ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В сила от 12.05.2009 г.Обн. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г.

Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ



Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с отбраната на Република България, органите за ръководство на отбраната, въоръжените сили, устройството и управлението на Министерството на отбраната, статуса на военнослужещите и цивилните служители в неговите структури.

(2) Дейностите, свързани с отбраната, се осъществяват от Министерството на отбраната самостоятелно и във взаимодействие с държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, юридическите лица и гражданите.
 



Чл. 2. (1) Законът се прилага спрямо българските граждани, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, регистрирани по българското законодателство.

(2) Законът се прилага и спрямо чужди граждани и лица без гражданство в случаите и по реда, предвидени в него.
 



Чл. 3. (1) Отбраната на Република България е система от политически, икономически, военни, социални и други дейности за осигуряване на стабилна среда на сигурност и за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата.

(2) За подготовката и осъществяването на отбраната на страната се възлагат права и задължения на въоръжените сили на Република България, на държавните органи, на органите на местното самоуправление и местната администрация, на юридическите лица и на гражданите.
 



Чл. 4. (1) Отбраната на Република България е част от националната сигурност, която се определя от националните интереси.

(2) Отбраната на Република България се осъществява и при условията на колективната отбрана на съюзниците от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), както и в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана.
 



Чл. 5. Дейностите, свързани с отбраната, се осъществяват в съответствие с Конституцията, законите и с международните договори, по които Република България е страна.
 



Чл. 6. (1) Отбраната осигурява:

1. създаване, поддържане и използване на необходимите ресурси на страната за формиране и поддържане на стабилна среда за сигурност;

2. защита на територията и населението при военни заплахи и във военно време;

3. създаване, поддържане и управление на националните ресурси и средства за отбрана на страната извън ресурсите и средствата по стратегическите и оперативните планове на въоръжените сили.

(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват чрез:

1. съвместни действия със съюзниците от НАТО, с държавите - членки на Европейския съюз, и с международни организации за създаване на стабилна среда за сигурност;

2. прогнозиране на военните заплахи и планиране на отбраната;

3. подготовка и поддържане в необходимата бойна, оперативна и мобилизационна готовност, както и способност за развръщане на въоръжените сили на Република България;

4. подготовка на инфраструктурата на страната за отбрана;

5. водене на наблюдение и разузнаване;

6. логистично осигуряване и поддръжка на въоръжените сили;

7. охрана на държавната граница;

8. подготовка на населението и икономиката за действие при заплахи от военен характер и/или във военно време;

9. поддържане и използване на въоръжените сили при бедствия;

10. участие в овладяването и/или преодоляването на последиците от бедствия;

11. изграждане и поддържане на Интегрирана комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, военно положение и/или положение на война;

12. поддържане на сътрудничество със съюзни и други държави, международни правителствени и неправителствени организации;

13. военно-патриотично обучение и възпитание на населението на страната.
 



Чл. 7. (1) Поддържането на отбранителната способност на страната е задължение на държавните органи, въоръжените сили, органите на местното самоуправление и местната администрация, както на гражданите и на юридическите лица, на които това е възложено.

(2) Отбраната на Република България се осъществява при ефективно използване на националния отбранителен потенциал, включващ въоръжените сили и невоенни компоненти.
 



Чл. 8. При осъществяване на отбранителната политика Република България участва в международни организации, политико-военни съюзи за колективна отбрана и други инициативи в областта на военнополитическото и военното сътрудничество.
 



Чл. 9. За постигане целите на националната политика в областта на отбраната министърът на отбраната осъществява международно сътрудничество със съответните органи на други държави и международни организации.
 



Чл. 10. (1) Държавата осигурява необходимите човешки, финансови, материални, административни и други ресурси и услуги за изпълнение на задачите по отбраната на страната.

(2) Ресурсното осигуряване на отбраната се осъществява чрез планиране, управление и контрол на програмен принцип.
 



Чл. 11. (1) Планирането на отбраната е дейност за определяне, изграждане и развитие на необходимите способности и на свързаните с тях човешки, финансови, материални и други ресурси и услуги за постигане целите на отбраната и за изпълнение на задълженията на Република България в системите за колективната сигурност и отбрана.

(2) Планирането на отбраната се извършва въз основа на:

1. Стратегията за национална сигурност на Република България;

2. Националната военна стратегия;

3. военните доктрини;

4. основните стратегии и актовете на Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната и стратегическите концепции на НАТО.

(3) Обект на планиране са въоръжените сили и гражданските ресурси от транспортната и съобщителната система, здравеопазването, строителството, икономиката, енергетиката, селското и горското стопанство и други елементи на гражданската инфраструктура.

(4) Планирането на гражданските ресурси включва определянето на военновременните потребности на страната от военна и гражданска продукция и услуги, възлагането на военновременни задачи, разработването на планове и програми и сключването на договори за тяхното осигуряване.

(5) Дейностите по ал. 4 се определят с наредба на Министерския съвет.

(6) Управлението на средствата и ресурсите за осигуряване на дейностите по отбраната на страната се извършва на основата на надеждност и всеобхватност на финансовата и друга информация, ефективност, ефикасност и икономичност.
 



Чл. 12. (1) За подготовката и работата на държавната администрация и органите на местното самоуправление и местната администрация и на гражданските ресурси при положение на война или военно положение се приема държавен военновременен план и военновременен бюджет по ред, определен с акт на Министерския съвет.

(2) Въз основа на държавния военновременен план държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица с военновременни задачи изготвят свои военновременни планове.

(3) Военновременните планове и военновременният бюджет се разработват при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
 



Чл. 13. (1) Финансовото осигуряване на дейностите в областта на отбраната се извършва от държавния бюджет и от други източници, предвидени в закон или в акт на Министерския съвет.

(2) За финансовото осигуряване на дейността си Министерството на отбраната съставя бюджет, който е част от държавния бюджет.

(3) В приходната част на бюджета на Министерството на отбраната постъпват и средствата от:

1. таксите, събирани по Закона за държавните такси, за извършване на действия и услуги и за издаване на документи, дубликати и преписи от документи от министерството;

2. светлинни такси за навигационно осигуряване в териториалното море по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

3. глобите, наложени от директора на служба "Военна полиция" по този закон, и глобите, наложени по Закона за военните паметници;

4. услуги, отдаване под наем, продажба на недвижими имоти и движими вещи, предоставени за управление на министерството;

5. приходи от използване и от разпореждане с обекти на интелектуалната собственост на министерството;

6. дарения;

7. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(4) Министърът на отбраната е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на министерството.
 



Чл. 14. (1) Държавата се грижи за опазване на живота и здравето на български и чужди граждани и лица без гражданство, които се намират на територията на Република България или под нейна юрисдикция по време на война, военно или извънредно положение.

(2) Държавата полага особени грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната.
 
Глава втора.ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОТБРАНАТА
Раздел I.Органи за ръководство на отбраната



Чл. 15. Ръководството на отбраната на Република България се осъществява от:

1. Народното събрание;

2. президента на републиката;

3. Министерския съвет;

4. министъра на отбраната.
 



Чл. 16. Народното събрание:

1. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

2. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента на републиката или на Министерския съвет;

3. разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;

4. ратифицира и денонсира със закон международните договори с военен характер;

5. приема Стратегия за национална сигурност на Република България по предложение на Министерския съвет;

6. определя числеността на въоръжените сили и приема програми за развитието им по предложение на Министерския съвет;

7. определя средствата от държавния бюджет, необходими за осигуряване отбраната на страната, както и за участие в операции и мисии извън територията на страната;

8. открива, преобразува, преименува и закрива военни академии и висши военни училища, както и филиали и факултети в тях, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;

9. упражнява парламентарен контрол върху органите на изпълнителната власт, изпълняващи функции в областта на отбраната.
 



Чл. 17. (1) Президентът на републиката в качеството си на държавен глава и във взаимодействие с другите държавни органи осъществява дейност за създаване на стабилна среда за сигурност и за развитие на Република България като демократична държава.

(2) Президентът на републиката възглавява Консултативния съвет за национална сигурност. Статутът на съвета се определя със закон.
 



Чл. 18. Президентът на републиката е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България в мирно и във военно време.
 



Чл. 19. Президентът на републиката по предложение на Министерския съвет:

1. утвърждава стратегическите планове за действие на въоръжените сили;

2. привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна и оперативна готовност;

3. обявява обща или частична мобилизация;

4. назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания.
 



Чл. 20. При военен конфликт или война президентът на републиката:

1. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, при военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава; в тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;

2. координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт или на войната;

3. ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия;

4. привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет;

5. въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната;

6. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир.
 



Чл. 21. (1) Президентът на републиката за изпълнение на правомощията си на върховен главнокомандващ издава укази и може да отправя обръщения и послания.

(2) Указите на президента на републиката, с които се осъществяват функции по отбраната на страната, се приподписват от министър-председателя.

(3) Президентът на републиката има право да изисква от министъра на отбраната, от началника на отбраната и от други държавни органи необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
 



Чл. 22. (1) Министерският съвет осъществява общото ръководство на отбраната и въоръжените сили.

(2) Министерският съвет:

1. ръководи и осъществява държавната политика на страната в областта на отбраната;

2. разработва и внася в Народното събрание проект на Стратегията за национална сигурност на Република България;

3. приема Националната военна стратегия;

4. ръководи и координира планирането на отбраната на страната;

5. предлага на Народното събрание да определи числеността и приеме програми за развитието на въоръжените сили на страната;

6. приема план за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили;

7. приема стратегически планове за действие на въоръжените сили и ги предлага на президента на републиката за утвърждаване;

8. приема проект на военновременен бюджет по предложение на министъра на финансите и министъра на отбраната, внася го за утвърждаване от Народното събрание и организира неговото изпълнение;

9. приема по предложение на министъра на отбраната държавен военновременен план за осигуряване и управление на гражданските ресурси за отбраната на страната извън ресурсите и средствата по плановете на въоръжените сили и възлага изпълнението му;

10. приема програми за създаване и оборудване на територията на страната на обекти и зони за целите на отбраната и възлага на министъра на отбраната контрола за тяхната реализация;

11. приема програми за въоръжаване и превъоръжаване на въоръжените сили и за изграждане и развитие на отбранително-технологична индустриална база;

12. ръководи организирането на подготовката на населението, икономиката, военновременните запаси и инфраструктурата за отбрана на страната;

13. предлага на президента на републиката привеждането на въоръжените сили в по-висока степен на бойна и оперативна готовност, както и обявяването на обща или частична мобилизация;

14. приема по предложение на министъра на отбраната решения за провеждане на стратегическия преглед на отбраната и/или периодични прегледи на отбраната;

15. приема мобилизационните планове и осъществява общото ръководство на мобилизацията на въоръжените сили и привеждането на страната от мирно във военно положение;

16. определя нормативи, условия и ред за създаване, съхраняване и използване на военновременни запаси и други суровини и материали за военно време и определя изисквания към транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система, населените места и стопанските обекти за съответствие с нуждите на отбраната;

17. открива, преобразува и закрива факултети, филиали и институти към военните академии и висшите военни училища извън случаите по чл. 16, т. 8 по предложение на министъра на отбраната;

18. в рамките на общата численост на въоръжените сили утвърждава числеността на военнослужещите по военни звания с изключение на висшите офицерски звания;

19. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на висшия команден състав на въоръжените сили и за удостояване на офицери с висши военни звания;

20. разрешава пребиваването на чужди и съюзнически въоръжени сили на територията на страната или преминаването им през нея в случаите, посочени в специален закон;

21. одобрява изпълнението на проекти на територията на Република България, финансирани цялостно или частично по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността;

22. възлага военновременни задачи по отбраната на страната на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на юридически лица.

(3) При упражняване на правомощията си по ал. 1 и 2 Министерският съвет се подпомага от Съвет по сигурността.
 



Чл. 23. Министерският съвет ежегодно до 31 март внася в Народното събрание доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили, по който Народното събрание се произнася с решение.
 



Чл. 24. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната приема Класификатор на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, който се обнародва в "Държавен вестник".

(2) В класификатора по ал. 1 длъжностите за военнослужещи се определят по степени в обхвата на военните звания. При определянето им са допустими отклонения от Закона за администрацията и актовете по прилагането му.

(3) Въз основа на класификатора по ал. 1 министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица утвърждават длъжностните разписания на министерството.
 



Чл. 25. (1) Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в областта на отбраната на страната.

(2) При изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от началник на отбраната и от заместник-министри.
 



Чл. 26. Министърът на отбраната:

1. ръководи планирането на отбраната;

2. съставя проект на бюджет на министерството и ръководи изпълнението му;

3. ръководи дейността по осигуряване на информация в интерес на отбраната;

4. осъществява международно сътрудничество в областта на отбраната и сключва международни договори;

5. участва във формирането на политиката и вземането на решения в НАТО и в Европейския съюз на равнище министри на отбраната на държавите членки;

6. ръководи кадровата политика;

7. ръководи осъществяването на здравната политика и на военномедицинското и психологичното осигуряване;

8. ръководи социалната политика;

9. контролира дейностите по създаване на безопасни и здравословни условия за изпълнение на военната служба и за полагане на труд в министерството;

10. разрешава участието на военни формирования при овладяване и/или преодоляване на последиците от бедствия въз основа на постъпило искане от съответния държавен орган съгласно плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;

11. ръководи стандартизирането, кодифицирането и сертифицирането на военната и специалната продукция за нуждите на въоръжените сили в съответствие със стандартизационните споразумения на НАТО и Европейския съюз, по които Република България е страна;

12. утвърждава военните доктрини и оперативните планове на въоръжените сили по предложение на началника на отбраната;

13. ръководи дейността по опазване на класифицираната информация в министерството в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация;

14. назначава и отзовава представителите на министерството в международни организации, аташетата по отбраната, военните аташета и служителите в службите към тях и ръководи тяхната дейност;

15. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) осъществява общото ръководство на военното образование и на научната дейност и предлага създаването, преобразуването и закриването на военни академии, висши военни училища, факултети, филиали и институти към тях и на научни организации съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката;

16. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) открива и закрива детски градини към министерството съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката;

17. организира дейността по опазване и възстановяване на околната среда в районите на дислокация на военните формирования и в местата на провеждане на учения и мероприятия, свързани с отбраната на страната;

18. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) съгласува по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията реда за въвеждане и правилата за работа на Единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство, ръководи и контролира съвместно с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията използването на териториалното море на Република България и вътрешните морски води за военни цели;

19. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) изготвя списък на военните летища, на които могат да се приемат чуждестранни военни въздухоплавателни средства, и съвместно с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията изготвят списък на военните летища, които могат да бъдат определени за запасни летища на български граждански въздухоплавателни средства, изпълняващи международни и вътрешни обществени превози;

20. ръководи дейността по осигуряване на авиационна безопасност и летателна годност на военните въздухоплавателни средства и издава наредба за условията и реда за осъществяване на тази дейност;

21. определя реда за регистрация на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в Регистъра на военните въздухоплавателни средства на Република България и организира воденето на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в него;

22. определя реда за разследване на авиационни произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и на чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на страната;

23. управлява предоставените на министерството държавни имоти и ръководи инвестиционната политика в министерството;

24. съгласува инфраструктурни проекти от национално значение за съответствието им с утвърдените от Министерския съвет изисквания за нуждите на отбраната;

25. ръководи спортната дейност в министерството и отговаря за развитието на спортната база;

26. ръководи информационната дейност на министерството и връзките с обществеността;

27. ръководи основни геодезически и картографски дейности, свързани със сигурността и отбраната на страната;

28. ръководи дейностите по подпомагане и грижи за военноинвалидите и военнопострадалите;

29. осъществява сътрудничество с военно-патриотичните съюзи, организации и сдружения на военнослужещите и определя формите за провеждането на военно-патриотичното възпитание;

30. утвърждава уставите на въоръжените сили, които се обнародват в "Държавен вестник";

31. ръководи изграждането, развитието и поддържането на Интегрирана комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, военно положение или положение на война при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;

32. изпълнява и други правомощия, възложени му със закон.
 



Чл. 27. Министърът на отбраната внася в Министерския съвет:

1. проект на Национална военна стратегия;

2. проект на план за организационното изграждане и развитие на въоръжените сили и за тяхната численост;

3. проект на държавен военновременен план;

4. проекти на стратегическите планове за действия на въоръжените сили;

5. предложения за привеждане на въоръжените сили или на част от тях в по-висока степен на бойна готовност и/или за обявяване на обща или частична мобилизация;

6. предложения за длъжностите в министерството, изискващи висши офицерски звания, предложения за назначаване и освобождаване на висши командни длъжности и за удостояване на офицери от министерството с висши военни звания;

7. проект за провеждане на стратегически и/или периодични прегледи на отбраната;

8. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) проекти на програми за въоръжаване и превъоръжаване на въоръжените сили и съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма - проекти на програми за изграждане и развитие на отбранително-технологична индустриална база;

9. предложения за числеността на постоянния и на мобилизационния резерв.
 



Чл. 28. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на отбраната разрешава използването на оръжие и бойни средства от български военни формирования:

1. в случаите на завладяване на българско и/или съюзническо бойно средство на територията на Република България с цел извършване на терористичен или друг акт с опасни последици за населението и/или за суверенитета на страната;

2. в случаите на нарушаване на въздушното пространство или на правилата на полетите над територията на Република България от чуждестранно въздухоплавателно средство, движещо се по начин, предизвикващ съмнение, че може да бъде използвано като оръжие за терористични действия;

3. в случаите на навлизане във вътрешните морски води и в териториалното море на Република България на чуждестранен кораб или друго плавателно средство, което откаже да спре или се възпротиви, или прибегне до насилствени действия срещу задържането му;

4. в други случаи, когато възникне заплаха от терористични действия или опасност от употреба на оръжие за масово унищожение на територията на Република България.

(2) Употребата на оръжието и бойните средства по ал. 1 е съответстващо на заплахата или опасността.

(3) За случаите на използване на оръжие министърът на отбраната утвърждава процедури и правила по предложение на началника на отбраната.

(4) Министърът на отбраната незабавно уведомява министър-председателя и президента на републиката за предприетите действия по ал. 1 - 3.

(5) Министър-председателят уведомява съюзниците от НАТО и държавите - членки на Европейския съюз, в случай че заплахата от терористични действия или опасността от употреба на оръжие за масово унищожение представлява опасност за тях.
 



Чл. 29. (1) Министърът на отбраната получава пряко информация относно националната сигурност и отбраната на страната, Българската армия, военните академии и висшите военни училища и другите структури в министерството, придобита от служба "Военна информация" и служба "Военна полиция", както и информацията, предоставена от Държавна агенция "Национална сигурност" и Националната разузнавателна служба.

(2) Началникът на отбраната получава съответната информация по ал. 1, свързана с изпълнението на функциите му по този закон.
 



Чл. 30. Министърът на отбраната по предложение на началника на отбраната:

1. формира военнотехническа политика за комплектуването на въоръжените сили с въоръжение, военна техника, боеприпаси и специално оборудване;

2. определя с инструкция реда за действие на командирите, началниците и/или ръководителите при инциденти в структурите на министерството;

3. определя реда за прилагане на криптографските методи и средства за защита и сертифициране на средствата за защита на информацията във въоръжените сили;

4. организира защитата на информацията от неразрешен достъп в автоматизираните системи за управление на формированията в бойни условия и в информационно-телекомуникационните системи на въоръжените сили;

5. определя реда за осъществяване на вътрешноведомствения контрол за опазване на класифицираната информация във въоръжените сили;

6. определя реда за прилагане на действителните и условните наименования на военните формирования от въоръжените сили, включително за защита на военната инфраструктура от действия по разкриване на параметрите и на обектите от нея;

7. утвърждава длъжностните разписания на Щаба на отбраната, на Съвместното оперативно командване, на щабовете по подготовката и на Щаба по осигуряването и поддръжката.
 



Чл. 31. (1) При осъществяване на правомощията си министърът на отбраната издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.

(2) Административните актове на министъра на отбраната, с които непосредствено се осъществява отбраната, не подлежат на съдебно обжалване.
 



Чл. 32. (1) Към министъра на отбраната функционира политически кабинет, който се организира от началник на кабинета.

(2) Политическият кабинет подпомага министъра на отбраната при определянето и провеждането на политиката в областта на отбраната и осъществяването на гражданския контрол върху въоръжените сили.

(3) Съставът на политическия кабинет се определя съгласно Закона за администрацията.
 



Чл. 33. (1) Към министъра на отбраната функционира Съвет по отбрана, който е колективен съвещателен орган на министъра на отбраната и включва началника на отбраната, членове на политическия кабинет, заместник-началника на отбраната, командващия на Съвместното оперативно командване, началниците на щабовете по подготовката на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили, началника на Щаба по осигуряването и поддръжката, както и други членове, определени от министъра на отбраната.

(2) В заседанията на съвета по решение на министъра на отбраната могат да участват и други лица извън лицата по ал. 1.

(3) Съветът по отбрана подпомага министъра на отбраната по въпроси, свързани със:

1. отбранителната политика и планиране;

2. проектите на Национална военна стратегия;

3. структурата и дейността на министерството;

4. бюджета на министерството;

5. плана за организационното изграждане и развитие на въоръжените сили, структурата и числеността им;

6. логистичното осигуряване на министерството;

7. финансовото и материалното осигуряване на личния състав на министерството;

8. назначаването и освобождаването на висшия команден състав и удостояването на офицери с висши военни звания;

9. други въпроси от компетентността на министъра на отбраната.

(4) Министърът на отбраната определя правилата за работа и дневния ред на заседанията на Съвета по отбрана.

(5) Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана.
 
Раздел II.Други органи и организации в областта на отбраната



Чл. 34. Министерствата и другите ведомства с военновременни задачи разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, военновременен план и план за привеждане от мирно във военно положение при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
 



Чл. 35. (1) Министърът на вътрешните работи съгласувано с министъра на отбраната поддържа в оперативна и мобилизационна готовност структурите на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на военновременните им задачи.

(2) Органите на Министерството на вътрешните работи самостоятелно или съвместно с органите на Министерството на отбраната и други специализирани органи осигуряват защита на стратегически за страната дейности и обекти, както и на обявените за критична инфраструктура.

(3) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи издават съвместни инструкции за взаимодействието между двете ведомства за изпълнение на дейностите, възложени им по този закон, и за извършване на пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност.
 



Чл. 36. Министърът на финансите:

1. разработва и внася за утвърждаване от Министерския съвет методика за съставяне и изпълнение на военновременния бюджет;

2. изготвя бюджетни насоки и указания до държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация относно съставянето на проектите на военновременните им бюджети въз основа на държавния военновременен план.
 



