За осигурените лица се подават данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите",  дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – както поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване така и за всички осигурени лица едновременно.

Индивидуалното подаване на данни за работещите по трудови правоотношения се извършва с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”. При попълването и подаването на тази декларация трябва да се имат предвид разпоредбите касаещи определянето на осигурителния доход и осигурителните им вноски както и начина на зачитане на осигурителния им стаж.

Осигурителните вноски за работниците и служителите работещи при двама работодатели по две трудови правоотношения се изчисляват и внасят върху сбора от осигурителните доходи на лицата от всеки работодател поотделно. Това задължение на работодателите произтича от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване. Поради това декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” се подава също от двамата работодатели. Всеки от тях вписва в декларацията, размера на осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски за държавното обществено осигуряван, здравното осигуряване, размера на осигурителните вноски в зависимост от категорията на труда по условията при които работи осигуреното лице. Декларира се дохода и размера на осигурителната вноска за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, когато за осигурените се дължат такива вноски. Във всички случаи се изчислява и вписва размера на нетното възнаграждения определено по реда на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. За тези лица се попълват и данните за облагаемия доход и начисления данък определен съгласно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Осигурителните вноски за лицата работещи по две трудови правоотношения се дължат на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване и се внасят и за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – фонд “Пенсии,” фонд “Общо заболяване и майчинство”, фонд “Безработица” и фонд “Трудова злополука и професионална болест”.  Поради това, независимо, че декларации се подават от двама работодатели те се попълват по един и същи начин. Това което различава попълването на декларациите е само кода, който се посочва в т. 12 “Вид осигурен”. В тази точка основният работодател трябва да впише вид осигурен  01, 02 или 03 в зависимост от условията на труда при които работи осигуреният. Вторият работодател във всички случаи вписва в т. 12 вид осигурен “04- за работещи по втори или допълнителен трудов договор”, независимо от това при какви условия на труд работи осигуреният при него.

Когато работниците и служителите работят по две трудови правоотношения сборът от сигурителните доходи, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски не трябва да надвишава максималния месечен осигурителен доход, определен за съответния период на освананиечл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване. Тази разпоредба трябва да се има предвид и когато се подават декларациите за осигурените лица. В случаите, в които осигурителния доход на дадено лице надвишава максималния месечен осигурителен доход при първия работодател, вторият следва да начисли осигурителни вноски върху разликата от този доход и полученото от лицето възнаграждение при основния работадател.

Тази сума вторият работодател вписва и в подавана от него декларация за работника или служителя. В случаите когато при основния работодател осигурителните вноски са внесени или дължими върху максималния осигурителен доход от втория работодател отпада задължението да начислява осигурителни вноски. Задължението за подаване на данни за работещото при него лице обаче остава. Нормавната разпоредба за това е чл. 3, ал. 6 от Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодотелите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица съгласно която: “За лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подава декларация обр. № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход.”
Когато се подава декларация на това основание не се вписват данни за осигурителен доход и размер на осигурителни вноски. Броят на дните, през които работи осигурения се вписват в т. 16.4 от Декларация образец № 1 – “Дни без осигурителни вноски зачетени за осигурителен стаж.”

При подаването на данните за работниците и служителите от втория работодател трябва да се има предвид и начинът на зачитане на осигурителен стаж  регламентиран в чл. 9, ал. 8 от КСО. На това основание, времето през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа се зачита за осигурителен стаж в съотношение 4 години за 5 години от трета категория труд.

Във връзка с прилагането на чл. 9, ал. 8 от КСО следва да се има предмвид, че когато при втория работодател дневното работно време на осигурения е повече 3 часа и първия работодател е начислил или внесъл осигурителни вноски върху максималния осигурителен доход в декларация образец № 1 за вид осигурен на лицето се посочва код 21. Когато при втория работодател дневното работно време на осигурения е повече 3 часа, но осигурителни вноски за лицето не са начислени или внесени върху максималния осигурителен доход в декларация образец № 1 за вид осигурен на лицето се посочва код 04.


За всички лица, които упражняват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, се подават данни по реда на Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодотелите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. Нормативното основание въз основа на което е създадена наредбата е чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване.