаем доход се раздели на броя на месеците, през които съдружникът е работил в дружеството си.

Когато тези съдружници работят без трудови правоотношения, с външен за дружеството възложител и работата, която извършват, не е свързана с основната им дейност, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване също са за тяхна сметка. В тези случаи възложителите не удържат и не внасят осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Нормативното основание за това е чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, съгласно който: "За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.

Лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 КСО."

При определянето на окончателния размер на осигурителния си доход самоосигуряващите се съдружници трябва да разделят доходите, получени от дейността им в дружествата, и тези, получени за работата им по граждански договори извън дружествата.

Това трябва да се извърши от самото лице, тъй като и двата вида доходи се декларират в едно и също приложение в годишната данъчна декларация. В Справката за определянето на окончателния размер на осигурителния доход съдружникът вписва отделно двата вида доходи. Тези, които са получени от дейността му извън дружеството, се декларират за месеците, през които той е работил. Те не се разпределят средномесечно, тъй като не са получени в резултат на дейността на лицето като самоосигуряващо се.

Осигурителните вноски върху доходите, получени от съдружници от работа по граждански договори извън основната им дейност, се дължат независимо от размера им на основание чл. 4, ал. 3, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване. Месечният окончателен размер на осигурителния доход на съдружниците не може да бъде по-голям от максималния осигурителен доход, определен за съответната година.

Когато съдружниците в търговски дружества са заявили временно прекъсване на дейността си в дружествата и работят по договор за работа без трудово правоотношение с друг възложител, внасянето на осигурителните вноски следва да се извършва съобразно разпоредбите на чл. 4, ал. 3. т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване.
На основание чл. 1, ал. от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Видно от посоченото е, че когато съдружниците прекъснат за известно време дейността си като такива, основанието за внасянето на осигурителните вноски в качеството на самоосигуряващи се лица отпада, т.е. те не ги дължат по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Поради това, когато тези лица работят по граждански правоотношения с друг възложител, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат както за всички останали лица, работещи на това основание, т.е. по реда, установен в чл. 4, ал. 3. т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване.
Задължително условие за съдружника в тези случаи е да е декларирал по съответния ред прекъсването на личната си трудова дейност в дружеството си. Това задължение е регламентирано в чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Декларирането на прекъсването на дейността се извършва в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство чрез подаване на декларация по утвърден образец в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на лицето.