Чл. 37. Министърът на външните работи в рамките на своята компетентност осъществява ръководство и координация на изпълнението на международните задължения на Република България, произтичащи от членството в Европейския съюз в областите на Общата външна политика и политика за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана, както и от членството в Организацията на обединените нации (ООН), НАТО и други международни организации и коалиции.
 



Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на отбраната:

1. внася в Министерския съвет проекти на нормативни актове за поддържане и използване на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация във военно време;

2. организира подготовката на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация за привеждането им от мирно във военно време и поддържа мобилизационната готовност на структурите с функции в областта на отбраната;

3. организира изграждането и поддържането на транспортните обекти за нуждите на отбраната, осигурява и поддържа военновременните мощности в транспортната мрежа.
 



Чл. 39. (1) Министърът на извънредните ситуации координира дейността на съставните части на Единната спасителна система при защита на населението.

(2) Министърът на извънредните ситуации изпълнява и дейности и задачи съгласно държавния военновременен план.
 



Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на отбраната:

1. организира и ръководи подготовката на пощенските и електронните съобщителни мрежи за привеждането им в по-високи степени на готовност и за съобщително осигуряване на въоръжените сили и на страната в мирно и във военно време;

2. организира изграждането и поддържането на специални обекти за нуждите на отбраната и инсталираните за нуждите на отбраната мощности за военно време;

3. създава, експлоатира, поддържа и развива електронна съобщителна мрежа и пунктове за управление във връзка с националната сигурност и отбраната;

4. определя условията и реда за използване на електронните съобщителни мрежи и осигурява електронни съобщения за управление при обявяване на по-високи степени на бойна готовност на въоръжените сили и при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение.
 



Чл. 41. Председателят на Държавната агенция "Национална сигурност", директорът на Националната разузнавателна служба и началникът на Националната служба за охрана осъществяват дейността си по защита на националната сигурност във взаимодействие с министъра на отбраната, като издават съвместни инструкции.
 



Чл. 42. Българската народна банка:

1. разработва правила и нормативи за осигуряване дейността на банковата система във военно време;

2. съгласувано с министъра на отбраната разработва план за привеждане на Българската народна банка в готовност за работа във военно време;

3. ръководи методически планирането за привеждане на банковата система в готовност за работа във военно време.
 



Чл. 43. (1) Областните управители и кметовете на общините организират в съответните административно-териториални единици изпълнението на задачите, свързани с отбраната, които произтичат от законите и от актовете на органите за ръководство на отбраната.

(2) Областните управители и кметовете на общините осъществяват в съответните административно-териториални единици подготовката на икономиката и населението за отбрана, като:

1. подпомагат органите на Министерството на отбраната по воденето на военния отчет на резерва на въоръжените сили и по оповестяването, изпращането и доставянето на резервисти и техника с мобилизационно назначение;

2. предоставят помещения и осигуряват административно дейността на органите на Министерството на отбраната за работа с мобилизационните ресурси;

3. осигуряват денонощно дежурство и оповестяване при привеждане в по-висока степен на бойна и оперативна готовност, при мобилизация и във военно време;

4. осигуряват функционирането на икономиката за нуждите на отбраната в съответните административно-териториални единици във военно време;

5. при обявяване на мобилизация или война изпълняват възложените им задължения от органите за ръководство на отбраната;

6. организират и ръководят мероприятията за защита на населението и икономиката при бедствия и във военно време;

7. поддържат регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура в съответните административно-териториални единици.

(3) Средствата за изпълнение на възложените задачи по ал. 1 ежегодно се осигуряват от държавния бюджет.
 



Чл. 44. (1) При упражняване на правомощията си по чл. 43, ал. 2 областните управители и кметовете на общини се подпомагат от съвети по сигурност.

(2) Областните съвети по сигурност се състоят от председател - областния управител, и членове - заместник областните управители, директорите на дирекции в областната администрация, директора на териториалната дирекция "Гражданска защита" на Министерството на извънредните ситуации, директора на центъра за спешна медицинска помощ и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.

(3) Общинските съвети по сигурност се състоят от председател - кмета на общината, и членове - заместник-кметовете, началника на звеното "Сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка" и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.

(4) Поименният състав и редът за работа на съветите по сигурност се определят със заповед на кмета на общината, съответно на областния управител.
 



Чл. 45. (1) Юридическите лица с възложени военновременни задачи разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, военновременен план и план за привеждане от мирно във военно положение при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(2) Юридическите лица по ал. 1 се определят при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

(3) При обявяване на мобилизация или положение на война юридическите лица по ал. 1 привеждат в действие изпълнението на съответните планове и организират защитата на работниците и служителите си.

(4) Юридическите лица, на които не са възложени военновременни задачи и които не разработват военновременен план:

1. при обявяване на мобилизация подпомагат органите на Министерството на отбраната по оповестяването, изпращането и доставянето на резервисти и техника с мобилизационно назначение;

2. организират защитата на своите работници и служители във военно време.

(5) Разпоредбата на ал. 4, т. 2 се прилага и по отношение на юридически лица със седалище и регистрация в друга държава, които осъществяват дейност на територията на страната.

(6) Юридическите лица предоставят на органите на Министерството на отбраната необходимата информация за водене на военния отчет и за подготовката на страната за отбрана.
 



Чл. 46. Българският Червен кръст подпомага държавата в подготовката на населението за действия при военно положение, военни конфликти и бедствия, подготвя формирования за първа помощ и оказва такава помощ у нас и в чужбина на пострадали при въоръжени конфликти и бедствия.
 



Чл. 47. Подготовката на ръководителите на държавната, на местната администрация и на юридическите лица за изпълнение на задачите, свързани с отбраната, се извършва по ред, определен с акт на Министерския съвет.
 
Глава трета.ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Раздел I.Общи положения



Чл. 48. Въоръжените сили са създадени от държавата военни и специализирани формирования и техни обединения, подчинени на специфична организация и ред на функциониране, които притежават и прилагат военни и специални средства за действие за осигуряване целите на отбраната на страната.
 



Чл. 49. На територията на Република България не може да се създават военни и други формирования, които използват военна организация или въоръжение и бойна техника или в които се предвижда изпълнение на военна служба, освен когато това е предвидено в закон или в акт на Министерския съвет.
 



Чл. 50. (1) Въоръжените сили на Република България в мирно време включват военнослужещите от:

1. Българската армия;

2. службите "Военна информация" и "Военна полиция";

3. администрацията на Министерството на отбраната;

4. военните академии и военните училища;

5. Националната гвардейска част;

6. други структури към министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Въоръжените сили на Република България във военно време освен военнослужещите от структурите по ал. 1 включват и специализирани формирования, състоящи се от личния състав на служби и звена от Министерството на вътрешните работи, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Държавната агенция "Национална сигурност", Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури.

(3) Службите и звената, които се включват в специализираните формирования по ал. 2, се определят с акт на Министерския съвет.
 



Чл. 51. (1) Военните формирования от въоръжените сили се комплектуват с личен състав, оръжие, бойна и друга техника, оборудване и имущество, средства за командване и управление на операциите в бойни условия, осигуряващи изпълнението на задачите по отбраната на страната и изпълнението на операции и мисии извън територията на страната.

(2) Специализираните формирования от въоръжените сили по чл. 50, ал. 2 се комплектуват с личен състав, оръжие, специална и друга техника, оборудване и имущество, които осигуряват поддържането на оперативна готовност за изпълнението на задачите им по отбраната на страната, от бюджета на съответните министерства и другите ведомства.
 



Чл. 52. (1) Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

(2) На въоръжените сили в мирно време не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.
 



Чл. 53. (1) Въоръжените сили поддържат способности за предотвратяване, възпиране и отговор на възможните заплахи срещу Република България и съюзниците й за постигане на целите на националната политика в областта на отбраната.

(2) Във военно време изпълнението на задачите от въоръжените сили на Република България може да се осъществява съвместно и/или координирано със сили на НАТО и/или от държавите - членки на Европейския съюз, при условия и по ред, определени в международен договор.
 



Чл. 54. (1) Въоръжените сили на Република България изпълняват задачите си въз основа на:

1. стратегически планове за използване на военните формирования в мирно и във военно време за отбраната на страната и за участие в мисии и операции извън територията на страната, разработени на основата на Стратегията за национална сигурност на Република България, Националната военна стратегия и международните договори, по които Република България е страна;

2. оперативни планове за съвместно участие в отбраната на Република България на български военни формирования и на сили на съюзниците в условията на колективна отбрана на държава - членка на НАТО;

3. оперативни планове за съвместно участие на български военни формирования в отбраната на държава - членка на НАТО, в условията на колективна отбрана;

4. оперативни планове за участие в операции и мисии извън територията на страната, разработени на основата на стратегическите планове по т. 1;

5. оперативни и тактически планове, установяващи целите и реда за действие на въоръжените сили за участие в овладяване и/или преодоляване на последиците от бедствия;

6. оперативни планове за охрана и отбрана на държавната граница и на стратегическите обекти и обектите и системите от критичната инфраструктура;

7. мобилизационни планове за нарастване отбранителните способности на въоръжените сили за целите на отбраната на страната.

(2) Органите и редът за разработване и утвърждаване на плановете по ал. 1 се определят с този закон, с правилника за прилагането му и в съответствие с приложимите международни договори, по които Република България е страна.
 



Чл. 55. (1) Въоръжените сили се изграждат и изпълняват задачите си на принципите на организационна подчиненост, единоначалието и йерархия в правомощията на командирите и началниците, определени в уставите на въоръжените сили.

(2) Единоначалието във въоръжените сили установява процедура по издаване и изпълнение на заповедите и по осъществяване на взаимоотношенията на власт и подчинение между командира или началника и военнослужещия.

(3) Непосредственото ръководство на формированията във въоръжените сили се осъществява от командирите и началниците.

(4) Командирите и началниците във въоръжените сили при осъществяване на правомощията си издават заповеди.

(5) Заповедите на командирите и началниците, с които непосредствено се осъществяват дейностите по отбраната, не подлежат на съдебно обжалване.
 



Чл. 56. В мирно време въоръжените сили изпълняват задачи по:

1. поддържане на боеспособността, боеготовността и способността за развръщане в съответствие с рисковете и заплахите;

2. участие в многонационални военни формирования и в операции и мисии извън територията на страната;

3. участие в инициативи и контролни дейности за укрепване и разширяване на доверието и сътрудничеството в областта на отбраната;

4. поддържане на готовност и оказване на хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в морските пространства на страната и извън нея в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна, по решение на съответния държавен орган;

5. подготовка и обучение на формирования за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за овладяване и/или преодоляване на бедствия;

6. участие в превантивната и непосредствената защита на населението и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи по ред, определен в Закона за защита при бедствия;

7. неутрализиране на невзривени бойни припаси на територията на Република България.
 



Чл. 57. Въоръжените сили могат да изпълняват задачи и по:

1. оказване съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм;

2. участие в охраната на стратегически обекти, на обекти и системи от критичната инфраструктура и в операции за пресичане на терористични действия.
 



Чл. 58. При обявяване на военно положение въоръжените сили:

1. повишават готовността на системата за ранно предупреждение и управление;

2. повишават готовността на военните и специализираните формирования в съответствие със степента на военната заплаха;

3. въвеждат в действие стратегическите, оперативните и военновременните планове.
 



Чл. 59. (1) При въоръжено нападение срещу Република България и при обявяване на положение на война въоръжените сили отблъскват нападението и защитават териториалната цялост и независимостта на страната и гарантират нейния суверенитет.

(2) Изпълнението на задачите по ал. 1 може да се извършва самостоятелно, съвместно и/или координирано със сили и формирования от държави - членки на НАТО, при условия и по ред, определени в международен договор и в стратегическите и оперативните планове.
 



Чл. 60. Забранява се създаването и функционирането на структури на политически партии и политически движения, както и осъществяването на политическа дейност във въоръжените сили.
 
Раздел II.Изпращане и използване на въоръжени сили на Република България извън територията на страната



Чл. 61. Въоръжени сили на Република България могат да бъдат изпращани и използвани извън територията на страната самостоятелно или в състава на международни формирования при спазване на българското законодателство, целите и принципите на Устава на ООН и другите международни договори в сила за Република България, като се отчитат националните интереси.
 



Чл. 62. Народното събрание разрешава изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на Република България с политико-военен характер.
 



Чл. 63. Министерският съвет разрешава изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на Република България за:

1. изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер;

2. участие в хуманитарни мисии;

3. участие в дейности, които нямат политико-военен характер, с изключение на случаите по чл. 64.
 



Чл. 64. Министърът на отбраната разрешава изпращане и използване извън територията на Република България:

1. до 300 военнослужещи и/или военна техника и оборудване без оръжие и/или до три военни въздухоплавателни средства, и/или един военен кораб до тип "Фрегата" с техните екипажи за участие в дейностите по чл. 63, т. 3;

2. до 200 военнослужещи и/или военна техника и оборудване, и/или до три военни кораба до тип "Фрегата" включително, и/или до пет военни въздухоплавателни средства с техните екипажи на територията на съюзническа държава за участие в дейностите по чл. 63, т. 3;

3. на военномедицински екипи и полеви болници за медицинско осигуряване на бойни действия и/или за предотвратяване и преодоляване на последици от епидемии и други масови заболявания, застрашаващи значителна част от населението на съответната територия.
 



Чл. 65. (1) Министерският съвет и министърът на отбраната уведомяват незабавно за своето решение Народното събрание и президента на републиката. В случаите по чл. 64 министърът на отбраната уведомява незабавно и Министерския съвет.

(2) В случай на съмнение относно характера на изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на страната се произнася Народното събрание.
 



Чл. 66. (1) Министърът на външните работи осигурява предоставянето на взаимна основа на постоянни дипломатически разрешения с продължителност до 12 месеца за осъществяване на особено важни полети, логистични полети (транспорт на пътници и материали), полети, свързани с издирвателни и спасителни операции, хуманитарни полети, санитарни полети, възстановителни полети и полети с цел ремонт, навигационни полети, съвместни тренировки, участие във военни учения и операции, технически кацания и презареждане с гориво, изпълнявани от български военни и/или наети от Министерството на отбраната въздухоплавателни средства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Постоянните дипломатически разрешения по ал. 1 се осигуряват от министъра на външните работи по заявки от министъра на отбраната и от ръководителите на дипломатическите мисии, акредитирани от Република България, след съгласуване с компетентните структури на Министерството на отбраната и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
 



Чл. 67. Държавните органи информират обществеността за решението за изпращане и използване на въоръжени сили извън територията на Република България при спазване на националното законодателство за защита на класифицираната информация и международните договори, по които Република България е страна.
 



Чл. 68. (1) Въоръжените сили на Република България се използват съобразно целите и мотивите, определени в решението за тяхното изпращане и в оперативните планове за съответните мисии и операции.

(2) За определяне характера на действията, за които български въоръжени сили се изпращат и използват извън територията на Република България, органите по чл. 63 и 64 отчитат целите и мотивите на тяхното провеждане, средствата за постигане на тези цели, както и реда и организацията на участващите въоръжени сили.

(3) Промяна в целите и мотивите по ал. 1 се допуска с ново решение.
 



Чл. 69. (1) При участието си в мисии и операции извън територията на Република България българските въоръжени сили спазват разпоредбите на българското законодателство, Устава на ООН, международните договори, по които Република България е страна, и принципите и нормите на международното хуманитарно право, като се отчитат националните интереси.

(2) За всяко участие на български военнослужещи в операции и мисии извън територията на Република България началникът на отбраната изготвя правила за използване на сила.

(3) При участие на български военнослужещи в многонационални формирования, когато са изготвени съвместни правила за използване на сила, те се прилагат от военнослужещите от българските въоръжени сили, доколкото не противоречат на този закон, правилника за неговото прилагане, уставите на въоръжените сили на Република България и правилата по ал. 2.

(4) Правилата за използване на сила са задължителни за изпълнение от военнослужещите от българските въоръжени сили. Нарушителите на правилата носят дисциплинарна отговорност и могат да бъдат отзовани от участие в съответната мисия и операция.
 



Чл. 70. (1) В операции и мисии извън територията на Република България могат да участват и български граждани, сключили договор за служба в постоянния резерв. За срока на участието в операцията или мисията се присвоява военното звание, изисквано за заемане на длъжността.

(2) Служители от Държавна агенция "Национална сигурност" могат да участват в мисии и операции по ал. 1 при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 български граждани с необходимото образование и квалификация могат да участват в операции и мисии извън територията на Република България при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(4) Лицата по ал. 2 и 3 не са част от въоръжените сили. Статусът на лицата по ал. 3 се определя от международните договорености за конкретната операция или мисия и българското законодателство.
 



Чл. 71. (1) За участие в операции или мисии извън територията на Република България българските военнослужещи се командироват от министъра на отбраната за срок не по-дълъг от 6 месеца.

(2) Военнослужещите се командироват за следващо участие в операции или мисии извън територията на страната най-малко след 6 месеца.

(3) Срокът по ал. 1 може да бъде удължаван, а срокът по ал. 2 - да бъде намаляван, след предварително писмено съгласие на военнослужещия.
 



Чл. 72. (1) Оперативното ръководство на българските въоръжени сили, изпращани и използвани самостоятелно или в състава на многонационални формирования в операции и мисии извън територията на Република България, се осъществява в съответствие с решенията на международните организации или международните договори за мандата на конкретната операция или мисия.

(2) Националният контрол върху формированията по ал. 1 се осъществява от командващия на Съвместното оперативно командване, а непосредственото командване и контрол - от съответния командир.

(3) Прехвърлянето на правомощията за оперативното подчинение на формированията по ал. 1 се извършва от началника на отбраната.
 



Чл. 73. (1) При преминаване на държавната граница на Република България военнослужещият представя:

1. военна карта за самоличност или паспорт;

2. заповед за индивидуално или групово придвижване, издадена от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяваща статуса на лицето или групата като член или членове на въоръжената сила, както и разпореденото придвижване.

(2) В заповедта по ал. 1, т. 2 се отбелязва носенето на служебно оръжие, неговата система и номер.
 



Чл. 74. (1) При преминаване на държавната граница на Република България стоките - собственост или в управление на Министерството на отбраната, които са предназначени за ползване от въоръжените сили, изпратени извън територията на Република България, се декларират по ред, определен с акт на министъра на финансите.

(2) Условията и редът за облекчаване на митническите формалности се определят с акта по ал. 1.
 



Чл. 75. (1) Финансовото осигуряване на участието на Република България в операции и мисии извън територията на страната се извършва от държавния бюджет извън средствата, предвидени по разходната част на бюджета на Министерството на отбраната.

(2) Министърът на отбраната е разпоредител с бюджетните кредити по ал. 1.
 



Чл. 76. Министърът на отбраната организира и координира всички дейности по осигуряването, комплектуването и подготовката на формированията от въоръжените сили във връзка с изпращането и използването им извън територията на Република България.
 
Глава четвърта.МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА



Чл. 77. (1) Министерството на отбраната се изгражда и функционира като единна централизирана система за осигуряване на отбраната на страната и за ръководство и командване на въоръжените сили в мирно време.

(2) Министерството на отбраната включва:

1. централната администрация;

2. Българската армия;

3. военните академии и висшите военни училища;

4. службите "Военна информация" и "Военна полиция";

5. други структури към министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.
 



Чл. 78. (1) Централната администрация на Министерството на отбраната включва Щаб на отбраната, специализирана и обща администрация, организирани в дирекции.

(2) В централната администрация функционира Инспекторат на пряко подчинение на министъра на отбраната.

(3) Дейността на специализираната и общата администрация на министерството се координира от главен секретар.
 



Чл. 79. Общата администрация подпомага министъра на отбраната при осъществяването на правомощията му, като осигурява организационно-технически неговата дейност и дейността на Щаба на отбраната и на специализираната администрация на министерството.
 



Чл. 80. (1) Специализираната администрация и Щабът на отбраната подпомагат министъра на отбраната при осъществяването на правомощията му.

(2) Щабът на отбраната разработва стратегически прогнози, анализи, военни оценки и препоръки за вземане на решения в областта на отбраната и изготвя стратегически планове за действията на въоръжените сили.
 



Чл. 81. (1) Структурата и дейността на централната администрация се уреждат с устройствен правилник на Министерството на отбраната, приет от Министерския съвет.

(2) В устройствения правилник по ал. 1 са допустими отклонения от Закона за администрацията.
 



Чл. 82. (1) Началникът на отбраната се назначава от Президента на републиката по предложение на Министерския съвет за срок три години. Този срок може да бъде продължен до две години.

(2) Началникът на отбраната е подчинен на президента на републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

(3) Началникът на отбраната е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.

(4) Длъжността началник на отбраната се заема измежду заместник-началника на отбраната, командващия на Съвместното оперативно командване, представителя на началника на отбраната във военните комитети на НАТО и Европейския съюз, началниците на щабовете по подготовката на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили и началника на Щаба по осигуряването и поддръжката.
 



Чл. 83. (1) Началникът на отбраната има заместник-началник. Присъствието на един от тях на територията на страната е задължително.

(2) При осъществяване на функциите си началникът на отбраната се подпомага от Щаба на отбраната, от специализираната и общата администрация на Министерството на отбраната.

(3) Към началника на отбраната може да бъде създаден Военен съвет като съвещателен орган.
 



Чл. 84. (1) Началникът на отбраната е най-старшият по длъжност военнослужещ и е пряк началник на личния състав на Българската армия.

(2) Началникът на отбраната ръководи Българската армия и отговаря пред министъра на отбраната за състоянието и готовността й за изпълнение на поставените задачи.

(3) Началникът на отбраната осъществява командните си правомощия непосредствено или чрез командващия на Съвместното оперативно командване, началниците на щабовете по подготовката на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили и началника на Щаба по осигуряването и поддръжката.
 



