Измененията в КТ и КСО, влизащи в сила от 01.01.2009 г., задават нови параметри за:
- продължителността на отпуска за бременност и раждане – от 315 става на 410 дни, от които 45 дни преди термина на раждане;
- правото на получаване от осигурените лица на обезщетение от ДОО по времето на този отпуск – необходими са не по-малко от 12 месеца (преди бяха 6) осигурителен стаж с осигуряване за общо заболяване и майчинство (но не е задължително те непременно да предхождат началото на отпуска);
- начина на изчисляване на размера на дневното обезщетение – от среднодневния осигурителен доход за 12-те месеца (преди бяха 6), предхождащи месеца, в който започва отпускът за бременност и раждане.

Никакви други изменения в тази част, свързана с ползването от майките на отпуск и обезщетение за бременност и раждане няма, просто се заменят едни числа с други, при запазване на всичко останало, което се е прилагало досега. На професионалистите това е ясно, но за незапознатите с материята, имащи някаква бегла ориентация за резултата от прилагането на досега действащите норми, без да знаят как се достига до него, възникват разнообразни въпроси.
Да се опитаме да дадем отговори на най-често срещаните.

1. Изискването за дванадесет месеца осигурителен стаж с осигуряване за общо заболяване и майчинство преди отпусказа бременност и раждане не означава, че това е непрекъснат стаж и трябва да е непосредствено преди началото на отпуска. Тези дванадесет месеца могат да са придобити когато и да е.
Какво става в случая, когато бременната няма част от тези 12 месеца. Отлага се началото на изплащане на обезщетение по време на отпуска, т.е. за част от дните в този отпуск обезщетение няма да се получи. Но по време на отпуск за бременност и раждане също се придобива осигурителен стаж (чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО) и от датата, на която придобитият преди отпуска и по време на отпуска осигурителен стаж стане 12 месеца, ще започне изплащане на обезщетението до края на ползване на отпуска. Освен това, ако средномесечният доход на член от семейството е по-нисък от определения за съответната година (за 2008 г. той е 300 лв.), може да се получи помощта, предвидена в чл. 5а, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца.
(Чл. 5а. (2) Когато бременната жена е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, но не получава обезщетение за бременност и раждане, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, еднократната помощ се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на отпуска за бременност и раждане до придобиването на необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, но за не повече от 45 дни.
(3) Еднократната помощ при бременност се изплаща за периода от 45 дни преди определения термин за раждане.)

2. Дневното обезщетение се изчислява от среднодневния осигурителен доход за 12-те месеца, предхождащи месеца, в който започва отпускът. То е 90 % от този среднодневен доход, но не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение. Масово се използва изразът „90 % от заплатата”, а се пропуска втората част – ограничаване до нетното. По-точно е да се каже, че по време на отпуска обезщетението ще отговаря на средномесечната за периода сума, която е получавана от лицето като заплата (след удържане на личните вноски и данъка от нея). Какво става в случая, когато през част от тази база от 12 месеца бременната жена не се била осигурена. За осигурителен доход за този период, а също и за нетно възнаграждение, се приема среднодневният размер на минималната работна заплата за страната, който е бил тогава (220 лв. за 2008 г.) – чл. 42, ал. 2, т. 1 КСО и чл. 16, ал. 3 и 17, ал. 7 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

