От една страна, са променени сроковете, в които осигурените майки получават такова обезщетение и, от друга -  настъпи промяна и по отношение на условията, на които те трябва да отговарят, за да придобият право на обезщетение.

Правото за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане е регламентирано в чл.48а от Кодекса за социално осигуряване.  Съгласно измененията на тази разпоредба от 1 януари 2009 г.: "Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск."

До края на миналата година право да получат парично обезщетение за бременност и раждане имаха всички осигурени, които имат 6 месеца осигурителен стаж, като през това време задължително трябваше да са осигурени във фонд "Общо заболяване и майчинство". На основание промяната в чл.48а от КСО всички осигурени майки, на които отпускът за бременност и раждане започва след 31 декември 2008 г., сега трябва да имат 12 месеца осигурителен стаж, като се запазва изискването през този период за тях да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Общо заболяване и майчинство" на държавното обществено осигуряване. Важно е да се знае, че не е от значение кога е придобит изискуемият се осигурителен стаж – дали непосредствено преди отпуска за бременност и раждане или през предходни години. Този осигурителен стаж също така може да бъде прекъснат или непрекъснат.

Извършена е и промяна по отношение на периода, който се взема предвид, когато се изчислява размерът на паричното обезщетение за бременност и раждане. Във връзка с това е изменена ал.1 на чл.49 от Кодекса за социално осигуряване. На основание на тази разпоредба "Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл.41, ал.2 - 5 от КСО. До края на 2008 г. размерът на паричното обезщетение за бременност и раждане на осигурените майки се изчисляваше, като се вземаше предвид среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за периода от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на излизане в отпуск поради бременност и раждане.

От 1 януари 2009 г. се променя продължителността на периода, през който осигурените майки получават парично обезщетение за бременност и раждане. За разлика от предходната година сега това обезщетение се получава за срок от 410 календарни дни, т.е. с 95 дни повече. Нормативното основание за това е изменената разпоредба на чл.50, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която "осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането".

Посочените изменения при изплащането на паричното обезщетение за бременност и раждане и преценката на правото за неговото получаване се отнасят за всички осигурени майки, на които отпускът за бременност и раждане започва след 31 декември 2008 г.

Случаите, в които осигурените майки са излезли в отпуск за бременност и раждане преди 1 януари 2009 г., но от началото на този отпуск не са изтекли 410 календарни дни, са уредени с параграф 22к от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Съгласно тази разпоредба, която също е в сила от 1 януари 2009 г.

"1) Майките (осиновителите), за които срокът на обезщетението по чл.50 не е изтекъл до 1 януари 2009 г., имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни.2) Майките (осиновителите), за които срокът на обезщетението по чл.50 е изтекъл до 1 януари 2009 г., но от започването му не са изтекли 410 календарни дни, имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до края на този период."

В тези заварени случаи осигурените майки имат право да получават парично обезщетение за бременност и раждане до изтичането на срока от 410 дни в размера, в който обезщетението е определено при отпускането му. Правото за получаването на това обезщетение  няма да се преценява въз основа на изменението в чл.48а от Кодекса за социално осигуряване. Както е видно, в посочените заварени случаи изчисляването на обезщетението и неговото изплащане продължават по установения преди 1 януари 2009 г. ред.

В случаите, в които периодът от 315 календарни дни не е изтекъл към 1 януари 2009 г. и осигурените майки желаят да продължат да получават парично обезщетение до изтичането на 410 календарни дни, те трябва да попълнят и подадат отново в съответните поделения на НОИ Приложение №2 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Към посоченото приложение се прилага и подаденото от майката заявление за ползването на остатъка от отпуска по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

В случаите, в които към 1 януари 2009 г. периодът от 315 календарни дни е изтекъл и майката получава парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, но не е изтекъл периодът от 410 календарни дни по чл.50 от КСО, тя може да избере дали да продължава да получава обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или да спре това обезщетение и да поиска да продължи да получава парично обезщетение за бременност и раждане до изтичането на 410 календарни дни.