Oсигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и продължава до прекратяването й, това регламентира чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Самоосигуряващите се упражняват трудова дейност на свой риск и за своя сметка. Те дължат осигурителни вноски за периодите, през които са извършвали дейността, за която са регистрирани, като сами заплащат дължимите осигурителни вноски. Самоосигуряващите се подлежат на задължително осигуряване за фонд „Пенсии”, а родените след 31 декември 1959 г. и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. По свое желание те могат да се осигуряват и за фонд „Общо заболяване и майчинство”. Тази категория лица не се осигуряват за безработица и трудова злополука и професионална болест и не внасят осигурителни вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”.

Предвид специфичния режим на осигуряване самоосигуряващите се трябва да декларират настъпването на определени обстоятелства в компетентната териториална дирекция на НАП. Обстоятелствата, които се декларират в НАП са регламентирани в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.

На основание чл. 1, ал. 2 от тази наредба самоосигуряващите се трябва да декларират започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която са регистрирани с декларация, по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП). Дейностите, които пораждат задължение за регистрация и осигуряване като самоосигуряващо се лице са обхванати от чл. 4, ал. 3 на КСО и са:
- упражняване по регистрация на свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- упражняване на дейност като едноличен търговец, собственик и съдружник в търговско дружество, като член на неперсонифицирано дружество;
- упражняване на дейност като земеделски производители и тютюнопроизводители след регистрация по установен ред.

Декларацията подписана от лицето се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Пропускането на 7-дневния срок е адмистративно нарушение, което се наказва с глоба. Например, ако едноличен търговец стане съдружник в ООД в 7-дневен срок от започване на дейност в търговското дружество трябва да обяви това обстоятелство с подаване на декларация. При положение, че като съдружник лицето участва само с капитал в дружеството и не упражнява в него лична трудова дейност не възниква задължение за осигуряване и не се подава декларация.

С декларация по утвърден образец самоосигуряващите се трябва да декларират и избора на обхват на осигуряването си. Декларацията се подава в 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност. Трябва да се има предвид, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, чрез подаване на декларация до края на януари на съответната календарна година. До 31 януари 2009 г. в териториалните дирекции на НАП се приемаха декларации от самоосигуряващи се лица, които са имали желание да променят вида на осигуряването си през 2009 г.

При прекъсване и възобновяване на съответната дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да промени вида на осигуряването си. Например, ако едноличен търговец, които е декларирал, че ще се осигурява само за фонд „Пенсии” подаде декларация, че прекъсва дейност от 1 март 2009 г., и от 1 юли 2009 г. отново възобнови дейността, като едноличен търговец той няма право да промени вида на осигуряването си, а трябва да продължи да се осигурява само за фонд „Пенсии”.

Когато самоосигуряващо се лице, което е заявило осигуряване само за инвалидност, старост и смърт без да подаде декларация за промяна на вида на осигуряването по определения ред започне да внася осигурителни вноски и за фонд „Общо заболяване и майчинство” се счита, че вноските са неоснователно внесени и не пораждат осигурителни права. И обратното в случай, че лицето е заявило, че ще се осигурява за фонд „Пенсии” и за общо заболяване и майчинство, но внася вноски само за фонд „Пенсии” натрупва задължения към държавното обществено осигуряване от невнесени в срок осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство”.

Данните за започване, прекъсване, възобновяване и прекратяване на трудовата дейност, както и за избор на обхвата на осигуряване се използват за определяне на осигурителните задължения на самоосигуряващите се лица. Тези данни се използват и при определяне правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане, както и при заверката на осигурителния стаж и осигурителния доход в осигурителните книжки.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. едноличните търговци, земеделските производители и лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност на основание регистрация, внасят осигурителните вноски по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП, а осигурителните плащания се извършват от съответното териториално поделение на НОИ.

Физическите лица съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД и физическите лица, членове на неперсонифицирани дружества се осигуряват чрез дружествата. Осигурителните вноски трябва да се внасят от всяко самоосигуряващо се лице поотделно за всеки месец.

На основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, когато самоосигуряващо се лице извършва дейности на различни основания внася авансовите си месечни осигурителни вноски на едно от основанията по негов избор. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването е необходимо да се обяви това обстоятелство с декларация в компетентната териториална дирекция на НАП. При тази промяна самоосигуряващия се също не може да смени вида на осигуряването си.