Чл. 85. Началникът на отбраната подпомага министъра на отбраната, като:

1. анализира и оценява рисковете за сигурността и военните заплахи за Република България, прави предложения за тяхното преодоляване и разработва проекти за формиране на способности на въоръжените сили за осигуряване независимостта на страната и изпълнение на задачите, произтичащи от международните договори, по които Република България е страна;

2. участва в планирането на отбраната и в изграждането и развитието на въоръжените сили;

3. координира с военните органи на НАТО планирането и използването на силите на съюзниците при участието им в отбраната на страната, както и участието на български въоръжени сили в колективната отбрана на държавите членки;

4. участва в разработването на Национална военна стратегия, военни доктрини, стратегически и оперативни планове на въоръжените сили;

5. отговаря за бойната подготовка в Българската армия;

6. подготвя предложения до министъра на отбраната за привеждане на въоръжените сили или на част от тях в различна степен на бойна готовност и за провеждане на обща или частична мобилизация;

7. ръководи стратегическото и мобилизационното развръщане на въоръжените сили при обявяване на по-висока степен на бойна готовност, военно положение и при положение на война;

8. представлява на военно-стратегическо ниво Република България в заседанията на Военния комитет на Европейския съюз и Военния комитет на НАТО;

9. организира интегрирането на Българската армия в силите на НАТО, на Европейския съюз и на други международни организации при участие в международни мисии и операции;

10. участва в разработването на планове и програми за въоръжаване и превъоръжаване на Българската армия;

11. ръководи военния отчет на личния състав, техниката и другите ресурси от резерва;

12. предлага на министъра на отбраната:

а) назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания в Щаба на отбраната и в Българската армия;

б) назначаване на офицери от Българската армия за аташета по отбраната, военни аташета, в службите към тях и за работа в международни организации;

в) назначаване на военен представител във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз, както и на национални военни представители в съюзните стратегически щабове на НАТО;

г) приемане на военна служба, присвояване на първо офицерско звание, повишаване и понижаване в звание и освобождаване от военна служба на офицери от Щаба на отбраната и от Българската армия;

13. осъществява методическо ръководство на дейността на Военната академия "Георги Стойков Раковски" и на висшите военни училища;

14. отговаря за изготвянето на уставите на въоръжените сили;

15. организира участието на военни формирования от Българската армия в ликвидиране на последиците от бедствия при решение на компетентния орган;

16. ръководи военното разузнаване в Българската армия;

17. организира и отговаря за изграждането и поддържането на Интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при извънредно положение, военно положение и/или положение на война и отговаря за комуникационно-информационното осигуряване на Българската армия.
 



Чл. 86. (1) При упражняване на правомощията си началникът на отбраната издава заповеди, разпореждания и указания.

(2) Актовете на началника на отбраната по ал. 1, с които непосредствено се осъществява отбраната, не подлежат на съдебно обжалване.
 



Чл. 87. (1) Българската армия е основата на въоръжените сили за осъществяване целите на отбраната на страната и за изпълнение на операции и мисии извън територията на Република България.

(2) Българската армия в мирно време е професионална армия.
 



Чл. 88. (1) Българската армия се състои от:

1. командване и щабове;

2. военни формирования, пряко подчинени на командването и на щабовете.

(2) Командването и щабовете в Българската армия са:

1. Съвместното оперативно командване;

2. Щабът по подготовката на Сухопътните войски;

3. Щабът по подготовката на Военновъздушните сили;

4. Щабът по подготовката на Военноморските сили;

5. Щабът по осигуряването и поддръжката.
 



Чл. 89. (1) Съвместното оперативно командване е структура за планиране и водене на операции на територията на страната и извън нея.

(2) Съвместното оперативно командване:

1. разработва оперативни планове за действие на въоръжените сили в мирно и във военно време;

2. планира и ръководи операции на територията на страната и осъществява националния контрол върху въоръжените сили при участието им в операции извън нея;

3. провежда съвместната подготовка на Българската армия;

4. координира участието на формирования от Българската армия в съвместната подготовка със силите на съюзниците от НАТО и от държавите - членки на Европейския съюз;

5. събира, анализира и обобщава опита от участието на въоръжените сили в мисии, операции, учения и тренировки с цел прилагането му при подготовката на въоръжените сили.
 



Чл. 90. (1) Щабовете по подготовката са структури за организиране и ръководство на бойната, тактическата и мобилизационната подготовка, мобилизационното развръщане и комплектуването на военните формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили за изпълнение на задачи на територията на страната и извън нея.

(2) Щабът по осигуряването и поддръжката е структура за организиране и ръководство на логистичното осигуряване и комуникационната и информационната поддръжка на военните формирования на територията на страната и извън нея. Щабът по осигуряването и поддръжката провежда мобилизационното развръщане на подчинените му формирования.

(3) Щабовете по подготовката и Щабът по осигуряването и поддръжката осигуряват прилагането на опита от участието на въоръжените сили в мисии, операции, учения и тренировки.
 



Чл. 91. Структурата на Българската армия и териториалното разположение на военните формирования се определят с акт на Министерския съвет.
 



Чл. 92. (1) Военни академии са:

1. Военномедицинската академия, която е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, със седалище гр. София;

2. Военната академия "Георги Стойков Раковски" със седалище гр. София.

(2) Военномедицинската академия е лечебно заведение за извънболнична и болнична помощ, за изготвяне на военномедицинска експертиза и за извършване на военнонаучна и военноучебна дейност.

(3) Военната академия "Георги Стойков Раковски" е държавно висше училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" и образователна и научна степен "доктор" по акредитирани военни и граждански специалности, за повишаване квалификацията на специалисти и за извършване на научни и приложни изследвания в областта на националната сигурност, отбраната и военното дело.
 



Чл. 93. (1) Висшите военни училища са:

1. Националният военен университет "Васил Левски" със седалище гр. Велико Търново, с факултет "Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни и информационни системи" в гр. Шумен;

2. Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" със седалище гр. Варна;

3. Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" със седалище гр. Долна Митрополия.

(2) Националният военен университет "Васил Левски" е държавно висше военно училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности, за повишаване квалификацията на специалисти и за извършване на научни и приложни изследвания в областта на националната сигурност, отбраната и военното дело.

(3) Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" е специализирано държавно висше военно училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности, за повишаване квалификацията на специалисти и за извършване на научни и приложни изследвания в областта на военноморското дело и отбраната на страната.

(4) Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" е специализирано държавно висше военно училище за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности в областта на военната и гражданската авиация, военновъздушните сили и отбраната на страната.

(5) В структурата на висшите военни училища по ал. 1 могат да се създават професионални колежи за обучение на сержанти (старшини) за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по Закона за професионалното образование и обучение и учебни центрове за подготовка на войници (матроси).
 



Чл. 94. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Военни академии и висши военни училища се създават с решение на Народното събрание, професионални колежи - със заповед на министъра на образованието, младежта и науката по предложение на министъра на отбраната, а учебни центрове - със заповед на министъра на отбраната.

(2) Военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи прилагат разпоредбите на Закона за висшето образование, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета, доколкото в този закон и в актовете за създаването им не е предвидено друго.

(3) Военномедицинската академия се създава и преобразува от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на отбраната и прилага Закона за лечебните заведения, доколкото в този закон не е предвидено друго.

(4) Контролът върху съставянето и изпълнението на бюджетите на военните академии и на висшите военни училища се осъществява по ред, определен с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Правилниците за устройството и дейността на военните академии и на висшите военни училища се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката, а за Военномедицинската академия - съгласувано с министъра на здравеопазването.

(2) Правилниците за устройството и дейността на професионалните колежи се издават от министъра на отбраната по предложение на началниците на висшите военни училища.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Специалностите и учебните планове във военните академии и във висшите военни училища се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Държавните образователни изисквания, специалностите, учебните планове и програми и списъците за държавния план-прием в професионалните колежи се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.

(5) При обучението по военни специалности висшите военни училища провеждат обучение и по съответна акредитирана гражданска специалност и дават съответните образователно-квалификационни степени по акредитирани военни и граждански специалности.
 



Чл. 96. (1) Военната академия "Г. С. Раковски" и висшите военни училища и специалностите в тях за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени, както и по научни специалности се акредитират при условия и по ред, определени в Закона за висшето образование.

(2) В състава на акредитационните комисии за провеждане на акредитацията по ал. 1 се включват представители на Министерството на отбраната, определени от министъра.

(3) Военномедицинската академия провежда обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор" по научни специалности, които са акредитирани по Закона за висшето образование.
 



Чл. 97. (1) Началниците и заместник-началниците на военните академии и на висшите военни училища, директорите на професионалните колежи и на учебните центрове са военнослужещи, които се назначават и освобождават по реда на този закон.

(2) Началниците и заместник-началниците по учебната и научната част на военните академии и на висшите военни училища са хабилитирани лица.

(3) Факултетите в състава на висшите военни училища се ръководят от декани, които са военнослужещи и са хабилитирани лица. Те се избират при условията и по реда, определени в Закона за висшето образование, и се назначават от началниците на висшите военни училища.

(4) Академичният състав на военните академии и на висшите военни училища се състои от военнослужещи и цивилни служители, заемащи преподавателски, научно-преподавателски и изследователски длъжности.

(5) Във военните академии и висшите военни училища научните звания "асистент" и "научен сътрудник" се дават на военнослужещи с висше образование не по-възрастни от 45 години, а на военнослужещи с научна степен - не по-възрастни от 47 години. Условията и редът за даване на научни звания и за заемане на научно-преподавателски и преподавателски длъжности на академичния състав на военните академии и на висшите военни училища се определят с правилника за прилагане на закона.

(6) Преподавателският състав в професионалните колежи са инструкторите.

(7) Военните академии и висшите военни училища могат да привличат чужди граждани на научно-преподавателски и преподавателски длъжности.

(8) Министърът на отбраната може да назначава за срок не по-дълъг от една година, временно изпълняващи длъжностите началник и заместник-началници на военните академии и на висшите военни училища, които може да не отговарят на изискванията по ал. 2.
 



Чл. 98. (1) Обучаваните във Военната академия "Георги Стойков Раковски" офицери за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от професионално направление "Военно дело" са слушатели.

(2) Обучаваните във висшите военни училища в редовна форма на обучение за нуждите на Министерството на отбраната са курсанти.

(3) Обучаваните военнослужещи в сержантските (старшинските) професионални колежи са кадети.

(4) Курсантите получават униформено облекло, отличителни знаци и стипендия в размер, при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

(5) По време на обучението на курсантите могат да се възлагат задачи във връзка с подготовката им по изпълнение на военна служба.

(6) Слушателите, курсантите и кадетите не заплащат такси за обучение.

(7) Правата и задълженията на слушателите, курсантите и кадетите се определят с правилниците за устройството и дейността на висшите военни училища и на професионалните колежи.
 



Чл. 99. (1) Отстраняването на обучаваните от военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи се извършва при условия и по ред, определени с правилниците за устройството и дейността им.

(2) Отстранените по дисциплинарен ред от военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи не могат да възстановяват права и да бъдат приемани повторно за обучение.
 



Чл. 100. (1) Служба "Военна информация" е специална служба, а служба "Военна полиция" е специализирана служба в Министерството на отбраната. Те са юридически лица на бюджетна издръжка.

(2) Ръководителите на службите по ал. 1 се назначават от министъра на отбраната или по негово предложение по ред, определен с този закон и с правилника за прилагането му.

(3) Ръководителите на службите по ал. 1 са непосредствено подчинени на министъра на отбраната.

(4) Министърът на отбраната утвърждава етични кодекси на служителите в службите по ал. 1.

(5) Структурата и организацията на дейността на службите по ал. 1, специфичните условия и ред за назначаване на личния състав и за изпълнение и прекратяване на службата в тях се определят в правилници, приети от Министерския съвет.
 



Чл. 101. (1) Служба "Военна информация" събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация в интерес на националната сигурност и отбраната на страната.

(2) Служба "Военна информация" предоставя равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента на републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя и на министъра на отбраната.

(3) Министърът на отбраната може да възлага и допълнителни задачи на служба "Военна информация", свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

(4) При изпълнение на служебните си задължения военнослужещите от служба "Военна информация" могат да заемат за прикритие и длъжности в държавната администрация и в юридически лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
 



Чл. 102. (1) Служба "Военна полиция" е специализирана служба в Министерството на отбраната за:

1. опазване на реда и сигурността в министерството и сигурността на личния състав самостоятелно и съвместно с други служби за сигурност и опазване на обществения ред;

2. предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер, извършени от или в съучастие със служители на министерството и/или на територията на обекти и съоръжения на министерството, както и разследване на престъпления в случаите и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;

3. охрана и/или контрол на охраната на мероприятия, обекти и лица от министерството, на транспортни средства, с които се превозват личен състав, имущество, пари, бойна техника, въоръжение, боеприпаси и други общоопасни средства, на складове с въоръжение, боеприпаси и общоопасни средства, както и на чуждестранни военни формирования и военнослужещи, делегации и инспекции, при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;

4. участие при поддържането на реда във военните формирования в операции и мисии извън територията на страната;

5. осъществяване самостоятелно и/или във взаимодействие с други органи на антитерористична дейност във въоръжените сили;

6. разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства;

7. събиране, обработване, съхраняване, анализиране, ползване и предоставяне на информация, свързана с изпълнението на функциите на службата;

8. осъществяване на противопожарен контрол в обектите на министерството.

(2) Служба "Военна полиция" осъществява дейността си самостоятелно и/или съвместно с други държавни органи, организации и граждани, които са длъжни да й оказват съдействие и да й предоставят необходимата информация, свързана с изпълнението на функциите по ал. 1.

(3) При упражняване на законоустановените им правомощия органите на служба "Военна полиция" са независими от командирите и началниците в структурата на министерството. Редът за упражняване на правомощията от органите на служба "Военна полиция" в структурите на служба "Военна информация" се определя с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 103. (1) Органи на служба "Военна полиция" са военнослужещите и цивилните служители по служебно правоотношение, чрез които службата осъществява функциите си.

(2) При изпълнение на функциите си органите на служба "Военна полиция" имат право да:

1. извършват оперативно-издирвателна дейност посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства по ред, установен със Закона за специалните разузнавателни средства, и чрез привлечени като доброволни сътрудници военнослужещи и граждани при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;

2. задържат за не повече от 24 часа:

а) служител в министерството, за който има данни, че е извършил престъпление;

б) лице, за което има данни, че е извършило престъпление в съучастие със служители от министерството и/или на територията на обекти и съоръжения на министерството;

в) лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, наруши обществения ред и не прекратява своите действия;

г) лице, което се намира на територията на обекти и съоръжения на министерството и чиято самоличност не може да бъде установена по начините, посочени в чл. 61, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

д) в други случаи, определени със закон или с международен договор, по които Република България е страна;

3. извършват личен обиск на лицата по т. 2; обискът може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания; за всеки случай на извършен обиск се съставя протокол;

4. разкриват и разследват престъпления от общ характер по чл. 102, ал. 1, т. 2;

5. изискват, събират и предоставят информация, свързана с поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната, по ред, определен с акт на министъра на отбраната;

6. събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лицата по чл. 102, ал. 1, т. 2, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер по ред, определен с акт на министъра на отбраната;

7. извършват проверки за установяване на самоличността и действия по идентификация на лицата по чл. 102, ал. 1, т. 2, за които има данни, че са извършили престъпления или нарушения на реда в министерството;

8. използват физическа сила и помощни средства, както и оръжие като крайна мярка при изпълнение на служебните си функции само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;

9. контролират спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на военни превозни средства и от организирани групи военнослужещи.

(3) От момента на задържането си лицата по ал. 2, т. 2 имат право:

1. на защитник;

2. незабавно да се информират за основанията за задържането им на разбираем за тях език;

3. да обжалват пред съда законността на задържането си, като съдът се произнася по жалбата незабавно.

(4) За задържането органите на служба "Военна полиция" са длъжни незабавно да уведомят лице, посочено от задържания.

(5) Органите на служба "Военна полиция" могат да издават писмени или устни разпореждания до служителите в Министерството на отбраната в рамките на своите правомощия.

(6) Военнослужещите и цивилните служители по служебно правоотношение от служба "Военна полиция" могат да носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на ръководителя на службата.
 



Чл. 104. (1) Националната гвардейска част е представително военно формирование и е юридическо лице.

(2) Структурата, организацията и редът за използване на Националната гвардейска част се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
 



Чл. 105. (1) Министърът на отбраната осъществява контролните си функции в областта на отбраната чрез Инспекторат.

(2) Инспекторатът се ръководи от главен инспектор на Министерството на отбраната.

(3) Инспекторатът осъществява контрол за спазването на нормативните актове и заповедите на министъра на отбраната и за законосъобразното провеждане на административните дейности в структурите на министерството.

(4) Инспекторатът извършва проверки на бойната подготовка, отбранително-мобилизационната подготовка, войсковия ред и дисциплината и на оперативните способности на формированията от Българската армия.

(5) Инспекторатът извършва проверки по предложенията, сигналите и жалбите на физически или юридически лица до министъра на отбраната и ги уведомява за взетите решения и за предприетите мерки.

(6) Инспекторатът осъществява съдействие и контрол по привеждането в изпълнение на препоръките и предложенията на омбудсмана на Република България.

(7) Организацията на дейността на Инспектората, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им се определят с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 106. (1) Министърът на отбраната може да създава военно-спортни формирования, центрове и школи за високо спортно майсторство, в които може да се изпълнява военна служба.

(2) Структурата, организацията на дейността и численият състав на структурите по ал. 1 се определят с правилник на министъра на отбраната.
 



Чл. 107. (1) Националният военноисторически музей е културен и научен институт, който осъществява дейности по издирване, изучаване, опазване и представяне на културни ценности и образци с познавателна, образователна и естетическа цел, свързани с военната история на България, при условията и по реда на Закона за културното наследство.

(2) Националният военноисторически музей извършва и дейности по проучване, регистриране, опазване и поддържане на военните паметници.

(3) Националният военноисторически музей е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(4) Устройството и дейността на Националния военноисторически музей се определят с правилник на министъра на отбраната, утвърден от министъра на културата.
 
Глава пета.ПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙНА, ВОЕННО И ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ. МОБИЛИЗАЦИЯ
Раздел I.Положение на война и военно положение



Чл. 108. (1) Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или с указ на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване.

(2) С акта за обявяване на положение на война или военно положение се посочват нормативните актове, чието действие се спира.
 



Чл. 109. (1) Положение на война се обявява при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения.

(2) За начало на положение на война се приема часът и денят на обявяването на войната или времето на фактическото започване на бойните действия.

(3) За край на положение на война се приема обявеният час и ден за прекратяване на военните действия, а в случай на продължаването им след обявения час и ден - времето на тяхното фактическо прекратяване.

(4) След обявяване на положение на война започва изпълнението на задачите съгласно стратегическите, оперативните и военновременните планове.
 



Чл. 110. В случай на внезапно въоръжено нападение на територията на страната въоръжените сили предприемат всички необходими мерки за отблъскване на нападението, без да се чака обявяване на положение на война.
 



Чл. 111. (1) Военно положение се обявява при заплаха от въоръжено нападение или от война на цялата или на част от територията на страната.

(2) За начало на военно положение се приема часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят за обявяване на положение на война или отменянето на военно положение.
 



Чл. 112. След обявяване на военно положение започва изпълнението на задачите съгласно стратегическите, оперативните и военновременните планове или на частта от тях, съответстваща на степента на заплахата.
 



Чл. 113. При обявяване на положение на война или на военно положение отбраната на страната и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ и създадените от него органи за ръководство на отбраната.
 



Чл. 114. (1) С въвеждането на положение на война или военно положение или с фактическото започване на военните действия президентът на републиката формира Върховно главно командване.

(2) Върховното главно командване подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите, началника на отбраната, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и други лица, определени от върховния главнокомандващ.
 



Чл. 115. (1) При обявяване на положение на война или на военно положение началникът на отбраната е главнокомандващ на въоръжените сили.

(2) Към Върховното главно командване се създава щаб, в който се включват длъжностни лица от Щаба на отбраната и от други структури, определени от върховния главнокомандващ.
 



Чл. 116. (1) От часа и деня на обявяване на положение на война или на военно положение започва военновременната служба на:

1. военнослужещите и служителите от специализираните формирования от въоръжените сили по чл. 50, ал. 2;

2. резервистите, намиращи се в момента във въоръжените сили;

3. курсантите.

(2) За лицата, които не са положили военна клетва, военновременната служба започва след полагането на клетвата.

(3) Резервистите с мобилизационно назначение се смятат на военновременна служба от момента на оповестяването им.
 



Чл. 117. Военновременната служба се организира и изпълнява съобразно уставите на въоръжените сили и актовете на върховния главнокомандващ.
 



Чл. 118. Заплащането на възнагражденията и обезщетенията на служещите на военновременна служба се извършва при условия и по ред, определени с отделен закон.
 



Чл. 119. Изпълнението на договорите за обучение на курсантите във висшите военни училища се спира за срока на военновременната им служба.
 



Чл. 120. Негодните за военновременна служба се освобождават от служба във въоръжените сили.
 



Чл. 121. Военновременната служба във въоръжените сили се прекратява при условия и по ред, установени с акта за демобилизацията.
 
Раздел II.Извънредно положение



Чл. 122. (1) При възникване на опасност от въвличане на Република България във военнополитическа криза или във въоръжен конфликт, извън случаите по чл. 109 и 111, на цялата или на част от територията на страната може да се обяви извънредно положение.

(2) Извънредно положение се обявява с решение на Народното събрание или с указ на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестява по всички средства за масово осведомяване.

(3) За начало на извънредното положение се приемат часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят на неговото отменяне.

(4) С решението или с указа по ал. 2 се определят задачите, числеността, срокът за използване и ръководството на формированията от въоръжените сили.
 
Раздел III.Мерки и ограничения при положение на война, военно или извънредно положение



Чл. 123. При обявяване на положение на война, военно положение или извънредно положение държавните органи и въоръжените сили:

1. извършват обща мобилизация, с изключение на случаите на обявяване на извънредно положение;

2. прилагат действия и мерки за охрана на обекти, застрашени от терористични актове;

3. ограничават или забраняват полети на граждански въздухоплавателни средства и въвеждат особен режим на корабоплаване в териториалното море и вътрешните морски води на страната;

4. контролират или забраняват преминаването през държавната граница на Република България;

5. ограничават движението по основни пътни артерии;

6. ограничават движението на влакове и установяват контрол върху пътниците и товарите;

7. ограничават свободното придвижване и установяват контрол върху гражданите и превозните средства;

8. контролират обектите от критичната инфраструктура на страната;

9. ограничават или забраняват достъпа до държавни учреждения;

10. при необходимост от защита на националния интерес, живота и здравето на гражданите прилагат и други мерки, които не противоречат на международните актове, гарантиращи защитата на човешките права в условията на война.
 



Чл. 124. При обявяване на положение на война или на военно положение Министерският съвет разрешава използването на държавните резерви и военновременните запаси.
 



Чл. 125. (1) При обявяване на положение на война или военно положение министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, директорът на Националната разузнавателна служба и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставят на върховния главнокомандващ пълния обем информация, свързана с изпълнение на задачите по отбраната на страната.