3. Новите условия за 12-месечен стаж за придобиване на право и 12-месечна база за изчисляване размера на обезщетението влизат в сила от 01.01.2009 г. Всички, които са заварени в отпуск за бременност и раждане на 1 януари ще продължат да получават същия размер (изчислен по стария ред) на обезщетението си, но вече до изтичане на 410 дни от датата на издаване на първия болничен лист. Тези, чийто отпуск от 315 дни е изтекъл към 1 януари (и ползват отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или пък са се върнали на работа), могат отново да излезнат в отпуск за бременност и раждане, за да го ползват до 410-ия ден от датата на издаване на първия болничен лист. За тези, чийто отпуск от 315 дни е изтекъл към 1 януари, трябва да се обърне внимание на следните моменти. Възможно е:
- да са прехвърлили отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на друг;
- отглеждането на детето да е поето от лице, назначено по програмата „В подкрепа на майчинството”.
Ако майката продължи да ползва остатъка до 410 дни от отпуска за бременност и раждане, и в двата случая следва да се прекрати отглеждането на детето от друго лице. Това отглеждане може да продължи отново, а и от същото лице, но след 410-ия ден. Лицето, на което е прехвърлен отпуска, трябва да подаде декларацията за промяна на обстоятелствата, за да се прекрати получаваното от него обезщетение, а при отглеждане по програмата да бъде уведомена АСП, за да прекрати договора на наетото лице. Също така, ако майката сама ползва отпуска за отглеждане и получава обезщетението за този отпуск или се е върнала на работа и получава 50% от това обезщетение, подаването на документите за получаване на обезщетението за бременност и раждане трябва да се предхожда от декларация за промяна на обстоятелствата по отношение на другото получавано обезщетение.
Декларацията за промяна на обстоятелствата се подава от лицето, получаващо обезщетение, в срок 3 работни дни от промяната (при работодател, дружество, чрез което се осигурява, или директно в ТП на НОИ, ако няма осигурител), а от работодателя (осигурителя) – също в срок от 3 работни дни от получаването й.
4. Как ще бъде определяно обезщетението за бременност и раждане след 01.01.2009 г., ако майката излезне в нов отпуск за бременност и раждане преди навършване на 2-годишна възраст на предходното дете.
Няма промяна в разпоредбата на чл. 49, ал. 2 КСО.
(49. (2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.)
Ако отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е прехвърлен на друг или майката не го ползва, или е прекратила ползването му, обезщетението ще бъде определено по новите правила – от 12-месечна база. Същата 12-месечна база ще се използва и ако тя ползва този отпуск (в случая в тези 12 месеца ще се вземе за осигурителен доход и нетно възнаграждение минималната работна заплата – чл. 42, ал. 2, т. 4), но полученият по този начин размер на обезщетението ще се сравни с размера на предходното – определено от 6-месечната база, и ще се получава по-благоприятният (по-високият) размер.

Други изменения в КТ и КСО дават право на бащите също да ползват отпуск при раждане на дете. Това са отпуск с продължителност до 15 календарни дни от датата на изписване на новороденото от лечебното заведение, както и заменяне на майката (с нейното съгласие) в ползване на отпуска за бременност и раждане след навършване на 6 месеца от новороденото. Документалното оформяне за ползването на тези отпуски трябва да бъде уредено чрез съответни разпоредби и образци на декларации в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), както беше уредено ползването на отпуска от 135 до 310 дни за майките. Засега са известни само разпоредбите в КТ и КСО, но и на тяхна основа могат да се дадат отговори на следните въпроси.

1. Кои ще имат право на тези отпуски. Това е съпругът или намиращият се в съжителство и живеещ в едно домакинство с майката баща на детето – за отпуска от 15 календарни дни при изписване; за отпуска със съгласието на майката (осиновителката) след навършване 6-месечна възраст на детето условието е по-опростено – баща (осиновител). Относно правото на обезщетение по време на отпуските вече ще е в сила правилото, че бащата трябва да има 12 месеца осигуряване за общо заболяване и майчинство. А обезщетението ще се изчисли от осигурителния доход от 12-те месеца, предхождащи месеца на началото на ползване на отпуска. Както и при майките, за времето на ползване на единия или другия отпуск също се придобива недостигащия осигурителен стаж и възниква правото на получаване на обезщетение за остатъка от него; ако има период без осигуряване в 12-месечната база за изчисляване на обезщетението, за дните от този период ще се вземе като среднодневен осигурителен доход и като среднодневно нетно възнаграждение размерът на среднодневната минимална работна заплата за страната през този период.

2. Кога се ползва отпускът при раждане на детето. Неговата продължителност е определена на 15 календарни дни и е дефинирана началната дата, от която може да започне ползването му – датата на изписването на детето от лечебното заведение. Очевидно е, че бащата може да пожелае да ползва и по-кратък отпуск (той е право, но не и задължение), но времето, през което ще се ползва, трябва да е в посочения период – 15 дни от датата на изписване (включително).

3. Отпускът на бащата, заместващ ползването на отпуск от майката, след навършване на 6-месечна възраст на детето е също право, но не и задължение. Освен това е посочено и условие – съгласието на майката. Следователно това ползване е уредено аналогично на ползването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст – майката може по всяко време да оттегли съгласието си и да продължи тя да ползва полагаемия отпуск за бременност и раждане (виж чл. 46, ал. 4 от НРВПО).