ODIT.info DocStore
BALANS.ODIT.INFO
ODIT.info > МСФО > ПКР
Изпрати Принтирай страницатаA-AA+
ПКР 21 - Данъци върху дохода — възстановяване на преоценените неамортизируеми активи
ПРЕПРАТКИ
— МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки
— МСС 12 Данъци върху дохода
— МСС 16 Имоти, машини и съоръжения (както е преработен през 2003 г.)
— МСС 40 Инвестиционни имоти (както е преработен през 2003 г.)
ВЪПРОС
1. В съответствие с изискванията на параграф 51 от МСС 12 оценяването на пасивите и активите по отсрочени данъци отразява данъчните последици, които биха произтекли от начина, по който предприятието очаква, към датата на баланса, да възстанови или уреди балансовата сума на активите и пасивите, които пораждат временни разлики.
2. Параграф 20 от МСС 12 пояснява, че преоценката на актив невинаги влияе върху облагаемата печалба (загуба) за периода на преоценката или промяната и в резултат на преоценката данъчната основа на актива може да не се преизчислява. Ако бъдещото възстановяване на балансовата сума е облагаемо, всяка разлика между балансовата сума на преоценения актив и неговата данъчната основа е временна разлика и поражда пасив или актив по отсрочени данъци.
3. Въпросът е, как да се интерпретира терминът „възстановяване“ във връзка с актив, за който не се начислява
амортизация (неамортизируем актив) и се преоценява в съответствие с изискванията на параграф 31 от МСС 16.
4. Настоящото разяснение също се прилага и за инвестиционни имоти, които се отчитат по преоценена стойност в
съответствие с изискванията на параграф 33 от МСС 40, но биха се счели за неамортизируеми, ако се прилагаше
МСС 16.
КОНСЕНСУС
5. Активът или пасивът по отсрочени данъци, който възниква при преоценката на неамортизируем актив в съответствие с изискванията на параграф 31 от МСС 16, се оценява на базата на данъчните последици, които биха произтекли от възстановяването на балансовата сума на този актив посредством продажба, независимо от базата за оценка на балансовата сума на този актив. Съответно, ако данъчното законодателство определя данъчна ставка, приложима към облагаемата стойност, получена от продажбата на даден актив, която се различава от данъчната ставка, приложима към облагаемата стойност, получена от използването на актива, се прилага първата от тези две ставки при оценката на пасив или актив по отсрочени данъци във връзка с неамортизируем актив.
ДАТА НА КОНСЕНСУС
Aвгуст 1999 г.
ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА
Настоящото разяснение влиза в сила на 15 юли 2000 г. Промените в счетоводната политика се отчитат в съответствие с МСС 8.