(2) При обявяване на извънредно положение ръководителите на ведомствата по ал. 1 предоставят на министъра на отбраната пълния обем информация, свързана с изпълнението на задачите по отбраната на страната.
 



Чл. 126. При обявяване на положение на война или военно положение върховният главнокомандващ възлага на юридическите лица с военновременни задачи изпълнението на поръчки за доставки или услуги за нуждите на отбраната.
 



Чл. 127. Държавата и въоръжените сили не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на бойни действия и при отбраната на страната при положение на война.
 
Раздел IV.Мобилизация



Чл. 128. (1) Мобилизацията е процес за преминаване на въоръжените сили и специализираните формирования по чл. 50, ал. 2 от мирновременна към военновременна организация и дейност.

(2) Условията и редът за провеждане на мобилизация се определят с наредба на Министерския съвет.
 



Чл. 129. (1) Мобилизацията може да бъде обща или частична.

(2) Обща мобилизация се извършва в случай на:

1. внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната;

2. обявяване на положение на война;

3. заплаха от въоръжено нападение или война и обявяване на военно положение на територията на цялата страна.

(3) Частична мобилизация се извършва при обявяване на военно положение на част от територията на страната и при други случаи, изискващи провеждането на мобилизация.

(4) За срока на участие в мобилизационно мероприятие резервистите и техните семейства не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, в които живеят. Изпълнението на постановените срещу тях съдебни решения и заповеди за изваждане се спира до изтичането на срока на службата.
 
Глава шеста.ОХРАНА И ОТБРАНА НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА ОБЕКТИ ОТ КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА



Чл. 130. (1) Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия.

(2) Охраната на държавната граница на Република България се осъществява от съответните структури на Министерството на вътрешните работи.
 



Чл. 131. (1) Отбраната на територията, териториалното море и въздушното пространство на страната се осъществява от въоръжените сили самостоятелно или съвместно с формирования от въоръжените сили на съюзни държави.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) При осъществяване на отбраната на страната режимът на плаване на корабите в териториалното море, вътрешните води, пристанищата и рейдовете се определя с акт на министъра на отбраната след съгласуване с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с министъра на вътрешните работи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) При осъществяване на отбраната на страната режимът на въздухоплаване във въздушното пространство на Република България се определя с акт на министъра на отбраната и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
 



Чл. 132. (1) Въоръжените сили изпълняват задачите по охрана и отбрана на обекти от критичната инфраструктура при условия и по ред, определени в оперативните планове.

(2) Участието на военни формирования в предотвратяване на терористични актове и в преодоляване на последиците от тях се извършва в съответствие с планове за действие в тези условия.

(3) Военни формирования на въоръжените сили могат да вземат участие в отбраната на обекти от критичната инфраструктура на други държави и в преодоляването на последиците от терористични актове, настъпили на територията на съседни държави, при условия и по ред, определени с международен договор.
 
Глава седма.ВОЕННА СЛУЖБА
Раздел I.Общи положения



Чл. 133. (1) Военната служба е държавна служба за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната.

(2) Военната служба се изпълнява по служебно правоотношение при условия и по ред, определени с този закон, с правилника за прилагането му и с уставите на въоръжените сили.
 



Чл. 134. (1) Военната служба се изпълнява като професия във военните формирования и структурите на Министерството на отбраната на територията на страната и извън нея.

(2) Военна служба извън територията на Република България може да се изпълнява:

1. в състава на български или многонационални формирования;

2. в задграничните представителства на Република България;

3. на национални или международни длъжности в щабове и/или органи на международни организации или на други международни инициативи.
 



Чл. 135. Военнослужещите са офицери, сержанти (старшини) и войници (матроси).
 



Чл. 136. (1) Офицерите, заемащи длъжности, за които се изискват висши офицерски звания, са висш команден състав.

(2) Длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания, се утвърждават от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.
 



Чл. 137. При приемането на военна служба на военнослужещите се присвояват военни звания.
 



Чл. 138. Военните звания са:



В Сухопътните сили
Във Военномор-

и във Военновъздуш-
ските сили

ните сили
 

1. Войнишки звания
 

Редник
Матрос

Ефрейтор
Старши матрос

2. Сержантски
Старшински звания

звания
 

Младши сержант
Старшина II степен

Сержант
Старшина I степен

Старши сержант
Главен старшина

Старшина
Мичман

Офицерски кандидат
Офицерски кандидат

3. Младши офицерски
 

звания
 

Лейтенант
Лейтенант

Старши лейтенант
Старши лейтенант

Капитан
Капитан-лейтенант

4. Старши офицерски
 

звания
 

Майор
Капитан III ранг

Подполковник
Капитан II ранг

Полковник
Капитан I ранг

5. Висши офицерски
 

звания
 

Бригаден генерал
Комодор

Генерал-майор
Контраадмирал

Генерал-лейтенант
Вицеадмирал

Генерал
Адмирал



 



Чл. 139. Приемането и изпълнението на военна служба от военнослужещите се основава на следните принципи:

1. централизирано планиране и управление на подбора и професионалното развитие на военнослужещите;

2. равни възможности, основани на предварително установени изисквания и критерии за заемане на длъжности във въоръжените сили;

3. прилагане на мотивационни механизми и публични процедури за назначаване, кариерно и кадрово развитие и за прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба.
 



Чл. 140. (1) При изпълнение на военната служба се използва само български език.

(2) За изпълнението на конкретна задача военнослужещите може да използват друг език.
 



Чл. 141. (1) На военна служба се приемат български граждани, които отговарят на следните изисквания:

1. имат висше образование по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за сержантите (старшините) и войниците (матросите);

2. не са по-възрастни от 40 години - за офицерите, 33 години - за сержантите (старшините), и 32 години - за войниците (матросите);

3. годни са за военна служба;

4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

5. срещу тях няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;

6. нямат друго гражданство;

7. не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение";

8. покриват нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната.

(2) Годността за военна служба по ал. 1, т. 3 се определя от военномедицински органи и психолози при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

(3) Министърът на отбраната може да приема на военна служба и лица с особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта, които не отговарят на изискванията на ал. 1, т. 1, 2 и 8.

(4) Министърът на отбраната може да определи длъжности за войници (матроси), които да се заемат от лица с основно образование, когато за заемане на длъжността не се изисква достъп до класифицирана информация.

(5) Министърът на отбраната може да определи длъжности за военнослужещи, които да се заемат от лица с двойно или с чуждо гражданство или без гражданство, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
 



Чл. 142. (1) Условията и редът за приемане във военните академии и във висшите военни училища се определят ежегодно с наредба на министъра на отбраната. Броят на приеманите във висшите военни училища се определя в съответствие с потребностите на въоръжените сили за десетгодишни периоди.

(2) Приетите във висшите военни училища за нуждите на Министерството на отбраната сключват договори за обучение с началника на училището.

(3) Обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие, се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители.

(4) Правата и задълженията на обучаваните по ал. 1 се определят с правилниците за устройството и дейността на военните академии и на висшите военни училища и в договора за обучение.

(5) Завършилите редовна форма на обучение във висшите военни училища за нуждите на Министерството на отбраната са длъжни да изпълняват военна служба за срок не по-кратък от 10 години.

(6) Заповедта за приемане на военна служба на завършилите висши военни училища се издава след завършване на обучението.
 



Чл. 143. (1) За нуждите на отбраната министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице може да сключи договор със студент във висше училище в страната или в чужбина за предоставяне на стипендия и други условия във връзка с обучението с цел придобиване на професионална квалификация за изпълнение на служба в Министерството на отбраната за срок не по-кратък от 10 години.

(2) Договор при условията на ал. 1 може да бъде сключен и с ученик в средно училище или професионален колеж. Договорът се сключва с ученика, а ако е непълнолетен - и със съгласието на неговите родители или попечител.

(3) Подборът на студентите и учениците по ал. 1 и 2 се извършва по ред, определен с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 144. (1) На военна служба въз основа на конкурс се приема и лице, завършило гражданско средно или висше училище. То преминава начална военна подготовка във висше военно училище, в професионален колеж или в учебен център.

(2) Условията и редът за провеждане на конкурсите, както и за придобиване и повишаване на военната квалификация на лицата по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Лицата по ал. 1 са длъжни да изпълняват военна служба за срок не по-кратък от 10 години - за офицерите, 5 години - за сержантите (старшините), и 3 години - за войниците (матросите).

(4) При първоначално постъпване на военна служба срокът по ал. 3 за офицерите и сержантите (старшините) включва една година срок за изпитване, смятано от датата на встъпване в длъжност. В срока за изпитване министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице може да прекрати правоотношението за изпълнение на военна служба без предизвестие.

(5) Срокът за изпитване не тече през време на обучението и когато военнослужещият е в отпуск.
 



Чл. 145. (1) След завършване на обучение за нуждите на Министерството на отбраната с цел повишаване на квалификацията или придобиване на нова квалификация от военнослужещите сроковете по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 се удължават след:

1. завършване на военна академия - с 5 години;

2. придобиване на образователна и научна степен "доктор" - с 5 години;

3. придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по гражданска специалност - с 4 години;

4. придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" по гражданска специалност - с 3 години;

5. завършване на професионален колеж - с 5 години;

6. завършване на курс с продължителност, повече от 6 месеца - с 2 години.

(2) При виновно неизпълнение на задължението му по ал. 1 военнослужещият възстановява на Министерството на отбраната разходите за обучението, съответстващи на неизпълнението.
 
Раздел II.Приемане, изпълнение и освобождаване от военна служба



Чл. 146. Приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват:

1. на офицерите от висшия команден състав - с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет; указът на президента се приподписва от министър-председателя; изпълнението на указа се възлага на министъра на отбраната;

2. на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица;

3. на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица.
 



Чл. 147. (1) За приемане на военна служба в Министерството на отбраната кандидатът подава писмено заявление.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени с акт на министъра на отбраната.

(3) При подаването на заявлението кандидатът подписва декларация за наличие на обстоятелствата по чл. 141, ал. 1, т. 4 - 7 и за липсата на обстоятелствата по чл. 188.

(4) За приемане на военна служба завършилите висше военно училище подписват декларациите по ал. 3.
 



Чл. 148. (1) Правоотношението по изпълнение на военната служба възниква въз основа на заповед за приемане на военна служба.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа:

1. правното основание за назначаване на длъжност;

2. имената и длъжността на лицето, което издава заповедта;

3. трите имена на назначаваното лице;

4. присвоеното военно звание;

5. наименованието на длъжността, на която се назначава;

6. размера на основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения;

7. датата на издаване;

8. подписа на лицето, издало заповедта.

(3) В заповедта могат да се определят мястото на службата и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.

(4) Заповедта се връчва на назначеното лице срещу подпис.
 



Чл. 149. (1) След връчването на заповедта за приемане на военна служба военнослужещият е длъжен да положи военна клетва, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.

(2) Съдържанието на военната клетва е: "Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и уставите на въоръжените сили, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!"

(3) Текстът на военната клетва на лицата с чуждо гражданство и без гражданство се определя от министъра на отбраната.
 



Чл. 150. (1) При приемане на служба военнослужещият подава декларация за имуществото и доходите си и декларация, че не членува в политическа партия.

(2) Ежегодно до 31 март военнослужещите подават декларация за имуществото и доходите си.

(3) При промяна на обстоятелствата по ал. 1 и 2 военнослужещите подават декларация в едномесечен срок от настъпването им.
 



Чл. 151. (1) Военнослужещият постъпва на служба по местоназначението си в 10-дневен срок от датата на връчването на заповедта за приемане на военна служба. Това се удостоверява с акт за встъпване в длъжност.

(2) Изпълнението на военната служба започва с встъпването в длъжност.

(3) Ако по уважителни причини военнослужещият не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1, се определя нов срок за встъпване.
 



Чл. 152. Ако назначеният военнослужещ не се яви по местоназначението си в срока по чл. 151, ал. 1, не положи клетва или не подаде декларациите по чл. 150, ал. 1, издадената заповед за приемане на военна служба се отменя. В този случай правоотношението по изпълнение на военна служба се смята за невъзникнало.
 



Чл. 153. Заемането на длъжности от военнослужещите, придобиването и повишаването на професионалната им квалификация, кариерното и кадровото развитие се осъществяват при зачитане на техните интереси и военната служба.
 



Чл. 154. (1) Военнослужещите се повишават във военно звание последователно.

(2) За особени заслуги към отбраната на страната военнослужещите могат да се повишават във военно звание и извън случая по ал. 1 по решение на министъра на отбраната. По реда на тази алинея може да се присвоява само първо офицерско звание или да се пропусне само едно звание.

(3) Военнослужещите могат да бъдат повишавани във военно звание посмъртно еднократно с една степен.

(4) Условията и редът за повишаване във военно звание, минималният и максималният срок за престояване във военно звание и в длъжност се определят с правилника за прилагане на закона.
 



Чл. 155. (1) Военнослужещите се понижават във военно звание по реда на неговото присвояване при условия, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Лишаването от военно звание се извършва само по съдебен ред.

(3) Военните звания "редник" и "матрос" не могат да бъдат отнемани.
 



Чл. 156. (1) Условията и редът за преназначаване и за освобождаване от длъжност на военнослужещите и за ротацията на старшите офицери се определят с правилника за прилагане на закона.

(2) Ротацията е преминаване на старшите офицери през различни длъжности в едно или в различни управленски нива за придобиване на управленски опит.
 



Чл. 157. (1) Военнослужещите се атестират ежегодно с цел осигуряване на кариерното и кадровото им развитие.

(2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват личностните характеристики, постигането на предварително съгласувани професионални цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на военнослужещите.

(3) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с акт на Министерския съвет.
 



Чл. 158. (1) Военнослужещият може да бъде временно отстранен от длъжност при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Когато наказателното производство спрямо военнослужещия е прекратено, той е оправдан или е осъден за неумишлено престъпление от общ характер, военнослужещият се възстановява на длъжността. Времето на отстраняването се зачита за служебен стаж по този закон и се дължи обезщетение в размер на възнаграждението му за периода на отстраняването.
 



Чл. 159. (1) Командирът или началникът може да отстрани временно от служба военнослужещ, който се яви в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните задължения или след употреба на алкохол или злоупотреба с наркотични вещества.

(2) Условията и редът за предотвратяване, контрол и установяване на годността за военна служба при употреба на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества се определят с наредба на министъра на отбраната.
 



Чл. 160. (1) Пределната възраст за военна служба е:

1. за войниците (матросите) - 49 години;

2. за сержантите (старшините) и младшите офицери - 50 години;

3. за офицерите със звание "майор" ("капитан III ранг") - 51 години;

4. за офицерите със звание "подполковник" ("капитан II ранг") - 52 години;

5. за офицерите със звание "полковник" ("капитан I ранг") - 55 години;

6. за офицерите със звание "бригаден генерал" ("комодор") - 57 години;

7. за офицерите със звание "генерал-майор" ("контраадмирал") - 60 години;

8. за офицерите със звание "генерал-лейтенант" ("вицеадмирал") - 60 години;

9. за офицерите със звание "генерал" ("адмирал" ) - 60 години.

(2) Пределната възраст за офицерите с военно звание до "полковник" включително, които заемат длъжност, за която се изисква хабилитация или научна степен "доктор на науките", е 57 години.

(3) По решение на министъра на отбраната лицата по ал. 2 могат да продължат да заемат длъжностите и след навършване на пределната възраст, но не повече от:

1. две години - за лицата с научно-образователна степен "доктор" или научна степен "доктор на науките";

2. три години - за лицата с научно звание "доцент" или "старши научен сътрудник II степен";

3. пет години - за лицата с научно звание "професор" или "старши научен сътрудник I степен".
 



Чл. 161. Правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява:

1. на офицерите от висшия команден състав - с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет; указът на президента се приподписва от министър-председателя; изпълнението на указа се възлага на министъра на отбраната;

2. на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица;

3. на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица.
 



Чл. 162. Правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок; в случай че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието;

2. при навършване на пределна възраст от военнослужещия;

3. при настъпила негодност за военна служба, установена от военномедицинските органи и психолози;

4. при преминаване на платена изборна длъжност с изключение на случаите по чл. 187, ал. 3;

5. при отказ на военнослужещия да приеме предложената му длъжност по реда на чл. 206, ал. 3;

6. когато военнослужещият не се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 172, ал. 2, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

7. със смъртта на военнослужещия.
 



Чл. 163. (1) Правоотношението за изпълнение на военна служба може да се прекрати с писмено предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната, съответно до оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3.

(2) Срокът на предизвестието е три месеца и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието. То може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната, съответно на оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3.
 



Чл. 164. Правоотношението за изпълнение на военна служба може да се прекрати, като министърът на отбраната, съответно оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3 отправят до военнослужещия 6-месечно предизвестие при:

1. организационно-щатни промени или при пълна или частична ликвидация въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание, освен ако в това решение е определен друг срок на предизвестие;

2. промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако военнослужещият не отговаря на тях;

3. изтичане на максималния срок за престояване във военно звание и невъзможност да се предложи длъжност, съответстваща на образованието и на професионалната квалификация на военнослужещия;

4. изтичане на максималния срок за престояване в длъжност и невъзможност да се предложи длъжност, съответстваща на образованието и на професионалната квалификация на военнослужещия;

5. придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.
 



Чл. 165. Правоотношението за изпълнение на военна служба се прекратява без предизвестие:

1. при отпадане на основанието за приемане на военна служба по чл. 141, ал. 1, т. 6;

2. когато след приемането на военна служба лицето не завърши обучението за придобиване на военна квалификация;

3. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";

4. от датата на регистриране на военнослужещия като кандидат за изборна длъжност от политическа партия или коалиция в избори за президент, вицепрезидент на Република България, народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници или кметове;

5. при установяване на несъвместимост по чл. 188; когато несъвместимостта е по чл. 188, ал. 2, т. 1, правоотношението се прекратява по преценка на органа по назначаването с един от двамата военнослужещи;

6. когато военнослужещият в продължение на повече от три месеца не покрие нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната;

7. при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация;

8. при изтичане на максималния срок за престояване във военно звание и отказ на военнослужещия да заеме предложената му длъжност, съответстваща на неговите образование и професионална квалификация;

9. при изтичане на максималния срок за престояване в длъжност и отказ на военнослужещия да заеме предложената му длъжност, съответстваща на неговите образование и професионална квалификация;

10. при несъответствие с изискванията за заеманата длъжност, установено по реда на правилника за прилагане на закона;

11. при установяване на конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, с влязъл в сила акт.
 



Чл. 166. (1) Ръководителите на служба "Военна информация" и служба "Военна полиция" прекратяват или предлагат на министъра на отбраната прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба без предизвестие при:

1. неефективно изпълнение на заеманата длъжност под или на прикритие;

2. поведение, несъответстващо на нормите и изискванията на етичния кодекс на служителите от съответната служба.

(2) Редът за прекратяване на правоотношението по ал. 1 се определя с правилниците по чл. 100, ал. 5.
 



Чл. 167. (1) В случаите по чл. 164, т. 1 министърът на отбраната обявява вакантните длъжности в реорганизираните или в други военни формирования, за които военнослужещите в срока на предизвестието могат да кандидатстват за заемане на нова длъжност.

(2) Условията и редът за кандидатстване и за назначаване на длъжностите по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.
 



Чл. 168. Страната, която има право да прекрати правоотношението за изпълнение на военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
 



Чл. 169. Военнослужещите, придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, могат да бъдат освободени от служба по тяхна молба със съгласието на министъра на отбраната.
 



Чл. 170. (1) Правоотношението по изпълнение на военна служба се прекратява от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, освен в случаите по:

1. член 162, т. 2 - от датата на навършване на пределната възраст;

2. член 162, т. 7 - от датата на смъртта.

(2) Заповедта за освобождаване от военна служба се връчва на военнослужещия срещу подпис и се отбелязва датата на връчване. В случай че военнослужещият откаже да подпише заповедта, отказът се удостоверява с подписа на двама свидетели, а при неявяване заповедта се изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.
 



Чл. 171. (1) Военнослужещите могат да обжалват заповедта по чл. 161, т. 3 по административен ред пред министъра на отбраната по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Заповедта по чл. 161, т. 2 и 3 може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал.

(3) Обжалването на заповедта за освобождаване от военна служба не спира нейното изпълнение.

(4) По производството по ал. 2 не се събират държавни такси.
 



Чл. 172. (1) При отмяна на освобождаването от съда военнослужещият има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата във възнагражденията.

(2) Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, военнослужещият се възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако подаде писмено заявление до министъра на отбраната в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение.
 



Чл. 173. Военнослужещият може да предявява искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които са му причинени при или по повод изпълнение на военната служба.
 



Чл. 174. (1) Военнослужещите носят униформа и отличителни знаци, утвърдени от министъра на отбраната.

(2) Правилата за носене на униформа и отличителните знаци се определят с уставите на въоръжените сили.
 



Чл. 175. (1) На всеки военнослужещ се съставя и води служебно дело.

(2) В служебното дело се отразяват факти и обстоятелства относно приемането и освобождаването от военна служба, кариерното и кадровото развитие, атестациите, поощренията и отличията, които е получил, наложените наказания, промените в квалификацията, както и други факти и обстоятелства, свързани с дейността му като военнослужещ.

(3) Служебните дела се съхраняват и ползват по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(4) Военнослужещият има право да се запознава със служебното си дело, както и да получава заверено копие от него при освобождаване от военна служба при спазване на Закона за защита на класифицираната информация.
 



Чл. 176. Неуредените в този раздел въпроси по организацията и реда за приемане, изпълнение и освобождаване от военна служба се уреждат с правилника за прилагане на закона и с уставите на въоръжените сили.
 
Раздел III.Статус на военнослужещите



Чл. 177. (1) Военнослужещите се ползват от защитата на държавата при изпълнението на служебните им задължения.

(2) Защитата на достойнството и честта на военнослужещия е задължение на държавните органи и на длъжностните лица на територията на Република България и извън нея.
 



Чл. 178. (1) Военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите на Министерството на отбраната, както и заповедите на командирите или началниците.

(2) Заповедите се издават във връзка със службата и при необходимост се придружават с указания за изпълнението им. Те не могат да накърняват личното достойнство на подчинените, нито да им налагат извършване на очевидно правонарушение.
 



Чл. 179. (1) Командирите и началниците носят отговорност за живота и здравето на военнослужещите при изпълнение на задълженията им по военна служба.

(2) По време на мирновременната военна служба на военнослужещите се осигуряват здравословни и безопасни условия за изпълнение на служебните им задължения.

(3) На военнослужещите могат да се възлагат задачи в условия на непосредствена опасност за здравето и живота им при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили. В тези случаи се вземат мерки за ограничаване на опасните фактори.

