брутното трудово възнаграждение се включва основна заплата, допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, друг нормативен акт или трудов договор. За работниците и служителите месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя по таблицата в приложение №1 към чл.8, т.1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. При определяне на минималните осигурителни доходи е използван Класификаторът на икономическите дейности (КИД 2008 г.), а при определяне на групата професии Националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със Заповед №742 от 2005 г. на министъра на труда и социалната политика. Минималните осигурителни доходи са определени за изработен пълен месец при пълно работно време.

И през 2009 г. на основание т.4 от забележката към таблицата на приложение №1 към чл.8, т.1 от Закона за бюджета на ДОО за 2009 г. минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилагат за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на §1, т.1 от Допълнителната разпоредба от Закона за счетоводството. Следва да се има предвид, че разпоредба не се прилага за лицата, работещи без трудови правоотношения по договори за управление и контрол или на изборни длъжности в тези предприятия. За тях минималният месечен осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя.

Не се определя минимален месечен осигурителен доход и за лицата, работещи по служебни правоотношения, по Закона за съдебната власт, за кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, за държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", както и за лицата по чл.69 от КСО. За тях месечният осигурителен доход е полученото или начислено, но неизплатено брутно трудово възнаграждение. При зачитане на осигурителния стаж на тези лица и на работниците и служителите, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, трябва да се спазва разпоредбата на новата точка 5 на чл.9, ал.1 от КСО. Когато са работили при пълното законово установено за тях работно време за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са работили, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законово установеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.

На всички лица, които получават доходи по чл.4, ал.1 от КСО, осигурителни вноски се внасят и върху сумите, изплатени или начислени за сметка на социалните разходи на работодателя, когато се дават постоянно или периодично пряко на лицата в пари или в натура. От 1 януари 2009 г. вноски върху изплатените или начислени суми от социалните разходи се дължат и за работниците и служителите, наети на работа до 5 работни дни, или 40 часа месечно.

Самоосигуряващите се внасят авансово месечни осигурителни вноски върху избран доход, между минималния и максималния месечен осигурителен доход, определен за тях със Закона за бюджета на ДОО. През 2009 г. върху месечен осигурителен доход не по-малък от 260 лв. ще внасят осигурителните си вноски лицата, упражняващи по регистрация свободна професия и/или занаятчийска дейност, едноличните търговци, собствениците и съдружниците в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. За регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители минималният месечен размер на осигурителния доход е 130 лв., а земеделските производители и тютюнопроизводители, които упражняват единствено земеделска дейност, се осигуряват върху доход не по-малък от 65 лв.

Самоосигуряващите се определят окончателен размер на месечния си осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

От началото на тази година са направени изменения в чл.6, ал.8 от КСО, според които самоосигуряващите се трябва да коригират окончателния размер на месечния си осигурителен доход за минали години. Това става, когато с данъчната декларация за предходната година декларират доходи, получени за извършена дейност през минали години. В тези случаи с данъчната декларация се подава коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния си доход за тази дейност.
За работещите без трудови правоотношения осигурителният доход е полученото възнаграждение, намалено с разходите за дейността, определени в чл.29 от ЗДДФЛ.

Когато лицата извършват дейности на различни основания, по чл.4 от КСО определят месечния си осигурителен доход по реда на чл.6, ал.10 от кодекса. Направени са допълнения в тази разпоредба, които са в сила от началото на годината. Така при определяне на месечния осигурителен доход се спазва следната поредност:

- доходи, получени от дейностите, определени в чл.4, ал.1 и 2 от КСО

- oсигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители

- доходи за работа без трудово правоотношение.