Самоосигуряващите се задължително внасят осигурителни вноски за периода, през който извършват трудова дейност в това си качество. В зависимост от осигурените социални рискове, за които внасят вноски, те имат право да получават различни обезщетения от държавното обществено осигуряване. Получаването на обезщетения от самоосигуряващите се лица е свързано с фактическото внасяне на осигурителните вноски, тъй като само след като са внесени дължимите суми, самоосигуряващите се се считат за осигурени лица. Нормативното основание за това е разпоредбата на §1, т.3 от Допълнителната разпоредба на Кодекса за социално осигуряване. Осигурителният стаж на самоосигуряващите се лица също се признава само тогава, когато те са внесли дължимите си вноски на основание чл.38, ал.8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Самоосигуряващите се избират дали да се осигуряват само за да получат пенсия или да внасят осигурителни вноски и за фонд "Общо заболяване и майчинство". В зависимост от избора, който са направили, те имат различни права.

Самоосигуряващите се, осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, т.е. тези, които внасят осигурителни вноски едновременно във фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство", имат право на

парични обезщетения за:

а) временна неработоспособност поради общо заболяване, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето

б) бременност и раждане

в) отглеждане на малко дете

парични помощи за:

а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия

б) профилактика и рехабилитация

в) помощно-технически средства, свързани с увреждането

пенсии за:

а) осигурителен стаж и възраст

б) инвалидност поради общо заболяване.

За да има право да получи паричните си обезщетения, самоосигуряващият се, избрал да внася осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове, трябва да отговаря на следните условия: към момента на настъпването на съответния риск да е внасял осигурителните си вноски за избрания обхват на осигуряването, да има най-малко шест месеца осигурителен стаж с внасяни осигурителни вноски във фонд "Общо заболяване и майчинство", да има издаден болничен лист за временна неработоспособност, бременност или раждане. За получаването на обезщетенията си самоосигуряващите се трябва да подадат необходимите за това документи, регламентирани в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Важен момент при преценката на правото за получаване на паричното обезщетение е и информацията, която самоосигуряващите се подават ежемесечно с декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице" по реда на Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. В декларация образец №1, подадена за месеца, в който самоосигуряващият се трябва да получи обезщетенията си, той задължително следва да е отразил дните в неработоспособност. Когато се изплащат парични обезщетения въз основа на издаден болничен лист, броят на дните в неработоспособност, отразени в декларация образец №1, трябва да съответстват на броя на дните, вписани в издадения на лицето болничен лист. Позициите, предназначени за това в декларацията, са:

- 16.2. Дни във временна неработоспособност

-16.3. Дни за отглеждане на малко дете и в неплатен отпуск за бременност и раждане

Самоосигуряващите се, които се осигуряват само за фонд "Пенсии" имат право на:

1. пенсия за инвалидност поради общо заболяване

2. пенсия за осигурителен стаж и възраст

3. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.

Независимост от това за кои осигурени социални рискове внасят вноските си самоосигуряващите се техните наследници - съпруг (съпруга), деца и родители имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия при смърт на осигуреното лице.