(4) Командирите и началниците са длъжни да зачитат правата, да пазят честта и достойнството на подчинените си, да се грижат за тях и да изискват от тях добросъвестно, точно и в срок да изпълняват задълженията си.
 



Чл. 180. Статусът на военнослужещите, изпълняващи военна служба на територията на друга държава, се определя в съответствие с този закон, с приложимия международен договор и с правилата за използване на сила.
 



Чл. 181. Военнослужещите, които по време на военни действия са интернирани на територията на друга държава или са пленени, запазват статуса на военнослужещи по този закон.
 



Чл. 182. (1) Военнослужещите нямат право да членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели и да предприемат действия по служба, с които да нарушават политическата си неутралност.

(2) Военнослужещите не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели, на синдикални организации и на кандидати за изборни длъжности.

(3) Военнослужещите не могат да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, движения или коалиции с политически цели.

(4) Военнослужещите не могат да бъдат задължавани да декларират своите политически, религиозни или идеологически убеждения във връзка със заемането или изпълнението на службата.
 



Чл. 183. (1) Военнослужещите не могат да отказват изпълнение на служебните си задължения по религиозни мотиви или да извършват религиозна или атеистична пропаганда, когато изпълняват задължения по служба.

(2) Не се допуска създаване на религиозни общности във военните формирования и обекти.
 



Чл. 184. Военнослужещите нямат право на стачка и на синдикални действия.
 



Чл. 185. Военнослужещите, които упражняват професия като лекари, лекари по дентална медицина, магистър-фармацевти, медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти, могат да членуват в съответните съсловни организации.
 



Чл. 186. (1) В мирно време военнослужещите могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес извън служебните си задължения. Тези дейности се извършват извън служебно време и не могат да накърняват бойната готовност, подготовката, дисциплината, моралния дух на личния състав и да нарушават установения ред и единоначалието в Министерството на отбраната.

(2) Въпросите, свързани с отбранителната политика на държавата, военното строителство, подготовката, бойната готовност и мобилизацията на въоръжените сили, тяхното комплектуване с личен състав, въоръжение, техника и други имущества не могат да бъдат предмет на дейност на сдруженията по ал. 1.

(3) Сдруженията могат да членуват в сродни международни организации.

(4) Дейността на сдруженията в министерството се урежда със споразумение между сдружението и министъра на отбраната.
 



Чл. 187. (1) Военнослужещият може да се кандидатира за президент, вицепрезидент на републиката, народен представител, член на Европейския парламент от Република България, общински съветник или кмет при условия, определени със закон.

(2) Военнослужещ, регистриран за кандидат за изборна длъжност от политическа партия или коалиция, се освобождава от военна служба.

(3) Военнослужещият, избран за народен представител и кмет от независима листа, се смята в неплатен отпуск за времето на мандата и след прекратяване на пълномощията му се осигурява заемането на същата или равностойна длъжност.
 



Чл. 188. (1) Военнослужещият не може да изпълнява друга държавна служба освен в случаите, определени със закон.

(2) Несъвместимост с военната служба в министерството е налице, когато военнослужещият:

1. е в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с друг военнослужещ като: съпруг, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до втора степен включително или по сватовство до втора степен включително;

2. е едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, управител или член на управителни органи на търговско дружество или кооперация, търговски пълномощник, прокурист, търговски представител, ликвидатор или синдик, освен ако участието в управителните органи на дружествата му е възложено служебно;

3. извършва търговска дейност;

4. работи по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за извършване на преподавателска, медицинска, научноизследователска, спортносъстезателна или друга творческа дейност;

5. е регистриран за кандидат на изборна длъжност от политическа партия или коалиция.

(3) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 2, т. 3 притежаването на акции, участието в кооперации със земеделски земи или гори и в жилищностроителни кооперации.

(4) Несъвместимост със службата не е налице при участие в юридически лица с нестопанска цел.

(5) Военнослужещият подава декларация за обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 4 в 7-дневен срок от възникването им. За обстоятелството по ал. 2, т. 5 декларацията се подава едновременно със заявлението за регистрация в съответната избирателна комисия.
 



Чл. 189. (1) На военнослужещите се издават служебни карти, които удостоверяват служебния им статус при изпълнение на служебните им задължения.

(2) Служебната карта съдържа номер на картата, снимка, трите имена, мястото на раждане, единния граждански номер, военното звание, мястото на изпълнение на военната служба, кръвната група, срока на валидност и други данни.

(3) Данните по ал. 2 се изписват на български и на английски език.

(4) Редът за издаване, водене на отчет и унищожаване на служебната карта по ал. 1 се определя с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 190. Военнослужещите имат право да носят и да използват служебно оръжие по ред, определен с уставите на въоръжените сили.
 



Чл. 191. (1) В мирно време военнослужещите могат да използват служебното оръжие като крайна мярка при въоръжено нападение или при непосредствена заплаха с оръжие.

(2) Военнослужещите са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено използването на служебно оръжие, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(3) След използване на служебното оръжие в случаите по ал. 1 военнослужещите са длъжни да докладват писмено на непосредствения си командир или началник.

(4) Използването на служебното оръжие от военнослужещите, участващи в международни операции и мисии извън територията на страната, се урежда с правилата за използване на сила.
 



Чл. 192. (1) Военнослужещите жени се ползват от специалната закрила на жените по Кодекса на труда с изключение на правото на надомна работа и закрила при уволнение.

(2) Бременните военнослужещи жени и ползващите отпуск поради бременност и раждане се ползват и от специалната закрила по Кодекса на труда при уволнение.
 
Раздел IV.Задължение за служебно време и задължение за разположение



Чл. 193. (1) Военнослужещите са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба.

(2) Задължението за разположение при въвеждане на степените на бойна готовност на въоръжените сили се определя с уставите на въоръжените сили.

(3) Когато са в отпуск, военнослужещите са длъжни да посочват точно местопребиваването си и при повикване да се явяват за изпълнение на служебните си задължения в определения от командира или началника срок при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона и с уставите на въоръжените сили.
 



Чл. 194. (1) Нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) Общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време.

(3) В случаите на превишаване продължителността на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3.

(4) За изпълнение на службата през дните на официалните празници на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение.

(5) Алинеи 1 - 4 не се прилагат при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие, както и при обявяване на извънредно положение, военно положение или положение на война.

(6) Времето за почивка на военнослужещите не се включва в продължителността на служебното време.

(7) Редът за разпределяне на служебното време и за неговото отчитане извън нормалната продължителност се определя с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 195. (1) Военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната.

(2) Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа.

(3) Времето за дежурство е служебно време.
 



Чл. 196. В случаите, когато военнослужещият изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 за часовете над служебното време по чл. 194, ал. 2 или за почивни или празнични дни.
 
Раздел V.Почивки и отпуски



Чл. 197. (1) Военнослужещите имат право на:

1. основен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни;

2. допълнителен платен годишен отпуск в размер един работен ден за всяка прослужена година, но не повече от 10 работни дни.

(2) Военнослужещите в определени области и дейности имат право на допълнителен платен годишен отпуск при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Този отпуск не се включва в размера на допълнителния отпуск по ал. 1.

(3) Военнослужещите имат право на допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши училища в размерите, определени в Кодекса на труда.

(4) Военнослужещите, освидетелствани като хронично болни, имат право на допълнителен платен отпуск до 5 работни дни годишно.
 



Чл. 198. Командирите и началниците са длъжни да осигуряват ползването на годишния отпуск в съответната календарна година. Отлагането на годишния отпуск се допуска при служебна необходимост със съгласието на военнослужещия, но за не повече от една година.
 



Чл. 199. Забранява се компенсиране на отпуските с парично обезщетение освен при освобождаване от военна служба.
 



Чл. 200. (1) Военнослужещите имат право на отпуск за временна неработоспособност в размер, определен от военномедицинските експертни органи или от органите на експертизата на работоспособността.

(2) По време на отпуска по ал. 1 военнослужещите не могат да бъдат освобождавани от военна служба освен по взаимно съгласие на страните, при навършване на пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
 



Чл. 201. Военнослужещите имат право на платен отпуск в размер 7 календарни дни:

1. при сключване на граждански брак;

2. при раждане или осиновяване на дете в семейството;

3. при тежко заболяване или смърт на съпруга (съпруг), дете, родител или други роднини по права линия, брат, сестра и родител на другия съпруг;

4. когато семейството му е пострадало от бедствие, авария или друго извънредно обстоятелство;

5. при преместване на служба в друго населено място.
 



Чл. 202. (1) Военнослужещите имат право на отпуск, когато:

1. са призовани в съд или в други органи като страна, свидетел или вещо лице;

2. са кръводарители - за деня на прегледа и кръводаряването, както и два дни след него;

3. участват в заседания като общински съветници или като съдебни заседатели.

(2) Отпускът по ал. 1 не се включва в другите отпуски, определени с този закон.
 



Чл. 203. (1) Военнослужещите жени имат право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на дете, за кърмене на дете, за гледане на болно дете и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца в размерите и при условията на Кодекса на труда.

(2) Военнослужещите мъже могат да ползват отпуск за отглеждане на дете в случаите по ал. 1 при смърт или тежко заболяване на майката.
 



Чл. 204. За времето на платения си годишен отпуск военнослужещите получават брутно месечно възнаграждение, определено по служебното им правоотношение към момента на започване ползването на отпуска.
 



Чл. 205. (1) Военнослужещите имат право на неплатен отпуск до 30 работни дни в една година, който се разрешава от съответния командир или началник при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това.

(2) Военнослужещите имат право и на неплатен отпуск до 6 месеца, който може да се ползва веднъж през целия срок на службата и се разрешава от министъра на отбраната, при условие че имат не по-малко от 10 години служба във въоръжените сили.

(3) През времето на неплатения отпуск военнослужещите запазват статуса си, а времето на отпуска се зачита за служебен стаж по този закон.

(4) Неплатен отпуск може да се ползва, след като е ползван полагащият се платен отпуск.
 



Чл. 206. (1) Военнослужещите могат с разрешение на министъра на отбраната да кандидатстват за заемане на длъжности по срочен договор в международни правителствени организации в областта на отбраната и сигурността, в които Република България членува.

(2) За времето на изпълнение на договора по ал. 1 военнослужещите се назначават във временен задграничен щат и се смятат в неплатен отпуск.

(3) След изтичането на срока на договора по ал. 1 на военнослужещите се предлага длъжност, съответстваща на притежаваното военно звание и квалификация.

(4) Военнослужещите могат да кандидатстват отново за заемане на длъжности по ал. 1, ако са изминали не по-малко от 5 години от прекратяването на предходния договор и през този период са изпълнявали военна служба на територията на страната или в операции и мисии извън нея.

(5) През времето на неплатения отпуск военнослужещите запазват статуса си, като времето на отпуска се зачита за стаж от трета категория.
 



Чл. 207. (1) Отпуските се ползват след писмено разрешение от съответния командир или началник.

(2) Отпуските за временна неработоспособност, за бременност, за раждане и осиновяване на дете се ползват след представяне на болничен лист и след уведомяване на съответния командир или началник.

(3) Когато през време на ползването на платения годишен отпуск на военнослужещия бъде разрешен друг вид платен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително.
 



Чл. 208. Редът за разрешаване и ползване на отпуск, за неговото отлагане и прекъсване се определя с правилника за прилагане на закона.
 



Чл. 209. На военнослужещите в мирно време задължително в денонощието се осигурява почивка за хранене през служебното им време.
 



Чл. 210. Военнослужещите имат право на минимална непрекъсната междуседмична почивка с продължителност 48 часа. Когато почивката не може да се ползва поради служебни причини, на военнослужещите се предоставя съответна почивка във време, определено от командира или началника.
 



Чл. 211. Министърът на отбраната може да обявява празнични дни за военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната и извън обявените в Кодекса на труда.
 
Раздел VI.Възнаграждения, здравно и социално осигуряване на военнослужещите



Чл. 212. (1) Военнослужещите имат право на основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно звание и степента в обхвата на военното звание.

(2) Размерите на основното месечно възнаграждение по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(3) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

1. за офицери - не по-малко от 2,2;

2. за сержанти - не по-малко от 1,75;

3. за войници (матроси) - не по-малко от 1,6.
 



Чл. 213. (1) На военнослужещите се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размери, както следва:

1. две на сто - за първата прослужена година;

2. пет на сто - за две прослужени години;

3. десет на сто - за 3 и 4 прослужени години;

4. двадесет на сто - за 5 и 6 прослужени години;

5. двадесет и пет на сто - за 7 до 9 прослужени години;

6. тридесет на сто - за 10 и 11 прослужени години;

7. тридесет и пет на сто - за 12 до 14 прослужени години;

8. четиридесет на сто - след 15 прослужени години.

(2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба се взема предвид целият трудов или служебен стаж, приравнен към първа категория труд.
 



Чл. 214. (1) На военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения за:

1. специфични условия при изпълнение на военната служба;

2. рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени;

3. изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време;

4. научно-образователна или научна степен;

5. постигнати високи резултати в служебната дейност въз основа на атестация;

6. други случаи, установени в нормативен акт.

(2) Допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1 - 5 се определят при условия, по ред и в размер, определени с акт на министъра на отбраната.

(3) Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 5 се изплаща на тримесечен период.

(4) За военнослужещите от служба "Военна полиция" и служба "Военна информация" допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1, 2 и 5 се изплащат при условия, по ред и в размер, определени с акт на министъра на отбраната по предложение на ръководителя на съответната служба.

(5) На военнослужещите от Военномедицинската академия се изплащат и възнаграждения за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор и/или за работа по договор с Националния осигурителен институт.
 



Чл. 215. (1) Военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение за заместване на отсъстващ повече от 30 работни дни военнослужещ.

(2) Заместването по ал. 1 се извършва със заповед на командира или началника, който има право да назначава на длъжността на отсъстващия.

(3) За времето на заместването военнослужещият продължава да изпълнява задълженията на основната си длъжност.

(4) Срокът на заместването не може да бъде по-дълъг от една година.

(5) Размерът на допълнителното възнаграждение по ал. 1 е 25 на сто от основното месечно възнаграждение на замествания.

(6) Възнаграждението по ал. 1 не се изплаща на военнослужещите, които по длъжност са заместници на отсъстващия или заместват подчинените им служители.
 



Чл. 216. (1) Военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност в размер 25 на сто от основното възнаграждение за вакантната длъжност.

(2) Назначаването се извършва от командира или началника, който има правомощия да назначава на вакантната длъжност.

(3) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от една година.
 



Чл. 217. Военнослужещият няма право на възнаграждение за времето, през което се намира в отклонение от военна служба или е отстранен от длъжност.
 



Чл. 218. Брутното месечно възнаграждение на военнослужещите се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
 



Чл. 219. При командироване военнослужещите получават освен брутното си възнаграждение пътни, дневни и квартирни пари при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
 



Чл. 220. Задължителното обществено и здравно осигуряване на военнослужещите са за сметка на държавния бюджет.
 



Чл. 221. Медицинската помощ, военномедицинската експертиза и профилактиката на заболяванията на военнослужещите, които се осъществяват от Военномедицинската академия, са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната в частта му за Военномедицинската академия.
 



Чл. 222. Трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория.
 



Чл. 223. (1) Военнослужещите се застраховат задължително срещу смърт и неработоспособност в резултат на злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения, за сметка на държавния бюджет.

(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите.
 
Раздел VII.Материално осигуряване на военнослужещите



Чл. 224. (1) На военнослужещите се изплащат пари за униформено облекло.

(2) На военнослужещите се осигурява храна. При обективна невъзможност за осигуряване на храна в натура на военнослужещите се изплаща левовата й равностойност.

(3) Доволствията по ал. 1 и 2 не се облагат с данъци и се осигуряват в размери, при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 225. (1) На военнослужещите се осигуряват:

1. безплатна топла храна и ободряващи напитки при носене на нощни дежурства, занятия, учения, тренировки и лагери;

2. безплатна храна при извършване на дейности със специфичен характер;

3. лични предпазни средства, специално и работно облекло;

4. друго вещево имущество и снаряжение.

(2) Доволствията по ал. 1 не се облагат с данъци и се осигуряват във вид, по норми и при условия, определени с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 226. Пътуването на военнослужещите и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на Министерството на отбраната. Условията, редът за изплащането на средствата и конкретният им размер се определят с акт на министъра на отбраната.
 
Раздел VIII.Обезщетения на военнослужещите



Чл. 227. (1) При освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

(2) При последващо освобождаване от военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспадат толкова брутни месечни възнаграждения, колкото са получени по ал. 1.

(3) Когато военнослужещият е прослужил 10 и повече години и е освободен като негоден за военна служба поради заболяване или увреждане при или по повод изпълнение на военната служба, размерът на еднократното парично обезщетение по ал. 1 не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.

(4) В случаите по ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, военнослужещият има право на еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения.

(5) При освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години военнослужещите имат право на еднократно парично доволствие по чл. 224, ал. 1.

(6) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при дисциплинарно уволнение.

(7) При смърт на военнослужещ обезщетенията по ал. 1 - 6 се изплащат общо на наследниците му.

(8) Обезщетенията по ал. 1 - 8 не се облагат с данъци.
 



Чл. 228. (1) За определяне размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов и служебен стаж.

(2) При освобождаване от военна служба поради пенсиониране, на прослужилите последните 13 години и 4 месеца като военнослужещи, размерът на обезщетението се определя от сбора на:

1. прослужените години на военна служба;

2. годините на приравнения трудов и служебен стаж към първа категория труд.
 



Чл. 229. (1) При преместване на служба в друго населено място на военнослужещия и на всеки член от семейството му се изплаща еднократно обезщетение при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

(2) Транспортните разходи за преместването са за сметка на Министерството на отбраната.
 



Чл. 230. (1) На съпругите (съпрузите) на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им в друго населено място и поради това са прекратили трудовите или служебните си правоотношения, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

(2) Обезщетението по ал. 1 се изплаща от Националния осигурителен институт за сметка на държавния бюджет за периода, през който лицата са останали без работа, но не повече от 12 месеца, ако са се регистрирали в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта в едномесечен срок от преместването.

(3) Времето, през което се получава обезщетението, се зачита за трудов или служебен стаж в зависимост от характера на прекратеното правоотношение по ал. 1.
 



Чл. 231. (1) На безработните съпруги (съпрузи) на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната за периода на операцията или мисията.

(2) Обезщетението по ал. 1 се изплаща от Националния осигурителен институт за сметка на държавния бюджет при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(3) Децата до 27-годишна възраст на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии, които учат в основни и средни училища, в редовна форма на обучение във висшите училища в страната и в чужбина, имат право на стипендия за периода на операцията или мисията. Размерът на стипендията се определя с акт на министъра на отбраната, а необходимите средства се предвиждат по бюджета на операцията или мисията и се изплащат от Министерството на отбраната.
 



Чл. 232. При съкращения на числеността на въоръжените сили по решение на Народното събрание обезщетенията, които се изплащат на военнослужещите, се определят с акта за съкращение независимо от дължимите по този закон.
 



Чл. 233. (1) На военнослужещите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба.

(2) На съпругата (съпруга), децата и родителите на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ. Получаването на обезщетението не се смята за приемане на наследство.

(3) Обезщетенията по ал. 1 и 2 не се облагат с данъци.

(4) Обезщетение по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск, при самоволно отклонение от военна служба или при умишлено причиняване на увреждането или смъртта.

(5) Лицата по ал. 1 и 2 могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. В този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя.

(6) Дължимото обезщетение се намалява, ако пострадалият е допринесъл за увреждането.

(7) За изплатеното обезщетение Министерството на отбраната има право на иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането или смъртта.
 



Чл. 234. Обезщетенията на военнослужещите по този закон се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаването от военна служба, на увреждането или на смъртта на военнослужещия, което включва:

1. основното месечно възнаграждение;

2. допълнителни месечни възнаграждения за прослужено време, за специфични условия при изпълнение на военната служба и за научно-образователна или научна степен.
 



Чл. 235. (1) Военнослужещите имат право на възнаграждения и обезщетения при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

(2) Обезщетенията по този раздел се изплащат в срок до 45 дни от настъпването на основанието за изплащането им, по ред, определен с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 236. Военнослужещите не дължат сумите, които са получили добросъвестно. Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на суми, носят имуществена отговорност.
 



Чл. 237. (1) Без съгласието на военнослужещите не могат да се правят удръжки от възнагражденията им освен за:

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от заплатата;

4. запори, наложени по съдебен ред;

5. удръжки за наложена ограничена имуществена отговорност.

(2) Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен от Гражданския процесуален кодекс.
 
Раздел IX.Обучение и професионална квалификация



Чл. 238. (1) Военнослужещите могат да кандидатстват и да учат във военно или гражданско висше училище и докторантура в България и в чужбина при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Войниците (матросите) и сержантите (старшините) могат да кандидатстват и да учат във военно или гражданско висше училище и в професионални колежи след прослужване на три години военна служба при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
 



Чл. 239. (1) Начална и специална военна подготовка на войниците (матросите) и на резервистите се провежда в учебни центрове.

(2) Войниците (матросите) и резервистите не заплащат такса за обучение в центровете.
 
Раздел X.Награди и отличия



Чл. 240. (1) За високи постижения в службата и за заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице с отличия и награди при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) За особени заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с поименно лично оръжие, което се регистрира по установения ред. Левовата равностойност на наградата не се облага с данък.

(3) За съществен принос и заслуги към отбраната на страната български и чуждестранни граждани могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с отличия и предметни награди.
 
Раздел XI.Дисциплинарна отговорност



Чл. 241. Виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина.
 



Чл. 242. Нарушения на военната дисциплина са:

1. неизпълнение на задължение по военната служба;

2. нарушаване на правилата за подчиненост;

3. нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест;

4. злоупотреба със служебното положение;

5. увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;

6. превишаване на предоставената дисциплинарна власт;

7. нарушаване на правилата за защита на класифицирана информация;

8. самоволно отклонение от военна служба.
 



Чл. 243. (1) Нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните наказания по този закон независимо от предвидената имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност.

(2) За едно и също нарушение на военната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
 



Чл. 244. Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. мъмрене;

3. строго мъмрене;

4. предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година;

5. понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година;

6. предупреждение за уволнение;

7. уволнение.
 



Чл. 245. (1) Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в следните случаи:

1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема държавна длъжност или да упражнява професията или дейността;

2. нарушаване забраните по чл. 182 и 184;

3. неподаване на декларация по чл. 188, ал. 5;

4. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;

5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;

6. злоупотреба със служебното положение;

7. увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, когато са причинени значителни вреди на държавата;

8. явяване на военнослужещия в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества;

9. когато по вина на военнослужещия настъпи смърт или тежка телесна повреда на негов подчинен военнослужещ.

(2) Дисциплинарното наказание уволнение може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина.

(3) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато военнослужещият е осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер, дисциплинарното наказание уволнение се налага от датата на отстраняването.
 



Чл. 246. (1) Дисциплинарните нарушения се установяват от преките командири или началници на нарушителите.

(2) Когато на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание уволнение, съответният командир или началник назначава извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното нарушение, изслушва нарушителя или приема писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган.

(3) Извършването на служебна проверка по ал. 2 не е задължително, ако нарушението е установено с финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда.

(4) Командирът или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
 



Чл. 247. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението.
 



Чл. 248. Дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона.
 



Чл. 249. (1) Дисциплинарните наказания забележка и мъмрене се налагат в срок до 10 денонощия от установяване на нарушението, но не по-късно от 6 месеца от извършването му.

(2) Другите дисциплинарни наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му.

(3) Дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган.

(4) Сроковете по ал. 1 и 2 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск, по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или е отстранен от длъжност, както и до приключването на образувано производство за осъществяване на наказателна или административнонаказателна отговорност.
 



Чл. 250. (1) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на военнослужещия срещу подпис и се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на военнослужещия наказващият орган я изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.

(2) Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на военнослужещия или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
 



Чл. 251. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.
 



Чл. 252. Редът за провеждане на дисциплинарното производство, за налагане, изпълнение и заличаване на дисциплинарните наказания се определя с правилника за прилагане на закона.
 
Раздел XII.Имуществена отговорност



Чл. 253. (1) Военнослужещите отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

(2) За вреди, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността се определя в съответствие с гражданския закон.

(3) Имуществената отговорност на военнослужещите се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.

(4) Военнослужещият не отговаря имуществено за вредите, които са настъпили в резултат на военна или друга рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните му задължения.

(5) За изплатеното обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на военнослужещи, Министерството на отбраната има право на иск срещу виновно причинилите вредите военнослужещи при условията на ал. 1 или 2.
 



Чл. 254. (1) Военнослужещият отговаря за претърпените вреди, но не и за пропуснатите ползи.

(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.
 



Чл. 255. (1) За вреди, причинени по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните задължения, военнослужещият отговаря в размера на вредите, но не повече от три брутни месечни възнаграждения, изчислени към размера на възнаграждението, получено към датата на установяване на вредата.

(2) Имуществената отговорност по ал. 1 не може да се търси, когато от деня на причиняване на вредите са изтекли повече от три години.
 



Чл. 256. (1) Военнослужещ, на когото е възложено като служебно задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря:

1. в размера на вредите, но не повече от трикратния размер на брутното месечно възнаграждение;

2. за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването на вредата, а ако това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.

(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредите или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредите връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.

(3) Отговорността по ал. 1, т. 2 се погасява с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.
 



Чл. 257. Когато вредите са причинени от няколко лица, те отговарят:

1. в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите обезщетения не може да надвишава размера на вредите;

2. в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно.
 



Чл. 258. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност командирът или началникът определя със заповед основанието и размера на отговорността. Когато вредите са причинени от командир или началник, заповедта се издава от съответния висшестоящ командир или началник.

(2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредите, но не по-късно от три години от причиняването им, а когато вредите са причинени при изпълнение на ръководни функции или при извършване на отчетническа дейност - в тримесечен срок от откриването им, но не по-късно от 5 години от тяхното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.

(3) Ако военнослужещият в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, Министерството на отбраната може да предяви срещу него иск пред съда.

(4) Дължимата сума се удържа от възнаграждението на военнослужещия и/или от полагащите му се обезщетения при освобождаване от военна служба в размер, определен в Гражданския процесуален кодекс.

(5) Ограничената имуществена отговорност може да бъде осъществена и от компетентните органи по Закона за държавната финансова инспекция, ако вредите са установени по реда на същия закон.
 



Чл. 259. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. Военнослужещият може да внесе доброволно сумата преди съдебното производство.

(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с 10-годишен давностен срок, който започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на военнослужещия.
 



Чл. 260. (1) Военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163, 165 и 166 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.

(2) Курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и завършилите висшето военно училище, на които заповедите за приемане на военна служба са отменени по реда на чл. 152, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.

(3) Кадетите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на професионалните колежи, или напуснали по собствено желание по време на обучението, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.

(4) Сумата по ал. 1 и 3 се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин и в случаите по ал. 2, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги.
 
Раздел XIII.Отговорност на държавата за вреди, причинени от военнослужещия



Чл. 261. (1) Държавата отговаря за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, причинени по небрежност от военнослужещ при или по повод изпълнение на службата му, когато причиняването не е в резултат на престъпление.

(2) За изплатеното обезщетение виновният военнослужещ отговаря по правилата на чл. 253.

(3) За вреди, причинени от военнослужещ на трети лица извън случаите по ал. 1, се прилага общият ред.
 
Раздел XIV.Военна служба във военните съдилища и прокуратури



Чл. 262. (1) Военната служба във военните съдилища и военните прокуратури се изпълнява при условия и по ред, определени с този закон и със Закона за съдебната власт.

(2) Военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се приемат и освобождават от военна служба след решение на Висшия съдебен съвет за назначаването и освобождаването им като съдии, прокурори и следователи съгласно Закона за съдебната власт. В изпълнение на решението административният ръководител на съответния съд или прокуратура издава заповед за приемане и освобождаване от военна служба съгласувано с министъра на отбраната. За военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури не се прилага изискването на чл. 141, ал. 1, т. 2.

(3) Административният ръководител на съответния съд или прокуратура присвоява военно звание, повишава в по-горно, съответно понижава във военно звание военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури при условията, определени с този закон и с правилника за прилагането му, съгласувано с министъра на отбраната.

(4) Правата по ал. 3 по отношение на административните ръководители на военните съдилища и военните прокуратури се упражняват от ръководителите на по-горните съдилища и прокуратури.

(5) Назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури, които са висш команден състав, както и удостояването им с висши военни звания, повишаването и понижаването им във военно звание се извършват с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет. Указът се приподписва от министър-председателя. Изпълнението на указа се възлага на административния ръководител на съответния съд или прокуратура.

(6) Униформата и отличителните знаци на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се утвърждават от Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на Върховния касационен съд и на главния прокурор на Република България съгласувано с министъра на отбраната.

(7) Военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури получават за сметка на бюджета на съдебната власт:

1. основни и допълнителни месечни възнаграждения, определени от Висшия съдебен съвет;

2. материално осигуряване и обезщетения по този закон, ако Законът за съдебната власт не предвижда друго.

(8) За неуредените от Закона за съдебната власт въпроси относно правата, задълженията и ограниченията на правата на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се прилага този закон.
 
Глава осма.РЕЗЕРВ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. ВОЕНЕН ОТЧЕТ НА ГРАЖДАНИТЕ



Чл. 263. (1) За увеличаване на отбранителните способности на въоръжените сили в мирно и военно време функционира резерв на въоръжените сили.

(2) Резервът на въоръжените сили са определените с този закон човешки ресурси и техника.

(3) Числеността на резерва от човешки ресурси по ал. 2 се определя с акт на Министерския съвет.
 



Чл. 264. (1) Резервът от човешки ресурси на въоръжените сили е постоянен и мобилизационен, формира се съгласно организационната структура на въоръжените сили и подлежи на военен отчет.

(2) На лицата от постоянния и от мобилизационния резерв се присвояват и отнемат военни звания. Те се повишават във военни звания последователно при условия и по ред, определени с правилника за резерва на въоръжените сили.

(3) Резервът от техника е техниката, която се води на военен отчет и има мобилизационно назначение.
 



Чл. 265. (1) Постоянният резерв е предназначен за докомплектуване на военните формирования в мирно време.

(2) Мобилизационният резерв от човешки ресурси е предназначен за комплектуване на въоръжените сили по време на мобилизация и включва годните за служба във въоръжените сили български граждани, които имат военна подготовка или определена гражданска специалност и са получили мобилизационно назначение по щатовете за военно време.

(3) Мобилизационният резерв от техника е техниката, получила мобилизационно назначение за комплектуване на въоръжените сили по щатове за военно време.
 



Чл. 266. (1) Формирането и използването на резерва на въоръжените сили в мирно време се планира, организира, подготвя и ръководи от министъра на отбраната.

(2) Формирането и използването на резерва на специализираните формирования на въоръжените сили в мирно време се планира, организира, подготвя и ръководи от ръководителя на съответното ведомство.

(3) Формирането и използването на резерва на въоръжените сили във военно време се ръководи от върховния главнокомандващ.
 



Чл. 267. (1) Военният отчет на гражданите на Република България включва отчета на постоянния и мобилизационния резерв, както и отчета на:

1. всички мъже, навършили 18 години;

2. жени, които упражняват професии и специалности, определени с правилника за резерва на въоръжените сили.

(2) Завеждането и снемането от военен отчет се извършва служебно, при условия и по ред, определени с правилника за резерва на въоръжените сили.

(3) Български граждани, които се водят на военен отчет, не са получили мобилизационно назначение и не са сключили договор за служба в постоянния резерв, са военнотчетни лица.

(4) Задълженията по военния отчет на лицата по ал. 3 се прекратяват при:

1. навършване на пределна възраст за водене на военен отчет;

2. настъпила негодност за военновременна служба;

3. приемане на военна служба;

4. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) възникване на служебно правоотношение по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", както и при възникване на служебно или трудово правоотношение в Министерството на извънредните ситуации и в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

5. смърт;

6. освобождаване или лишаване от българско гражданство.

(5) Пределната възраст за водене на военен отчет на лицата по ал. 3 е:

1. за военноотчетни лица без военна подготовка - 35 години;

2. за военноотчетни лица с военна подготовка:

а) за войниците и сержантите (старшините) - 55 години ;

б) за младшите офицери - 55 години;

в) за старшите офицери - 60 години;

г) за офицерите с висшите военни звания - 63 години;

3. за военноотчетните лица, прекратили служебните си правоотношения по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" - 62 години.
 



Чл. 268. (1) Военният отчет на техниката включва отчета на годните за експлоатация автомобили, ремаркета, трактори, инженерни машини, подвижни подемно-транспортни машини, специализирания железопътен състав, въздухоплавателни средства, кораби и друга техника, необходима за въоръжените сили.

(2) Завеждането и снемането от военен отчет на техниката се извършва служебно при условия и по ред, определени с правилника за резерва на въоръжените сили.

(3) Заведената на военен отчет техника без мобилизационно назначение е военноотчетна техника.

(4) Техниката по ал. 3 се снема от военен отчет при унищожаване, повреждане и изменения в конструкцията й, които я правят неизползваема.
 



Чл. 269. Службата в резерва на въоръжените сили е служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно този закон и актовете за прилагането му.
 



Чл. 270. На служба в постоянния резерв се приемат български граждани, които отговарят на следните изисквания:

1. не са навършили пределната възраст за служба в мобилизационния резерв;

2. годни са за военна служба;

3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

4. срещу тях няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;

5. нямат друго гражданство;

6. не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание уволнение.
 



Чл. 271. (1) Службата в постоянния резерв се изпълнява при условия и по ред, определени с правилника за резерва на въоръжените сили и с подписания договор между резервиста и министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Службата в постоянния резерв включва задължения по активно изпълнение на договора и задължения за разположение за активно изпълнение на договора.

(3) През времето на активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите имат статус на военнослужещи, а през времето на разположение - на резервисти.
 



Чл. 272. (1) С договора за служба в постоянния резерв се определят срокът на договора, мястото на службата, възнаграждението на резервиста, правата и задълженията на страните по договора и последиците от неизпълнението му.

(2) Договорът за служба в постоянния резерв е със срок до три години, който може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните.
 



Чл. 273. (1) При повикване за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите, които работят по трудово или служебно правоотношение, имат право на отпуск при условията на чл. 158 от Кодекса на труда, съответно чл. 62, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за държавния служител.

(2) Работодателят, съответно органът по назначаването няма право да прекратява трудовото или служебното правоотношение с работник или служител по времето на активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв.

(3) Разходите по пътуване на гражданите до мястото за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв и обратно са за сметка на Министерството на отбраната и се изплащат при условия и по ред, определени с правилника за резерва на въоръжените сили.
 



Чл. 274. Времето, през което гражданите изпълняват активна служба в постоянния резерв, се зачита за трудов стаж от първа категория.
 



Чл. 275. Договорът за служба в постоянния резерв се прекратява при:

1. изтичане срока на договора;

2. взаимно съгласие на страните;

3. отпадане на някое от основанията за сключване на договора;

4. неизпълнение на задължение по договора;

5. приемане на военна служба;

6. смърт на резервиста.
 



Чл. 276. (1) Службата в мобилизационния резерв включва изпълнение на задълженията за поддържане на мобилизационна готовност, за придобиване на военна или друга отчетна специалност и за повишаване на военната или друга специална квалификация.

(2) Задължения за мобилизационен резерв имат следните лица, получили мобилизационно назначение:

1. освободените от военна служба;

2. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност", служителите в Министерството на извънредните ситуации и в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията след прекратяване на служебните или трудовите им правоотношения;

3. мъжете, навършили 18-годишна възраст, годни за военновременна служба;

4. жените на военен отчет, годни за военновременна служба.

(3) Годността за военновременна служба се установява от органи на Министерството на отбраната, чийто състав и организация на работата се определят с правилника за резерва на въоръжените сили.

(4) Гражданите, които не са положили военна клетва до зачисляването им в мобилизационния резерв, подписват клетвен лист.
 



Чл. 277. От мобилизационен резерв се освобождава:

1. навършилият пределна възраст за мобилизационния резерв;

2. признатият за негоден за военновременна служба;

3. изтърпяващият наказание лишаване от свобода и обвиняемият с мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест - за времето, през което изтърпява наказанието, или за времето на взетата мярка;

4. военнослужещият и служителят от специализираните формирования на въоръжените сили по чл. 50, ал. 2;

5. при снемане на мобилизационното назначение;

6. при смърт на резервиста.
 



Чл. 278. (1) Пределната възраст за мобилизационен резерв на офицерите е:

1. за младшите офицери - 55 години;

2. за старшите офицери - 60 години;

3. за висшия команден състав - 63 години.

(2) Пределната възраст за мобилизационен резерв на войниците и сержантите (старшините) е 55 години.

(3) Пределната възраст за мобилизационен резерв на лицата по чл. 276, ал. 2, т. 2 е 62 години.
 



Чл. 279. (1) Резервистите могат да бъдат повиквани веднъж в годината за не повече от 20 денонощия на учебни сборове, командно-щабни учения, командирски занятия и други учебно-мобилизационни мероприятия.

(2) Резервистите могат да бъдат повиквани на курсове за придобиване на специалност и повишаване на квалификацията за срок от 30 до 90 денонощия веднъж на 5 години.

(3) Техника от мобилизационния резерв може да бъде използвана веднъж в годината за не повече от 30 денонощия на учебни сборове, командно-щабни учения, командирски занятия и други учебно-мобилизационни мероприятия.

(4) Резервистите и собствениците на техниката от мобилизационния резерв се уведомяват за мероприятията по ал. 1 - 3 най-малко 30 дни преди започването им.
 



Чл. 280. В случай че резервистът е възпрепятстван да се яви на учебно-мобилизационно мероприятие, а собственикът на техниката е възпрепятстван да достави техниката, те са длъжни да уведомят органа по военния отчет и да изпълняват неговите разпореждания.
 



Чл. 281. (1) Разходите по пътуването на резервистите и собствениците на техника за участие в учебно-мобилизационно мероприятие са за сметка на ведомството, което го провежда.

(2) От деня на явяването на мястото за провеждане на учебно-мобилизационното мероприятие до приключването му резервистът има статус на военнослужещ или държавен служител от ведомството, което провежда мероприятието.

(3) Резервистите и собствениците на техника, взели участие в учебно-мобилизационни мероприятия, получават възнаграждение в размер, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(4) За всяко учебно-мобилизационно мероприятие се изготвя длъжностно разписание. Резервистите се зачисляват на длъжности, които съответстват на длъжностите по военновременния щат.
 



Чл. 282. Съставът на резерва, изпълнението на службата в резерва, редът за водене на военния отчет на гражданите и свързаните с него права и задължения на гражданите и на органите на Министерството на отбраната се уреждат с правилник за резерва на въоръжените сили, приет от Министерския съвет.
 
Глава девета.ЦИВИЛНИ СЛУЖИТЕЛИ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА
Раздел I.Статус на цивилните служители



Чл. 283. (1) Статусът на цивилните служители по служебно правоотношение се урежда с този закон и със Закона за държавния служител.

(2) Статусът на цивилните служители по трудово правоотношение се урежда с Кодекса на труда и с този закон.
 



Чл. 284. Цивилните служители не могат да осъществяват политическа дейност в Министерството на отбраната. Те не могат да изразяват политически възгледи през работно време и във формированията и обектите на министерството.
 



Чл. 285. Цивилните служители могат да създават и да членуват в синдикални организации. Те нямат право на ефективна стачка.
 



Чл. 286. (1) На цивилните служители се осигуряват:

1. безплатна топла храна и ободряващи напитки при нощно дежурство;

2. безплатна храна при извършване на дейности със специфичен характер;

3. лични предпазни средства, специално и работно облекло.

(2) Доволствията по ал. 1 не се облагат с данъци и се осигуряват във вид, по норми и при условия, определени с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 287. Пътуването на цивилните служители при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на средствата за социално-битово и културно обслужване. Условията, размерът на сумите и редът за изплащането им се определят с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 288. Цивилните служители могат да бъдат награждавани с отличия и награди от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
 



Чл. 289. Министърът на отбраната съгласувано с министъра на финансите определя категориите цивилни служители, които задължително се застраховат за гражданска отговорност за сметка на държавния бюджет.
 



Чл. 290. (1) Служебните правоотношения с цивилните служители по служебно правоотношение възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на Закона за държавния служител и на този закон.

(2) Органи по назначаването на цивилните служители по служебно правоотношение са министърът на отбраната, изпълнителните директори на изпълнителни агенции към министъра на отбраната и ръководителите на службите и структурите по чл. 77, ал. 2, т. 4 и 5.

(3) Освен в предвидените в Закона за държавния служител случаи служебното правоотношение с цивилен служител, заемащ длъжност в службите по чл. 100, ал. 1, се прекратява без предизвестие от ръководителя на съответната служба и в случаите по чл. 166, ал. 1.
 



Чл. 291. Трудовите договори с цивилните служители по трудово правоотношение се сключват, изменят и прекратяват при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.
 



Чл. 292. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на цивилните служители се извършват при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Когато образователно-квалификационните изисквания и характерът на изпълняваните дейности налагат повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на лицата по ал. 1, разходите са за сметка на министерството.

(3) Цивилният служител, изпратен при условията на ал. 2 на обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една календарна година, се задължава да работи в министерството за период от една до три години след обучението. Условията и срокът се определят от органа по назначаване или от работодателя.

(4) При прекратяване на служебното или трудовото правоотношение по искане на служителя или при негово виновно поведение той възстановява разходите за обучението, съответно на неизпълнението. Неиздължената сума се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги.
 



Чл. 293. (1) Цивилен служител може да бъде временно отстранен от длъжност:

1. при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;

2. когато се яви в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.

(2) Служителят по ал. 1 не получава възнаграждение за времето, през което е бил отстранен.
 



Чл. 294. Когато наказателното производство спрямо цивилния служител е прекратено, той е оправдан или е осъден за неумишлено престъпление от общ характер, цивилният служител се възстановява на длъжността. Времето на отстраняването се зачита за служебен или трудов стаж и на служителя се дължи обезщетение в размер на възнаграждението му за периода на отстраняването.
 
Раздел II.Възнаграждения и отпуски на цивилните служители



Чл. 295. Брутното месечно възнаграждение на цивилните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
 



Чл. 296. (1) Към основното месечно възнаграждение на цивилните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за:

1. прослужено време или трудов стаж и професионален опит - в размер не по-малко от 1 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж;

2. специфични условия на труд;

3. рискове за живота и здравето, които независимо от предприетите мерки не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени;

4. извънреден труд;

5. научно-образователна или научна степен;

6. постигнати високи резултати в служебната дейност;

7. други случаи, установени в нормативен акт.

(2) Допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1 - 6 се изплащат при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.

(3) Допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 6 се изплаща на тримесечен период.

(4) За цивилните служители от служба "Военна полиция" и служба "Военна информация" допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 2, 3 и 6 се изплащат при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната по предложение на ръководителя на съответната служба.

(5) На цивилните служители от Военномедицинската академия се изплаща и възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор и/или за работа по договор с Националния осигурителен институт.
 



Чл. 297. (1) Цивилните служители получават добавка за работа в Министерството на отбраната при условия, по ред и в размер, определени с акт на министъра на отбраната. Това не се отнася за работниците, на които размерът на трудовите възнаграждения се определя според изработеното.

(2) Когато цивилни служители и военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания, основните им месечни възнаграждения са равни.

(3) Министърът на отбраната определя длъжностите, за които се прилага ал. 2.
 



Чл. 298. (1) На цивилните служители се изплащат пари за представително облекло.

(2) На цивилните служители се осигурява храна. При обективна невъзможност за осигуряване на храна в натура се изплаща левовата й равностойност.

(3) Доволствията по ал. 1 и 2 не се облагат с данъци и се осигуряват при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 299. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител и на Кодекса на труда.
 
Глава десета.СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, ПРОВЕЖДАНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА



Чл. 300. (1) Министерството на отбраната провежда социална политика, насочена към подобряване на социалната среда за функциониране на военните формирования и на условията на труд и живот на военнослужещите, цивилните служители и техните семейства.

(2) Социалната политика се осъществява на основата на социална стратегия, приета от министъра на отбраната за 10-годишен период.
 



Чл. 301. (1) Социалната политика се осъществява чрез:

1. осигуряване ползване на жилище за периода на службата;

2. предоставяне на право за закупуване на жилище от фонда на Министерството на отбраната;

3. предоставяне ползване на почивната и спортната база;

4. създаване на условия за спортна дейност на военнослужещите, цивилните служители и членовете на техните семейства;

5. подпомагане семействата на военнослужещите и цивилните служители;

6. развитие на културна дейност и на военно-патриотично възпитание;

7. поддържане на система от дейности за социална адаптация на освобождаваните от военна служба;

8. грижа за пенсионираните военнослужещи и цивилни служители;

9. подпомагане на изпаднали в тежко материално положение военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната и на техните семейства.

(2) За осъществяване на социалната политика по ал. 1 министърът на отбраната може да създава:

1. центрове за индивидуално социално обслужване;

2. детски градини и дневни центрове за деца;

3. социални кухни;

4. домове за пенсионирани военнослужещи;

5. домове за ветерани;

6. ведомствена спортна организация и военни спортни клубове;

7. други звена.

(3) Организацията и дейността на структурите, звената, клубовете и ведомствената спортна организация по ал. 2 се определят с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 302. (1) В Министерството на отбраната се създава жилищен фонд, състоящ се от:

1. служебни жилища, ателиета и гаражи;

2. жилища, ателиета и гаражи за продажба или замяна.

(2) Министерството на отбраната може да наема жилища, ателиета и гаражи за отдаване под наем с цел задоволяване жилищните нужди на военнослужещите и на цивилните служители от министерството.

(3) Военнослужещите от Министерството на отбраната не заплащат наем за ползваните жилища по ал. 1, т. 1 и ал. 2.

(4) Условията и редът за настаняване в имотите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 се определят с наредба на министъра на обраната.

(5) Условията и редът за продажба или замяна на имоти от жилищния фонд на министерството се определят с наредба на Министерския съвет.
 



Чл. 303. (1) На военнослужещите и цивилните служители, на които Министерството на отбраната не може да предложи жилище и които живеят при условията на свободно договаряне, се изплащат компенсационни суми при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

(2) Компенсационни суми не се изплащат, ако военнослужещият или цивилният служител е отказал предложено му от фонда на министерството жилище.
 



Чл. 304. (1) Военнослужещите от Министерството на отбраната могат да придобият чрез закупуване или замяна със собствен имот едно жилище, ателие или гараж от жилищния фонд на министерството през целия срок на службата, ако са прослужили в министерството не по-малко от 15 години. Изискването за прослужено време не се прилага в случаите на прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба на основание чл. 164, т. 1.

(2) Военнослужещите от Министерството на отбраната, които са участвали в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, придобиват правото по ал. 1, ако са прослужили в министерството не по-малко от 10 години, а ако са участвали в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск - не по-малко от 12 години.

(3) Преживелият съпруг (съпруга) и децата на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на военната служба, могат да придобият чрез закупуване или замяна със собствен имот едно жилище, ателие или гараж от фонда на министерството, ако военнослужещият не е ползвал правото по ал. 1 и 2.

(4) Цивилните служители от Министерството на отбраната придобиват правото по ал. 1, ако са прослужили в министерството не по-малко от 15 години, освен ако в закон не е предвидено друго.
 



Чл. 305. (1) Военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната и членовете на техните семейства ползват лечебните, санаториалните и профилактичните заведения, почивната и спортната база, центровете за индивидуално социално обслужване, дневните центрове за деца и детските градини към министерството при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

(2) Ползването на центровете за индивидуално социално обслужване, дневните центрове и детските градини по ал. 1 е безплатно за военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната.

(3) Разходите за осигуряване на отдиха и възстановяване здравето на военнослужещите, цивилните служители и членовете на техните семейства се извършват в рамките на предвидените в бюджета на Министерството на отбраната средства за социално-битово и културно обслужване за съответната година.
 



Чл. 306. (1) Министерството на отбраната осигурява 7-дневна безплатна физическа подготовка на военнослужещите преди заминаване за участие в операция или мисия извън територията на страната, по време на която им се разрешава допълнителен платен отпуск.

(2) Условията и редът за осъществяване на подготовката по ал. 1 се определят с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 307. (1) След завръщане от операция или мисия извън територията на страната военнослужещият и членовете на неговото семейство имат право на 7-дневна безплатна почивка в почивните бази на Министерството на отбраната. За времето на почивката на военнослужещия се разрешава допълнителен платен отпуск, а на съпругата (съпруга) - работодателят или органът по назначаването разрешава ползването на платен отпуск.

(2) Необходимите средства по ал. 1 за безплатната почивка се предвиждат по бюджета на операцията или мисията.
 



Чл. 308. (1) За осигуряване на успешен преход в цивилната сфера на освобождаваните от военна служба Министерството на отбраната изгражда и поддържа система за адаптация чрез:

1. професионално ориентиране;

2. мотивационна подготовка;

3. обучение във висше гражданско училище за придобиване на следваща или различна от придобитата образователно-квалификационна степен;

4. квалификационни курсове;

5. подготовка за започване на самостоятелна стопанска дейност;

6. съдействие за устройване на работа;

7. информиране за възможностите по т. 1 - 6.

(2) Финансирането на дейностите по ал. 1 се разпределя, както следва:

1. по т. 3 - 70 на сто за сметка на Министерството на отбраната и 30 на сто за сметка на военнослужещия;

2. по т. 1, 2, 4 - 7 - за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

(3) Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на отбраната.
 



Чл. 309. (1) Правата по чл. 308, ал. 1, т. 3 и 4 се ползват от военнослужещия еднократно за целия период на службата, ако е прослужил три години.

(2) При освобождаване от военна служба, с изключение на освобождаване поради наложено дисциплинарно наказание уволнение, военнослужещите могат да се ползват от правата по чл. 308, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6 и 7.

(3) Подлежащите на освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 2, чл. 164 и 169, както и станалите негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения имат право и на квалификационен курс, ако не са ползвали правата си по чл. 308, ал. 1, т. 3 и 4 по време на службата.

(4) Продължителността на квалификационните курсове е до 6 месеца.
 



Чл. 310. (1) Министърът на отбраната може да подпомага национално представителните военно-патриотични съюзи и организации, като им оказва финансова или материална помощ.

(2) Министърът на отбраната може да предоставя на съюзите по ал. 1 за безвъзмездно ползване по предназначение помещения във военните клубове или други подходящи помещения или сгради в управление на Министерството на отбраната за осъществяване на тяхната патриотична дейност.

(3) Условията и редът за предоставяне на финансовата или материалната помощ и за безвъзмездното ползване на помещенията или сградите се определят с акт на министъра на отбраната.

(4) Условията, редът и критериите за признаването на военно-патриотичните съюзи и организации за национално представителни се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.
 



Чл. 311. (1) Пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите и военнопострадалите и ветераните от войните ползват лечебните заведения към Министерството на отбраната по ред, определен от министъра на отбраната.

(2) Лицата по ал. 1 ползват санаториумите и профилактичните заведения, почивната и спортната база, социалните кухни и дневните центрове към Министерството на отбраната при условията за военнослужещите с отчитане на правата, предвидени от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите и в Закона за ветераните от войните.

(3) Членовете на семействата на пенсионираните военнослужещи могат да ползват санаториумите и профилактичните заведения при условията и по реда, определени за съпрузите им.

(4) Лицата по ал. 1 и пенсионираните цивилни служители могат да ползват домовете за пенсионирани военнослужещи, а ветераните от войните - домовете за ветерани, при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 312. Военнослужещите, цивилните служители, пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите и военнопострадалите, изпаднали в тежко материално положение, могат да бъдат подпомагани с парични средства при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната.
 



Чл. 313. Децата на загинали при или по повод изпълнение на службата военнослужещи имат правата по чл. 305. За времето на обучението им в основни, средни училища и в редовна форма на обучение във висшите училища в страната до навършване на 27-годишна възраст Министерството на отбраната им осигурява стипендия при условия, по ред и в размер, определени с акт на министъра на отбраната.
 



Чл. 314. Разноските по погребението на военнослужещ или цивилен служител са за сметка на Министерството на отбраната. Със съгласието на близките на военнослужещия се отдават военни почести.
 



Чл. 315. Преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на загинал при или по повод изпълнение на службата военнослужещ имат право на безплатна медицинска и психологична помощ по ред, определен с акт на министъра на отбраната.
 
Глава единадесета.ИНФРАСТРУКТУРА НА ОТБРАНАТА
Раздел I.Недвижими имоти и съоръжения



Чл. 316. (1) Инфраструктурата на отбраната включва:

1. недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за разполагане на военните формирования;

2. недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за провеждане на военни учения, за изпитване на бойна техника и въоръжение;

3. недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за изпълнение на специфични функции и задачи по отбраната на страната;

4. недвижими имоти за логистично осигуряване на въоръжените сили;

5. обекти и съоръжения за нуждите на комуникационно-информационното осигуряване на отбраната;

6. недвижими имоти за разполагане, изграждане или монтаж на съоръжения и друго движимо имущество, които са финансирани изцяло или частично по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността;

7. недвижими имоти, обекти и съоръжения, предназначени за осигуряване на потребности във военно време;

8. недвижими имоти и съоръжения - публична или частна държавна собственост, с отпаднала необходимост;

9. недвижими имоти, предназначени за задоволяване на жилищните и социалните нужди на военнослужещите и на цивилните служители в Министерството на отбраната.

(2) Недвижимите имоти, обектите и съоръженията по ал. 1, т. 1 - 7 са предназначени за непосредствено осъществяване на отбраната и са публична държавна собственост.

(3) С подробни устройствени планове може да се извършва промяна на предназначението на имоти, предоставени за управление на министерството, само след съгласие на министъра на отбраната.
 



Чл. 317. (1) Върху незастроени имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната, могат да се изграждат жилищни, общественообслужващи, спортни и културни обекти за задоволяване нуждите на военнослужещите и цивилните служителите от министерството.

(2) За изграждане на обектите по ал. 1 може да се учреди възмездно право на строеж със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Правото на строеж се учредява след провеждане на търг при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В условията на търга може да се предвиди заплащането на правото на строеж да се извърши чрез равностойно имотно обезщетение в изграждания или с друг обект на базата на оценка, извършена от независим оценител.

(4) Не се провежда търг при учредяване право на строеж по ал. 2 на юридически лица на бюджетна издръжка или на общини.

(5) Въз основа на заповедта и след изпълнение на процедурата по ал. 3 министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице сключва договор.

(6) Новоизградените жилищни обекти, получени като обезщетение по ал. 3, се включват в жилищния фонд на министерството.
 



Чл. 318. (1) Недвижимите имоти и съоръжения, предназначени за осигуряване непосредствените потребности на отбраната във военно време, се поддържат съгласно военновременните планове.

(2) Средствата за изграждането, поддържането и модернизацията на недвижимите имоти и съоръжения, предназначени за непосредствено осъществяване на отбраната, се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната.

(3) Обектите и съоръженията, предоставени на Министерството на отбраната за непосредствено осъществяване на отбраната, се ползват при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

(4) Предназначението и собствеността на разположените, изградените или монтираните обекти, представляващи движимо или недвижимо имущество, които са финансирани изцяло или частично по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, не може да се променя до прехвърляне на собствеността върху тези обекти на българската държава.
 



Чл. 319. (1) За недвижим имот или съоръжение с отпаднала необходимост за нуждите на отбраната министърът може:

1. да ги предостави за изграждане на обекти за задоволяване на социалните и жилищните нужди на военнослужещите и на цивилните служители в министерството;

2. съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството да ги предлага на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на други ведомства, общини или юридически лица на бюджетна издръжка по реда на Закона за държавната собственост.

(2) Недвижимите имоти, предоставени за управление на Министерството на отбраната, не могат да бъдат заменяни с недвижими имоти - собственост на физически или юридически лица или на общини, с изключение на случаите по чл. 304.
 



Чл. 320. Предоставените за управление на Министерството на отбраната имоти - частна държавна собственост, могат да се продават на инвеститори, които притежават сертификат за клас инвестиция, при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
 



Чл. 321. (1) За нуждите на физическата подготовка за изпълнение на службата на военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната се изграждат и поддържат спортни обекти и съоръжения.

(2) За изпълнение на целите по ал. 1 спортните обекти и съоръжения могат да се предоставят за ползване:

1. на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота и когато тази основна дейност подпомага физическата подготовка, военния спорт и социалната политика на Министерството на отбраната при условията на чл. 50а от Закона за физическото възпитание и спорта; срокът за предоставяне на имотите на лицензирани спортни организации или на спортни клубове - техни членове, които осъществяват дейности, свързани с въоръжените сили, е до 10 години;

2. за срок до 20 години при условията на чл. 50б от Закона за физическото възпитание и спорта, ако спортните организации осъществяват дейности във връзка с отбраната и въоръжените сили на страната.

(3) Спортните обекти и съоръжения, предоставени по реда на ал. 2, се ползват само по предназначение и в тях може да се извършва стопанска дейност съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Когато спортните обекти и съоръжения не се ползват по предназначение, министърът на отбраната прекратява едностранно сключения договор.
 



Чл. 322. Министърът на отбраната образува или дава съгласие за участие в търговски дружества с имущество - частна държавна собственост, предоставено за управление на министерството.
 
Раздел II.Въоръжения, специално оборудване, техника и други средства



Чл. 323. За изпълнението на задачите по отбраната на страната, както и за осъществяването на операции и мисии извън територията на Република България, въоръжените сили и военните формирования се осигуряват със съвременно въоръжение, техника, специално оборудване и други средства.
 



Чл. 324. (1) Въоръжението, техниката, специалното оборудване и другите средства се осигуряват съгласно плана за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили.

(2) Средствата по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет по бюджета на Министерството на отбраната и от други източници.
 



Чл. 325. Поддръжката и ремонтът на въоръжението, бойната и специалната техника се извършват в съответствие с необходимостта от осигуряване на постоянната им готовност за използване в бойни условия при условията и по реда за възлагане на обществени поръчки.
 
Раздел III.Изисквания при провеждане на процедурите за изграждане на инфраструктурни обекти за нуждите на отбраната, разпореждане с имоти и движими вещи и доставка на въоръжение, техника и друго оборудване



Чл. 326. (1) Процедурите по изграждане на инфраструктурни обекти и за доставка на въоръжение, техника и друго оборудване за нуждите на отбраната се възлагат от Министерството на отбраната при спазване на следните принципи:

1. публичност;

2. точно прилагане на законовите изисквания;

3. постигане на висока ефективност в провеждането на държавната политика в областта на отбраната;

4. осъществяване на политиката за ускорено развитие на националната икономика.

(2) Принципите по ал. 1 се прилагат и при разпореждане с недвижими имоти и движими вещи, при учредяване право на строеж върху недвижими имоти в управление на Министерството на отбраната и при разпореждане с дялове и акции от търговски дружества, в които министърът на отбраната упражнява правата на собственост в капитала.

(3) Принципите по ал. 1 се прилагат и при разпореждане с дялове от търговски дружества, образувани с капитал от дружествата по ал. 2.
 



Чл. 327. (1) До участие в процедурите по чл. 326 не се допускат кандидати с неизяснен произход и собственик на капитала, регистрираните непосредствено преди участие в провежданата процедура, с капитал, по-малък от размера на началната (офертната) цена в обявената процедура, както и търговски дружества, в които капиталът е структуриран в акции на приносител.

(2) Министърът на отбраната може да въвежда допълнителни изисквания в провежданите процедури за постигане на целите по чл. 326.
 
Глава дванадесета.РЕГИСТРИ



Чл. 328. (1) В Министерството на отбраната се създават и поддържат:

1. регистър на военнослужещите;

2. регистри на недвижимите имоти в управление на Министерството на отбраната:

а) публична държавна собственост;

б) частна държавна собственост;

в) жилищен фонд;

3. регистър на търговските дружествата, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната;

4. регистър на имотите, включени като непарична вноска в капитала на търговските дружества, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата;

5. Централен регистър на военноинвалидите и военнопострадалите;

6. други регистри.

(2) Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице определя правилата за водене на регистрите по ал. 1.

(3) Регистрите се изграждат и като автоматизирани.
 



Чл. 329. (1) Регистрите по чл. 328, ал. 1 са информационни системи, част от които са структурирани като съвкупност от лични данни.

(2) Администратори на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни са министърът на отбраната и оправомощени от него длъжностни лица, които възлагат обработката на лични данни на определени от тях длъжностни лица.

(3) Всяко лице има право да иска достъп до отнасящите се за него лични данни, обработвани в регистрите на Министерството на отбраната.

(4) Администраторите на лични данни по ал. 2 се произнасят в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.

(5) При поискване администраторът на лични данни по ал. 2 предоставя на военнослужещия копие от обработваните за него лични данни на хартиен носител.

(6) Администраторите на лични данни по ал. 2 отказват изцяло или частично предоставянето на лични данни, когато от това би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност, за защитата на класифицираната информация, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране, или ако предоставянето на тези данни би застрашило изпълнението на законово определените задачи на Министерството на отбраната

(7) Условията и редът за събиране, съхраняване, обработване и предоставяне на лични данни и за достъп до регистъра по чл. 328, ал. 1, т. 1 се определят с наредба на министъра на отбраната.

(8) Условията и редът за събиране, съхраняване, обработване и предоставяне на лични данни от служба "Военна полиция" се определят с акт на министъра на отбраната.

(9) Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.
 
Глава тринадесета.АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ



Чл. 330. (1) Който наруши разпоредбите на този закон или на нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 250 до 2500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

(3) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 500 до 3000 лв., а имуществената санкция е в размер от 1000 до 7000 лв.
 



Чл. 331. Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от нормативен или административен акт на орган за ръководство на отбраната, се наказва с глоба от 300 до 3500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
 



Чл. 332. Който не изпълни писмено разпореждане на орган от служба "Военна полиция" по чл. 103, ал. 5 или заповед по чл. 335, ал. 2, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
 



Чл. 333. Който противозаконно пречи на орган на служба "Военна полиция" да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
 



Чл. 334. (1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, които се съставят от оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица, извън лицата по ал. 1.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
 
Глава четиринадесета.ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ



Чл. 335. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на този закон Главният инспекторат към Министерския съвет може да прилага следните принудителни административни мерки:

1. задължителни предписания на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на ръководителите на юридическите лица за съставянето на военновременните планове и за изпълнението на задачите по поддържането на мобилизационната им готовност;

2. спиране изграждането и въвеждането в експлоатация на обекти и съоръжения на транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система и на други обекти в случаите, когато не са спазени предвидените в нормативен акт специални изисквания на отбраната;

3. спиране експлоатацията на транспортни средства, производствени обекти и други съоръжения в случаите, когато не са изпълнени предвидените в нормативен акт специални изисквания за поддържането им в мобилизационна готовност.

(2) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и ползването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения на Министерството на отбраната, както и други дейности в министерството, които създават опасност за възникването на пожари и производствени аварии.
 



Чл. 336. Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
 
Допълнителни разпоредби



§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

2. "Тежко материално положение" е това материално положение, при което гражданите не могат да осигурят задоволяване на основните си жизнени нужди сами или с помощта на лицата, задължени по закон да се грижат за тях.

3. "Годен за военна служба" е състояние на физическото и психическото здраве, при което лицето може да изпълнява военна служба.

4. "Годен за военновременна служба" е състояние на физическото и психическото здраве, при което лицето може да изпълнява служба в резерва.

5. "Оперативна готовност" е степента на подготвеност на формированията за изпълнение на оперативни задачи.

6. "Мобилизационна готовност" е степента на подготвеност на формированията за преминаване в определени срокове към военновременни състав и организация.

7. "Военно време" е периодът след обявяване на положение на война и военно положение или фактическото начало на военните действия.

8. "Загинали или претърпели телесна повреда при изпълнение на службата" са, когато смъртта или телесната повреда е настъпила при действия или бездействия, които образуват съдържанието на военната служба или конкретно поставена задача.

9. "Загинали или претърпели телесна повреда по повод изпълнение на службата" са, когато смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които не са елемент от съдържанието на военната служба, но я предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с нея.

10. "Военно формирование" е взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от въоръжените сили, която е организационно и икономически обособена.

11. "Правила за използване на сила" са комплекс от норми, основаващи се на международното право и/или на българското законодателство, които определят действията и/или бездействията на военнослужещите при изпълнението на задачите им във връзка с конкретната операция или мисия.

12. "Съюзническа държава" е държава - страна по международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер.

13. "Съюзнически задължения" са задължения, произтичащи от международния договор по т. 13.

14. "Стоки" са всички предмети, пренасяни през държавната граница на Република България, необходими на българските въоръжени сили за изпълнение на задачите, с които те се изпращат извън нейната територия по този закон.

15. "Хуманитарна мисия" е организирано действие на международната общност, отделна държава или международна организация по предотвратяване и овладяване на кризи без политически и/или военен характер, както и за преодоляване на техните последици.

16. "Пряк началник" е началник, на когото военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия щат, както и по йерархическата подчиненост между военните формирования.

17. "Непосредствен началник" е първият пряк началник на военнослужещия.

18. "Критична инфраструктура" е система от съоръжения, услуги и информационни системи, чието спиране, неизправно функциониране или разрушаване би имало сериозно негативно въздействие върху здравето и безопасността на населението, околната среда, националното стопанство или върху ефективното функциониране на държавното управление.
 
Преходни и Заключителни разпоредби



§ 2. Този закон отменя:

1. Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 и 34 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41, 46 и 59 от 2007 г., Решение № 9 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 68 от 2007 г.; изм., бр. 89 и 109 от 2007 г., бр. 13 от 2008 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 28 от 2008 г.; изм., бр. 36, 43 и 102 от 2008 г.).

2. Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България (обн., ДВ, бр. 102 от 2005 г.; изм., бр. 46 от 2007 г.).

3. Закона за управление при кризи (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 17, 30 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41 и 78 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г.).
 



§ 3. (1) Офицерите, сержантите (старшините) и войниците (матросите), заварени на кадрова военна служба към датата на влизане в сила на закона, се смятат за военнослужещи по този закон.

(2) Правоотношенията със заварените на служба военнослужещи се преобразуват в служебни правоотношения, считано от датата на влизане в сила на закона.

(3) Образуваните производства за налагане на дисциплинарни наказания, за освобождаване от служба и за търсене на имуществена отговорност срещу военнослужещи се довършват по досегашния ред.

(4) До влизането в сила на плана за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили по чл. 22, ал. 2, т. 6, Класификатора по чл. 24, ал. 1 и до утвърждаването на длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания, военнослужещите заемат длъжностите, на които са назначени към датата на влизане в сила на закона.

(5) До влизането в сила на акта по чл. 212, ал. 2 на лицата по ал. 1 се заплащат досегашните възнаграждения.

(6) При определяне размера на дължимите обезщетения по този закон прослуженото време на кадрова военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България се зачита за военна служба.
 



§ 4. Военните звания на лицата от постоянния и мобилизационния резерв по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България се запазват
 



§ 5. Началникът на Генералния щаб на Българската армия, заварен на кадрова военна служба към датата на влизане в сила на закона, се назначава за началник на отбраната до изтичането на срока по чл. 75, ал. 1 от отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България.
 



§ 6. Заварените към влизането в сила на закона граждански лица по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България придобиват статус на цивилни служители.
 



§ 7. Длъжностните наименования и възнагражденията на служителите в Националния военноисторически музей се приравняват на длъжностните наименования и възнагражденията на цивилните служители по служебно или трудово правоотношение от изпълнителна агенция към министъра на отбраната.
 



§ 8. Кадрови военнослужещ, който е освободен от служба за наложено дисциплинарно наказание уволнение по реда на отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, не може да бъде приет на военна служба по този закон.
 



§ 9. (1) До 2012 г. министърът на отбраната има право да удължава максималния срок за престояване във военно звание и в длъжност на старшите офицери с една година, но не повече от три пъти.

(2) До 2015 г. пределната възраст за военна служба на сержантите от Министерството на отбраната е 52 години.
 



§ 10. До приемането на правилник за резерва на въоръжените сили задълженията по воденето на военния отчет се изпълняват от военните окръжия.
 



§ 11. (1) По отношение на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, на правомощията на техните ръководители и на статуса на служителите им се прилагат този закон и правилникът за прилагането му, доколкото в тях не е предвидено друго, до приемането на закони за организацията и дейността на тези служби. Ръководителите на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана имат правата на министър по този закон по отношение на съответните служби.

(2) Забраната по чл. 49 не се прилага за службите по ал. 1 до приемането на закони за организацията и дейността им.

(3) Службите по ал. 1 са юридически лица на бюджетна издръжка.

(4) Назначаването и освобождаването на офицерите с висши офицерски звания, както и удостояването с висши офицерски звания в службите по ал. 1 се извършват по реда на този закон.

(5) Пределната възраст за военна служба в Националната разузнавателна служба е:

1. за офицери със звание "майор" - 54 години;

2. за офицери със звание "подполковник" - 56 години;

3. за офицери със звание "полковник" - 60 години;

4. за офицери със звание "бригаден генерал" - 62 години;

5. за офицери със звание "генерал-майор" - 63 години;

6. за офицери със звание "генерал-лейтенант" - 64 години;

7. за офицери със звание "генерал" - 65 години.

(6) Пределната възраст за военна служба в Националната служба за охрана е:

1. за сержантите (старшините) - 53 години;

2. за офицерите със звание "майор" (капитан III ранг) и по-ниско - 53 години;

3. за офицерите със звание "подполковник" (капитан II ранг) - 54 години;

4. за офицери със звание "полковник", "капитан I ранг" - 55 години;

5. за офицери със звание "бригаден генерал", "комодор" - 57 години;

6. за офицери със звание "генерал-майор", "контраадмирал" - 58 години;

7. за офицери със звание "генерал-лейтенант", "вицеадмирал" - 59 години.

(7) Военнослужещите от Националната разузнавателна служба при изпълнение на служебните си задължения могат за прикритие да заемат и длъжности в държавната администрация и в юридически лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
 



§ 12. В Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили (ДВ, бр. 102 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 13 ал. 1 се изменя така:

"(1) Министърът на отбраната разрешава преминаването през и/или пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на:

1. отделни военнослужещи и/или формирования до 1000 военнослужещи от съюзнически въоръжени сили;

2. чужди въоръжени сили в състав до 120 военнослужещи;

3. военни кораби и/или военни подводни кораби, и/или до 15 военни въздухоплавателни средства включително от съюзнически въоръжени сили с щатното въоръжение, без ядрени и енергийни установки на борда, с техните екипажи във връзка с участието им в мероприятия и военни учения, свързани с изпълнение на задължения, произтичащи от членството на Република България в международни организации и съюзи, по договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България;

4. до 5 военни кораба и/или един военен подводен кораб, и/или до 3 въздухоплавателни средства включително от чужди въоръжени сили с щатното въоръжение, без ядрени и енергийни установки на борда, с техните екипажи."

2. В глава втора се създава се чл. 18а:

"Чл. 18а. (1) Министърът на отбраната определя условията и реда за преминаване през и/или пребиваване на територията на страната на чужди и/или съюзнически въоръжени сили, когато са в изпълнение на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, в който са посочени целите, периодът на пребиваване и съставът на въоръжените сили.

(2) В случаите по ал. 1 исканията по чл. 14 постъпват по дипломатически канали и се разглеждат от министъра на отбраната."
 



§ 13. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 14 след думите "Министърът на отбраната" се добавя "или оправомощено от него длъжностно лице".

2. В чл. 17, ал. 1, т. 2 думите "кризи по смисъла на Закона за управление при кризи" се заменят с "бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия".

3. В чл. 20, ал. 1, т. 14 думата "кризи" и запетаята се заличават.

4. В чл. 40, ал. 2 думите "отбраната и управлението при кризи" се заменят с "и отбраната".

5. В чл. 73, ал. 3, т. 7, буква "д" думите "кризи по смисъла на Закона за управление при кризи" се заменят с "бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия".

6. В чл. 106, т. 12 думите "кризи по смисъла на Закона за управление при кризи" се заменят с "бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия".

7. В чл. 120, ал. 1, т. 1 думата "кризи" се заменя с "бедствия".

8. В наименованието на глава осемнадесета думата "кризи" се заменя с "бедствия".

9. В чл. 300 ал. 1 се отменя.

10. В чл. 301, ал. 1 думите "кризи по смисъла на Закона за управление при кризи" се заменят с "бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия".

11. В чл. 303, ал. 1 и 2 думите "кризи по смисъла на Закона за управление при кризи" се заменят с "бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия".
 



§ 14. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г. и бр. 25 от 2009 г.) в чл. 24, ал. 2 се правят следните изменения:

1. В т. 1:

а) в буква "г" думите "чл. 234, ал. 3 и 4" се заменят с "чл. 225, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 286, ал. 1, т. 1 и 2";

б) в буква "д" думите "чл. 234, ал. 2 и чл. 275, ал. 6" се заменят с "чл. 224, ал. 2 и чл. 298, ал. 2".

2. В т. 7 думите "чл. 240, ал. 4" се заменят с "чл. 303, ал. 1".

3. В т. 8 думите "чл. 235, 237 и 239" се заменят с "чл. 227, 229, 232".

4. В т. 16 думите "паричната помощ по чл. 245, ал. 1" се заменят с "паричните средства по чл. 312".
 



§ 15. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 68, 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89 и 102 от 2008 г. и бр. 23 и 25 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 4, ал. 1, т. 4 думите "кадровите военнослужещи" се заменят с "военнослужещите".

2. В чл. 26а, т. 3 думите "чл. 233" се заменят с "чл. 230".

3. В чл. 26б думите "чл. 233" се заменят с "чл. 230".

4. В чл. 42, ал. 3 думите "договори за кадрова военна служба" се заменят със "служебни правоотношения по изпълнение на военна служба".

5. В чл. 54б, ал. 3 думите "чл. 128, т. 1, 7 и 8, чл. 128а и чл. 128в, т. 2" се заменят с "чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3".

6. В чл. 54е, ал. 1 думите "чл. 134, ал. 1" се заменят с "чл. 172, ал. 1".

7. В чл. 69:

а) в заглавието думите "кадровите военнослужещи" се заменят с "военнослужещите";

б) алинея 1 се изменя така:

"(1) Военнослужещите придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.";

в) в ал. 3 думата "кадрова" се заличава;

г) в ал. 4 думите "Кадровите военнослужещи и лицата по ал. 2 и 3" се заменят с "Лицата по ал. 1, 2 и 3".

8. В чл. 104:

а) в ал. 7 думите "които непосредствено участват в бойни действия, във военно време" се заменят с "при участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време";

б) създава се ал. 8:

"(8) За лицата по чл. 69 при участие в операции и мисии извън територията на страната с ниска степен на риск една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория."

9. В чл. 230, ал. 3, т. 3, буква "в" думите "кадровите военнослужещи" се заменят с "военнослужещите".

10. В чл. 262, ал. 1, т. 4 думите "кадровите военнослужещи" се заменят с "военнослужещите".

11. В чл. 282, ал. 1, т. 3, буква "в" думите "кадровите военнослужещи" се заменят с "военнослужещите".

12. В чл. 287, ал. 2 думите "чл. 128, т. 1, 7 и 8, чл. 128а и чл. 128в, т. 2" се заменят с "чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3".

13. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 8а:

"§ 8а. При придобиване на права по този кодекс прослуженото време на кадрова военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 и 34 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41, 46 и 59 от 2007 г., Решение № 9 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 68 от 2007 г.; изм., бр. 89 и 109 от 2007 г., бр. 13 от 2008 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 28 от 2008 г.; изм., бр. 36, 43 и 102 от 2008 г.; отм., бр. 35 от 2009 г.) се зачита за военна служба."
 



§ 16. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 11, ал. 3:

а) в текста преди т. 1 думите "и на Българската армия" се заличават;

б) в т. 1 думата "кадрова" се заличава, думите "граждански лица" се заменят с "цивилни служители", а думите "и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната" се заличават;

в) в т. 2 думите "Министерството на отбраната и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната" се заменят със "структурите на Министерството на отбраната";

г) в т. 3 думите "Министерството на отбраната и в Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната" се заменят със "структурите на Министерството на отбраната".

2. В чл. 18, ал. 5 думите "гражданските лица от Министерството на отбраната и Българската армия" се заменят с "цивилните служители от структурите на Министерството на отбраната".

3. В чл. 22, ал. 3 думите "Министерството на отбраната и в Българската армия" се заменят със "структурите на Министерството на отбраната".

4. В чл. 51 думите "Министерството на отбраната и в Българската армия" се заменят със "структурите на Министерството на отбраната".

5. В § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби след думата "администрации" се добавя "структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България", а думите "както и въоръжените сили на Република България" се заличават.
 



§ 17. В Закона за държавните резерви и военновременните запаси (обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г.; попр., бр. 37 от 2003 г.; изм., бр. 19, 69 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 102 от 2006 г., бр. 54 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2, ал. 1 и 2 думата "кризи" се заменя с "кризисна ситуация".

2. В чл. 7, ал. 2:

а) създава се нова т. 12:

"12. разработва и внася по съответния ред предложения за възлагане на военновременните задачи за производство на основна военна продукция за въоръжените сили и на основна гражданска продукция;";

б) досегашната т. 12 става т. 13.

3. В чл. 14 след думите "министъра на отбраната" се добавя "и на председателя на агенцията".

4. В чл. 19 ал. 5 се изменя така:

"(5) Заповедите на председателя на агенцията за освобождаване на държавните резерви, за тяхното предаване или преместване са задължителни за търговците и организациите съхранители и подлежат на незабавно изпълнение. Заповедите не подлежат на обжалване."

5. В чл. 22 след думите "военновременни задачи" се поставя запетая и се добавя "или на търговци и организации, определени от агенцията на конкурсен принцип".

6. В чл. 24:

а) в ал. 1 в текста преди т. 1 изречения първо и второ се изменят така: "Освобождаването на военновременните запаси се извършва с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган по предложение на председателя на агенцията. Въз основа на решението председателят на агенцията издава последваща заповед за освобождаване.";

б) алинея 5 се изменя така:

"(5) Заповедите на председателя на агенцията за освобождаване на военновременните запаси, за тяхното предаване или преместване са задължителни за търговците и организациите съхранители и подлежат на незабавно изпълнение. Заповедите не подлежат на обжалване."
 



§ 18. В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29, 71, 86 и 114 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 28, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 10:

а) създава се нова ал. 3:

"(3) Държавни са и детските градини към Министерството на отбраната, предназначени за обучение, възпитание и отглеждане на деца на военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната и финансирани от бюджета на министерството. Предоставените им за ползване имоти са публична държавна собственост.";

б) досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6;

в) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея се създава изречение второ: "Държавните детски градини по ал. 3 се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието и науката.";

г) досегашната ал. 7 става ал. 8.

2. В чл. 19 се създава ал. 4:

"(4) Военнослужещите и цивилните служители на Министерството на отбраната - родители на децата, настанени в държавните детски градини към Министерството на отбраната, не заплащат таксите по ал. 2."

3. В чл. 20а:

а) в ал. 1 след думите "случаите по" се добавя "чл. 10, ал. 3 и";

б) създава се ал. 3:

"(3) В държавните детски градини към Министерството на отбраната постъпват с предимство деца на военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната."

4. В чл. 37:

а) в ал. 3 накрая се добавя "а за детските градини по чл. 10, ал. 3 - министърът на отбраната";

б) в ал. 8 след думите "министъра на образованието и науката" се добавя "на директорите на държавните детски градини по чл. 10, ал. 3 - от министъра на отбраната".
 



§ 19. В Закона за Консултативен съвет за национална сигурност (обн., ДВ, бр. 13 от 1994 г.; изм., бр. 28 от 2008 г.) в чл. 2, ал. 2, т. 8 думите "Генералния щаб на Българската армия" се заменят с "отбраната".
 



§ 20. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 52 от 1998 г.; бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 144, т. 2 думите "кризи или" се заличават.

2. В чл. 158, ал. 3 думите "предходната алинея" се заменят с "ал. 2", а думите "Министерството на отбраната" се заменят с "ведомството, което го провежда".

3. В чл. 218:

а) в заглавието думата "криза" се заменя с "бедствие";

б) в ал. 1 и 2 думите "криза или" се заличават.
 



§ 21. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 62, ал. 1 т. 6 се изменя така:

"6. при повикване на учебно-мобилизационно мероприятие - за времето на мероприятието, включително деня на отиване и връщане; ако учебно-мобилизационното мероприятие продължава 15 и повече дни, държавният служител има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;".

2. В чл. 77:

а) в заглавието думата "криза" се заменя с "бедствие";

б) в ал. 1 и 2 думите "криза или" се заличават.
 



§ 22. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 8 от 1999 г.; изм., бр. 67 от 1999 г., бр. 64 и 81 от 2000 г., бр. 99 и 101 от 2001 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30, 69 и 102 от 2006 г., бр. 46 и 78 от 2007 г., бр. 43 и 94 от 2008 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 7, ал. 1, т. 6 думите "кризи и" се заличават.

2. В чл. 31, ал. 1:

а) в т. 9 думите "и кризи" се заличават;

б) в т. 10 думите "и управление при кризи" се заменят със "сигурност".
 



§ 23. В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 33, 130 и 154 от 1998 г., бр. 67 и 69 от 1999 г., бр. 26 и 85 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 28, 45 и 119 от 2002 г., бр. 69 от 2003 г., бр. 19 и 34 от 2005 г., бр. 30 и 69 от 2006 г., бр. 61 и 63 от 2007 г., бр. 54 и 108 от 2008 г., бр. 6 и 14 от 2009 г.) в чл. 44, ал. 1 се правят следните изменения:

1. Точка 11 се отменя.

2. В т. 12 думите "и управление при кризи" се заличават.
 



§ 24. В Закона за защита при бедствия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41 и 113 от 2007 г., бр. 69 и 102 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 30 ал. 1 се отменя.

2. Създава се чл. 50а:

"Чл. 50а. Министерският съвет по предложение на министъра на извънредните ситуации обявява с решение бедствено положение на територията на повече от една област или на територията на цялата страна."

3. В чл. 51:

а) в ал. 1 след думите "по чл. 50, ал. 1" се добавя "и в решението по чл. 50а";

б) алинеи 2, 3 и 4 се изменят така:

"(2) При необходимост срокът на действие на бедственото положение може да бъде удължен:

1. от кмета на общината след съгласуване с областния управител;

2. от областния управител след съгласуване с министъра на извънредните ситуации;

3. по решение на Министерския съвет.

(3) Бедственото положение се отменя предсрочно при отпадане на обстоятелствата, послужили като основание за обявяването му от органа, който го е обявил.

(4) Актовете по ал. 2 и 3 влизат в сила незабавно и се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване."

4. Член 53 се отменя.

5. В чл. 62, ал. 2:

а) създава се нова т. 4:

"4. въвежда Национална система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и определя с наредба условията и реда за функционирането й по предложение на министъра на извънредните ситуации.";

б) досегашната т. 4 става т. 5.
 



§ 25. В Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г., бр. 110 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3, ал. 1 думите "кадрова или наборна" се заменят с "военна".

2. В чл. 4, т. 1 думите "кадрова или наборна" се заменят с "военна".

3. В чл. 21 думите "чл. 243 и 245" се заменят с "чл. 311, ал. 1, 2 и 4 и чл. 312".

4. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 2:

"2. "Военна служба" по смисъла на този закон е и кадровата и наборната военна служба по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 и 34 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41, 46 и 59 от 2007 г., Решение № 9 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 68 от 2007 г.; изм., бр. 89 и 109 от 2007 г., бр. 13 от 2008 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 28 от 2008 г.; изм., бр. 36, 43 и 102 от 2008 г.; отм., бр. 35 от 2009 г. )."
 



§ 26. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 38, ал. 1, т. 1, буква "л" думите "Генералния щаб на Българската армия" се заменят с "отбраната".

2. В чл. 39а думите "Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната" се заменят със "структурите на Министерството на отбраната".
 



§ 27. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр. 25 от 2009 г. ) в чл. 3, ал. 1 т. 15 се изменя така:

"15. началникът и заместник-началникът на отбраната, командващият съвместното оперативно командване, началниците и заместник-началниците на щабовете по подготовката на сухопътните войски, военновъздушните и военноморските сили и началникът на щаба по осигуряването и поддръжката;".
 



§ 28. В Закона за държавния протокол (ДВ, бр. 32 от 2000 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 9, ал. 3, т. 21 думите "Генералния щаб на Българската армия" се заменят с "отбраната".

2. В чл. 10, т. 10 думите "Генерален щаб на Българската армия" се заменят с "Щаб на отбраната".
 



§ 29. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г.) в чл. 40, ал. 3, т. 10 думите "кадровите военнослужещи" се заменят с "военнослужещите", а думите "чл. 233" се заменят с "чл. 230".
 



§ 30. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 94 от 2008 г.) в чл. 73 думите "или за управление при кризи" се заличават.
 



§ 31. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г. и бр. 27 от 2009 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 16 думата "кризи" се заменя с "бедствия";

2. В чл. 45 думата "кризи" се заменя с "бедствия".
 



§ 32. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65, 66, 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12 от 2009 г.) в чл. 44, ал. 1, т. 2 думата "кризисно" се заменя с "бедствено", а думите "Закона за управление при кризи" се заменят със "Закона за защита при бедствия".
 



§ 33. В Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22 от 2009 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 4, ал. 1 в текста преди т. 1 думите "Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната" се заменят със "структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България".

2. В чл. 12, ал. 2, т. 5 думите "кризи и" се заличават.

3. В чл. 123, ал. 3 навсякъде думите "Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната" се заменят със "структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България".
 



§ 34. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 5, ал. 4 думите "кризи от военен и невоенен характер" се заменят с "бедствия и във военно време".

2. В чл. 75, ал. 1, т. 4 думата "кризи" се заменя с "бедствия".
 



§ 35. В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм., бр. 47 и 96 от 2002 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 77 и 88 от 2005 г., бр. 36, 37, 62, 92 и 108 от 2006 г., бр. 22 от 2009 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 27 думите "кризисни ситуации (природни бедствия, терористични действия и военни конфликти)" се заменят с "бедствия, терористични действия и военни конфликти".

2. В чл. 32, ал. 2 думите "кризи и" се заличават.

3. В чл. 115д, ал. 5, т. 11 думите "и кризи" се заличават.
 



§ 36. В Закона за инспектиране на труда (ДВ, бр. 102 от 2008 г.) в чл. 6 се правят следните изменения:

1. В т. 2, буква "г" думата "кризи" се заменя с "бедствия".

2. В т. 8 думите "Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на негово подчинение" се заменят със "структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България".
 



§ 37. В Закона за Камарата на строителите (обн., ДВ, бр. 108 от 2006 г.; изм., бр. 19 от 2009 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 15, ал. 1, т. 4, буква "г" думите "управление при кризи" се заменят със "защита при бедствия".

2. В чл. 27, т. 4 думите "управлението при кризи" се заличават.
 



§ 38. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г.) в чл. 31, ал. 1, т. 9 думите "кризи по смисъла на Закона за управление при кризи" се заменят с "бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия".
 



§ 39. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12 и 19 от 2009 г.) в чл. 116, ал. 1 думите "и управление при кризи" се заличават.
 



§ 40. В Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 12 от 2009 г.) в чл. 5 т. 7 се изменя така:

"7. дейности при обявено бедствено положение по Закона за защита при бедствия ."
 



§ 41. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 34, 37, 80 и 86 от 2006 г., бр. 41, 53 и 109 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2008 г.) в чл. 12 навсякъде думата "кризи" се заменя с "бедствия".
 



§ 42. В Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия (обн., ДВ, бр. 57 от 2000 г.; изм., бр. 45 от 2002 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 3, ал. 2, т. 2 думите "регионалните, областните и общинските планове за управление на кризи" се заменят с "и областните планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи".

2. В чл. 4, ал. 2, т. 2 думите "регионалните, областните и общинските планове за управление на кризи" се заменят с "и областните планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи".

3. В чл. 5, ал. 2, т. 2 думите "регионалните, областните и общинските планове за управление на кризи" се заменят с "и областните планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи".
 



§ 43. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66 и 67 от 2008 г.) в чл. 50, ал. 3 думите "Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България" се заменят със "Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България".
 



§ 44. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната съгласувано с министъра на труда и социалната политика внася в Народното събрание проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който да се създаде военен пенсионен фонд за изплащане на добавки към пенсиите на военнослужещите.
 



§ 45. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилника и другите подзаконови актове по прилагането му и определя критерии за степените на риск при участие в операции и мисии извън територията на страната по смисъла на чл. 104, ал. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване.

(2) В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема Държавен военновременен план.

(3) До приемането на подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, доколкото не противоречат на този закон.
 



§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

-------------------------

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 29 април 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
 
Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ



(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 39. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 35 от 2009 г.) навсякъде думите "министъра на образованието и науката" се заменят с "министъра на образованието, младежта и науката".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
 



§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.
 
Допълнителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



(ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)

§ 5. В останалите текстове на закона думите "Министърът на транспорта", "министъра на транспорта" и "Министерството на транспорта" се заменят съответно с "Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията", "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията".
 
Преходни и Заключителни разпоредбиКЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



(ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)

§ 6. Издадените до влизането в сила на този закон подзаконови нормативни актове запазват действието си, доколкото не му противоречат.
 



§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
 




Информацията е предоставена от Ciela Net